ПРЕХОД ЛИ? ЧЕ ТО БИЛО МНОГО ТРУДНО

ноември 15, 2019 at 6:36 am (Публицистика) (, , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия, Фили Ладжмън и Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Без да фокусира голямо обществено внимание в България, отмина 10 ноември, ден, в който преди 30 години започна прехода от тоталитаризъм към демокрация. Дали обаче трябва изобщо да се помни този ден, какво донесе промяната и какво самите ние свършихме в дългия преход – темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, някои казват, че преходът е свършил, други – че продължава, а трети – че всъщност никога няма да свърши…..къде според теб е истината?

– И трите твърдения са верни, Фили, колкото и да звучи парадоксално. Ако погледнем глобално, можем да сметнем, че преходът е свършил. В края на краищата – какво още искаме: в България има многопартийна система, разделение на властите, свобода на словото и другите фундаментални права, член сме на ЕС и НАТО, пътуваме без визи в Европа, икономическата инициатива се развива свободно и ред още неща, заради които всъщност искахме промяна. От друг аспект обаче, промяната не е чак толкова голяма, спънките, които човек среща сега, са други, но не по-малко, а в някои сфери – дори повече, отколкото в тоталитарното време. Да, можеш да правиш свободно бизнес, но административните процедури са ужасни, а мафията е заела ключови позиции и не те оставя на мира, ако те види с апетитна хапка в устата. Да, имаш свобода на словото, но няма как да я ползваш заради ужасната медийна среда. Да не изброявам всичко, но е ясно, че докато се блъска във всекидневните спънки, няма как човек да се радва на глобалните постижения. Това е сред причините в България да е видимо засилването на носталгията по времето на соца. И третият план, от който можем да Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ЕДИН 10 НОЕМВРИ, СЛЕД КОЙТО ВСИЧКО МОЖЕШЕ ДА БЪДЕ ПО-РАЗЛИЧНО

ноември 9, 2018 at 7:56 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-edin-10-noemvri-sled-koyto-vsichko-mozheshe-da-bade-po-razlichno

С известно прискърбие трябва да ви уведомя, граждани, че истинският български 10 ноември не се състоя – нито през 1989, нито през следващите оттогава 29 преходни години.

Онова, което в действителност се случи, е, че на 9 ноември 89-та рухна Берлинската стена, но ние като целокупен народ не успяхме да се засилим и да прескочим отвъд, в нормалността. Да, уж тръгнахме смело, но, докато катерехме Стената, прискрипахме си болезнено топките и седнахме отгоре да си ги жалим – с единия крак оттатък, с другия отсам.

И досега скимтим там като някакъв паметник на колективната глупост, призван да напомня на хората и народите по света, че наистина никой не може да ти причини толкова лоши неща, колкото можеш сам да си причиниш.

Естествено, срещу тази моя теза ще гракнат мнозина.

България е член на ЕС и НАТО, а не на СИВ и Варшавския договор – ще кажат.

Така си е, това е важно. Това е основното. И това е именно онзи един крак, за който заявих, че имаме прехвърлен отвъд стената. Слава, Богу!

Но добре, че нормалните хора откъм онази страна са ни хванали за него в опит да ни помогнат да прехвърлим при тях и другия крак. Иначе вероятно отдавна щяхме да сме се юрнали обратно и щяхме доброволно да сме се записали за пълноправен член на ОНД. А също и за втора балканска страна след Сърбия, домакин на руска невоенна, напълно гражданска база, поддържана само с благородната цел да се спаси нашето собствено население от внезапно възникнали бедствия и аварии.

В действителност се имат предвид обаче не някакви природни бедствия и аварии, а политически такива, възникнали сред Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар