САМО ЕДИН КОЛ В СЪРЦЕТО НЕ СТИГА
- Администрация е необходима, но въпросът опира не толкова до бройката на чиновниците, дори не толкова до тяхната персонална ефективност и личен морал, колкото до ефективността на самата система
Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица” – Пловдив
С изявлението си онзи ден, че чиновниците са безсърдечни, защото затварят гишетата под носа на клиента, за да пият кафе, премиерът Бойко Борисов удари с кол право в едно от сърцата на един от многобройните вампири, които тормозят българския човешки живот – администрацията. Само привидно е противоречието в горното изречение, защото последствията от това да имаш много сърца или да нямаш нито едно сърце са едни и същи – безсърдечие.
Лошото е, че точно този вампир, администрацията, има многобройни сърца, дори сторъкият Шива няма достатъчно ръце, за да ги порази едновременно с кол. А това е задължително условие за победата, защото иначе, докато човек се занимава с второто или деветото сърце, първото се възстановява в още по-гаден вид отпреди. И така се стига до обезсърчаване както на героя, дръзнал да атакува с кола, така и на всички останали граждани, които потриват ръце отстрани и чакат да видят какво ще стане.
Един стар виц гласеше, че за да се завие електрическа крушка на тавана, са необходими петима милиционери /полицаи/ – един държи крушката, четирима въртят масата, на която той е стъпил. Сега да си представим колко чиновници са необходими, за да се завие същата крушка, като имаме предвид, че само тези от централната администрация според официалното признание са 63 хиляди души – колкото е числеността на полицията в страната, пак по официално признание. Ами областните и общинските администрации? Ами съд и прокуратура? Ами НАП и митници? Да не говорим за безкрайните агенции, служби, бюра, комисии и подкомисии, които сякаш изглеждат създадени специално за да тормозят Прочетете остатъка от публикацията »
ИМПРОВИЗАЦИЯ МУ Е МАЙКАТА
- Истинската промяна в България може да дойде само чрез поставяне на ясни цели във видими хоризонти и възможно най-стриктното придържане към движение по очертаната основна пътека за тяхното постигане
Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия – специално за в. “Марица”, Пловдив
Не е прав Иван Кръстев в интервюто си за австрийския “Ди пресе” да нарича премиера Борисов “джазмен” и “партизански командир”. Всъщност прав е по същество, но не е прав да изтъква тези битиета на Борисов като положителни качества.
И бива ли така да ни излага пред чужденците? `Айде, за “джазмен” по-може да му се прости. Да, наистина, по комунистическо време натегачите на онази система смятаха думата за мръсна, само нормалните хора я произнасяха с уважение. Но все пак и досега както в България, така и в Европа – съотнесена към политиката – тя още си носи внушението за нещо леко несериозно, нещо, пълно с импровизации, които не знаеш къде ще те отведат.
За нас, масата прости българи това може и да е безразлично или дори приемливо, защото май сме му свикнали. “В непостоянството на Борисов всъщност се крие силата му, тъй като точно такова е поведението и на българските избиратели. Съвременната българска общественост е тотално еклектична” – казва в интервюто си Иван Кръстев. И пак би бил прав, ако еклектичността беше чак толкова тотална и ако въпросната общественост живееше сама на света или поне на остров, захвърлен в океана.
Защото бих запитал колегата Кръстев според него като как импровизациите могат да се отразят на сериозните хора от бизнеса, които в никакъв случай не са еклектици - или поне не са такива по отношение на самия си бизнес. Според мен например не би трябвало на всеобщо уважаваните нашенски хазартни босове да им се подхвърлят импровизации от сорта “ще ви увеличим данъците”. И чак дни по-късно да се разбере публично, че номиналното увеличение всъщност е реално намаление. Ами че те горките хора така могат да получат уплах и ще трябва да им се лее куршум междувременно. Или те да леят куршум, не помня как беше.
А какво да кажем за импровизациите, които пряко засягат международното положение? Няма да Прочетете остатъка от публикацията »
КОАЛИЦИЯТА BOYGEORGE
- Както преди време Борисов нямаше работа да обсъжда с Първанов уволнения и назначения в ДАНС и на посланиците, така пък сега Първанов нямаше никаква работа да обсъжда с Борисов собственото си вето, което по Конституция е негово суверенно право
Пламен Асенов – специално за frognews
След последната среща и постигнатите договорености между премиера Бойко Борисов и президента Георги Първанов вече е категорично ясно, че в българския политически живот стигнахме до открита коалиция между тях двамата, която, по примера на звездната двойка Бранджелина, може да се нарече BOYGEORGE. Асоциации с известния едноименен певец също могат да се правят, но се страхувам, че поради неговата двуполова природа това ще измести фокуса. Такива асоциации ще снижат общото ниво на разговора и няма да са много продуктивни – доколкото в нашия случай не говорим за един талантлив певец, раздвоен сексуално под светлината на прожекторите, а за BOY и GEORGE, двама артисти-любители, вплетени в прегръдка на политическата сцена в малкия провинциален театър “България”.
Постигнатата от тях сглобка се вписва като библейския генезис в поредица събития от политическия живот през последните месеци.
В началото бе брадвата. На изборите през миналата година тя бе размахана в кампанията “Бой-Костов”. С нея комунистите не постигнаха нищо, освен че сами се удариха по главата с тъпото на инструмента, който бяха приготвили, за да удрят другите. В определени среди и досега се изказва съжаление, че те не се млатнаха с острото на въпросната брадва, но повечето хора са наясно, че тя даже остро нямаше, защото, при тяхната некадърност, не са могли да я наточат както трябва. Всъщност, това само потвърждава отдавна забелязаната тенденция, че по нашите земи некадърният често е късметлия, макар да не е ясно защо винаги така става. От друга страна – то и с тъпото доста боли.
После, в един момент от същата тази предизборна кампания, нещата започнаха да изглеждат така, сякаш Бой-Костов а-ха да се превърне в BoyСтанишев. Което ще рече – независимо колко здраво баткото Бойко ще напляска момчето Сергей, работата звучеше като опечена за създаване на управленска коалиция БСП-ГЕРБ. Или може би даже не звучеше, ами направо си миришеше на опечена. Аз лично дори заложих едни последни пет лева на Прочетете остатъка от публикацията »
ДО ПРОЗАТА НА ПОЛИТИКАТА И ОБРАТНО
- На българска почва политическото поведение на Бойко Борисов явно изглежда до голяма степен приемливо, крачка навън – и цялата работа с неизучения политически занаят лъсва, понякога в стряскащ блясък
Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия – специално за в. “Марица”, Пловдив
Мнозина може и да не си дават сметка, но писателският занаят се състои предимно от учене на писателския занаят. Същото е и в занаята на политиката – през цялото време го учиш, дори когато си на върха.
Разбира се, и в двете тия общополезни сфери, както и във всички други, има правила и схеми, които човек трябва първо да изследва, после да следва, а има също принципи, към които трябва да се придържа. И които в подходящ момент може да захвърли настрани и да прави каквото си иска.
Може, но не бива – поне докато не е изучил из основи основите на занаята. След това пък захвърлянето настрани даже става задължително в определени случаи, ако искаш да се наредиш сред големите, независимо дали си писател, скулптор, журналист, политик или какъвто и да било.
Един от сериозните проблеми на българското общество е, че в него има много хора, които подхващат тази спирала откъм погрешната и страна, тоест, които са сигурни, че могат да правят каквото си искат в дадена област, преди да са научили какво наистина може и какво не. Продавачки в магазин, които си чоплят носа и гледат клиента като враг, задето им разваля рахата с натрапчивото желание да им пробута малко пари срещу много стока, пътни полицаи, които затрудняват пътното движение, вместо да го облекчават, художествени и всякакви други критици, които трудно схващат дори разликата между червен и зелен домат, ако им ги покажеш, какво остава за стойностите на дадено творческо или друго решение.
Затрупани сме с такива! А известно е, че подобното по-лесно ражда подобно, отколкото различно. Е, как тогава искаме политиците и Прочетете остатъка от публикацията »
ПОЛИТИКАТА ДА СЕ ЦЕЛУВАТ ТЕЛЕВИЗОРИ
- Казаното остава, дори да липсва в телевизионните новини, липсващото се вижда, дори по телевизията да твърдят друго или да не споменават нищо
Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив
Човек и добре да живее, от време на време изпада в положение да гледа новините по телевизията. Забележителното е, че през последните месеци с бързи темпове и на практика по всички телевизори новините стават все по-официозни – усилено маркират случки, които висят без никаква връзка една до друга, наричат част от тях събития, но не става ясно защо са събития, а разнообразието от гледни точки е направо изумително, защото често се свежда до по-малко от една. Да не говорим пък, че картинките, които се въртят, са едни и същи, разликата е само в нюансите на оцветяването и озвучаването.
То не че и досега не беше така в повечето канали, но понякога имаше пропуквания, които, за радост на публиката, навремени създаваха главоболия на собствениците и шефовете на съответната медия.
Гледам например онзи ден една картинка – Бойко се целува с Меркел. Направи ми впечатление обаче, че той я целува по много и упорито, докато тя само държи бузата си в удобна за целуване позиция и не му отвръща истински, а очевидно маркира, както правят изисканите дами. Викам си – тука има нещо!
Преди години всички си викахме “тука има нещо”, когато видим по БНТ-то Тодор Живков да се нахвърля да целува Леонид Брежнев. Що целуване падаше – правеха го всеки път щом се видят, до три пъти и задължително по устата го правеха. А после се отдръпваха леко и, още прегърнати, гледаха се с любов. Верно, Живков гледаше с повече любов към Брежнев, отколкото Брежнев към Живков, ама то е защото България вечно трябваше да проси нещо от СССР, а СССР нищо не просеше от България, притежаваше си я цялата.
Та, целува Бойко Меркел що я целува и после репортажът ни пренася на тяхната пресконференция. От думите и на двамата се разбира, че новината от срещата им се състои в нещо, което Германия няма да прави – няма да разглежда България в общ кюп по някаква тема, а ще я разглежда самостоятелно. Така и не става ясно по коя точно тема няма да Прочетете остатъка от публикацията »
КАТО БОРИСОВ СРЕД БАЛЕРИНИ
- Премиерът Бойко Борисов безспорно носи голяма отговорност за случилото се с Румяна Желева и то поставя под съмнение както личната му способност да подбира правилните хора за управленския екип, така и преценката за решенията му в много други случаи
Пламен Асенов – специално за frognews
Между всичко изречено и написано покрай случая с Румяна Желева и развитията след това, една дума се откроява, сякаш е Бойко Борисов сред балерините от балета “Лебедово езеро” – думата “компетентност”. Разбира се, здраво свързана и със своя комплементарен антоним “некомпетентност”.
Скандалът с Желева, гледан от София или от Каспичан, вече звучи така, сякаш ако не днес, то утре ще отмине и ще бъде забравен. Поне в България. И поне на институционално ниво в Европейския съюз. Но трябва да сме сигурни, че той няма да бъде забравен на ниво обществено и лично мнение в същия този съюз. А известно е, че в европейския контекст на отношения влошаването на имиджа никак не е малко последствие.
Ние вече и без това имаме славата на страна, разядена от корупция, генерираща престъпност и несигурност, страна с неспособна и крадлива администрация. Сега към този пакет се добави и славата ни на страна, изтъкана от некомпетентност.
Не че това е прекалено далеч от истината. Но не е и прекалено близо до нея, защото между двете крайности има дълга поредица нюанси. Само че – върви обяснявай вече на средния европеец, че мнозина българи, за разлика от външния си министър, знаят къде е Аденския залив. И че мнозина българи, за разлика от кандидата си за еврокомисар, имат поне обща представа за ситуацията в Сомалия, Афганистан или някоя друга точка на хуманитарна криза.
Каквото сами сме си надробили обаче, ще си го сърбаме. За мен, след облекчението, което, заедно с мнозина други, изпитах от оставката на Желева, остават неясни два важни въпроса. Първият е Прочетете остатъка от публикацията »
НЕВИННОТО НА ПОЛИТИЦИТЕ
- Във физиологически смисъл девствеността като обществена ценност е загубила своето значение, но в граждански план нещата стоят доста по-различно
Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия – специално за в. “Марица”, Пловдив
Понякога се случва даден възвишен разговор да опре до темата за девическата невинност и нейното отнемане. Тогава всички, включително девиците, находящи се в компанията, колкото и да са опоненти по други теми преди това, съгласяват се единодушно, че за отнемането на въпросната невинност няма втори път.
Е, носят се слухове, че в по-ранните векове някои способни баби се ангажирали да инсталират мехур, пълен с агнешка кръв на подходящото място. Така не толкова невинната вече девица изглеждала като нова за първата брачна нощ, а целокупната фамилия отървавала резила. С напредването на медицината напоследък се знае, че подобни монтажни операции могат да проведат дори регулярните хирурзи. Но пък то в тези времена рядко някой се натиска чак толкова да доказва невинността си, защото нравите са далеч по-свободни.
Ако във физиологически смисъл девствеността като обществена ценност е загубила своето значение обаче, то в граждански план нещата стоят доста по-различно.
Всеки политик, както и всеки друг гражданин в България, е невинен до доказване на противното – убедени са българските граждани, които като цяло гледат с добро око на законодателните принципи, завещани от мъдрите древни римляни. Особено ако тези принципи някак си им помагат да се измъкнат от правосъдието. Същото мислят обаче и малцината българи, които гледат да се съобразяват със законите, поне през по-голямата част от времето. Дори когато въпросните закони са несправедливи, неефективни, антипродуктивни, с една дума – лоши. По правило на тези граждани се гледа от страна на другите като на наивници.
До преди броени дни и аз бях сред тази втора група, групата на балъците, но вече смятам да се издигна в обществената йерархия като променя балъшкия си статус. В смисъл, от края на миналата седмица съществува поне един закон в България, който смятам да не спазвам в никакъв случай и при никакви обстоятелства, когато ми се наложи да не го Прочетете остатъка от публикацията »
БОЙКО БОРИСОВ И ПОЛИТИКАТА НА БИНАРНИЯ КОД
- В света на политиката прилагането на двоичната система по принцип е известно от древни времена като Методът “проба – грешка”
Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия – специално за в. “Марица”, Пловдив
“Дайте ми достатъчно нули и единици и аз ще превърна цялата реална Вселена в едно глобално село” – казал един компютърджия от класическите времена, когато тези умни машинки едва прохождаха. “Дайте ми достатъчно пица с бира и аз ще превърна глобалното село в истинска виртуална Вселена” – казал с не по-малко вдъхновение компютърджията от модерните времена. “Дайте ми каквото и да било и аз ще направя каквото си искам” – намесил се в разговора Бойко Борисов, без да му пука от разликата между реално и виртуално.
Бинарният код, с други думи – структурата, състояща се от нула и единица, плюс на практика безкрайните възможни комбинации между тях, се среща навсякъде в света и по много. Като се започне от феномените – мъжко и женско, светло и тъмно, мине се през действията – влизане и излизане, изгрев и залез, през моралните и естетически категории – добро и зло, красиво и грозно, та се стигне чак до философските визии – ин и ян, Ормузд и Ариман.
Последните съмнения в България са, че Бойко Борисов също управлява страната по двоичната система. За съжаление на най-големите му фенове обаче трябва да се признае истината – а именно, че той, както и компютърджията от модерните времена, не е откривател на системата, а само последовател и донякъде новатор в прилагането и. Защото в политиката прилагането на тази двоична система по принцип е известно от древни времена като Методът “проба – грешка”.
Имаме ли нужда от доказателства, че Борисов го прави? Имаме, защото, улисани във всекидневието, често забравяме това, което е било вчера и всеки път се изненадваме, когато същото ни се случи днес. Оставям настрана по-ранните му прояви, за които само сме Прочетете остатъка от публикацията »
ОБИКНОВЕНИ МАГИИ
- Станишев твърдеше, че европейците изобщо не ни разбират, сега пък Борисов твърди, че ни разбират, но частично
Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив
Българският е страхотен език, на моменти направо магически. В това изречение, колкото и да ми се иска, няма капка ирония, възхищението е напълно искрено. И как не – пред език, който чрез “да, да” и леко поклащане на главата, казва ясно и категорично “не”. Опитайте се да обясните на някой англичанин или германец как става този номер. Пробвал съм – пулят се. То не че и “пулят се” може да им се преведе във всичките му нюанси…..
Очевидно заради езиковото ни богатство Станишев твърдеше, че европейците изобщо не ни разбират. Сега пък Борисов твърди, че разбират, но частично, сиреч – разбират ни само наш`те хора в Брюксел. Обаче дори те схващат единствено какво искаме от тях, но не и защо трябва да ни го дадат. А отговорът е прост – `щото сме готини. Това и децата в България го знаят.
1. Магията Желева
Напоследък като чуя за Румяна Желева и се хващам за Елин Пелин. Класикът има един разказ за жената със златния косъм. Който чел – чел, останалите могат и сами да се сетят къде точно бил поникнал въпросният златен косъм, до какви трепети довел слухът за него сред околните мъжки сърца и какви чудеса докарало всичко това на селото.
Та според мен и Желева има златен косъм някъде. Няма как да няма. Да докараш ти европейските институции да жужат като кошер и вече цяла седмица на Барозу да му тъпчат кърпи в гърба срещу постоянното препотяване, никак не е шега работа.
Другата опция да се предизвика подобно чудо насред европейското село Брюксел беше Желева да се яви на изпита за еврокомисар като Прочетете остатъка от публикацията »
ЕВРОПЕЙСКАТА ТРОЯНСКА ВОЙНА НА БЪЛГАРИЯ
- Европейският съюз е основан и се крепи на формалности, така че един европейски комисар няма право точно формалностите да пренебрегва
Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив
Загледана в сапунки по телевизора, о, спомняте ли си, госпожо, защо на този свят избухна Троянската война? Не, не е заради това, че една нощ красавицата Елена злоупотреби с красавеца-разбойник Парис, после той я отмъкна от леглото на цар Менелай, като забърса също част и от другите му домашни съкровища. Не и единствено заради това. По комунистическо време за подобни развития се казваше – конкретното събитие е само повод за войната, но истинската причина е друга.
Та истинската причина за падането на Троя е конкуренцията между богините Хера, Атина и Афродита. На планината Ида те заспориха коя е най-красивата и горкият Парис, който само минаваше наблизо, набързо бе назначен за рефер. Не дай, боже, никому да изпадне в такава ситуация – ни да отсъдиш, ни да не отсъдиш. Но, какво да се прави, отсъди човекът от сърце в полза на Афродита. Което означава също – в полза на истината. И оттам другите две като го емнаха, спретнаха му такава интрига, която доведе чак до погубването на Троя. То, ако се замисли човек, дори Парис да беше избрал някоя от другите две, другите две пак щяха да му спретнат интрига, но това е отделна тема.
През последните дни в България нещата се представят така, сякаш историята около изпита и назначаването на Румяна Желева за еврокомисар е къде директен, къде задочен спор между три нашенски политически богини – Румяна Желева, Антония Първанова и Меглена Кунева. В тази сценка май европейският парламент трябва да играе Парис, а българският народ – Троя, която чака да бъде отнесена от вихъра.
Може и наистина да съществува подобен триъгълник. Когато си има работа с три жени едновременно, човек или изобщо не знае какво да очаква, или знае твърде добре. Но като се вземе предвид, че в конкретния случай освен красотата е замесена и политика, по-скоро би трябвало да сме сигурни, че Прочетете остатъка от публикацията »
БЪЛГАРСКИТЕ ЯНУАРСКИ СЪБИТИЯ
- В България полицията бие най-вече когато хората се опитват да бъдат граждани
Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив
В България трябва да бъдат забранени със закон коледните и новогодишните празници. През тези дълги дни и нощи редовите българи не само пият и пеят, но изглежда и свободното време им идва прекалено много – та като се чудят какво да правят, от скука започват да мислят и да говорят глупости против властта. И после организират протести през януари.
Управляващите пък, тъй като няма как да мислят глупости против самите себе си, изнервят се и често пращат полиция да смаже протестите.
Бегъл поглед назад към поредицата събития от последните двадесетина години ще докаже, че такава гледна точка никак не е без основание. Не че през другите месеци от годината е нямало протести, но сред тях януарските някак винаги изпъкват.
Миналата 2009-та година, освен с газова криза, започна с безцеремонно, нагло и демонстративно пребиване на хора пред българския Парламент и неговите близки и далечни околности. Кой знае защо тогава, на 14 януари, полицията реши, че осигуряването на периметъра около Народното събрание означава да се ритат, влачат и пердашат с палки невинни хора дори в уличките около БТА и в парка отсреща. Цялата работа всъщност изглежда още по-гнусно като си спомним, че, преди да се нахвърли на хората, същата тази полиция часове наред търпя банда провокатори да я замерят със снежни топки и камъни, да и крадат щитовете и да чупят загражденията.
Ако някога сте се опитвали да чупите заграждения под носа на полицай, оборудван за борба с безредици, би трябвало да сте наясно, че идеята граничи с изпълнението на мисия невъзможна. Освен ако полицаят не е от картон, а самото заграждение – предварително добре подготвено за чупене.
Ако пък някога сте се чудили кой създава и контролира подобни провокативни групи, наречени през миналата година “футболни хулигани”, не се чудете – само си спомнете кой Прочетете остатъка от публикацията »
2010 – НЯМА СПИРАЧКИ ЗА БЪЛГАРСКИЯ ВЪЗХОД
- В България, когато се правят прогнози, съвсем резонна изглежда идеята да се говори само за хубавите неща, които не очакваме в никакъв случай да ни се случат
Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия – специално за в. “Марица”, Пловдив
През тези дни българските политически Нострадамуси бъркат страшна каша от неща, които ще ни се случат през 2010. Видно е, че няма как най-хубавите от тях наистина да ни се случат заради сериозните противоречия, които съдържат.
Например, правителството прогнозира, че към средата на годината икономическата и финансовата криза вече ще затихнат. Същото това правителство обаче признава, че очаква броят на безработните през годината да се увиличи с 250 хиляди души. На фона на официално признатите сега около 350 хиляди, това си е доста солидно увеличение и никак не предвещава затихване на кризата.
Героичната българска полиция крои планове как, след като се справи с “Наглите”, да се справи и с останалата част от престъпността в страната. Някои анализатори дори дават това справяне като твърда прогноза за 2010. Позовават се на последната история с убийството на Боби Цанков и свиканото покрай нея спешно заседание на МВР шефове и прокурори, при което стана ясно, че заседанието е по принцип, а не е свързано с конкретното убийство. И на последвалите арести се позовават. Само че в същото време не по-малко героичната българска съдебна система, без която полицията не може да се справи и с връзките на обувките си, продължава да крои главно планове как да се докопа до неполучените си коледни пари от миналата година. И също – как да забрави възможно най-бързо името Красьо, за да направи така, по принципа на когнитивната магия, че името да бъде забравено и от цялото българско общество.
Отделни прогнози пък се насочват към възможността през 2010 най-после някой министър от бившите да бъде осъден ефективно за злоупотреби или за нещо друго от сорта на изчезнали секретни доклади на службите. Само че и това очакване е нереалистично. А нереалистично е, защото хората са невинни. Те ако бяха виновни, нямаше да се чака Бойко Борисов да вземе властта и на тази основа да провежда политически чистки – още предишното правителство щеше да си ги уволни, защото то неистово се бореше Прочетете остатъка от публикацията »
