Малки истории за велики европейци: ГЕОРГИОС СЕФЕРИС, НАЙ-ПОЕТИЧНОТО ПРОТИВОРЕЧИЕ

ноември 25, 2019 at 7:12 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов

„Чувствам, че самият аз съм едно противоречие” – с тези думи през 1963 Георгиос Сеферис получава Нобел за литература. „Сега, когато никой не знае вече/кого ще убие и как ще свърши,/вземи със себе си детето, което видя светлината/под листите на онзи там чинар,/и научи го да изучава внимателно дърветата”.

Това е „Астианакс” в превод на Стефан Гечев. А нобеловата реч на Сеферис е озаглавена „Езикът и чудовището” и в нея той посочва онова, което е едновременно извън и вътре тези две страховити реалии: „Трябва да търсим човека, където и да се намира той.” Човекът, да, човекът е нещото. Пък и кой ли друг може да се обърне към Бога с думи като тези: „Мечтите ни/като игличките на пиниите след вчерашния дъжд/събрани пред вратата на къщата, излишни,/искат да изградят една кула, която се руши”. Йоргос Сифериадис е роден през 1900 година край Смирна /Измир/ – близо до местата, където се развиват много от онези митологии, за които поетът пише цял живот. Това е на хвърлей от Троя, на пътя, по който минават корабите на Одисей, това е сърцето на свят, изтъкан от лазурно небе, лазурно море и лазурни хора, в който Сеферис, като истински Одисей, успява да се върне много по-късно. Първо семейството се мести в Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар