De Profundis: БЛАГИ НАДЕЖДИ ЗА РУМЕН РАДЕВ – КОГА НАЙ-ПОСЛЕ ЩЕ ЦЪФНАТ НАЛЪМИТЕ

ноември 24, 2021 at 11:59 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-blagi-nadezhdi-za-rumen-radev-koga-nay-posle-shte-tsafnat-nalamite

Искам да поздравя Румен Радев за втория мандат!

Ха, ха, и мен много ме бива да говоря глупости, нали?

Не искам изобщо да го поздравявам, това е сред последните неща, които бих искал да сторя в този живот. Но искам да иронизирам всички онези уж умни и читави хора, които досега съм смятал поне за съмишленици, ако не за приятели, дето подкрепиха повторния избор на откровения руски наместник в България. И за да видят още веднъж колко е нелепа цялата ситуация – защото те знаят, но някак успяват да омаловажат нещата –  предлагам един мисловен експеримент.

Представете си тъмна нощ, тежко въоръжени македонски подводничари и парашутисти, облечени като малки зелени човечета без опознавателни знаци, превземат Кюстендил. И докато всички в София се чудят какво става, онези спретват референдум с гол в ръката нож и сакралния въпрос: „Сите сме македонци или некои бугари сакаат само да умрат за Македонија?“

И луѓето што да прави – масово признава, че изобщо не сакаат да умрат.

Но питам сега аз, според уж българския президент Румен Радев и всички ощастливени от неговия избор политически пеперудки, оттам нататък Кюстендил какъв е – македонски или български? Или и за него те са готови да признаят, че е български според международното право, но македонски фактически?

Извинявайте, само цитирам огромните идиотщини, които е способен да измисли човек, за да замаже откровения фройдистки гаф, който е направил – публично да му се изплъзне от устата нещо срамно, което изобщо не е предназначено за публична консумация.

„Крим е руски, какъв да е!“

Никога няма да забравя небрежния начин, по който Румен Радев изтърси тази знаменита фраза, която за пореден път го разкрива в цялото му нищожество. Изобщо не се замисли, направо отвътре му дойде.

Но ако примерът с македонците ви звучи смешно, да попитам друго – ако Ердоган вкара турски войски в Кърджали, и Кърджали ли ще е фактически турски, бе, аланкоолу. Или ако аз ти приватизирам портфейла, той фактически вече става мой, така ли?

Да ме извинят в Скопие и Анкара, изобщо не смятам, че те имат такива намерения или че са способни на подобни постъпки. Просто давам хипотетичен пример с тях, защото са трън в мозъците на доста българи и чрез аналогията те по-лесно могат да проумеят нелепостта на цялата ситуация. Поне се надявам, че могат да я проумеят де, защото може и да не стане така, ние, българите, сме прочути и с нещото, което се нарича двоен аршин – онова, което за другите не е позволено, за нас е позволено всеки път, щом ни е изгодно.

Хора, възможно ли е изобщо да сте толкова заслепени от омраза към Борисов и ГЕРБ, че да загърбите – не, а да приемете и съзнателно да подкрепяте, подобно престъпно мислене като това на Румен Радев за Крим. И сигурно спите с чиста съвест на всичкото отгоре. 

Е, някои явно не са със съвсем чиста съвест. Както каза онзи ден един приятел – около тази кампания май беше задействан целият ресурс от дребни бивши агенти, некадърни сътрудници и най-глупавите ченгеджийски доносници, които за дълги години бяха натъпкани във фризера – без облаги, без пари или друг вид подкрепа, бяха държани настрани, потопени в дълбокото и пазени за в най-краен случай. Е, крайният случай дойде – дори тях мобилизираха за фейсбук и друг вид публична подкрепа в името на нелепия и незащитим иначе Радев.

О, да, веднага отговарям на две възражения, които вече чувам.

Първо – обвинението, че съм гербаджия мръсен. Е, под секрет, Борисов и ГЕРБ не са моите хора, напротив, те отдавна трябваше да бъдат извън властта, даже – изначално не биваше да бъдат допускани до нея. Но колцина от вас изначално  – и за дълго – подкрепяха с две ръце Бат Бойко, а? Ще си спомните ли или предвидливо сте забравили, защото сега сте „протестъри“.

Ако прочетете какво съм писал в ранните години на ГЕРБ, ще се убедите, че линията ми е ясна и последователна. А ако прочетете какво съм писал през 2014, ще си спомните, че тогава хора като „десния лидер“ Христо Иванов, който сега е готов да се прегърне с БСП, реанимираха ГЕРБ и върнаха Борисов на бял кон начело на държавата.

Знам, няма да прочетете нищо, обаче на мен съвестта ми в това отношение е чиста.

Възражение второ – дори американците, които отначало реагираха остро на изказването на Румен Радев за Крим, приеха след това неговото обяснение, само ти си по-голям католик от папата.

Тц, просто има съществена разлика между това официален Вашингтон да се направи на задоволен от нещо като полуистина, защото няма време и не му се занимава точно с нелепия български президент – и това аз да изисквам президентът на моята страна, колкото и нелеп да е той, да не мисли и да не се изказва като последното руско прокси. Все пак, ако не друго, това е поне въпрос на лична чест и национално достойнство. А, в края на краищата – и на елементарно политическо мислене. Или не, нищо и от това няма значение…..

Отдавна продължавам да чакам отговор както от Румен Радев, така и от неговите куклички на конци Кирил Петков и Асен Василев, как ще направят те истинската промяна в тази страна, след като – и докато – тя е стисната здраво за гушата от Москва.

Путин и бандата му имат тук интереси, всички от които са противни на българските. Но не само – имат тук кавалкада хранени люде във всички партии и обществени организации, чрез които манипулират живота в страната и поддържат вечното напрежение като инструмент за реализиране на руския интерес. Като започнеш от масовото промиване на мозъци, минеш през големите и малките корупционни схеми, и стигнеш до политическото влияние чрез енергетиката, но и не само – всичко това е руски интерес, не български.

Кой ще се пребори с тази отровна среда, която бе нарочно създадена, точно за да не тръгнем напред вече толкова години. Дали мъжът на сладкарката, дето се хили като мормонски свещеник в харема си? И който дори в Харвард не е научил, че волунтаризмът в политиката е още по-вреден, отколкото в икономиката?

Или президентът Радев, който по Конституция всъщност няма почти никакви правомощия да влияе пряко върху решенията на изпълнителната и законодателната власт, но се опитва с всички сили. Да, и понякога успява, вече го видяхме да размахва партизанско юмруче пред тълпите от малоумници, които го поздравяват – обаче ả да го размаха и пред руснаците в българска полза, де. Или другарката Митрофанова навреме го е предупредила там да не го размахва, че да не стане някой сакатлък.

Да не говорим за другия огромен руски интерес – че в международен план България трябва да мъти колкото може повече водата в ЕС и НАТО.

Е, като гледам, стараем се. Оставям настрани темата за футболните шпицкоманди, изправени на протест пред турската посолство. Още по-важното е, че цитираното изказване на Румен Радев за собствеността на Крим предизвика силни възражения не само в Украйна и САЩ, а и в ЕС като цяло. Нищо, че Радев се опитва да се сложи барабар Петко с мъжете до Меркел и Макрон, тоест, сред хората, които си позволяват диалог с Путин, независимо от неговите престъпления.

Само че българският интерес в случая е близък не с този на Германия и Франция, които отдавна използват положението си в ЕС предимно в частна полза, а с този на Полша, Балтийските държави, Румъния, изобщо – страните от бившия Източен блок, които, по един или друг начин, в една или друга степен, продължаваме да сме пряко застрашени от агресивната руска политика. И които имаме нужда от здраво европейско единство, за да оцелеем и – евентуално – да просперираме.

Но нищо, де, още пет години ще преживеем някак с президент, когото в Западна Европа не канят, защото допълнително ще компрометира техните двусмислени позиции, като ги подкрепи. А и в Източна Европа не канят, защото с политическия балет, който играе през последните години, отдавна и напълно е компрометирал България като руски троянски кон в нормалния свят.

Е, приятели, продължавайте да подкрепяте Румен Радев, ако не ви е срам! И още чакайте от него демократични реформи в българска полза. И аз отдавна чакам да цъфнат едни налъми, дето съм засадил в двора.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ВЪПРОС НА ГРАЖДАНСТВО ИЛИ С ДОМАТЕНИ ОЧИ КЪМ ИЗБОРНА ПОБЕДА

ноември 5, 2021 at 7:21 am (Публицистика) (, , , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-vapros-na-grazhdanstvo-ili-s-domateni-ochi-kam-izborna-pobeda

Някога, в една много далечна галактика, чувам майка ми да казва: „Тоя си е сложил доматените очи.“

Не знам откъде идва изразът, а като съвсем малък се чудех и какво значи. Щом срещнехме споменатия човек, с любопитство се взирах в него, но така и не видях нечии очи наистина да са доматени. Като пораснах малко обаче, разбрах – това е израз за някой, който нагло лъже, независимо, че всички околни разпознават лъжите и не му вярват, някой, който постига целите си, като гази всичко наред и не му пука за другите, някой, за когото думи като морал, чест, правила, са само празни дрънканици.

Е, сетих се за „доматените очи“ покрай историята с двойното гражданство на Кирил Петков – заради неговите думи и действия по случая, както и тези на политическия му патрон Румен Радев.

Убийте ме, но не разбирам как някой, хванат в толкова сериозна крачка като нарушение на Конституцията, то обявено публично с решение на самия Конституционен съд, продължава да пее детски песнички за добрите си намерения и да твърди,  че не чувства никаква вина. Но всъщност – да, сигурен съм, че Петков вина наистина не чувства. Това момче явно не разбира за какво точно става дума и какво означава то в полето на теми като лична чест и политически морал.

Самият Кирил Петков твърди, че е готов тутакси да върне парите, които е получил като министър, но за него това е дреболия – важното е, че вина не чувства. Нещо повече, в опит да защити незащитимото, той няколко пъти спомена, че с решението на КС „България загуби частица от своя суверенитет“. Само твърдение, без никакви аргументи и връзка с логиката, но пък твърдение от такъв мащаб, че може да измести реалния дебат в нереална посока.

Защо ли ми е до болка познат тоя подход – като хванат лисицата в кокошарника, тя започва да обяснява, че е там по покана на петела. В Пазарджишкия пък е пълно с такива, които, без съществуването на закона, биха били напълно невинни.А знаем, че и на Путин за лошото положение в Русия Западът му е виновен, не ли?

Преди да ме обвините в някаква пристрастност, да изясня нещо. По принцип аз съм съгласен, че мярката с двойното – и изобщо с чуждото гражданство – в сегашния си вид не е докрай обмислена и срещу нея има сериозни възражения. Това се отнася за нашето време, когато живеем в условия на пълен либерализъм по отношение на гражданството, съответно – на правото да те избират и да бъдеш избиран.

Далеч не е така например в античната люлка на демокрацията – Атина, където гражданството е нещо като титла, не право. За да станеш гражданин там, не само ти, но също майка ти и баща ти, тоест, поне едно поколение назад, трябва да са родени в самия полис, а баща ти трябва и да бъде гражданин. Има още куп условия, а накрая – трябва да минеш и през строг изпит върху политическата, икономическата, военната и социалната уредба на града, изпит, резултатът от който много трудно може да бъде купен с пари или връзки.

В Жечпосполита пък, полско-литовската държава, която съществува от 1569 до 1795, втората в света и първата в Европа с писмена Конституция, от един момент нататък няма династични владетели – кралят се избира от шляхтата /благородническото съсловие/ с гласуване и се назначава при определени условия, които включват правото същата тази шляхта да го свали и да избере друг крал. Но по-същественото в случая е, че той може да бъде чужд гражданин – и много често е.  

Ако трябва да съм докрай откровен, аз съм по-съгласен с този подход, не намирам мястото на раждане за особено важно, защото това е случайно събитие. Затова смятам, че трябва да има възможност граждани на други страни да стават български премиери и министри. Е, не руски граждани, разбира се, нито севернокорейски, ирански или родени в някоя дълбока афганистанска пещера, това би било прекалено тъпо.

Но граждани на държави от НАТО или пък от самото ни европейско семейство – защо не. Е, за предпочитане – не и французи, защото лесно ще ни направят още по-леви, отколкото сме. Нито някой немски Шрьодер, който на бърза ръка ще ни построи „Български поток“ 2, 3 и прочие, докато накрая се удавим в руски газ, а той – в руски пари. Но все пак, на бас, че ако навремето някой беше поканил Балцерович, след като икономически оправи Полша, да дойде и да оправи България, сега щяхме да сме на съвсем друго място в световните класации за бедност, щастие и прочие.

Но, така или иначе, българската Конституция в момента не разрешава чужди граждани или хора с двойно гражданство да заемат определени ръководни позиции в държавата, включително да са министри. А има прост принцип в правото, който казва, че законът, макар несъвършен, е валиден, докато не бъде променен – и той трябва да бъде спазван във вида, в който съществува, не може да бъде заобикалян заради политическа или друга целесъобразност.  

Не мога аз, ако не ми харесва примерно забраната да бия жена си, да я бия на своя глава и да се оправдавам с лошия закон. Не може който и да било да подписва документ с невярно съдържание, само и само да изпълни детската си мечта – да изчисти Авгиевите обори на родината си, като я освободи от корумпирани и некадърни управляващи типове.  

Е, аз или който и да било – не може, но Кирил Петков очевидно може.         

Не разбирам как в нечия глава изобщо се ражда подобна мегаломания. Още по-малко мога да разбера как политическият наставник на Петков, президентът Румен Радев, чиято задача е на първо място да съблюдава върховенството на закона, със стиснати устни и юмруци продължава напред, без да каже поне едно „простете, хора, за гафа, който направих“. Или – „извинете, граждани, бях подведен“. Или нещо друго смислено, както правят нормалните люде.

Да, попитан за споменатото решение на Конституционния съд, гражданинът президент  отсече единствено: „Решенията на КС не се коментират!“

Ами така, де, правилно, не се коментират. Но да се говори за това какво значат тези решения в практически план, не е коментар на самото решение, а на последствията от него. Без да има такива последствия, ако го взимаме само за сведение, от решението изобщо няма нужда и се обезсмисля самото съществуване на КС като върховен арбитър.

Така че – може ли да се коментира вашата съпричастност към случая и вашата отговорност за пачите яйца, в които насадихте цяла България, мистър Радев, или не може? Може ли да се смята, че не само Петков е нарушил закона, като е подписал документ с невярно съдържание, а и вие сте виновен за фрапантното нарушение?

Ако аз бях на мястото на Кирил Петков на Румен Радев, нямаше да си слагам доматените очи, а щях да се откажа от прякото участие като партиен лидер поне в тези избори и щях да подам оставка като президент.   

Обаче – ядец, граждани, очевидно не стават така нещата в милата ни родина. Кирил Петков и Румен Радев спокойно си продължават предизборната кампания и единственото, което ги интересува, е да спечелят. Дали от това ще спечели цял народ, както се опитват да внушават, е друг въпрос, на който е твърде лесно да се отговори.

Не е само това обаче. Работата е там, че, в името на политическата конюнктура и личния интерес, тези двама нарушители намират подкрепа дори от умни хора, които иначе са радетели за спазване на закона. Това допълнително руши тъканта на българската, а и на всяка демокрация, тъй като тя се базира на спазването на закона.

От друга страна, появиха се гласове с призиви за импийчмънт на президента. Идеята е добра, но всички знаят, че няма да се реализира, защото в момента в страната няма действащ парламент. Ако утре Радев загуби изборите, то няма да има смисъл от въпросния импийчмънт, ако ги спечели пък, ще бъде отново в позицията на „силния човек“ и няма да се намери достатъчно парламентарно представителство, което да реализира процедурата.

Все пак, да се надяваме, че избирателите този път ще си вземат бележка, няма пак да се провалят в правилното разбиране на онова, което се случва, и ще накажат нарушителите на Конституцията подобаващо.

Но спокойно може и да не ги накажат, де. В края на краищата, помним – само 5 години след катастрофалната Луканова зима на БСП, гражданите избраха Жан Виденов, дето беше некадърен червен комсомолец и в червата. Само 4 години след неговата катастрофа, избраха великия мислител Първанов за президент и недоразумението, наречено цар, за премиер. После пак дойде ред на БСП и Станишев стана премиер…..

Не доматени очи, доматен граждански мозък виждам аз тук.

Така че що ли пък е необходимо да свършва някога тази комедия от поредни грешки и да видим утре как Румен Радев и Кирил Петков, яхнали два бели коня, ни водят към поредното светло бъдеще.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ВТОРИ МАНДАТ ЗА РУМЕН РАДЕВ Е ПЪТ КЪМ ПЪЛНОТО ПОЛИТИЧЕСКО ПРОПАДАНЕ НА БЪЛГАРИЯ

септември 15, 2021 at 8:50 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-vtori-mandat-za-rumen-radev-e-pat-kam-palnoto-politichesko-propadane-na-balgariya

В България да станеш президент е лесно, има не един, а няколко начина – ако Москва те одобри, ако ДПС те подкрепи, ако простият народ масово те признае за достатъчно прост или ако си доказан от небесата светец.

Не, това последното май няма да сработи. То не само не е доказано от практиката, но и явно изисква много повече морал, отколкото е допустимо за президентите по наше време. И по нашите географски ширини. Изисква също и крилца, с които да пърхаш при необходимост.

Така или иначе, два месеца преди предстоящия президентски вот, ние, българите, пак сме в особена ситуация – не бихме искали да знаем имената на вече известните кандидати за президентския пост, а онези, които бихме искали да знаем, не ни ги казват.

И веднага чувам обвинения в необективност, придружени с възражения – ако наистина е по-добре да не знаем имената на ММА-боеца Стъки или на азбукарската поетеса Цвета Кирилова, то защо пък да не щем да знаем името на кандидата Румен Радев, най-големият мераклия за втори мандат в света.

С Радев нещата са малко по-особени, граждани. Преди пет години той, вероятно за по-сигурно, бе избран чрез комбиниране на трите гореописани начина – и Москва го одобри, и ДПС го подкрепи, и простият народ го призна за достатъчно прост. А за всеки случай и ГЕРБ издигнаха срещу него напълно неизбираемата Цецка Цачева – нарочно, както стана ясно от признанията на Бойко Борисов.

Може би той и до днес се хапе по гъза за тази проява на политическа щедрост. Но може и да не се хапе, а вътрешно да се радва, че не скърши хатъра на руснаците и им поднесе победата на тепсия, защото иначе щяха да го изритат от властта не през 2021, а доста по-рано.

Не знам, пък и не ме интересува, Борисов да си бере гайлето за тази постъпка пред Свети Петър, ние нашето гайле вече предостатъчно го набрахме, дори само като гледаме през ден физиономията на Радев, която все по-безпощадно се обръща във физиономията на Живков, да цъфти по телевизора и да ни поучава – било с думи прости, било със заканително вдигнато по партизански юмруче.

Така или иначе, факт е, че Радев вече има доста подкрепа. Първо – от Москва. Даден бе ясен знак за това под формата на дружно посещение на опера със съветския посланик, другарката Митрофанова. Тя, операта, е занимание интимно, там може човек да позадреме, ако му стане скучно, да попръцне, ако на обед се е натъпкал с бобец. И, особено ако си президент, трябва да си наистина дупе и гащи с даден човек, за да го допуснеш в ложата си, отвъд линията на междудържавния протокол. 

Второ, подкрепа има Радев от БСП, ИТН и ИБНИ. От БСП – разбираемо, той се доказа през годините като борец за няколко важни техни каузи: че Крим е руски, че трябва да паднат европейските санкции срещу Москва, че в никакъв случай не трябва България да заменя руските изтребители с американски, че Бойко Борисов трябва да бъде публично бит с тояги, защото е грабнал кокала и не дава малко да гризнем и ние, горките, че, независимо от всичко, ще ни даде третият мандат, за да си направим политически ПР, такива ми ти работи.

ИБНИ не е ясно защо подкрепят Румен Радев. Може би защото изглежда красавец в очите на някои „лидери“ там, може би защото той ги създаде направо от мъгливото нищо на протеста, може би защото са слепи и глухи. Не знам, бе, граждани, честно.

За разлика от подкрепата на ИТН, чиито основания бяха ясно формулирани от самия Вожд и Учител. Той каза, че Румен Радев най-добре пасва на фигурата, която ИТН си представят за български президент. Разбира се, бат Слави забрави да уточни с кого го сравнява, за да разбере, че най-много пасва, след като не е известно името на нито един друг по-сериозен кандидат. Но това са дребни парадокси за ИТН в сравнение с другите чудеса, които натвориха само за няколко месеца.

Много се говори и за евентуалното включване на служебните министри Кирил Петков и  Асен Василев в политиката. Очаква се сега те да подкрепят Радев на президентските избори, а после Радев да подкрепи тях – било като база за бъдещия си политически проект, било направо като водещо присъствие в утрешната редовна власт.

Тези сметки са малко без кръчмар. Първо, Петков и Василев се представят за десни хора, но доказателство за обратното е дори само фактът, че са служебни министри на Радев. Той безсрамно призна неотдавна, че се интересува само от левия избирател – а истински десни хора не биха преглътнали да са пионки в ръцете на такъв тип. Второ, в БСП вече зрее недоволство, че евентуалният проект на Петков ще отклони техни избиратели от правия път, а това е повод за напрежения, включително с президента. И трето, не е сигурно, че след парламентарните избори през есента ще има редовно правителство, сигурно е по-скоро обратното. Орелът, ракът и щуката, които видяхме да теглят политическата каруца на всички възможни посоки, ще потретят упражнението, защото нравите им са такива. И интересите. И противоречията между тях.

Така че – толкова за Румен Радев, той има шансове да повтори мандата, но може и да бъде бит, ако срещу него се появи читав човек, който изведнъж събуди спящите хора с десни нагласи. Въпросът е откъде ще се вземе той и кой ще го издигне.

Доволен съм от факта, че Петър Стоянов, чието име се завъртя вече в руската рулетка, отказа да има нещо общо, само щяха да се размият нещата. Да, той е фигура с голям политически багаж, но както положителен, така и отрицателен. Стоянов е човекът, който изрече знаменитата фраза за НАТО и ЕС като „цивилизационен избор на България“, който докара в София Бил Клинтън, който направи много, за да се приемат Европейската рамкова конвенция за малцинствата и други важни документи.

В същото време той носи и големи грехове – не направи нищо за истинското реформиране на спецслужбите и за разчистване на проруския, тъмно червен армейски генералитет, влезе в открита конфронтация с правителството на СДС и лично с премиера Иван Костов, показа се слаб политически играч, като застана начело на вече разпадналото се СДС, а така нанесе последен удар върху и без това трудното за сглобяване дясно пространство и отвори портата пред популизма на Борисов и ГЕРБ. Така че старата харизма на Петър Стоянов отдавна вече не съществува и ако наистина искат да спечелят, ГЕРБ трябва да изберат кандидат с нова харизма.

Някои смятат за грешка възможността ДПС да издигнат свой кандидат за президент, но всъщност не е. Те вече заявиха, че ще направят всичко възможно Румен Радев да не бъде избран и като цяло това е добра новина. Със собствен кандидат, който така или иначе няма как да стигне дори до втори тур, ДПС ще мобилизират електората си, а на балотажа това може да се окаже много полезно за съперника на Радев.

Дали този съперник ще бъде издигнат от ГЕРБ или от ДБ – това са двете опции, които остават. Само че аз в момента не бих се обзаложил, че ДБ са толкова дълбоко настроени срещу Румен Радев, та да предприемат ефективна стъпка срещу него. Подозирам, че, за да умият очите на електората си, те ще издигнат собствен кандидат, но ще подберат някой неизбираем, тоест, ще изиграят нещо като номера на Борисов с Цачева или на Костов с Неделчо Беронов през 2006.

Подозирам, казвам, дано не стане така. Защото иначе може да се окаже, че на евентуалния балотаж ще отиде човекът на ГЕРБ, а това, при сегашната ситуация, дава допълнителни шансове на Румен Радев да бъде преизбран и България да продължи ентусиазирано по пътя на пълното политическо пропадане.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.еюhttps://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ПОЛИТИЧЕСКА ЩРЪКЛИЦА МАЙ Е УХАПАЛА РУМЕН РАДЕВ

февруари 3, 2021 at 8:50 am (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-politicheska-shtraklitsa-may-e-uhapala-rumen-radev

Лицето Румен Георгиев Радев ще се кандидатира за втори президентски мандат.

Why, бе, джанъм, както биха попитали в някои интелектуално по-издигнати среди на пловдивската „Аджисан ма`ала“.

Те вероятно не знаят, че цитират най-кратката театрална рецензия в света, дело на Бърнард Шоу. Нейното заглавие е дълго и информира, че снощи еди-коя си пиеса на еди-кой си автор се игра в еди-кой си театър. А текстът на самата статия е кратък и гласи: „Защо?“

Лицето Радев вероятно също не знае, че е обект на подобна съдържателна и изчерпателна критика. Той май е ухапан от политическата щръклица, която напоследък вилнее по целия свят, включително в България, та е побеснял за нова власт, макар да не знае какво и как да прави със старата. А може и да е защото през цялото време си вярва за всичко, което мисли и прави, до самото дъно на душата си вярва.

Нищо чудно това да е болестта – лековерието в себе си, като си спомням как Радев си вярваше през целия мандат, независимо какви нелепици ръсеше.

Например, че Крим по същество е руски и е нормално руснаците да си го вземат от Украйна, независимо от принципите и правилата на международното право. Дълбоко си вярваше, когато в Полша опита да кандърдиса страните от бившата Източна Европа за бунт против европейските санкции срещу Москва. Вярваше си и когато пред портите на българското президентство по най-грозен партизански маниер размаха юмрук срещу вразите, докато беше добре защитен от гардовете на УБО и биячите на Костя Копейкин в ролята на всенародна любов към президента.

Вярваше си, когато цяло лято призоваваше хаотичната тълпа от интереси на площада да разруши напълно поне донякъде демократичната система в страната, на чиито връх, като президент, всъщност стои самият той. Вярваше си, дори когато издигна лозунга „Мутри – вън!“, макар че с него самоотвержено, освен за себе си, свърши черната политическа работа и за всички онези мутри, които и без това се крият извън страната от българското правосъдие, каквото и да е то.

Напълно си вярваше обаче Румен Радев и после, когато в даден момент видя – или му подшушнаха – че вече няма време за реален ход, при който да стане лидер на нов политически проект и наесен чрез него да докопа изпълнителната власт, затова по-добре да запази президентската. И той обърна палачинката – събрал максималното възможно количество любов на площада, изостави публичния протест и заработи в тайно за подготовка на втория си президентски мандат. До онзи ден, когато си призна срамната тайна, макар че – мерси, айде нямаше нужда, всички и без това отдавна знаят какво гласи текстът на прочетената книга Румен Радев.  

Друг въпрос е, че душичката на този човек очевидно си е доста плитка, щом той успява така лесно и бързо да стигне до нейното дъно чрез вярата в собствената си правота. Не, че нещо му пречи да го прави, де. Вероятно още като ефрейтор, както гласи класическата приказка, той е носил маршалския жезъл в раницата и е изградил живота си около това да го спечели. За целта обаче се е лишил от някои неща, иначе много важни за нормалните хора, които искат да стават политици – способност за реална самооценка, познаване на политическите правила, принципи и граници, малко елементарен морал или поне далечно усещане за това как се държат истинските джентълмени в обществото.

Тц! Този тип ми прилича на един циганин по черни долни гащи, който в страхотен слънчев ден бърка в подмолите на реката да лови риба с голи ръце, а дисагите му висят през единия крачол и лениво се плакнат във водата.

Да, картинката е комично-гадна, но не съм я съчинил аз, как ли бих могъл. Просто съм я виждал преди много години, затова се включи асоциативното ми мислене. Бях на гости при един приятел, доктор на село, та той изпрати местния циганин да лови риба, докато ние го гледахме отдалече и пиехме студена гроздова ракия с доматена салата. А после ядохме най-вкусната пържена речна риба в живота си.

Обаче в случая с Румен Радев ние, публиката, няма да ядем риба, обратно – сами сме в ролята на рибите, които той опитва да лови в подмолите на политическата река.

Винаги ми е много смешно, когато някой, който не знае какво говори, вземе да говори.

И с Радев така – колчем зине да каже нещо и аз не само го виждам като прероден от портрет на Тато, но и го чувам да използва Татовия стил за редене на мъдри мисли. А понякога дори и самите Татови мъдри мисли.

Какво ще кажете например за последната му тирада: „В тази турбулентна година, президентската институция продължава да отстоява интересите на българите. Да бъде коректив и последна бариера срещу беззаконието и лобизма. Да задава дневен ред по всички важни теми, да обединява около значими каузи.“

Чета и препрочитам като обикновен любопитен читател, дори без да пускам 40 години тренираното си редакторско око, но виждам, че единствените думи тук, които се опират на някаква реалност, са тези, че годината е „турбулентна“. Всичко друго е пълна плява – или надробена на едро доматена салата, както ви харесва.

Ако накараме Румен Радев със свои думи да обясни кои точно интереси на нас, българите, е успяла да отстои през последната година президентската институция, пред кого ги е тя отстояла и какъв е резултатът от това, той няма да може, гаранция. И аз не мога, макар че си гледам бележките в опит да си спомня, за да му помогна.

Още по-малко пък ще може да обясни как така, без по Конституция да притежава каквито и да било инструменти от арсенала на изпълнителната и правораздавателната власт, той е успял да се превърне в коректив и  последна бариера срещу беззаконието и лобизма. Освен ако брои в своя полза историята около закупуването на новите, неруски изтребители за крещящите вече нужди българската авиация, но тя е малко като с компютрите и компотите. Доколкото помня, точно Румен Радев и неговите хора се явиха като ярки лобисти в полза на шведските самолети „Грипен“, а не се бореха срещу лобизма.

Или са се борили срещу лобизма по марксистки – чрез повече лобизъм? А може пък да са се борили тайно, някак вътре в душата си? Защото другата опция, която ми идва на ум, е да са се борили за размера на комисионата – но не вярвам, де, такива честни хора…..

Вярвам обаче, граждани, че досега вече и сами се запитахте кои ли пък са споменатите „важни теми“ и „значими каузи“, около които ви е обединил напоследък българският президент. Жаждате отговор, но съм сигурен, че, също като мен, нямате.

Не може мен например Румен Радев да ме е обединил за откритата война, която води  срещу правителството и лично срещу Бойко Борисов, защото аз тази война я водя далеч преди него, още от самото създаване на ГЕРБ. Включително и през всички онези години, когато военният Радев отривисто козируваше на цивилния Борисов.

Не може да ме е обединил около нещо, свързано с руските интереси, за които българският президент самоотвержено се застъпва винаги, защото смятам тези интереси и защитата им от разни знайни и незнайни българи за пагубни, за може би най-главният проблем, който пречи за развитието на България.

Не може да ме е обединил Радев и около призивите си да се обединим, за да се очистим от мръсотията и да тръгнем напред, защото това е демагогия и тоталитарен лозунг в стил Путин. В истинската европейска и демократична политика правилният път минава не през безпринципно обединение на всички, а през изясняване на наличните противоречиви интереси, които се съгласуват чрез диалог и в дух на толерантност. 

А поради всичко казано дотук и още много, няма как да ме обедини Румен Радев около себе си и като бъдещ президент. И изобщо не ме вълнува, че, май ухапан от зловредното насекомо, той е пощръклял да ни натрапва физиономията си чак до 2026.

Абе, граждани, аз толкова дълго няма да издържа да гледам дори себе си в огледалото, а Румен Радев иска на неговата физиономия да се наслаждавам. И на глупавата му пиеса. Защо?

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: РАДЕВ НЕ ПОДКРЕПИ МАДУРО, РАДЕВ ПОДКРЕПИ ПУТИН В ПОДКРЕПАТА МУ ЗА МАДУРО

февруари 5, 2019 at 11:34 am (Публицистика) (, , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://www.faktor.bg/bg/articles/politika/hlyab-i-pasti/de-profundis-radev-ne-podkrepi-maduro-radev-podkrepi-putin-v-podkrepata-mu-za-maduro

„Радев подкрепи Мадуро” – с такова заглавие по повод поредното безчинство на президента Румен Радев из дебрите на българската външна политика излязоха тези дни дори най-напредничавите български медии.

Не, бе, колеги, нещата са малко по-различни и доста по-страшни. Дайте да си кажем истината, защото тя не само ще ни направи по-свободни, но и по-умни. Или обратно – първо по-умни, а оттам и по-свободни.

Но, както и да е. Всъщност реалността в случая изглежда така: „Радев подкрепи Путин в подкрепата му за Мадуро”.

В този смисъл, обитателят на „Дондуков” 2 е напълно честен пред себе си, когато в разпространената си декларация заявява, че критиките му „не са подкрепа за една или друга страна в конфликта” във Венецуела. Така, де, нали и аз това казвам – той чисто и просто не се интересува от никакви страни във Венецуела, а само сляпо следва генералната линия на Москва.

Естествено, що открито да взима страна между демокрацията и диктатурата във Венецуела, човекът, като по позицията му веднага ще го познаем.

Или що ние, българите, с този президент начело, да пеем в хора на демократичната световна общност, дето по начин най-гаден и насилствен ни натика в ЕС и НАТО, а сега иска и да ги следваме в тяхната мръсна антируска политика? А?

Няма пък, ще си бъдем самостоятелни, ще си мислим със собствените глави и ще действаме типично по български – с помощта на онази знаменита смесица от инат, простотия, предразсъдъци и зависимости, с която сме световно известни.
Ама-ха!

„Става дума за върховенството на международното право и за твърдото убеждение, че неговото нарушаване няма как да доведе до позитивни резултати” – твърди още в своята позиция по темата Венецуела човекът, когото всички, кой знае защо, вече две години упорито наричат „български президент”.

Ох, на мама, горкият последователен и твърд защитник на международното право, дето си Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: РУМЕН РАДЕВ И ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ВАРИАНТ НА ИГРАТА „ТУКА ИМА, ТУКА НЕМА“

септември 12, 2018 at 9:53 am (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://www.faktor.bg/bg/articles/de-profundis-rumen-radev-i-politicheskiyat-variant-na-igrata-tuka-ima-tuka-nema

Светлият лик на президента Румен Радев – изтипосан на чаши в три разновидности и широко разпространен на русофилския събор на Копринка.

Така може да започне всяка модерна българска народна приказка. Или не всяка, а само онази, в която един семпъл човек от народа поема властта, повежда хорското стадо и на бърза ръка оправя страната. Като свинарят Бърдоква. Нищо, че тази вълшебна приказка по нашите земи вече сме я чели до втръсване, важното е, че продължават разни хора да я сънуват и разказват.

Обаче като споменах Копринка, да припомня – това е мястото, където от години се събират българските най-умни, за да се преброят и се порадват взаимно на умовете си, без никой глупак да ги смущава с трудни въпроси. Сега, с приобщаването на Румен Радев към тях, па било то и под формата на чаша, в цялото това сборище, освен още ум, се добавя и един елемент на красота, какъвто доскоро там липсваше.
Няма да ви питам забелязвате ли колко много образът на Радев се конкурира по красота с този на Тато, защото знам, че забелязвате. Той целият наш „народ” забелязва такива неща, нали затова си Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ЗА ВОЙНАТА НА ХИТРЕЦИ СРЕЩУ БАЛАМИ И НОВИТЕ ПЕРСПЕКТИВИ НА РУМЕН РАДЕВ

септември 5, 2018 at 12:20 pm (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-za-voynata-na-hitretsi-sreshtu-balama-i-novite-perspektivi-na-rumen-radev

По света и у нас има много хитреци, които не само искат все да прецакват останалите, но и останалите да ги обичат като образец за ум, доблест и чест, морал, човеколюбие и други приятни неща. Въпреки че вечно омазват с гадости всичко, до което се докоснат, те поглеждат като смутено бебе и най-философски питат – кой ми оцапа гащите.

В това отношение палмата на първенството се държи от руснаците. Няма да правя исторически преглед, за да го докажа. Стигат само да спомена два от последните случаи на руска наглост, за да се убедите.

В Сирия, заедно с приятеля си Асад, Кремъл гласи операция в провинция Идлиб. А американците предупредиха Путин и Ко да не използват химическо оръжие, иначе ще последват наказателни удари срещу режима в Дамаск. Това е обосновано и логично предупреждение. Самата операция и без това застрашава живота на милиони цивилни и може да произведе нови потоци бежанци към Турция и Европа, а Кремъл и Асад вече показаха, че не им пука за международните договори и си ползват химическото оръжие, за да разчистят бързо терена.

Какво казват обаче руснаците в отговор на американското предупреждение? Ами те квичат като прищипани с вратата прасета и викат, че Вашингтон пречи на порива им към смела антитеростична операция. „Ние се бием с Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ИДВА ЛИ САМАТА ЧЕРВЕНА АРМИЯ, ОБЛЕЧЕНА КАТО УЧТИВО ЗЕЛЕНО ЧОВЕЧЕ

май 2, 2018 at 11:22 am (Публицистика) (, , , , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-idva-li-samata-chervena-armiya-oblechena-kato-uchtivo-zeleno-choveche

Предлагам да започнем с един словесен тест, чиято цел е да познаем за кой политик се отнасят следните думи: „Това е човек, участвал във фашисткия преврат в Украйна, по време на който бяха убивани и горени живи хора. Това бе сторено от онези, които именно този човек поддържаше. Поради тази причина аз мога да го нарека фашист. Такава персона трябва да бъде изгонена от страната ни и да не бъде допускана отново. Сегашните управляващи не могат да действат по този начин поради факта, че нямат нужния кураж.”

Не, бе, не са за Волен Сидеров тез горещи слова, макар толкова много да му подхождат, че чак ме е яд, дето не са за него.

Обратно, това са думи на самия Волен Сидеров, с които той се опитва картинно да опише Ханс ван Баален, президент на АЛДЕ /Алианс на либералите и демократите в Европа/, формация, наричана още „либерален интернационал”.

Ето къде е границата, граждани, която в никакъв случай не бива да допускаме да бъде прекрачена!

Говоря за онази неописана, но добре известна на всички граница, при която тъмните, антидемократични сили съзнателно и целенасочено започват да използват принципите на демокрацията за Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар