De Profundis: ДА ЗАЛЕПИМ СЛУЖЕБНИЯ КАБИНЕТ НА ПОЗОРНИЯ СТЪЛБ

ноември 2, 2022 at 2:40 pm (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg –  https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-da-zalepim-sluzhebniya-kabinet-na-pozorniya-stalb

Както обикновено, в нощта на Хелоуин сънувам неща, тъпи до мъдрост.

Две еко-крави се залепят пред магазин за дамски чантички в знак на протест, но собственикът е умен и ги оставя залепени. Гражданите, крава невидели, се събират на тълпи да видят, мъжете купуват чантички за жените, а някои и за себе си. Печалбите скачат до небето, а когато кравите стават кожа и кости, собственикът им взима кожите и ги пуска да си ходят по тракащи кости.  

Чисто хелоуинска история – но същия подход трябва да се приложи и спрямо еко-кретените, дето се залепят по галерии и музеи, уж като протест срещу петрола. Или срещу планетата. Или срещу глупостите, които ръси Грета Тунберг от тяхно име.

Та, идеята ми е, вместо да бъдат отлепени веднага, нека тези „активисти“ останат така известно време, нали и без това искат повече публичност. Да изкарат два-три дни на хляб и вода, а публиката, която обича истинското изкуство далеч повече, отколкото тъпите форми на еко-протест, да минава и да ги освирква, докато ги замеря с развалени яйца и скапани домати.

От друга страна, много бих се радвал, ако сегашното служебно правителство, воглаве с патрона му, президента Румен Радев, само, в знак на протест срещу себе си, се залепи някъде на видно място. А още повече бих се радвал, ако целокупният български народ го подгони, хване и залепи, след което да го освирква и замеря щедро. Няма значение повода, просто това е единственият начин да се спасим от политически решения на временно управляващите, които водят страната към катастрофа. Поне към катастрофа на доверието у нашите европейски и натовски партньори.

Фука се например енергийният гълъб, божем – министър, че ей сега, щом Европа спре да внася руски нефт, през нас той ще тече свободно и дори ще снабдяваме други европейски държави с петролни продукти. Ма много се фука. И се хили. На този тип явно мозъкът му е заврял от есенните жеги по Хелоуин, от него се е изпарило цялото усещане за морал и приличие, останала е само проста бакалска сметка, андрешковщина и безкрайна наглост от руски тип.

ЕС ни направи изключение – за разлика от всички останали, ние да внасяме руски нефт чак до края на 2024. Защо Брюксел повярва, че „Лукойл“ не може да работи с друга суровина, освен с някаква конкретна от Урал, не е ясно – след като специалисти казаха, че това е лъжа. Но, фактът е факт и жестът – жест, партньорите ни дадоха възможност да задоволяваме нуждите си, без да се замаряме прекалено с тежката труд да сключваме нови договори с други страни, от които я има някаква комисиона за нас, я не.  

Ние обаче веднага обръщаме този европейски жест в мръсна пазарска торба, която ще изтупаме до край, като подскачаме от радост – не, ние ще печелим от износ. Нали сме по-хитри от европейците. Нали сме по-велики – те ли ще кажат на „нашия“ роден „Лукойл“ да изнася или не.

А президентът Румен Радев защо ходи в рафинерията – да яде рахат-локум и да говори за времето ли. Обещания са се разменяли там – т‘ва пари, т‘ва услуги, т‘ва взаимни интереси, т‘ва широката руска душа и великата руска култура…..т‘ва да не ви е лукова глава, бе, ей! Така че, ето го резултата – ще изнасяме, напук на ЕС.

Брюксел веднага обаче каза ясно – не, не сме направили изключението за вас, за да измамите всички. Петролът от Русия си го внасяйте, петролните продукти си ги консумирайте вътре – и толкоз!

А ние пак – напреки и въпреки. Излиза този път финансовият гълъб и вика – ама не може така, ще ни се срине цялата финансова система. Един вид – България на данъците от „Лукойл“ се крепи. Поредната нагла лъжа, както знаем – а защо се очаква Брюксел и на нея да се върже, не е ясно.

Освен това, вика финансовият гълъб, като преглеждам европейското решение, забрана има само за износ на суров нефт, а ние нямаме намерение да го изнасяме суров, ще изнасяме петролни продукти.

Първо, забележете това „ние“, което идва да покаже, че България някак е едно с „Лукойл“ и точно държавата ще изнася, а не рафинерията. И второ – забележете как веднага, щом стане нужда, сме способни да намерим в закона „врата у поле“, щом трябва да се измъкнем сухи.

Но не, всъщност не трябва да се измъкваме сухи от ситуацията. Аз съм против. В момента България заслужава ЕС веднага да отмени решението си за руския нефт, с което ни направи услугата и да ни върне в кюпа на общата забрана за неговия внос, където са всички останали.  

Ама ние сме щели да пострадаме! Ами всички ще пострадат, ще пострадаме малко и ние, това се нарича „европейска солидарност“.

Ама „Лукойл“ ще пусне кепенците и ще си замине от страната, после ние какво ще правим? Първо – да сте мислили отрано, а не да ставате ортаци с руските дяволи, които, както сами знаете, накрая винаги ви завличат в Пъклото. И второ – къде ще си замине „Лукойл“? Някъде, където няма санкции; някъде, където може да си отнесе цялата рафинерия; някъде, където щедро ще му предоставят възможност десетилетия наред да печели, без да внася стотинка данък в държавната хазна. Къде, бе?

Ама това би било катастрофа за България! Не, катастрофа ще бъде, ако още малко тук продължи да управлява селският хитрец Радев и неговата клика, които са готови да стъпчат българския и европейския интерес, само и само да намажат дебели филии с масло на руснаците и руското лоби в България.

Та затова казвам, че Радев и неговите жалки хитреци от служебния кабинет трябва да бъдат залепени на някой площад и остракирани.

Е, не само заради това, а и защото продължават да защитават политически, логически и морално незащитимата позиция, че България няма да даде оръжия на Украйна.

Киев отправи редица молби, ние – твърдо не. Всички наши партньори от ЕС и НАТО, дори малка Македония, дадоха пример какво и как се прави, ние – твърдо не. Всичко решиха въпроса в оперативен порядък, ние се позоваваме на решение на предишен Парламент, доминиран от радево-комунистическата, тоест, русолюбската политическа клика. Въпреки цялата куртоазия на ЕС, военният министър на Латвия все пак открито заяви, че България предава общия интерес.

Смятате ли, че просто на някакъв министър от някаква малка държава му е писнало и той е направил непремерено изказване? А не виждате ли, че това е обща позиция на ЕС и НАТО, чиито говорител се явява латвийският министър?

Ами не се заблуждавайте. Ако не знаете как работи европейската система в подобни случаи – научете се, примери много, лесно се схващат дори от тъпи мозъци!

Скоро – може би – предложението за това да не даваме оръжие на Украйна най-после ще бъде променено. И каква е реакцията на служебния кабинет? Ами, след като май загърби тъпата теза, че и да искаме, няма какво оръжие да дадем, пак виждаме опит да се вкарат нещата в тежък пазарлък. Военният гълъб лансира ново внушение към депутатите – да, можем да дадем оръжия на Украйна, но само ако бъдат заменени от натовски.

Кога да бъдат заменени, колко и какви оръжия можем да дадем, колко и какви оръжия искаме да получим, от кой ще ги искаме, защо досега не сме ги искали – всички тези и много други въпроси са заметени под килима. Важното е да има дълги и безполезни спорове, да започнат уговорки и уговорки на уговорките, решението да се забави и евентуално – да потъне в неразбирателството, което и без това се вихри щедро в Народното събрание.

Това е целта. И на тия политически пезевенци не им пука, че срамят името на България и заради тях съюзниците ни смятат всички българи за „предатели“. Не им пука, че хората в Украйна съвсем буквално мрат в мръсната руска война и имат нужда да се защитят. Не им пука, че утре, ако нещо тук стане, НАТО може да каже – ама чакайте, нали Русия не беше истинска заплаха за вас, нали вие съзнателно не изпълнихте своя съюзнически и морален дълг, нали гледахте в тавана, когато трябваше да действате. Е, сега ние ще погледаме в тавана!

Ей за това тия гълъби, плюс гълъбарят, трябва да бъдат залепени на позорния стълб.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Реклама

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ЛОШАТА НОВИНА Е, ЧЕ НЯМА СКОРО ДА НИ УВРАТ ГЛАВИТЕ НИТО ЗА ЕВРОПА, НИТО ЗА РУСИЯ

октомври 19, 2022 at 11:21 am (Публицистика) (, , , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bghttps://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-loshata-novina-e-che-nyama-skoro-da-ni-uvrat-glavite-nito-za-evropa-nito-za-rusiya

Нейно Нежелано Присъствие Митрофанова пак се възпали – но не по хемороидите, а по мозъка. И не срещу руските убийци на мирни жители в Украйна, а срещу неродените още български депутати, които – виж ти, своеволие – решиха да не я поканят на първото заседание на новия Парламент.

„Мойта непокана е чист водевил!“ – оплаква се Митрофанова пред ТАСС. Дали разбира какво значи водевил и откъде знае такава сложна дума, остава загадка. Също – защо ТАСС всяка седмица прави редовен брифинг точно с Митрофанова от София, а не, примерно, с руския посланик в Централна Африка, също не е ясно.

Или пък е съвсем ясно във време, когато Русия води редовна хибридна война срещу България и целия Нормален свят.

Абе, граждани, ние тая с нагайката не я искаме у дома си изобщо, защото нейната нглост усмърдява цялата действителност, тя се тръшка, че не я каним в Парламента, значи, на теория поне – в душата и сърцето на българската демокрация. Много нагло – дори за нейните високи дипломатически стандарти.   

То кусур ни е и Митрофанова да цъфне в това Народно събрание, де, иначе всичко там е Мара втасала и остава само да се подмие.

Копейкин, Нинова, Янев и много още знайни и незнайни русолюбци не ни ли стигат като оголени проводници на руските интереси, граждани? Не ни ли стигат ГЕРБ, дето сега се правят на най-великите европейци, а иначе платиха с грешни български пари чисто руския газопровод между Турция и Сърбия? Не ни ли стигат ДПС, за които никога не знаеш дали в момента пишат верноподаническо писмо на турския султан или на руския император. Не ни ли стигат ПП, дето от месеци насам се правят на умрели лисици по руската тема и дори през кампанията си измислиха оправдание – че Русия и нейната нагла, престъпна война в Украйна, не е приоритет за българското общество? Не ни ли стигат ДБ, които пък не само, че не знаят на кой политически свят се намират и защо, но вече изобщо не им пука от това какво мислят нормалните, честни хора, когато ги виждат в жадна прегръдка с БСП?

Не ни стигат, граждани, очевидно не ни стигат, искаме още от същото. И си го получаваме, де, както се вижда след всички избори. Как от толкова опита нито веднъж пък не уцелихме ваксата…..

Парламентарната асамблея на Съвета на Европа /ПАСЕ/ излезе с резолюция, в която определи режима на Владимир Путин като „терористичен“. Ни повече, ни по-малко – донякъде правилно, макар леко закъсняло признание. Казвам „донякъде“, защото според мен не просто сегашният московски режим, но и цяла Русия трябва да бъде обявена за терористична държава. Не искам да е така, но подозирам, че е прав онзи анализатор, който неотдавна предупреди – когато режимът в Кремъл се смени, Путин може да ни се види истински миротворец в сравнение със своите наследници.

Така или иначе, фактът е, че в България поне аз не чух някой национално отговорен политик да коментира резолюцията на ПАСЕ и да каже какво следва за нас от това. Тук се държим, сякаш цялата работа се случва на някакъв друг свят, а не в европейската столица Брюксел. И сякаш нас резолюцията изобщо не ни засяга, ние сме от друго тесто замесени и ще си държим на братската дружба.

Двама американски конгресмени – демократ и републиканец, съвместно внасят подобно решение в Конгреса на САЩ, предстои обсъждане и гласуване. Очаква се ООН в един момент също да преодолее ветото на Русия, за което в правилника има механизми, и най-после световната организация също да обяви режима в Кремъл за терористичен. Тогава какво правим, а?

Продължаваме като умниците от БСП да твърдим, че оръжията са лоши играчки, дето служат за война и – отнюд, в никакъв случай няма да даваме нашите на Украйна, защото настояваме войната да спре?

Ами то и аз цял живот настоявам Мишел Пфайфър и Шерън Стоун заедно „да ме в уста целунат бърже“, ама така не стават работите. И, освен това, елементарната логика сочи, че да не подкрепиш с оръжие жертвата, за да се защити, като защити и теб, фактически значи да подариш оръжие на агресора и насилника.

На комунистите обаче не им пука от логиката и за логиката, техният волунтаризъм и способност да представят желаното за действително нямат дъно.

Какво правим още обаче, след резолюцията на ПАСЕ – продължаваме да искаме газ от Русия, тоест, наливаме пари на международни терористи, както много иска да прави правителството на Гълъб? Или продължаваме да повтаряме до втръсване изключително тъпата теза на президента Румен Радев и неговите кукли на конци – който подкрепя военно Украйна, директно влиза във война с Русия?

Не знам, граждани, как може да се лъже така безогледно, сякаш реалността пред очите ни не показва нещо съвършено друго. Аз поне досега не съм забелязал дребна Македония да е в каквато и да било война с огромната Русия, независимо, че Скопие даде на Киев част от наистина малкото оръжия, с които разполага.

Да, този светъл македонски пример всъщност предварително опроверга и новата формула на отказа, лансирана онзи ден от Димитър Стоянов, военен министър в гълъбовото ято и алтер его на президента Радев. Според него, България просто няма достатъчно годно оръжие – какво да дадем на Украйна, какво да оставим за наша защита.

Моментално го подкрепи, разбира се, и „натовският“ български президент, като използва случая да удари допълнително по авторитета на съюзника ни САЩ, като каза: „Опасно наивна е мантрата, че ще получим оръжие от САЩ, ако дадем на Украйна“.

Не, със сигурност няма да получим – поне ако не поискаме. И може би трябваше да поискаме по-навреме. Преди време изокахме ня тяхната порта – „газ“ и те веднага, насред кризата, ни осигуриха 7 танкера. Които ние обаче не взехме, щото що пък да им ги взимаме. По подобен механизъм можехме да изокаме и „оръжие“, пък да видим – ако не ни дадат, тогава да пищим. Това ми се струва по-правилен подход, отколкото да викаме предварително – ама те няма да дадат и да не искаме.

На всичкото отгоре, граждани, като се замисля, ние заслужаваме наистина всички наши съюзници да ни изоставят да се оправяме сами. За 8 месеца от началото на руската война срещу Украйна и Свободния свят, се изложихме като кифладжии, за нашите партньори се превърнахме в народ, който не иска да прояви солидарност.

Не, не искаме, бе, граждани, признайте си! Не можем, в смисъл – отвътре не ни идва солидарността! Не сме способни на такива лиготии!

В същото време обаче, с четири очи гледаме да прецакаме някой друг да ни върши работата, да ни защитава, да ни плаща, да ни глези, щото сме същества прекрасни, каквито досега не са се раждали – истински патриоти, страстни ракиджии, големи ебачи…..Как да не заслужаваме цялата обич на света.

Това е омерзително. Освен всичко друго, то е омерзително и защото точно по същия начин руснаците смятат, че целият свят им е длъжен – длъжен е да ги харесва, да ги обича, да им дава всичките си играчки, да ги храни и издържа, докато пият водка и страдат, че никой не ги харесва, обича, никой не им дава играчките си, не ги храни и издържа…..

Като скачени съдове сме по претенции без покритие с тях, що да се учудваме на великото умотворение на а Митрофанова, че 80 на сто от българите обичат Русия и подкрепят режима на Путин и неговата мръсна война.

Честно казано, не очаквам никаква промяна в правилната посока да бъде извършена и сега от новото Народно събрание. Още резултатът от изборите потвърди очакванията, че няма да може да се състави някакво редовно правителство, което да изкара поне половин мандат и да може да взима отговорни решения. И сега преговорите, които уж водят партиите, са само за парлама, фактически – подготовка за следващата изборна кампания. Която също, отсега да ви кажа, не бива да се натоварва с излишни очаквания.

Политически правилен ход беше опитът на ГЕРБ да поискат подкрепа за правителство, насочено главно към евро-атлантическите теми и отношението към Русия. Е, опитът фактически вече се провали. И дори не „вече“, а предварително беше повален, доколкото не само в Парламента, а и в България изобщо, няма истински евро-атлантически партии, които да се изправят решително срещу руската опасност.

Нашите партии, всички те, са хибридни, популистки, без ясна идеологическа платформа, а оттам – и без последователна и предвидима политика по който и да било въпрос. Плюс че във всички са внедрени руски агенти на влияние, които сдържат всеки порив за еманципация.

Лошата новина е, че и за следващите избори няма да ни уврат главите.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар