ЗА ТУХЛИЧКАТА НА ГЕНИЯ, СВОБОДАТА И ИНТЕРФЕЙСА
- Теорията, че в името на сигурността си гражданите трябва да се откажат от някои свободи, е силно манипулативна и антидемократична
Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия – специално за в. “Марица”, Пловдив
За какво използва обикновената червена тухла българският гений в Канада? Историята е истинска и ми беше разказана от жив свидетел това лято. Както мнозина се сещат, тухлата се използва за обир на банкомат. Но да не помисли някой, че геният просто праска с тухла банкомата, докато от него изпаднат някакви пари. Съвсем не, доста по-интелигентно е. Той носи тухлата в себе си, за да се предпази от охранителната система, която канадците са заложили, за да се предпазят от такива като него.
Тази сложна система, освен че реагира на всеки нерегламентиран контакт с банкомата, има и вратичка, която в даден момент хлопва зад гърба на престъпника и го заклещва. Системата на нашия гений обаче е по-проста, значи и по-ефективна – тя се състои само от тухличката, която той предварително пъха на подходящо място. Така вратичката си хлопа напразно, без да може да се затвори, а геният си осигурява път за бягство. След което има парички и се чувства свободен канадец.
По подобен простичък начин някой гений от българската полиция се опитва чрез промени в закона за електронните съобщения да блокира сложната система на демократични свободи, която обществото ни пък се опитва вече 20 години да гради. Промените, приети от мнозинството на ГЕРБ и партия Атака в последния работен ден на Парламента преди Коледа, предвиждат МВР да получи правото да използва закупена вече система за тотално следене на всички електронни комуникации на българските граждани в реално време. Оттук нататък започват уговорките, с които МВР се опитва да придаде благовиден образ на Прочетете остатъка от публикацията »
Какво играем – тука има-тука нема или руска рулетка
- Напоследък премиерът Бойко Борисов сякаш бърка правилата и кара целия български народ да се чуди в коя точно от двете игри играе
Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия – специално за в. “Марица”, Пловдив
Мнозина българи в едно или друго време са играли прочутата игра “тука има – тука нема”. Тя е сравнително безобидна – освен че в даден момент губиш ума си, най-многото, което може да последва от цялата работа, е да загубиш и малко пари. Но обикновено като ги загубиш веднъж, втори път не се хващаш на въдицата.
По-малко са хората, играли някога “руска рулетка”. Тя отново е свързана със загубване на ума – все пак да лапнеш дулото на револвер, в който със сигурност има поне един патрон, не е никак лесна работа и доста трябва да си изперкал. Пък и статистически възможността да се гръмнеш не е 1:6, както си мислят някои, а 50:50.
Напоследък обаче премиерът Бойко Борисов сякаш бърка правилата и кара целия български народ да се чуди коя точно от двете игри играе с решенията, които обявява и от които после се отрича. Както и с действията, които твърди, че никога няма да предприеме, а после предприема. Някои от тези неща са сравнително безобидни, други – не съвсем.
1. Тука има-тука нема референдум
Първоначално идеята на премиера Борисов да подкрепи искането на партия “Атака” за референдум по въпроса да има или да няма новини на турски език по БНТ, приличаше на игра на “руска рулетка”. Даже приличаше на известната нейна по-особена форма, при която лапаш пистолет не с пет празни и едно заредено с патрон гнездо, а с пет заредени и едно празно.
Работата изглеждаше много сериозна, но в събота приключи някак лежерно, като премиерът обяви, че се отказва от провеждането на референдума. Не стана съвсем ясно в резултат на кои точно външни внушения се стигна до този отказ. Дали тези на президента Първанов, който по-рано коментира, че с идеята за референдум някой е скроил голям капан за Борисов? Или тези на еврокомисаря Румяна Желева, която каза, че “не може мнозинството Прочетете остатъка от публикацията »
ЗА СМИСЪЛА НА ЕДИН БАНДИТ, ЗА КОЖАТА НА ЕДИН РЕФЕРЕНДУМ
- Връзката между българския бандитизъм и българския референдум е, че в момента и с двете се цели дестабилизация на държавата
Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия – специално за в. “Марица”, Пловдив
Каква е връзката между събитието “да ритнеш топката” и събитието “да те ритнат в топките”? Абсолютно обратна, ще каже средностатистическият българин или кой да е земен жител. И ще бъде прав. Това мнение няма нужда от философско, експериментално, статистическо или каквото и да било друго научно доказване – толкова категоричен е натрупаният от човечеството исторически опит по въпроса.
Каква е връзката между развихрилия се през последните дни в България уличен бандитизъм и референдума за или против новините на турски по БНТ, който ГЕРБ и “Атака” се канят да проведат? Пак абсолютно обратна, ще побърза да отговори същият средностатистически българин, като изтъкне най-вече факта, че първото действие е насочено против интересите на народа, а второто е стъпка именно към реализация на народните интереси. И няма да бъде прав.
Колкото и да не се нрави това някому, твърдя, че между бандитизма и референдума има абсолютно пряка, права, а не обратна връзка. Че и двете са резултат от действия и внушения на заинтересовани среди. Че и двете са насочени против “народните” интереси и целят да вкарат българското общество в спирала на противопоставяне с твърде опасни последици.
Разбира се, че бандитизмът е ужасяващо явление. По някоя от телевизиите видях майката на двамата братя, наречени “Крокодили” – казва, че ги обича, казва, че се притеснява за живота им, прилича на майка ми, когато се притеснява за мен, на всяка от майките. И в същото време смята, че ако синовете и са убили някого, да, разбираемо е да ги гонят като зверове, но “само” за грабеж – това е Прочетете остатъка от публикацията »
АХМЕД ДОГАН – НЕИЗБЕЖНО Е ДА СЕ ОТТЕГЛЯ, АМА ДРУГ ПЪТ
- На конференцията на ДПС Ахмед Доган се превърна в трубадур, затънал в много лъжи за красотата на девойката, наречена “тройна коалиция”
Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия – специално за в. “Марица”, Пловдив
Ахмед Доган е прав.
Като добър или добре обучен манипулатор, той е прав за много от нещата, които каза по време на националната конференция на ДПС в събота. И, пак като добър или добре обучен манипулатор, се опита покрай истините, които каза, да пробута редица погрешни, а може би по-скоро – съзнателно изкривени внушения за българските реалности и българското бъдеще.
Ахмед Доган е прав, че ДПС, разглеждано от безпристрастна политологическа гледна точка, е успешен проект. Факт е, че за двадесет години съществуване ДПС измина път, който държи неизменно посоката нагоре. За разлика от всички други партии в България, тя не се разпадна, дори не се сви, а разшири обхвата си. Макар също да премина през вътрешни колизии, част от които съзнателно режисирани от Доган, през годините ДПС постигаше целите си, независимо дали беше в опозиция или в управление.
Партията първо се закрепи, после се утвърди на политическата сцена, след това си намери “европейска връзка”, като се записа в либералния спектър, до голяма степен изпълни целта да разчупи етническата си рамка, изгради собствена кадрова банка за ниските и средни управленски нива, от “вечен балансьор” в политиката, през последните 8 години се превърна във “вечен управляващ”…..
Друг е въпросът дали и доколко всичко това е от полза за нейния собствен електорат, разглеждан отделно от партийната върхушка. Още по-друг е въпросът дали и доколко това е полезно за България като цяло.
Когато се говори за възходящото развитие на ДПС обаче, мнозина не могат да си обяснят как и защо то се случи. Най-честите обяснения, които са верни, но само частично, са две – че електоратът на ДПС в голямата си част е не особено грамотна маса, която лесно Прочетете остатъка от публикацията »
ЗЛАТНОТО ПИЛЕНЦЕ ИЛИ ЗА ТРЪБИТЕ КАТО ПОЛИТИКА
- Идеята на руснаците, свързана с изграждането на “Южен поток” и другите енергийни проекти, няма как да бъде заравянето на едни пари в морския пясък
Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица” – Пловдив
Всички знаят какво става с тръбите на “Топлофикация”, прекарани някога, без да сме питани, през апартамента, който обитаваме – дори да си махнеш радиаторите, плащаш за тръбите, вместо монополистът да плаща, че достига до другите си потребители през твоята частна собственост. И дори да резнеш самите тръби, пак плащаш, защото си се бил топлел от топлото на съседа. А параджията отгоре на всичко те осъжда, че си разрушил неговата собственост, въпреки че той пък е завзел твоята. Така вече две десетилетия наоколо виси със страшна сила значимият обществен въпрос какво точно прекарва “Топлофикация” чрез тръбите си – пара или хора.
Е, съвсем същата е ситуацията с руските енергийни “тръби” в България. Или поне ще бъде такава, ако въпросните тръби бъдат наистина прекарани.
Сигурно на всички им е омръзнало да чуват, че империалистическа Русия използва енергийното си богатство, за да извлича от него не толкова икономически, колкото политически ползи. Въпреки това обаче изречението трябва да се повтаря винаги, когато се отвори тази тема – защото е истина трябва да се повтаря, не за друго.
В момента, когато върви поредният кръг от преговори между български и руски експерти за бъдещето на тъй наречените “големи руски енергийни проекти” в милата ни Родина, добре е да се опитаме да погледнем на ситуацията малко по-широко, в геополитически контекст. Така може би ще си дадем сметка и за някои от нещата, които се случват, би трябвало да се случат или няма да се случат, под купола на нашата скромна енергийна камбанарийка.
Премиерът Бойко Борисов през последните дни за пореден път каза, че договорът за нефтопровода “Бургас-Александруполис” е неизгоден за България. Като съдържание – защото ние просто приютяваме в апартамента си една тръба, с което правим на практика безплатна услуга на съседите си от горния и долния етаж. Като юридическа стойност – защото в текста няма клауза, която да предвижда отказ Прочетете остатъка от публикацията »
БОЛЕСТТА БЪЛГАРИЯ
- Нас всички ни боли България, защото самата тя страда от всички възможни болести, без възпаление на капачето на коляното
Пламен Асенов – специално за frognews
“Както някои хора ги боли ръка или крак, така Спиноза го е болял Бог!” – писа преди стотина години великият испанец Мигел Унамуно, философ и писател, в опит да обясни едно от необяснимите пътешествия на човешкия дух.
Както Спиноза го е болял Бог, така всички нас ни боли България, независимо дали си даваме сметка за това или не. Но не защото болезнено я търсим, а защото болезнено я имаме – самата тя страдаща от всички възможни болести. С изключение може би на възпаление на капачето на коляното, както смята хипохондрикът от една книга на великия англичанин Джером Джером.
Като се впускаме да изследваме широкоспектърния характер на “болестта България”, може би е добре да започнем от общото и да вървим към частното. Какво е общото? Ами например тези дни от Центъра за изследване на демокрацията съобщиха, в резултат на извършен мониторинг, че “през последната година всеки четвърти българин е трябвало да даде подкуп, за да може да получи дадена услуга”. Нека не бързат с възраженията онези, на които им се струва, че 25 процента даващи подкуп са малко и в случая естествените баланси са нарушени, защото това означа, че има само 25 процента взимащи. И че вероятно цифрите са манипулирани, за да се докара “Витоша рисърч” пред новите управници, като съобщи, че през последните месеци корупционният натиск на администрацията върху населението и бизнеса успешно намалява.
Всъщност ключът към разбирането тук е изразът “трябвало да дадат”. Това е деликатен израз, чрез който изследователите ни подсказват, че има поне още 25 процента, които може би Прочетете остатъка от публикацията »
ОСОБЕНОСТИ НА БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИЧЕСКА КУХНЯ
Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия – специално за в. “Марица”, Пловдив
- Сближаване между Борисов и Първанов наистина има и то не е нито случайно, нито работи за обществената полза
В политиката е също като в живота – ако има възможност нещо да се обърка, то задължително се обърква. При това бедите никога не идват сами и ако някой ден видите пералнята си развалена, очаквайте скоро да ви навести и хладилният техник.
По тази доказала своята ефективност схема се развиват нещата през последната седмица за управляващата в България политическа партия ГЕРБ, а и изобщо в българската политика.
Всичко започна с един теоретично невинен, а може би мислен и като практически ефективен жест от страна на Бойко Борисов – да тушира напрежението, натрупало се в отношенията му с президента Георги Първанов в името на “добрата съвместна работа между институциите”. Според Борисов тази добра съвместна работа, освен за правилния всекидневен ход на държавната машина, е важна и за добрия имидж на страната пред европейските политически и икономически партньори.
Само че това доведе до разваляне на миксера, в който се очакваше ГЕРБ да смесва визиите си за управлението с тези на подкрепящите управлението партии. Нали идеята в края на краищата е чрез миксирането на обикновена водка, обикновен доматен сок и някои други съставки, народът да получи глътка от необикновения коктейл “Блъди Мери”. Или каквото там друго се цели да получи.
Вместо това обаче, заради затоплянето на отношенията между Борисов и Първанов, се стигна до открит конфликт Прочетете остатъка от публикацията »
ФЛИРТЪТ С ПЪРВАНОВ И ПОЛИТИЧЕСКАТА ДЕВСТВЕНОСТ НА БОРИСОВ
Пламен Асенов – специално за frognews
- Започнатата от правителството процедура по съгласуване с президента на назначенията в ДАНС не е жест на добра воля, а жест на безпомощност и подчинение
Четири месеца след като започна да управлява, премиерът Борисов се раздели с политическата си девственост, като влезе в колаборация с президента Първанов.
За българската публика това стана безпощадно ясно само в рамките на два дни – от вторник до четвъртък тази седмица, когато съответните чаршафи бяха овесени да се развяват от прозорците на “Дондуков” 1 и 2, а също показани и в Парламента. Утехата е, че все пак цялата работа лъсна навреме. Защото истината можеше да се крие и по-дълго, което да доведе до разпространение на допълнителни заблуди сред обществото.
“Изненадващото” появяване на Бойко Борисов на срещата на парламентаристи с Георги Първанов във вторник беше определено еднозначно от медиите като знак за затопляне на отношенията между двамата водещи държавни мъже. Както се разбра след срещата, договорката е Борисов да върши разни работи в държавата и да носи отговорности за тях, а Първанов да не върши нищо – в опит да не му пречи. Бойко да храни народа с постна пица, а Георги да не налага вето върху пицата. Бойко да маха и да слага разни хора на разни постове, Георги да не прави въртели както с посланиците…..Засега.
Поводите за това сближаване обаче останаха напълно неизвестни на широката публика. Пък и от тясната публика май никой не се замисли много за някакви си поводи. Единственият опит за обяснение дойде от самия Бойко Борисов, който каза, че Прочетете остатъка от публикацията »
МИНИАТЮРИ ОТ ПОЛИТ-ПЕЙЗАЖА
Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия – специално за в. “Марица”
- Кой би искал да притежава експонати от политически пътища към нищото?
1. Девойката от Русе
Една девойка от Русе на име Венета Бакалова написала поезия, в която възпява величествената фигура и някои чутовни подвизи на премиера Бойко Борисов. Посветеното на него стихотворение, разбираемо, започва с молитва към Генерала – “О, достолепни Генерале, поведи ни! Ний вярваме във твоя свят обет!” И завършва, пак разбираемо, с молитва към самия Господ – “Премъдри Господи Иисусе, благослови ти Генерала и България”.
После въпросната девойка издала поезията си в книга със заглавие “Звезда над Витлеем” и с уточнението – “сакрална лирика и други”.
Фактът, че Венета Бакалова съвсем не е девойка, а достолепна възрастна жена, магистър по музика и доктор на филологическите науки, с нищо не променя необходимостта казаното дотук да бъде пълно с ирония. Защото ако се съди по текста на стихотворението за бат` Бойко, тя би трябвало да се намира още в девическа възраст. Или поне да си е останала на девическия акъл.
Случилото се не е голяма изненада. Научно доказан факт е, че в България из словото светотатстват поне толкова хора, колкото нощем из хладилника. Ако не и повече. Доказано е също, че ако нищо не разбираш от поезия, по-лесно ставаш доктор на филологическите науки, защото тези, които те изпитват за доктор, също нищо не разбират от поезия. За музиката не знам как се става магистър, но това за поезията го знам със сигурност.
Къде е политиката в цялата работа обаче, ще попита внимателният читател. Ами политиката е във факта, че българският премиер се радва на подобни глупости, написани по негов адрес. Ако не се радваше, нямаше неговите ПР-съветници да ги публикуват в официалния сайт на ГЕРБ и да се хвалят, един вид, с това. Щяха да си затраят и да отминат факта с мълчание.
Бойко Борисов не е първият български политик, за когото добронамерени иначе хорица сътворявят пълни поетически идиотщини. Слушал съм подобни изблици да се четат на живо по време на срещи Прочетете остатъка от публикацията »
ДА СРЕШЕШ МОКРО КУЧЕ С ГРЕБЕН
Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия – специално за в. “Марица”, Пловдив
- Какво е общото между възкресяването на една мъртва партия и умъртвяването на една жива телевизия?
Многобройните собственици на кучета в България би трябвало лесно да си отговорят на въпроса какво е общото между възкресяването на политическия труп НДСВ и умъртвяването на телевизионното пеленаче RE:TV. За останалите ще поясня, че когато изкъпеш кучето и понечиш да го срешеш с гребен, то мирише гадно на мокра козина. И не само с гребен, с каквото и да го срешеш, или изобщо да не го решеш, пак мирише. Дори да го напарфюмираш – мирише.
Та и в случая така – собствениците на НДСВ и RE:TV, независимо едни от други, решиха да напарфюмират и срешат съответните си решения, но вонята на мокро куче още дълго ще се носи из България.
Някои ще кажат, че това твърдение надценява значението за общия ни български живот и на НДСВ като партия, и на RE:TV като телевизия. Да – ако се разглеждат сами по себе си, а не като знаци, оставени сред пейзажа на същия този живот.
Какво например ни нашепва жълтият знак, който изобразява задраскан образ на Величеството отпред и ухилен образ на Величеството отзад?
Първо ни припомня библейската заръка да нямаме други богове, освен Мене си, да не си създаваме идоли и да не им правим свирки, защото от всяко дърво свирка не става. Или правилното беше – на всяко дърво свирка не бива, не помня вече.
Симеон Сакскобургготски се върна/бе върнат в България с едно ясно послание. А то не беше “Ще ви оправя за 800 дни”. Не беше – “Дайте ми властта, защото съм честен Прочетете остатъка от публикацията »
ВМРО И ИЗНАМИРАНЕТО НА ДВОЙНИЯ АРШИН
Пламен Асенов
29.11.09 г.
Нереализираните ченгета от ВМРО пак пощуряха.
След като не успяха, навреме и пълноценно, както мнозина от колегите си, да пробият нито в тъй наречения български “бизнес”, нито в тъй наречената българска “висока политика”, бабаит-патриотите и национал-мъдреци от последна инстанция решиха да избият комплексите си по други начини. Само че вместо да ги избият, си ги набиха още повече.
Те първо опитаха, но не успяха чрез ченгеджийски методи да предизвикат пробългарска революция в самосъзнанието на македонците в Македония.
После се сбиха няколко пъти с македонците от ОМО-Илинден в България и ратуваха за забрана на тази напълно маргинална партия. Единственото, което постигнаха обаче, беше осъждането на страната от европейския съд за правата на човека.
Още по-после пък не успяха да спасят Българията от набезите на досадния немски професор Блумбауер, под чието ръководство бе направена на пух и прах една картина за Баташкото клане.
След това тъй наречените “войводи” забиха барабаните по повод Давид Черни и неговата кенефна инсталация в Брюксел. Но, вместо да изпишат очи, с това пак извадиха вежди, защото човекът, под благосклонните антибългарски погледи на цяла Европа, просто метна едно черно парцалче на инсталацията и доказа, че Прочетете остатъка от публикацията »
В ПРИЛИЧЕН ВИД И ОТ КРЪСТА НАДОЛУ
Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
/Фили/ От 19 ноември насам България има нов президент и нов външен министър, без това на практика да се е отразило по какъвто и да било начин в динамичния иначе политически живот на страната. Става дума, разбира се, за белгиеца Херман ван Ромпой, първият президент в историята на Европейския съюз и англичанката Катрин Аштън, първият общоевропейски външен министър.
Двата поста бяха създадени с решение на Лисабонския договор, който по същество е опит да се заложат нови баланси и да се изградят донякъде нови механизми за взаимодействие в твърде бързо и твърде много разрасналия се след 2004-та година Европейски съюз. След като търпеливо и на малки стъпки съпротивата на различни страни по различни точки от договора бе преодоляна, той трябва да влезе в сила от 1 декември, а от 1 януари официално встъпват в длъжност и новоизбраните президент и външен министър.
“Председател на Европейския съвет” е официалната длъжност, заета сега за първи път от Херман ван Ромпой. Мандатът му е две години и половина, като той може да бъде избиран най-много за два мандата. Доста разнообразни са мненията за това дали европейският президент в действителност има реална власт или позицията му включва само координационни и представителни функции. Все пак се очаква той функционално да замени сегашното ротационно председателство на евросъюза и повечето наблюдатели са съгласни, че в тази позиция са заложени и възможности за доста по-сериозно влияние, което обаче зависи до голяма степен от личните качества на президента.
По-ясни на пръв поглед са нещата около външния министър или “върховен представител по общата външна политика и политиката по сигурността”, както е официалното название на длъжността. Той, в случая – тя, Катрин Аштън, е и заместник-председател Прочетете остатъка от публикацията »
