De Profundis: ЛИДЕРИТЕ СЕ СМЕНЯТ, ИНТЕРЕСИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ ОСТАВАТ, НЕ ОБРАТНО
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-liderite-se-smenyat-interesite-na-balgarskite-grazhdani-ostavat-ne-obratnoto
Политиката, както всички знаем, е изкуство не на желаното, което разбутва целия свят в опит да го нагоди към себе си, а на възможното, което единствено е способно да превърне желаното в действителност. Не винаги. И най-често – не докрай. Това също го знаем прекрасно – накрая обикновено се получава не точно същото първично желано, а някакво вторично, модифицирано от времето, обстоятелствата, международното положение или вселенската ирония.
Да, бе, уж всички знаем това, ама някои очевидно не го знаят. И, още по-лошо – упорито не искат да го научат.
Веднага давам пример. В реплика по повод едно изказване на Бойко Борисов, Асен Василев, бивш финансов министър и ко-лидер на ПП – ДБ, заяви: „Той /Борисов – б.а./ не е в състояние да поставя условия. Нека да видим програмата му и тогава ще говорим“.
От тези думи всеки несведущ относно кривулиците на българската политика човек би могъл да си направи извода, че Борисов – съответно ГЕРБ – СДС – са не водеща политическа сила в страната, а някакъв дребен пудел, незначителен младши партньор, който се натиска за благоволението на Василев – и съответно ПП – ДБ. А те пък са политически толкова яки и велики, че са в положение да държат на каишка пудела, да поставят условия и да му диктуват изискванията си, иначе няма да пълнят редовно купичката му с храна.
Василев, айде по-скромно, де!
Все си мисля, граждани, че дори в България политиците трябва да се съобразяват с реалността и да казват ако не пълната истина, то поне да се придържат към онази част от нея, която и без това е видима за всички. Елементарно е – а може би за някои и неприятно – обаче малко съобразяване с реалностите трябва да присъства дори в най-гръмките политически изказвания. Щото като надуваш мускулите си със сламка, почваш да си вярваш, че имаш мускули и съответно, да правиш глупости – да вдигаш щанги показно или да се сбиеш с най-големите квартални бабаити, за да им покажеш кой си ти.
Ама, г-н Василев, поне аз доколкото си спомням, правителството на Николай Денков, макар да беше формално с мандата на ПП – ДБ, всъщност се крепеше на мнозинство с най-много депутати на ГЕРБ – СДС. И без техните гласове – а, може да боли, но ще го кажа, защото е истина – и без гласовете на ДПС, не би могло да се случи нито едно от добрите дела, които се случиха през тези 9 месеца управление на Сглобката.
Това първо. И второ – на напълно безсмислените, но все пак предстоящи предсрочни парламентарни избори, както вече достатъчно ясно се очертава, ПП – ДБ пак няма да бъдат първа политическа сила. И съответно – пак няма да са в положение да се разпореждат, обратно, точно те ще играят пудела, който не може сам да си намери паничката с храна, затова някой на каишка трябва да го заведе до нея.
Защото в най-добрия случай те пак ще са втора политическа сила, с изоставане от ГЕРБ колкото беше предния път, а може би и по-голямо. Лошото е, че може дори да станат трета политическа сила, ако Доган внезапно реши да се намеси по-пряко в управлението на страната и мобилизира целия си изборен ресурс. Аз лично не го вярвам, защото полезната за него игра е лавиране по средата, а не застой в единия фланг на политическата битка, но знае ли човек какво ще му хрумне…..
Ето защо, призовавам ПП – ДБ към известно политическо смирение, към по-реалистичен прочит на текущата политическа ситуация в страната и към нещо особено важно, което те винаги – случайно или нарочно, не знам – пропускат, но Борисов не пропусна да подчертае в споменатото вече свое изказване.
„На предстоящия вот противник на ГЕРБ ще са проруските партии като БСП и „Възраждане“. Това е нашата червена линия, ние сме проевропейска партия“ – заяви лидерът на ГЕРБ. И посъветва довчерашните си партньори: „Искам да им кажа да си гледат резултатите на изборите, да се опитат да покажат на хората добрите неща, които сме направили заедно, да знаят, че от другата страна стоят „Възраждане“, БСП и хората, които са против Украйна, проруски – да гледат тях“.
Ама Борисов бил такъв и онакъв, ние няма да го слушаме, независимо какво говори, защото е способен да се отметне веднага от думите си. И – да, в много отношения Борисов е и такъв, и онакъв, способен е и вече неведнъж, а стотици пъти се е отмятал от думите си – но в случая е изключително точен. Може да не е докрай исрен на дело, но е изключително точен на думи.
Да, в политиката на България днес има ясно очертана граница и отсреща наистина стоят проруските сили, които дърпат страната назад и искат ако не да я върнат пряко в обятията на Путин, то поне да ѝ наложат постоянната роля на Троянски кон в ЕС и НАТО, за да обслужват руските интереси, а не българските и европейските.
Това е то „червената линия“ и всякакви други политически съображения – кой какво казал, кой какво, кога направил или не направил – всичко това изчезва, щом опрем до тази тема. А тъй като обстоятелствата и логиката ни принуждават винаги да опираме до нея, местните игрички, кавги и съображения между силите, които, поне декларативно, могат да се смятат за проевропейски, започват да приличат на елементарно дърлене между деца в детската градина за играчките.
Съвземете, се, бе! България има нужда от реализъм и движение в правилната посока, а не от този или онзи „лидер“ – лидерите се сменят, интересите на българските граждани остават, не обратно.
Но като сме заговорили за нещата, свързани с разликите между политиката на желаното и политиката на възможното, няма как да пропуснем и добрата илюстрация с две руски изяви от последните дни.
„Не може да се говори за мир в Украйна, без участието на Русия!“ – тръшна се на пода и започна да ритка с крачета във въздуха пияната Марийка Захарова в ролята на разцепен змийски език от ведомството на руския военен престъпник Сергей Лавров.
Ами може, бе, моме – и конкретно може, и абстрактно може.
Конкретно, както всички видяхме, в Швейцария международната общност си проведе планираната конференция по темата за мира в Украйна, без грам участие на руските терористи, прикрити като „дипломати“, които да я саботират отвътре. И без да ѝ пука за руските претенции, което всъщност е единственият правилен подход.
Но и по-абстрактно погледнато, пак може и дори трябва да се говори за мир в Украйна без участието на Русия.
Нали се сещаме за светлия пример на Германия, която миряса, чак когато на два пъти през миналия век беше принудена да подпише безусловна капитулация, без да получи изобщо думата по нейните точки. Това чака и Русия, щом бъде изритана от Украйна с всичките си претенции и остатъка от човешкото пушечно месо, което сега престъпници като Путин, Лавров и другите, хвърлят във войната.
Да, накрая Русия ще подсмърча на дивана пред Високата порта, където ще се води истинската мирна конференция за Украйна и байчото ще покани наследниците на Путин в залата, само за да подпишат хартийката, която ще им дадат за подпис. И така е правилно – онази държава, която престъпва по такъв нагъл и безцеремонен начин международните закони и правила, както го прави Русия в Украйна, няма никакво право на претенции и други ще решават нейната съдба.
Бесните кучета от Кремъл обаче не умират лесно, а продължават нагло да се зъбят и да заплашват цялата Вселена, включително Свободния свят, част от който е и България.
Освен колхозничката със сърпа Захарова, в зъбенето очаквано се включи и Дмитрий Песков, работникът с чука, другата основна руска медийна влъхва. Него пък внезапно го заболя възможността руските финансови активи на Запад, които засега са само замразени, да бъдат конфискувани и с тях, поне частично, да се финансира защитата на Украйна от пълчищата кремълски орки.
„Руските активи не трябва да бъдат докосвани, ще има суров отговор на тази кражба!“ – изцепи се неподготвен Песков. Неподготвен, защото Русия всъщност няма много възможности за отговор. Аз поне не съм чул някой западняк да си държи парите в руски банки, така че като му ги конфискуват, да го заболи. А ако има някой такъв кретен като бившия германски канцлер Шрьодер пък, мен няма да ме заболи, ако него го заболи.
Колкото до възможността Кремъл да сложи ръка на имущество на западни корпорации, които още не са се изтеглили, това е несравнимо по-слаб отговор. Първо, защото активите в Русия са малка част от общия бизнес на тези корпорации. Второ, защото след поражението и края на руската авантюра в Украйна, Кремъл ще има да им плаща репарации до второ пришествие. И трето, дори да ги вземат, какво ще правят руснаците с въпросните имоти. Ще произвеждат „Кока кола“ или лекарства например, така ли?
Да, много боли да ти вземат паричките, в името на които си вършил престъпления и си продал душата си на Дявола. Освен това е опасно – ако Путин не може да защити парите им, руските олигарси бързо ще му скроят дървеното пардесю. Тогава Песков ще остане безработен, а може и да го съдят като част от престъпната путинска шайка.
Та ето някои причини, граждани, поради които бих искал ние с вас никога да не се самозалъгваме, че ако много силно желаем нещо, то задължително ще се превърне в реалност. Това да не ви е приказката за царската дъщеря и сбъднатия сън на бедняка-принц.
Първите четири тома от книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: В ПОЛИТИКАТА – НЕ КАКВО ИСКАШ, А КАКВО МОЖЕШ, ЗА ДА ПОСТИГНЕШ, КАКВОТО ИСКАШ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-v-politikata-ne-kakvo-iskash-a-kakvo-mozhesh-za-da-postignesh-kakvoto-iskash
Честно казано, граждани, не ми се чете и слуша нищо за българската политика, не ми се мисли и не ми се пише за нея. Предпочитам да си вадя хляба с далавери за милиони и облизване на пръсти, бръкнали в общата каца с мед, ама явно съм некадърен да го правя. Май не съм случил на родители, като гледам хората какви хищници са създали и отгледали, пък аз – тревопасно…..
Но стига лирически отклонения, да се върнем към нещата, към които не искам да се връщам, защото поводите за разочарование от българската политика не спират да се трупат.
Попадам онзи ден на текст, озаглавен „Кой ни изпрати на избори и защо?“ Разгеле, викам си, сега ще науча истината и то от първа ръка. Не само защото заглавието е право в десетката и гарантира, че и текстът ще е такъв, а и защото авторът е сериозен – бившият премиер Николай Денков, когото принципно уважавам заради ред добри стъпки през неговото управление. И се зачитам дълбоко, за съжаление – само за да се разочаровам още по-дълбоко накрая.
Истината е, че не научих и една йота от истината за това кой ни изпрати на избори и защо, а като последен бунак изчетох за пореден път опорните точки, спускани на ПП – ДБ от социолози и политолози с нежни имена – Иван, Генчо, Петко, Веско и Ко.
И все пак – какво казва текстът? Ами казва, че ние, ПП – ДБ, сме чисти политически ангели, а ГЕРБ – СДС и ДПС са мръсни политически дяволи, които спират вятъра на промяната. И също – че ние, ПП – ДБ, сме умни, почтени и отговорни политици, които искаха властта само за да правят реформи, докато ГЕРБ – СДС и ДПС са глупави, непочтени и безотговорни политици, които предпочетоха вчера да се махнат от властта, само за да я вземат утре.
Всички люде с повече от една гънка в мозъка се сещат, че истината не може да е така черно-бяла и то не само поради елементарната логика или защото черното и бялото не са цветове, още по-малко – политически цветове. Не, сещаме се, защото всички думи и действия от двете страни, свързани с разглобяването на Сглобката, минаха пред очите на цялото общество, ние всъщност знаем какво стана и е трудно да ни излъжат. И нелепо да се опитват изобщо.
Пълната липса обаче на обективен поглед дори към подобни важни за страната събития не спира да ме учудва поради простата причина, че нормалния мозък трудно приема парадоксите. Как така ще си затваряш очите за реалността, сам ще се залъгваш, а ще залъгваш и другите – и в същото време ще продължаваш да настояваш, че си политик, при това от добрите. Защото това в случая правят Денков и неговите колеги от ПП – ДБ.
Но да приемем, само за малко да приемем, че той казва Светата Истина и ГЕРБ – СДС, плюс ДПС някъде от сенките, са изцяло виновни за разпада на управлението. Важният въпрос, който остава да виси обаче, гласи: „Разбрахме кои са лошите, но какво правим ние, добрите, оттук нататък и как го правим?“ А ето и отговорът на Денков, който, за мен поне, е още по-разочароващ от демонстрираната преди това от него липса на обективност: „ПП – ДБ ще работим заедно за резултати, които да ни позволят да продължим реформите. Това ще бъде основният залог на предстоящите национални и европейски избори. А от вашата подкрепа зависи в коя България ще живеем“.
Е, това ми звучи, сякаш човекът си общува пряко с вселенската безкрайност и настоява пред нея – искаме българските избиратели изведнъж да ни заобичат така силно, че да ни осигурят самостоятелно мнозинство, което ще ни позволи да управляваме и правим реформи, без да търсим подкрепа от „лошите“. Обаче аз пък се чудя дали това е проява на обикновена човешка наивност или на пълна политическа неадекватност. Дали става дума за откровена политическа некадърност или за жестоко подвеждане. А може би е всичко заедно?
Как, колкото и силно да „работи“ предизборно, коалицията ПП – ДБ ще получи самостоятелно мнозинство, след като нови и нови социологически проучвания сочат, че тя не само не напредва с електоралната подкрепа, обратно – изостава все повече от ГЕРБ и се приближава назад все повече до ДПС.
Но проучванията са манипулирани…..Е, да, обаче и на живо се усеща, че хората в България не ги тресе предизборна треска, предизвикана от огромното им желание да хукнат до урните, за да подкрепят „партиите на промяната“. Затова можем да приемем, че, в най-добрия случай, ПП – ДБ ще постигнат същия резултат като на миналите избори.
И тогава какво правим? Подвиваме опашка и под сурдинка подмятаме укоризнено, че избирателите са ни виновни, защото не са ни подкрепили в достатъчна степен?
Е, да, принципно, ние, всички българи, сме виновни за „качеството“ на българските политици. Голяма идиотщина е „мъдростта“, която често може да се чуе: „Народът ни е добър, ама не случихме на политици!“ Те тия политици не падат от Марс, та да случим на тях. Те са не просто част, а водеща част от самия народ, облечена, при това по начин най-свободен и демократичен, с неговото доверие. Те са родени, закърмени и израснали в общия народностен казан, тоест, попили са и, щат – не щат, са преки носители на всичките ни народностни добродетели и пороци.
Да, знам, не е приятно да се напомня това, защото тогава „народът“, който, както знаем, мисли изключително лоши неща за политиците, ще трябва да започне да мисли същите лоши неща и за себе си – например, че е крадлив, лъжлив, прост и т.н. Но това е по-общ поглед към нещата. В конкретния предизборен случай, за който говорим, не могат да бъдат обвинявани общо избирателите, че не са подкрепили тази или онази партия – най-важен тук е въпросът дали и доколко въпросната партия с думите и действията си е спечелила индивидуалното доверие на всеки един човек.
Е, засега, признавам, с думи и действия ПП – ДБ не печелят моето лично доверие. За съжаление. Не, че някой друг го печели, но и те не успяват, особено с демонстрираното желание да се борят едновременно срещу всички български политически чудовища.
Точно това прозира в изказването на Николай Денков. То очертава следната картина: в България имаме политически ринг, но триъгълен, не квадратен. В червено-кафявия ъгъл са БСП, „Възраждане“, „Левицата“ и други открито русофилски, корумпирани и ченгеджийско-мафиотски партии. В жълто-лилавия ъгъл са ГЕРБ – СДС и ДПС, които са прикрито русофилски, корумпирани и ченгеджийско-мафиотски партии. По средата подскача рефер с името Румен Радев и образа на Тато, накипрен с един червено-кафяв и един жълто-лилав чорап, а отсреща, в синия ъгъл, е добрата коалиция ПП – ДБ, готова да се изправи сама срещу всички лоши.
Но това е твърде глупава политика. Дори във вълшебните приказки героите са достатъчно умни – съюзяват се първо с едното чудовище срещу другото, а когато победят първото, тогава мислят как да отърват селото и от второто. Политическите сметки иначе не излизат, колкото и да „се борим“, да „настояваме“ или да „правим всичко възможно“.
Да, знам, не е никак лесно да се съюзиш с политическо чудовище – трябва не само да преодолееш отвращението от него, но и в името на общия интерес да преглътнеш някои негови щения, които са абсурдни за нормалния мозък.
И веднага се сещам за последния пример – ДПС, партията, която напоследък уж силно иска да мине за проевропейска, номинира за кандидат-евродепутат Елена Йончева, отчаян русофил и доказан антиевропеец. Какво е това – преплитане и реализация на бизнес интереси, опит да се седи на два политически стола едновременно, обикновен политически кретенизъм или нещо друго?
ГЕРБ и Бойко Борисов пък, въпреки че също искат да минат за истински европейци, продължават да се придържат към подкрепа за руските енергийни интереси в България. Те защитават „своя“ „Руски поток“, който построиха на Кремъл с пари на българския данъкоплатец, както и да одобряват „президентския“ договор с турската компания „Боташ“, зад който стоят пак руските интереси. Нещо повече, техен „експерт“ по енергийната тема още е бившият министър Теменужка Петкова, която пътека направи до Москва да се моли за максимална руска енергийна зависимост на България, а, видно от изказванията ѝ, би продължила да я прави и сега, ако ситуацията не беше чак толкова санкционна.
Така че съм наясно, г-н Денков, колко е трудно да се работи с такива чудовищни хора и партии. Но като нямаме приказен кон, който да яздим в смелия ни поход на Доброто срещу Злото, щем не щем, трябва да яздим грозната, миризлива камила, която ни е под ръка. Това е положението, друго положение няма.
Първите четири тома от книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: БЪЛГАРИЯ СЪС СВАЛЕНИ НАЦИОНАЛНИ ГАЩИ ПРЕД ВСЕКИ ПУТИН, КОЙТО НИ ПОЖЕЛАЕ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-balgariya-sas-svaleni-natsionalni-gashti-pred-vseki-putin-koyto-ni-pozhelae
Не ми харесва как вървят нещата по света и у нас, граждани. Ама никак не ми харесва.
Явно Силите на Злото, освен че добре се координират и си помагат активно с оръжия, контрабандни канали и политическа подкрепа в международните институции, се вдъхновяват и психологически една от друга за нови и нови „подвизи“ в откритата война, която водят срещу Нормалния свят. И ето така – вдъхновен от руската агресия в Украйна, която, по мерките на всички терористични и бандитски режими, вече повече от две години остава практически ненаказана от света, съюзникът на Москва – Иран, си позволи да нанесе масиран въздушен удар срещу Израел.
Да, с Израел нещата са малко по-различни, отколкото с Украйна. Еврейската държава, първо, има собствена силна защитна система и второ, веднага получи пълна подкрепа от политически най-демократичните и военно най-яките държави в света – САЩ, Великобритания, Франция. Ето защо за Техеран прекият военен резултат от атаката се оказа една голяма, кръгла нула и аятоласите вероятно вече са схванали, че да надуваш мускули чрез крясъци по площадите и да имаш истински мускули са две съвършено различни неща. Може би заради това веднага дадоха заден и заявиха публично, че смятат случая за „приключен“.
Също толкова нулев, ако не и още по-нулев, се оказа и психологическият резултат, който, както при всички терористични атаки, винаги се търси – объркване и сплашване на населението като крачка към предизвикване на политически проблеми вътре в страната. ВМ случая стана точно обратното – гражданите на Израел вече са убедени, че тяхната държава не дрънка празни приказки и не харчи парите им за глупости, а наистина може да ги защити. И че, освен това, имат наистина силни съюзници, които изпълняват ангажиментите си.
Що се отнася до външно-политическите ефекти от иранската авантюра, Техеран вероятно тепърва ще разбере, че атаката му е донесла допълнителна загуба на и без това никаквото доверие, което има към него сред нетерористичната международна общност.
Но лошите новини за иранските ислямски фундаменталисти не свършват дотук.
Макар те в момента много да искат всички, ама абсолютно всички, наистина да простят и да забравят, това няма как да се случи – не и когато имат работа с Израел. Поради ред географски, исторически, политически и други сложни фактори, тя е може би единствената държава в света, която си е научила урока прекрасно и се придържа към правилната философия – никое Зло не трябва да остава безнаказано. Ако на Злото не се отговори достатъчно бързо и достатъчно силно, то набира сили от онова, което смята за твоя слабост – включително собствените ти демократични принципи и нагласата ти да твориш Добро с цената на всичко, дори на собственото си унищожение.
Доброто трябва да може да се защити, знаят прекрасно в Тел Авив. Ще се защитят и този път. А онзи ден премиерът Бенямин Нетаняху обясни и как точно ще стане това, като каза: „Отговорът на иранската атака трябва да се осъществи умно“.
Да, умното е ключът в случая. Срещу изначалната тъпота, злобата и неистовата омраза, изправени срещу теб, трябва да се действа по най-човешкия начин – а какво по-човешко от ума и умните действия. Затова сега аятоласите, без да правя от това политически каламбур, са наистина в шах – те не знаят нито кога ще дойде израелският отговор, нито какъв ще бъде той, така че не могат да се подготвят дори за частично адекватна реакция. И чак в Пловдив се усеща, че шалварите им вече вонят, здраво зацапани.
Едно от важните неща, които не само трябва да се кажат в тази ситуация, но и силно да се настоява да се случат, е бързото и сериозно въоръжаване на Украйна. Тя трябва да бъде максимално подкрепена, както бе подкрепен Израел. Киев трябва спешно да получи пълните възможности с най-модерни военни средства да защити себе си – а така да защити и нас, страните от демократичния свят, колективния Запад или както щете го наречете – от руските пълчища.
Руснаците започнаха войната срещу всички нас през Украйна, но, както всички сме наясно – няма да спрат до там. На тях не им пука колко човешки жертви ще дадат или колко материални затруднения ще изпитат, те не мерят нещата с нашите нормални човешки мерки.
И говоря не само за управляващите престъпници в Кремъл, а и за огромния процент „обикновени хора“ в Русия. Виждаме, че те са буквално превърнати в зомбита, които изповядват и подкрепят Злото, независимо дали изначално носят тази отрова в себе си или са отровени по-късно от системата.
Единственият начин да се спасим ние, нормалните, свободни хора и общества от отровата на Звяра, е веднага да се удря силно по главата всеки път, щом се подаде от адската дупка. А ние се бавим. И ако Тръмп спечели изборите в САЩ, забавянето може да стане направо фатално.
Изобщо не одобрявам левичарските елементи във вътрешната политика на Джо Байдън, но тя не ме засяга лично, така че не се заглеждам много. По отношение на Русия обаче стъпките, които той предприема, макар пак да не са най-бързите и ефективни, са относително добри. Относително простотиите на Доналд Тръмп, разбира се, който се фука наляво и надясно, че ще постави всички „лоши“ на мястото им, защото те само като го видят и започват да треперят.
Така трепереше пред него корейският диктатор Ким Чен Ун, че от треперене чак ракетите му се разхвърчаха до Япония и самите САЩ, без обратно. Руският престъпник Путин също трепереше, а и досега видимо продължава да трепери – от вълнение, че ако Тръмп се върне в Белия дом, за Кремъл ще настъпят щастливи времена, защото ще получи без повече жертви голяма част от Украйна. А какво да кажем за треперещите от Тръмп аятоласи в Техеран. „Ако аз бях президент, това нямаше да се случи“ – изръси безсрамно Негова жалкост по повод иранската атака срещу Израел. О, свещена простота…..
Ето защо, надявам се през есента американските избиратели все пак да не си/ни докарат на власт мегаломанския популист Тръмп, защото ако сега смятаме, че светът е опасно за живеене място, то тогава ще стане изключително гадно място.
На този тревожен фон, откровените политически безумия в България и лошите ефекти от тях, продължават да се вихрят и да заплашват всички българи с перспектива за ужасни времена.
И не говоря само за тежкия оксиморон – партия „Възраждане“, която не просто критикува ЕС, а изцяло го отрича, да участва в европейските избори и да изпрати в Брюксел евродепутати, начело с фамозния „журналист“ Петър Волгин, за да рушат Съюза отвътре, откъм самата му душичка. И да прокарват руските, за сметка на българските и общите европейски интереси. На подобни иронии на българската политическа Съдба май вече сме обръгнали.
Не сме обръгнали обаче на възможността хората и партиите с претенции да бъдат „автентични“ носители на промяната, да не знаят как се прави въпросната промяна. И с кого ще я правят.
Както показват последните социологически проучвания, ПП – ДБ изостават от ГЕРБ – СДС с близо 10 на сто. Ама – не, не вярвайте на проучванията, те са манипулирани от вразите наши, казват ни.
Е, да, манипулирани са. Но, както знаем, това не е новина, през последните 35 години проучванията винаги са били манипулирани и манипулативни. И ако някой още не се е научил да чете между редовете на тези манипулации, значи не става нито за политик, нито за политически коментатор, нито за политически съветник.
Та в случая въпросът е следният: дори ПП – ДБ реално да подобрят предвиждания сега изборен резултат, все пак е ясно, че те не само няма да имат самостоятелно мнозинство, но и няма да бъдат първа политическа сила. Как тогава ще осъществят „промяната“?
Ако Петков, Василев, Иванов или Атанасов бяха израелци, щях да им повярвам, стига да кажат, че ще го направят умно. Само че те не са израелци. А и не го казват. Или не знаят, че може и умно, или не знаят умното какво е и как се прави.
Освен това обаче, реалностите след изборите ще са такива, че дори най-умното ще се затрудни сериозно със задачата да впрегне в единна управляваща конструкция Орел, Рак и Щука, които веднъж вече бяха впрегнати заедно, а после най-болезнено – и безсмислено – разпрегнати.
И като казвам това с горчивина, не ми пука за управленските проекти и амбиции на Орела, Рака и Щуката, те да се ядат взаимно и да имат каквито си щат отношения помежду си. Пука ми обаче за това, че в най-тежката световна политическа ситуация от десетилетия насам, България може да се окаже пак без стабилно управление, без работещ Парламент, въвлечена в нова поредица безсмислени избори и практически със свалени национални гащи пред предизвикателствата. Или пред всеки Путин, който ни пожелае.
Първите четири тома от книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: ПРЕДИЗБОРНО ЧУРУЛИКАНЕ ПО СТРЕХИТЕ НА БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИКА
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-predizborno-churulikane-po-strehite-na-balgarskata-politika
Задават се поредните предсрочни парламентарни избори в България.
Избори напълно безсмислени, както всички знаят, защото нито преди тях имаме родена някаква истинска алтернатива на статуквото, нито след тях ще имаме резултат, който да доведе до нещо различно от поредната патова ситуация.
Изборите дори са вредни, както можем да се досетим. Оставете настрани похарчените пари и създаденото излишно напрежение. Ако помислим малко обаче ще си дадем сметка, че споменатата „патова ситуация“ засяга пряко не само тъй наречената „политическа класа“, а цялата страна, всички български граждани. И че с тези избори по никое време се губят месеци време за развитие. През тях можеше да се направят още някои добри стъпки към пълната ни европейска интеграция – Шенген и еврозоната; към по-дълбокото ни вписване в НАТО, тоест – по-сигурна защита от агресивната Русия и другите опасности на модерния свят; към някои отдавна замитани под килима, а така необходими вътрешни промени в страната.
Да, ама заради нежеланието на ГЕРБ и ДПС не можело да се постигнат всички реформи в службите и други сектори, които искаме – убеждават ни от ПП – ДБ – затова по-добре да вървим на избори. Като деца в махалата, за подобни приказки използвахме класическото определение „дрън-дрън, та пляс“.
Политиката много рядко е занимание за пряка реализация на желаното, много по-често е ориентирана към постигане на възможното. Възможното сега, в този момент, мислено като стъпка към желаното в перспектива.
Това е особено валидно в демократичния свят, към който принадлежим. За диктаторските режими не е, те могат да си позволят ред волности за известно време, след което рухват. В демократичния свят обаче, който опитва да гради трайно стабилна обществена конструкция с дългосрочна перспектива за мирен и спокоен живот, водещо е изкуството на компромиса изобщо и в частност – в политиката.
Така, де, няма да теоретизирам повече по темата. В края на краищата, некадърните български политици трябва да си плащат, за да научат тези и други подобни работи. А ако им даваш съветите безплатно, смятат те за гламав глупак, когото няма смисъл да слушат – защото ако някой не умее да вади ползи за себе си, как ще научи тях да вадят ползи за себе си.
Може да прозвучи парадоксално, но поредно доказателство за абсолютното безсмислие на предстоящите парламентарни избори са първите послания, които политиците от ПП – ДБ отправиха, още преди изборите дори да бъдат насрочени.
Взимам за пример точно тях по две причини – защото те са главен претендент за носител на голямата промяна в България и защото съм забелязал, че понякога бързат да говорят не само без да мислят, а и без да има нужда да го правят. Имам чувството, че просто не знаят как да си държат устата затворена, точно когато нямат какво да кажат – сякаш бързат да запълнят празнината в себе си с чуруликане по стрехите на политиката.
И така – Христо Иванов пред някакъв партиен форум преди десетина дни: „Ние имаме рецептата за промяната, не само амбицията. Ние имаме формулата“.
Ба мааму! Тази рецепта и нейната формула очевидно са толкова добре пазена партийна тайна, та дори самият Иванов май знае единствено, че ПП – ДБ ги притежават – но няма никаква идея за тяхното съдържание. Поне ако съдим по факта, че и той, и колегите му никога досега не са споделили дори парченце от чудодейната формула с жадната за подобни чудеса българска публика. И също – ако съдим по факта, че, докато бяха на власт през последните 9 месеца, не пролича от действията им да имат специална рецепта за управлението, най-често действаха доста хаотично и непоследователно.
Коя е формулата, бе, г-н Иванов, много искам да я чуя, за да мога да я преценя и ако ми хареса, на тази база да гласувам за вас с чиста съвест.
И в случая изобщо не иронизирам.
Аз не бих могъл да гласувам по какъвто и да било начин за уж дясно-центристите от ГЕРБ – СДС заради „Руски поток“ и много други сътворени от тях поразии. Не бих могъл да гласувам и за уж либералното ДПС заради Делян Пеевски и много други сътворени от тях поразии. И дори изобщо не споменавам като опция русолявите отпадъци от БСП, „Възраждане“ и подобни. Какво ми остава, освен да подкрепя коалицията, заявила привързаност към промяната – но дайте ми истинско основание да го направя.
Да, наистина не иронизирам, просто реалността е иронична.
Особено като чух как друг „лидер“ на ПП – ДБ, Кирил Петков, опитва да формулира, доколкото схванах, точно жадуваната политическа рецепта, която те притежават и за която аз настоявам. „Искаме да сме първа политическа сила“ – заяви Петков.
Е, в Нова Зеландия кралят на маорите Тухеитиа Путатау те Вероверой Седми, ако правилно са цитирали името на човека, настоява „китовете да получат практически равни права с хората“. Но да ви кажа под секрет – вождът има далеч повече шанс да постигне желаното, отколкото Петков да стане първа политическа сила в мащаба, за който явно мечтае – самостоятелно мнозинство.
Не знам, може да имам умствено изкривяване, но като чуя политик да казва „искам“, веднага се сещам как комунистите неистово искаха светло бъдеще за България, но за да го постигнат, ни държаха в отвратително, мрачно настояще. Да, волунтаризмът, който е задължителен атрибут на всички левичарски активисти, е един от най-лошите инструменти, използвани в политиката изобщо.
Ето защо, г-н Петков, това, че вие искате нещо, няма никакво значение за никого, извън вас самите и не е политически стимул публиката да ви подкрепи масово. Казвал съм и друг път – и аз много дълго исках в тоя живот да прекарам поне една вълшебна нощ с Мишел Пфайфър, дори специално разрешение взех от жена си за целта, ама само с искане хубавите работи не стават. Трябва също можене, трябват определени условия, дори някои случайни намигвания от Съдбата.
Твърдението ви, г-н политически началник, че искате да сте първа партия на изборите, защото „всички други партии се съобразяват, ако имаме политическата сила“, не чини пет пари. Поне ако съдим по собственото ви поведение – нали ГЕРБ беше първа политическа сила в Сглобката, но вие не се съобразявахте с тях. Или най-малкото – публично давахте вид пред част от собствените си избиратели, че не се съобразявате.
Твърдението ви, че искате да сте първа политическа сила, за да покажете, „че българският народ стои зад същата визия“ също не чини пет пари и то по две причини. Първо – самата ви политическа визия не е ясна, а твърде аморфна. И второ – още по неясно е как смятате да я реализирате в сложната и некомфортна за действие българска политическа среда.
Тъй като всички знаят, че резултатите от предстоящите предсрочни парламентарни избори няма да доведат до съществена промяна в общата картина, дори ПП – ДБ да станат първа политическа сила, то ще е с малко и не завинаги. Така че изключително важен ще продължи да бъде въпросът дали сте готови да сътрудничите отново с ГЕРБ и ДПС. Ако не – с кого ще постигнете промяната. Ако да – защо беше нужно да се разглобява Сглобката, за да се сглобява отново три месеца и много конфронтации по-късно.
Знам, г-н Петков, че тези два въпроса ви поставят в патова ситуация, обаче те произтичат не от моето мислене, а от вашите думи и действия.
Първите четири тома от книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: ЧЕСТИТИ ДА СА ВИ НОВИТЕ ПРЕДСРОЧНИ ИЗБОРИ В БЪЛГАРИЯ, Г-Н ПУТИН
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-chestiti-da-sa-vi-novite-predsrochni-izbori-v-balgariya-g-n-putin
Честити да са ви новите предсрочни избори в България, г-н Радев!
След девет месеца душевни страдания и умствени терзания, от няколко дни този човек, когото мнозина, кой знае защо, наричат президент на България, най-после отново спи спокойно. Пак е негов ред да управлява и, след като по-рано левашки изтърва властта от контрол, този път, когато със саморазпада на Сглобката властта сама му пада в ръцете, ще положи всички усилия да не я изпусне.
За какво му е тази власт ли? Отговорът ще намерим, ако погледнем назад, към опита от неконституционното, но продължило цели две години президентско управление тук, реализирано чрез поредица марионетни служебни правителства.
В политически план, този период категорично показа, че властта не е нужна на Радев, за да сътвори нещо полезно за общественото и икономическото развитие на България и българите. Не, че съм очаквал от него чак такъв подвиг, но, все пак, нали се предполага, че точно е призван да върши един уважаващ себе си управляващ политик…..Не би – времето с Радев начело беше напълно загубено за страната, тя дори беше върната назад в развитието си.
Странно, но не е известно също през времето на марионетното си управление Румен Радев и семейството му да са забогатели неимоверно, да е краднал той някакво голямо парче от общата баница или да е създал приятелски престъпен клан за тази цел – все неща, много типични за стандартите на средния български политик.
Може би е така, защото Радев все пак не е и никога не е бил истински политик – но това е друга тема.
В чисто психологически план ако погледнем – да, вероятно времето на президентското му управление показа известно желание на льотчика да отреагира силния Наполеонов комплекс, който го разяжда отвътре. И в това отношение той вероятно беше до голяма степен доволен от себе си – но избиването на комплекси чрез употреба на властта не вълнува никого от нас, нали? Освен ако не сме психиатри и не наблюдаваме усилията на човека от научен интерес. Или с цел да подпомогнем лечението му.
Единствената опция, която остава, е, че реалните цели, за които Румен Радев използва властта в България, са ориентирани по-скоро в глобален план. И ако се проследят думите и действията му през годините, това се вижда достатъчно ясно.
Но не се заблуждавайте, граждани. Макар че най-близката до сърцето на президента българска партия, саркастично към истината и човешката нормалност наречена „Възраждане“, внесе в Парламента законопроект за излизане на България от НАТО – не това е целта на Румен Радев. Нито е излизането ни от ЕС. Не е, поне на този етап, и прякото присъединяване на България към руската орбита в стил Беларус на Лукашенко.
Не, целта е точно обратна – да стоим ние колкото може по-дълго и колкото може по-твърдо в ЕС и НАТО, където да бъркаме нещата колкото може повече в руска полза. Да създаваме проблеми. Да имаме „собствено мнение“ и поне да подкопаваме, ако не и направо да рушим в полза на Кремъл, общия европейски интерес.
Прокси политиката е мно-о-о-го отдавна – и често мно-о-о-го ефективно – използвана от руските служби. Сега те имат „европееца“ Орбан в Унгария като силен прокси инструмент. В страни като Словакия, Чехия, дори Австрия и Германия, също имат хора на нелоши позиции, които обаче, поради характера на политическите системи в тези страни, не могат да са чак толкова ефективни за разбиване на европейското и евро-атлантическото единство. Ето защо Москва има нужда от поне още един играч на европейския терен, който да пее дует с Орбан.
Сега унгарският премиер, къде открито, къде поприкрито, е активен в полза на Империята на злато, но е сам и затова често изпада в глуха защита. Ако са тандем с Радев, могат да са много по-ефективни, като си подхвърлят и отиграват топката. А Европа и НАТО много по-трудно биха могли да реагират в конкретна ситуация или да изградят дългосрочни механизми, за да се предпазят от зловредните им думи и действия.
Да, това му трябва на Кремъл в момента – още един европейски политик, който не се срамува, че с поведението и решенията си работи не само срещу интереса на своя народ и държава, а и срещу интереса на свободния и демократичен свят изобщо.
Ето защо е доволен Радев от предсрочните избори в България – неговото време пак идва.
Не знам дали инстинктивно или по добър съвет, той изигра картите си перфектно. В самото начало, когато Сглобката се сглоби, изглежда малко се паникьоса, тръгна на открита конфронтация и правеше провокативни изказвания. Явно обаче разбра, че по този начин, вместо да допринесе за разпада на управлението, той, малко или много, го сплотява, защото се явява общ за него враг. Така че Радев постепенно започна да се отдръпва от голямата активност и търпеливо зачака разяждащите вътрешни киселини в „некоалицията“ ГЕРБ – СДС и ПП – ДБ да си свършат черната работа.
Да, а политиците от „некоалицията“ сякаш си отдъхнаха, забравиха за президента и се съсредоточиха върху собствения си пъп. Така, де, върху собствените си ненаситни апетити за власт. С което всъщност са обречени да загубят властта – но явно толкова им стига политическия мозък.
Ако някой по света започне да прави класация за десетте най-лоши управленски решения на всички времена, ще настоявам в нея на доста предно място да се включи /само/разглобяването на Сглобката.
Да имаш ти възможност да изведеш страната си до последните етапи на дълбоката и пълна европейска интеграция; да можеш пред лицето на пряката руска опасност да се интегрираш максимално силно и да получиш адекватна защита от НАТО; да държиш в ръце шанса за морално и духовно възраждане на България – и да опропастиш всичко това, е престъпление. И то да го опропастиш, без на практика да знаеш защо – ако съдим по факта, че никой политик от бившата Сглобка не може да обясни на публиката нищо смислено за причината на разпада, а всеки продължава да дърпа за своя крак и като цяло чуваме огромни глупости.
Огромни глупости вече чух и за развитията, които могат да се очакват в близкото бъдеще. Например – как ПП – ДБ ей сега ще опитат да реализират втория мандат, като предложат на ГЕРБ – СДС да бъде избран приемлив и за двете страни премиер. Дори той да се казва Мария Габриел, представете си.
Когато във вторник Кирил Петков каза, че техните колективни органи предстои да обсъдят задълбочено и да вземат най-доброто решение по темата „близко бъдеще“, не очаквах, че най-доброто им решение ще е такава голяма простотия.
Чух също, не помня вече кой и от коя страна го каза, че Сглобката може да се сглоби отново и то в същия състав, но първо трябва да се мине през предсрочни избори.
Защо, бе, джанъм? Това нещо като очистителна процедура ли е според вас? И ако е очистителна за вас самите, не е ли адски тъпо и нагло да ползвате основния инструмент на демокрацията – изборите, и да хвърляте цял народ в излишни дилеми и нагнетяване на напрежението, само за да си избършете насраните задници?
Не е читава тази работа, граждани! Това, което се прави в България, изобщо не е истинска, нормална, демократична политика – и нещата няма да свършат добре, помнете ми думата.
Да, а накрая – за малко да забравя: Честити да са ви новите предсрочни избори в България, г-н Путин!
Първите четири тома от книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: РАЗПАД НА СГЛОБКАТА, А ПОСЛЕ – БЪЛГАРИЯ, НАЧЕЛО С РАДЕВ И ПУТИН
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-razpad-na-sglobkata-a-posle-balgariya-nachelo-s-radev-i-putin
Имам чувството, че с разглобяването на сглобката, което тече пред очите ни, някой съзнателно тика България и българите в лапите на Румен Радев, тоест, максимално близо до лапите на Путин. И дори не някой, а някои – защото не е възможно само един човек, дори да е огромен политически факир, да сътвори толкова голяма беля за народа си. Тази работа изисква екип от факири, позиционирани /приспани/ на различни, но като цяло – високи нива в различни, дори противоречиви политически формации. И сега задействани.
Не, че жаля толкова много за самата сглобка, тя в никакъв случай не беше най-доброто управление, което евро-атлантическа България може да има. А и как да бъде – сглобена бе от няколко изцяло популистки формации, готови да се съюзят с всеки, само и само да са във властта. И близо до парите. Те се представяха за десни, единствено защото в ляво няма никакво място, нишата е препълнена. Но иначе дясното им се състоеше най-вече от десни крачоли и десни ръкави. Да не влизам в повече подробности, че много боли да гледаш жалката картинка на българската политика.
От друга страна обаче, факт е, че, при всичките кусури на частите си, сглобката беше май единственото възможно в този момент управление, което, поне донякъде, да държи страната в правия път. И успя да направи добри стъпки – изкрънка от Европа половин Шенген, напредна по пътя към Еврозоната, промени някои нелепици в Конституцията, върна България на моралната европейска карта, свързана с подкрепа за Украйна.
Не свърши много други важни неща, но не можем да очакваме, още по-малко – да искаме всичко при подобен тип управление, което се състои от орел рак и щука. А и беше на власт само 9 месеца.
Говоря за сглобката в минало време, защото след цирка, разиграл се през последните дни, вече не ми изглежда възможно тази счупена стомна да се залепи. Да, Борисов и Мария Габриел в сряда казаха, че кабинет още е възможен, но трябва от ПП – ДБ да се извинят за обидите, включително персонални, които отправиха във фамозния български политически вторник.
Нали помните, съвсем скоро беше денят, когато мандати се връчваха, министри се отричаха от министерства, партийни лидери се замеряха с обвинения за оглавяване на мафията, за извиване на ръце, за лъжи, политическо лицемерие, силно погазване на Конституцията и какво ли не още. Впрочем – общо взето същите неща, които слушаме от същите тези уж заедно управляващи хора вече доста време, само че сега цирковата програма беше представена по-концентрирано, в рамките само на един ден.
Знаете ли какво, граждани? Изобщо не ми пука кой от тези типове с какво е съгрешил на другия, кой искал и кой не искал да бъде министър, премиер или вицепремиер, кой какво кога казал, кой кога и как го опровергал. Всичко това е само политическа пушилка, която се вдига нарочно.
Една от целите е „закрепване на статуквото“, тоест – да се изтощи и приспи публиката, която накрая да вдигне ръце и да остави „политиката на политиците“, колкото и некадърни да са те. Имам предвид – вместо тази публика първо да помисли добре, а после да ги измете от терена и да си намери нови политици, които наистина да свършат важните за страната неща, като държат твърдо посоката на българския цивилизационен избор.
Друга цел е партиите навреме да заемат колкото може по-горни електорални позиции за евентуално предстоящия предсрочен вот. Тъй като нямат помежду си и капка доверие, те постоянно са нащрек, че „другите“ искат да ги прекарат и да се стигне до избори, така че, от своя страна, не искат да се окажат „неподготвени“. А да доведеш страната си до ръба на катастрофата само на лаиците може да им изглежда като лоша подготовка за бъдещи избори. Сведущите знаят, че е добра подготовка – защото как иначе утре горещо ще убеждаваш електората, че само ти можеш да го измъкнеш от блатото, където „другите“ са го вкарали.
Третата, но според мен основна цел на случващия се пред очите ни разпад на сглобката, е да се държи максимално високо ниво на обществено напрежение в България. Както знаем, поддържането и подклаждането на конфликти е сред основните цели на руската агентура тук, защото хаосът е главен инструмент, чрез който Кремъл постига желаната доминация в страната ни.
Така че, казвам ви, граждани, в тази ситуация не ми пука нито за ГЕРБ – СДС, нито за ПП – ДБ. Пука ми само за това, че те не се разбраха, а трябваше да се разберат, длъжни бяха да се разберат, за да не падне България отново в преданите на Русия лапи на Румен Радев и Ко. Това е единственото, което е важно в ситуацията, а онези политици, които си играят на детска градина – дай си ми куклите, на си ти парцалите – са не само некадърни за политика. Те са напълно безотговорни не просто пред интересите на своите избиратели и пред интересите на България изобщо, а в този момент, ако щете – и пред историята.
Може да звучи високопарно, но е факт. С евентуалните скорошни предсрочни избори нещата няма да приключат, а ще започнат. Но ще започнат от грешната страна и ние отново и отново ще ручаме едни жабета, дето вече са ни втръснали.
Според вас, граждани, колко време ще отнеме оттук нататък на Румен Радев, тъй нареченият „български президент“, да изпусне пак властта, която още утре ще започне да употребява чрез назначените от него служебни кабинети. Колко? Аз, с цялото си омерзение, прогнозирам, че този път няма да му стигнат две години, колкото преди, този път вероятно ще изкара трите години до края на мандата си, а това ще му позволи да държи силни позиции и по-нататък. Не се самозалъгвайте, че той няма достатъчно законови средства за това на разположение – има и точно сглобката не му ги отне с половинчатите конституционни промени, които направи.
Сега обаче Радев ще бъде допълнително улеснен. Факт е, че „сглобката“ беше сглобена до голяма степен като алтернатива на неговото антиконституционно управление – но с нейния разпад, дори тази почти никаква алтернатива ще изчезне. Проруският президент няма да има насреща си някаква дори условно единна и организирана съпротива и със сигурност ще опита да се превърне в българския Орбан, макар само в политическата проруска част на типажа, не и в икономическите му постижения.
В същото време, тъй като ГЕРБ – СДС и ПП – ДБ няма да се разпаднат веднага, те ще продължават, както, впрочем, и досега, да запушват обществените канали за създаване на реална дясна партия, която да се противопостави на президентския диктат и на руската хибридна война.
Благодаря, тези гадости вече ги живяхме, не искам пак! Но това не значи, че няма да се случат, напротив, изглежда все по-вероятно.
Добре, граждани, но да погледнем и малко по-високо от безчинствата на политиците – към каймака на политическия анализ, който се предлага в България в тази напрегната ситуация. Тези хора, които минават за „политолози“ или „коментатори“ явно не виждат по-далече от собствения си нос. Те дрънкат глупости, градят наивни или фантастични схеми, подхранват огромни публични очаквания или рушат и малкото обществено желание за реализъм. Сигурен съм, че някой трябва да скъса в ефир дипломите им по политология, вместо да им дава възможност безотговорно да се вихрят в същия този ефир.
Вече седмици наред тъй наречените „политолози“, повечето от които, впрочем, видимо са пряко обвързани с различни партии като „тайни съветници“, а дори и като „явни пропагандатори“, не казват нищо, освен да коментират кой от „лошите“ какво казал, а как „добрите“, тоест, нашите, му отговарят. Те вкарват съзнанието и подсъзнанието на целия народ в политически схеми и игрички на дребно, които нямат реално отношение към истинската мащабна картина. И, както се очакваше, още във вторник, започнаха да обсъждат най-вече темата кой е виновен за разпада на сглобката и кой – не. Макар да знаят прекрасно, че виновни в тази ситуация няма, защото няма невинни.
Това е все едно ако един петокласник ритне друг, а онзи го наплюе, да се обсъжда кой е виновен. Ами бесовете в тях са виновни – само дето го няма наоколо Христос да ги озапти, за ги изкара с думи от хората и да ги прехвърли в свинското стадо.
Как не чух нито един „политолог“ или „коментатор“ да каже ясно, че разпадът на сглобката – независимо по чия вина, обслужва най-вече руския интерес. Как всички заобикалят темата издалеч, като котараци кучешка колиба. Не чух също никой да казва ясно, че Румен Радев е човекът в България, който политически има най-голяма изгода от случващото се. А самата България и българите – обратно, те са изцяло на загуба. Не се чу и въпрос какво правим след изборите, когато политическата конфигурация остане същата или почти същата и ГЕРБ – СД, плюс ПП – ДБ отново се видят принудени да се търсят един друг, за да управляват. Защото всеки от тях иска да управлява, нали? Или според вас не иска…..Как тогава правят нова сглобка, след като сега не могат да запазят старата…..
Не, всичко е само – тоя казал това, оня казал онова…..Жалка работа. С такива политици и с такива политолози, които им дават акъл, няма защо да се чудим, че като народ не просто лесно стигаме дъното, а и дълбаем упорито, за да се заровим до шия в тинята.
Бих искал една сутрин да се събудя и всичко някак да се е наредило разумно – но вече не вярвам. Така е, като сме избрали да живеем не в XVII – XVIII в., Векът на разума, а в XXI, Векът на плоския разум и изкривените чувства.
Първите четири тома от книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: СИЛИТЕ НА ЗЛОТО СА НАВСЯКЪДЕ, НЕ САМО В РУСИЯ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-silite-na-zloto-sa-navsyakade-ne-samo-v-rusiya
Силите на Злото водят огромна и засега твърде успешна хибридна война в целия свят срещу силите на Доброто.
Не, това не е клише от холивудски филм, макар че и до холивудски филм ще стигнем накрая. Това е горчивата реалност, в която сме накиснати и от която няма кой да ни измъкне, освен самите ние. А единственият възможен начин е като Барон Мюнхаузен – да се хванем за косата и да се изтеглим от блатото. Само че за целта първо трябва да видим блатото, да започнем да различаваме онези, които ни тикат в него и начините, по които го правят, за да можем да им противодействаме.
Ето и някои примери от последните дни, които дават по-добра ориентация по темата. Те са с твърде разнородни герои, характер, сфери на дейност, но са прозрачно еднакви като намерения и посока – и точно това е стряскащото.
Да започнем от класическия пример, острието на Злото, наречено Путин. На младежки фестивал в Сочи, той казва: „Русия се управлява от Бога“. Според ТАСС, Путин цитира руски маршал от XVIII век: „Русия е такава страна, която се управлява направо от Бога. Иначе е непонятно как тя изобщо съществува“. За разлика от мен, който съм съгласен само с втората част на изказването, Путин уточнява, че е съгласен само с първата. И като се позовава на „управленския си опит“, твърди, че Русия съществува „заради руския и другите народи, които населяват тази територия“.
Това изказване поражда важни въпроси – а че императорът не им отговаря пряко, е част от неговия инструментариум за манипулация на руснаците изобщо и в частност – на младите руснаци, пред които говори.
Първо – Путин не уточнява за коя територия става дума, а през вековете територията на онова, което се нарича Русия, претърпява съществени изменения. Нейните периодични пулсации на разширяване и свиване са типични за подобни нееднородни и агресивни по дефиниция имперски образувания. А ако вземем само моментното състояние, то стои въпросът дали „тази територия“ включва Крим и другите украински земи, заграбени през последните десет години от руския агресор. Или цяла Украйна и другите бивши съветски републики. А може би и бившите съветски сателити от Източна Европа – знае ли човек докъде се простира лакомията на Руската империя.
Второ – кои са „другите народи“, които населяват територията, в представите на Путин наречена „Русия“. Украинците сред тях ли са и ако да, как да обясним факта, че те не искат да са сред тях и с оръжие в ръка се борят, за да не бъдат. Е, да, обясненията са или в гадния колективен Запад, който ги насъсква, или в нацистката същност на самите украинци, или в това, че хохлите са тъпи и не осъзнават собствения си интерес. Но и трите обяснения могат да минат само пред пияна до синьо руска публика, не и пред хора дори с относително нормални мозъци.
Трето, какво, освен вековният навик за подчинение, волската тъпота и постоянните репресии от страна на властта, крепи „руския и другите народи“ заедно. Да, щях да забравя – трябва да добавим и необоснованата претенция на всеки руснак, че е нещо повече от всеки друг човек, че има право да вилнее, граби и убива във всяка чужда къща, но, въпреки това, всички са длъжни да го обичат. Това в Русия се нарича „национален характер“. И точно него силите на Злото използват в момента най-ефективно, за да вредят на света.
Четвърто – от изказването на Путин следва въпросът чрез кой земен посредник се реализира божието управление в Русия. Защото Бог не седи лично в императорския кремълски кабинет, нали? Или все пак седи? Е, Путин мълчи по въпроса, знае, че дори руснаците ще се стреснат от това какъв мегаломан си имат за вожд. Но и с мълчанието той дава достатъчно ясно да се разбере, че се идентифицира с Бог. А аз се чудех защо отказва Думата да го назначи за император, каквито предложения вече имаше. Ами малко му е това, по-горе се цели той…..
Другата безумна история от последните дни е свързана с изявление на папа Франциск. Той, за разлика от фантазьора Путин, наистина заема най-високата земна позиция, от която може да се реализира пряка връзка с Бога. Основният стълб на католицизма обаче май изобщо не е загърбил миналото си на аржентински левичар. Това пролича и досега в немалко случаи, но последният е наистина потресаващ. Имам предвид „мъдрият“ и „добронамерен“ съвет, който папата даде на Украйна – „да развее бялото знаме и да седне да преговаря с Русия“. С подтекст – само мир да има и да не загиват хора.
Много похвална идея, много приляга на милостивия божи наместник на Земята, много съответства на христовата повеля да прощаваш на врага си не до 7, а до 77 пъти. И все пак, идея, която много противоречи на живото Христово действие – Божият син гони търговците от храма. Ами ако не търговците, а убийците държаха Божия дом, нямаше ли и тях да прогони?
Или да попитам така – когато убийци идват и започват да се разпореждат в човешкия дом, изнасилват жените, убиват децата, крадат осела и пералнята ти, какво да правиш – да ги прогониш ли или да ги насърчиш, като обърнеш другата буза, за да ти удрят шамари поне до 77 пъти? Е, отговорът на самия папа гласи: „Най-добре в такива случаи „да развееш бялото знаме“ и да преговаряш с убийците“.
Мерси! При папа Йоан-Павел II се бях замислил дали да не стана католик, но ако се бях записал, при папа Франциск щях да се отпиша. Защото онзи досега пет пъти щеше да отиде в Киев и да подкрепи битката на украинския народ срещу Червената армия на Сатаната, а този съветва хората да се обърнат гърбом към Русия със свалени гащи.
Срамота! Дори да си обикновен човек е срамота да подкрепяш каузата на Путин, който, както казах, е основното острие на Злото, какво остава – да си папа и да го подкрепяш.
И пет пари не струват манипулативните опити на Ватикана за извъртане. Всички знаят, че смисълът на израза „да развееш бялото знаме“ е един – да се предадеш. Това е като сигнала SOS, няма как да го объркаш. Само казано от устата на папата излиза, че било друго – начин да поискаш преговори. Не знам, май хората от църковния пропаганден отдел смятат, че корабът на моя ум не плува, а потъва, та си позволяват да ми говорят чак толкова големи глупости, за да замажат гафа на началника си.
Но така е то, веднъж като си бил левичар, а и като си приел името на светец повече луд, отколкото свят, явно завинаги изпадаш в лапите на Злото, независимо каква църковна или светска позиция заемаш.
Лошото е, че същата тенденция е налична не само в света на политиката и религията, а и в света на изкуството. Конкретно – имам предвид „филма“ „Опенхаймер“, спечелил цели 7 статуетки „Оскар“.
Факт е, че отдавна съм спрял да възприемам „Оскар“-ите, а и „Нобеловата награда“, като мерило за качество в изкуството. Причината е проста – тези награди, поне през последните 30-ина години, вече нямат нищо общо с киното или литературата, а само с политиката. С политическата конюнктура и политическата целесъобразност. С тъй наречената „политическа коректност“ – едновременно цензура и автоцензура, която вече владее всичко.
Но да се върнем на „Опенхаймер“. Трудно ми е да нарека това нещо „филм“, защото то не е нищо повече от жалък опит за изработване и широко лансиране на левичарски плакат, чието съдържание се свежда до следния лозунг: „Гадните антикомунисти, които държат властта в САЩ, потискат добрите американски комунисти и нарушават правата им да станат руски полезни идиоти, като предадат на Сталин технологията за атомната бомба“. Разбирай – сега и на Путин да предадат каквото могат, нищо, че според някои Путин не е комунист. Да, той и Тръмп уж не е комунист, но изглежда готов да предаде на Путин цяла Европа. В добавка към цяла Америка.
В тъй наречения „филм“, великият физик Опенхаймер присъства само номинално, като сянка на самия себе си. Авторите просто използват името му, за да разгърнат пред публиката споменатият червен плакат. Лентата е с претенции за биографична, но от нея никой зрител не научава нещо за реалния герой, за истинската му човешка същност, за идеите и работата му, за постиженията и страданията му.
Авторите дори не си правят труд да прикрият целта си. Те прескачат от кадър на кадър, трупат ги един върху друг в не особено добър ред и ритъм, максимално удължат лентата, за да направят колкото може повече политически внушения. Нищо друго не ги интересува – изграждане на убедителен филмов образ, развитие на вълнуващ филмов разказ, второстепенни герои на място, дълбочина на общия фон…..нищо. Така е дори на най-първичното ниво – гледни точки, грим, декори, осветление. Всичко е плоско, еднопланово, предвидимо, а диалогът е като съчинение на колежанка, току-що запалена по марксизма.
Май авторите се виждат като революционери в киното, смятат професионалните принципи и изразни средства за буржоазни предразсъдъци, затова не ги използват. И не им пука не само, че изкривяват истината, а и че го правят съвършено некадърно. Голям бой заслужават тези типове, не 7 „Оскара“.
Още по-голям бой обаче заслужава журито, задето изкривява представите на широката публика за истина и кино, като щедро раздава престижни награди на един от най-некадърните филми, правени някога. Това също е част от хибридната атака на силите на Злото срещу силите на Доброто. Или поне на Нормалността.
Да, граждани, не е виновен онзи, който прави некадърно изкуство – виновен е онзи, който му се радва и го лансира като нещо значимо, ако не и велико.
Първите четири тома от книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: КАК ДА СМЕ ПО-ГОТОВИ ЗА АТАКИТЕ НА КРЕМЪЛ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-kak-da-sme-po-gotovi-za-atakite-na-kremal
Тази година русколюбящите български кретени ПАК превърнаха уж българския национален празник 3 март в руски национален празник.
Те развяваха руски знамена навсякъде, освиркваха и нападаха български политици, говориха глупости като добри последователи на президента Румен Радев, изобщо – всячески опитваха да извъртят в руска полза българската история и да съберат нови последователи, за да превърнат българското настояще в руско.
Лошото е, че не е като да го правят несъзнателно, от наивна, но искрена любов към Кремъл или защото не осъзнават, че руското общество отдавна живее на дъното на материалната немощ и духовната мерзост. Не е като да не разбират също, че който дърпа България натам, служи на чужди, не на български интереси.
„Всичко виждате, нарочно питате“ – написа преди около 6о години страхотният поет Константин Павлов в стихотворението „Интервю от утробата на кита“. Само че тия днешните не са толкова префинени и дори не питат – всичко виждат, но лъжат безсрамно.
На това трябва да се сложи край. Време е. Отдавна е време, но още не е съвсем късно.
ЕС трябва да премине към режим на военна икономика в отговор на нахлуването на Русия в Украйна – казват от Европейската комисия. България трябва да се включи активно в това. И не само от европейска солидарност, а точно защото е слабо звено в ЕС и НАТО. Ние сме сред страните, които са най-заплашени от нова руска агресия, до голяма степен именно заради наличието тук на не особено многобройни, но твърде активни – и твърде кресливи – руски поддръжници. Те си имат президент, имат си парламентарно представителство, имат си дори евродепутати. С голяма доза сигурност се предполага, че си имат също позиции в спецслужбите, в МВР, армията, съдебната система и други институции. И затова спокойно безчинстват в антибългарските си действия – знаят, че са безнаказани.
Въпросната европейска инициатива за преминаване към военно-временен режим обаче е само част от онези наистина неотложни мерки, които трябва да вземе България за справяне с руската заплаха или поне за максимално туширане на негативните ефекти от нея. Иначе можем да се окажем изненадани като англичаните от атаката на Хитлер. За нея Чърчил с години предупреждаваше, но гласът му бе глас в пустиня. Той настояваше и за икономика, която отрано да се ориентира съответно на германската заплаха, и за обществени промени, които да предотвратят ефектите от нацистката пропаганда в беззащитното – заради твърде големия си либерализъм – британско общество.
Но мнозина тогава предпочитаха да вярват в наивния мир на Чембърлейн и листчето с подписа на нацисткия диктатор, който не струва пет пари за самия диктатор, а не в суровите предупреждения на Чърчил. Така беше по-лесно. Но после лесното изведнъж се превърна в трудно и трябваше да викат все пак Чърчил, за да ги измъкне от блатото.
Казвам – да помним уроците на историята, за да не стане така и в наше село 85 години по-късно. Защото Путин и неговият режим са още по-цинични в своята антихуманност и още по-безогледни в имперските си амбиции от Хитлер и нацистите. А имат и твърде опасни играчки като ядрени ракети. Което значи, че ние може и да не сме готови за тях, но те винаги са готови за нас.
Какво имам предвид като настоявам за допълнителни мерки, които трябва да вземе България?
Мисля, че е време да се създаде Координационен съвет за противопоставяне на хибридната война на Русия срещу България. Без преки изпълнителски функции, той би трябвало да може да получава информация от всички държавни и обществени институции, на базата на която да изработва и предлага на правителството конкретни стратегически и тактически стъпки за справяне с проблемите, създавани от руското влияние в различни сфери на българския живот.
А ето и някои идеи, които е време да се реализират в България.
В политическата сфера например трябва да се забранят онези уж български партии и организации, които изповядват рашистка идеология, повтарят опорните точки на кремълската пропаганда и работят по какъвто и да било начин срещу интересите на страната, свързани с нейния цивилизационен избор – членството в ЕС и НАТО.
В сферата на медиите необходимите стъпки са няколко.
Първо – да се премахнат от българския ефир всички руски телевизионни канали, независимо политически или за „носталгичн“ филми. Излъчването на съветски филми за войната като „Освобождение“ и други подобни бози са имперска руска пропаганда. Те пречат за ориентация на хората в истината за Сталин и СССР, за сътрудничеството им с нацистите, за ролята, която играят в разпалването на Втората световна война, за последствията от нея за народите от Източна Европа, включително България.
Второ, не трябва да бъде разрешавано на руски медийни екипи да стъпват в България и да творят оттук отровната си антибългарска пропаганда.
Трето, да се вземат мерки срещу всички български медии, не само национални, но и частни, които разпространяват руската пропаганда. Да не споменаваме типове като Волгин, те отдавна трябваше да са изритани от БНР. Не е нормално обаче от български медии да научаваме какво става в Брюксел чрез…..кореспонденция на ТАСС. Тази и подобни непрофесионални практики трябва да бъдат веднага забравени от самите медии, а ако не – забравянето, в обществен интерес, трябва да се наложи отвън.
Четвърто, да се закрият бюрата и да се изтеглят кореспондентите на националните медии от Москва. Кремъл няма какво да ни предложи като информация интересна, полезна и важна за доброто развитие на българо-руските отношения. Ясно е, че такова развитие няма, всичко е опит на Русия да извлече максимални ползи за себе си и да нанесе максимални вреди на нас.
Пето, трябва постоянно и професионално, а не както в момента – несръчно и глуповато – да се изнася информация за лъжите и фалшификациите и на руските медии, и на руските държавни институции, които са част от хибридната война на Кремъл срещу България и Свободния свят.
В сферата на образованието на всички нива е важно да се махнат от учебниците фалшификациите за българо-руските отношения и да се прекрати пропагандата на руската „гледна точка“ за тях от разни „професори“. Такава нормална „гледна точка“ не съществува, защото се базира на подмяна на историческата истина и откровени лъжи.
В сферата на дипломацията ми се струва, че трябва да сведем до минимум, да речем –посланик и секретарка – персонала на българското посолство в Москва и да настояваме за реципрочно руско дипломатическо присъствие в София. Добра идея е най-после да се спрат визите за руснаци, освен с малки изключения. Това означава да се закрият всички консулства в Русия, като посланикът поеме и редките визови процедури.
Трябва да се прекрати изцяло практиката европейско българско гражданство да се дава на руснаци, а заварените случаи да се преразгледат внимателно и да се преценят добре, включително съобразно информация от специалните служби. Що се отнася до българите с руско гражданство, като фамозния пловдивски „бизнесмен“ Георги Гергов, те трябва да бъдат учтиво помолени да избират и ако още искат Русия – да се преселят там. На бас обаче, че нито един няма да избере тази опция…..
Специални мерки трябва да се вземат и по темата за заплашително огромната руска собственост в България. Най-добре е да се забрани руснаци да купуват имоти тук. Това означава, че трябва да се даде разумен срок, примерно година, да бъдат продадени изумителните 500 000 български жилища с руски собственици. Който не сколаса в срок, жилището му се изкупува от държавата по държавна оценка.
По отношение на икономическата собственост на руснаци в България, разни смесени дружества, както и на българите, които правят бизнес с руснаци, също трябва да има някакви ограничителни мерки, за да се сведе до минимум корупцията. Тук обаче не смея да давам конкретен съвет, защото не познавам достатъчно добре тази сложна материя.
Задължително е да предприемем бързи и сериозни стъпки за реформа на българската армия и максимално вписване в координацията със съюзниците и защитните стратегии на НАТО. Трябва да задълбочим силно двустранните отношения с Великобритания и САЩ, а вътре в ЕС – със страни като Полша, Нидерландия и Балтийските републики, които са силни последователи на евро-атлантизма и не демонстрират никакво колебание по отношение на руската заплаха, за разлика от лигльовците, които управляват в Германия, Франция и други европейски страни.
Има още много и много мерки, които предлаганият от мен Координационен съвет по руските въпроси може да обмисли и предложи. Ако това се случи, само за няколко години атмосферата в България – икономическа, политическа, морална – чувствително ще се разведри. А на този фон, ако утре Кремъл реши да ни атакува по какъвто и да било начин, ние ще сме много по-готови да отговорим адекватно.
Първите четири тома от книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: НЕ Е НОВИНА, ЧЕ ПУТИН УБИ НАВАЛНИ, НОВИНА Е, ЧЕ ПУТИН Е ЖИВ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-ne-e-novina-che-putin-ubi-navalni-novina-e-che-putin-e-zhiv
Убиецът Путин уби и Навални.
Какво повече да каже човек, освен да припомни, че все пак Навални изкара късмет – от момента, в който Господарят на Кремъл му вдигна мерника, той поживя доста повече, отколкото поживя Пригожин…..
Ега ти утехата. Вместо подобни утехи, време е най-после някой да озапти бясното куче Путин, Владимир Владимирович, по най-традиционния начин – като го гръмне. Или поне като даде на украинците достатъчно оръжия, за да изчистят престъпните руски бандити от собствената си територия и ги натикат обратно в руския собствен сос.
Време е най-после цивилизованият свят да прекъсне абсолютно всички връзки с Русия и да я изолира напълно, защото тя сее зараза, до каквото се докосне. Да, от руска водка, до руски газ, петрол, злато и диаманти; от „великата руска култура“, родила нещо смислено, само доколкото е антируско, до великата руска икономика, която произвежда метал за пирони, но не и пирони, защото са технологично прекалено сложни за великия руски ум – трябва да спрем да купуваме всичко това. Трябва да се затворят посолствата и да се спре изцяло издаването на визи за руснаци, поне в страните от ЕС и НАТО.
В резултат на максималната изолация може да се очаква скоро бесните кучета в Кремъл да се сджавкат с други руски бесни кучета – но и тогава Русия трябва да бъде оставена да се дави в собственото си повръщано. Не трябва да се повтарят стандартните грешки от последните над 100 години – да се помага на едната кучешка банда, като се смята, че тя после ще се държи по-нормално, да се праща хуманитарна помощ за „невинния народ, който страда незаслужено“.
Няма такъв руски народ вече. А и никога не е имало, само ние, наивните западняци, му приписваме идеали, които уж има, но не може да реализира, заради лоши политически водачи. Глупости на търкалета. Самият „руски народ“ от столетия ражда, отглежда и подкрепя престъпниците, които го управляват, които го унижават и убиват, които го тъпчат и използват в своя лична и групова полза. Невежеството и диващината, присъщи на „руския народ“, се въплъщават в лицата и действията на водачите, не обратно – те да го държат в невежество и да го карат да върши диващини като да краде хладилници, да изнасилва и да убива невинни, без да му мигне окото.
В този смисъл е и голямата грешка на хора като Алексей Навални, а сега и на вдовицата му Юлия, която в обръщение към 27-те външни министри на ЕС заяви: „Това, от което се нуждаем, е свободна, мирна и щастлива Русия. Прекрасната Русия на бъдещето, за която толкова мечтаем. Това е страната, в която искам да живея и децата ми да растат. Това е страната, която искам да изградим заедно с вас, страната, която си представяше Алексей Навални“.
Да, за това мечтаем всички, но – съжалявам, Юлия! Много ценя огромния морален подвиг на Алексей – да се върне в Русия, за да устоява там своите визии и мечти. Съчувствам искрено на теб, семейството и всички руснаци, които намират смъртта на Навални за огромна загуба. Само че трябва да се вслушаме в гласа на разума, който казва, че няма и, поне в обозримото бъдеще, няма да има „свободна, мирна и щастлива Русия“. Дори режимът на Путин да падне днес, на негово място ще дойде друга банда, изградена по същия образ и подобие. Това е руската участ, защото самият „руски народ“ масово така иска. Да, мечтите за „свободна, мирна и щастлива Русия“ в Русия са индивидуални, а не всенародни. Казвам го, защото тази разлика е важна?
Ето жив пример. През 1989, когато падаше комунистическата система в Източна Европа, в Полша огромна част от „народа“ – от интелектуалците до електротехниците – мечтаеше страната да се откъсне от руската орбита и да се върне към битието си на нормална, свободна и просперираща европейска държава. Затова поляците успяха и го направиха доста бързо.
За сметка на това ние, българите, 35 години след промените още не разбираме на кой свят сме и защо, дали „преходът“ е свършил или просто върви „на етапи“. Така стана, защото в зората на промените само малцина мечтаеха за реални промени. Огромната част от „простия народ“ не искаше те да бъдат толкова големи, а искаше „системата“ само да се поразхлаби, за да могат малко повече от обикновеното да краднат, да ебнат и да не се трудят чак толкова много, щото умората от труда пречи на пиенето. Същото е сега и в Русия.
Така че наивността, високо уважаема Юлия, колкото да е искрена и красива, не помага в този руски свят на оголени инстинкти и озъбени реалности. За съжаление, този руски свят ще унищожи и теб, както унищожи Алексей. Но най-лошото е още по-лошо – той ще те забрави почти веднага, защото ще е зает да се кланя на поредния диктатор, когото е родил и отгледал. Това е истината, всички трябва добре да си дадем сметка за нея и да действаме съответно – това е единственият начин да не настъпваме постоянно една и съща руска мотика всеки път, щом тръгнем нанякъде.
Но това е трудна работа, особено защото дори тук, на Запад, има хора – било платени, било безплатни полезни идиоти – които работят за режима на Путин и опитват да провалят усилията за постигане на нормалност.
Няма да обсъждам сериозно „делегациите“ на „Възраждане“ и АБВ, начело с Румен Петков, които тези дни отидоха лично в Москва по покана на престъпната путинска партия „Единна Русия“. Какво правят там тези малоумници, повярвали в простотията, че защитата на руския интерес е проява на български патриотизъм – надявам се българските спецслужби да разберат скоро, като започнат разследване срещу тях.
Да, Русия официално е обявила България за „неприятелска държава“, от години води срещу нас активна и нагла хибридна война, свързана не само с пропаганда, но и с тероризъм, така че въпросните „български патриоти“ най-малкото трябва да бъдат попитани какво точно правят в неприятелската столица и за какво си говорят там.
Аз виждам две възможни причини те да отидат в Москва – за да получат инструкции и за да получат пари. Или поне да ги договорят.
Инструкциите могат да са само в една посока – да вдигат възможно най-много шум и да създават колкото проблеми в България сега, независимо, че са твърде маргинални, за да променят реално нещо. А по-късно, когато евентуално се появи политическият проект на сегашния /п/резидент Румен Радев, да го подсилят, като се включат в него.
За втората посока – парите, можем само да гадаем. Ако са достатъчно тъпи, нашите могат да помъкнат част от парите в куфарчета или в джобовете, като разчитат, че през ВИП-а на летището никой няма не само да ги претърси, но дори няма да ги пита дали имат нещо за деклариране. Ако са малко по-умни, пари ще се прехвърлят в сметки в западни банки или офшорни зони. А ако са още по-умни, ще има няколко триъгълни операции, като по нареждане на Кремъл съответните типове ще бъдат финансирани през руски или близки до Русия български фирми. Ще станат съветници например, макар да не ми стига умът Румен Петков да речем по какво може да е съветник, освен по нощно пикане в градски фонтан. Е, добре, де, и по изкуството да се пият малки водки от сутринта е талантлив, човекът.
Но тези наистина не си струва да се обсъждат нашироко. За разлика от Иван Кръстев, който минава за политолог и го публикуват големи, макар предимно ляво либерални, европейски и американски издания. Кръстев отдавна е сгазил котето на приличието в занаята на политическия анализатор, но наскоро достигна своеобразен връх със статия във „Файненшъл таймс“, озаглавена „Западно-германско ли е бъдещето на Украйна“.
За онези, които се стряскат, веднага да отговоря – не, не е западно-германско, а е бъдещето на Обединена Германия. Умникът Иван Кръстев обаче не мисли така – или поне иска да мислим, че не мисли така, защото всъщност Путин не мисли така. Кръстев манипулира публиката и я води към уж собствената си теза, че идва време – и вече едва ли не дошло е – Западът да се споразумее с руския престъпник, като остави в лапите му окупираните части от Украйна, но „измъкне“ от него разрешение другите части на страната да „получат правото“ да станат член на НАТО.
Е-е-е-х, много мъка има по този свят, а Кръстев явно живее с нея. Питам обаче – ако бандити отвлекат децата му и поискат да задържат едното, а другото да върнат, той кое за коя цел ще избере. И също – ако Иван Кръстев е загрижен толкова за натовското бъдеще на Украйна, защо изобщо не го е грижа за украинското бъдеще на НАТО.
Какво, според Кръстев, трябва НАТО да се помоли на престъпника Путин, за да разреши той приемането на нови членове на Алианса ли? Ами когато скоро след това се отметне, както направи с договора, по който Украйна върна ядрените оръжия на Русия, а тя се писа гарант на нейната сигурност. Или както направи с всички международни договори, по които Русия е страна.
Путин си избърса задника с тях, Кръстев. Да не би да се е погрижил и за твоя, та му поддакваш?
А солидните западни издания, които доброволно публикуват тънките и умни размисли на този пишман анализатор, а дори вероятно му и плащат за тях, трябва да се засрамят от слепотата си.
Първите четири тома от книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: КАБИНЕТЪТ „ДЕНКОВ“ Е УСПЕШЕН – ДА НЕ СТЪПЧЕМ ДОБРИТЕ МУ СТЪПКИ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-kabinetat-denkov-e-uspeshen-da-ne-stapchem-dobrite-mu-stapki
Началото на мандата на правителството, начело с Николай Денков, започна с протести на „земеделци“, условният му край е съпроводен пак със същата процедура. Още тогава се знаеше кой стои зад „протестите“ – тъмните сили, чиито патрон е президентът Румен Радев. И сега пак същите „патриотични“ среди мътят водата на българското движение напред.
Неслучайно слагам думите „протести“ и „земеделци“ в кавички. Това е защото, първо, протестите не са истински, а изкуствено стимулирани. Добре, де, те хората пари винаги искат, но реалният подтекст е политически, целта на кукловодите е най-малкото поддържане на напрежение, а още по-добре – евентуално падане на кабинета „Денков“ и връщане към каскадната система от служебни правителства, чрез която президентът Румен Радев пак да управлява авторитарно страната. И второ, защото тъй наречените „земеделци“ и техните организации – които явно са толкова тъпи, че с блокадите на пътища сами настройват общественото мнение срещу себе си – всъщност нямат единни, а доста противоречиви интереси.
Така или иначе, както отдавна е известно, протести като този в ключови за страната моменти, са един от основните инструменти на руската политика за България. Целта е да сме винаги в шах, да няма миг спокойствие в тази страна, да не може тя да си поеме нормален дъх, а винаги да е забъркана в каша. А кашата пък винаги да е на ръба да прерасне в нещо по-лошо и да има непредвидими – или предвидими, изгодни за Кремъл – последици. Не им омръзна да го правят, а на нас пък не ни омръзна да им се хващаме на елементарните въдици.
Не знам дали си спомняте, граждани, но в началото на прехода някаква чугунена Радка Налбантова, председател на Съюза на още неразританите тогава комунистически ТКЗС-та, нагло се закани да поведе 10 000 трактори и комбайни срещу студентските протести в София и изобщо срещу опитите да се смени системата. Една от целите, разбира се, беше българското земеделие да не премине от коловоза на глупавите и неефективни социалистически теории и практики към нормална пазарна икономика, защото тогава комунистите няма как да го цицат. Е, пак намериха начини да го правят и досега, но да не дълбаем в тази посока…..
Разликите между тогавашните и сегашните „земеделски“ протести обаче са най-малко две. Първо, тогава „фермерите“, които още не знаеха, че са такива, бяха оборудвани с допотопни, грозни, червено боядисани български и руски машини, докато сега всички се кипрят по шосетата с новички, зелени и ефективни американски чудовища за обработка на земята.
Второ, тогава въпросната Радка Пиратка и нейната протестираща пасмина бяха откровена комунистическа направа. Те искаха просто да спрат развитието на България, а ако може – да го върнат назад. Сега нещата са по-сложни. Сегашните протестиращи хем служат на Румен Радев и руските интереси – независимо дали се сещат за това или не – хем не искат много да се късат от Запада, със сигурност знаят, че тогава паричните потоци ще секнат, а пазарите им – реални или потенциални – ще изчезнат.
Приликата обаче също боде очите – тогава тъмните сили искаха да спрат реформите и да ни върнат в безвремието – или анти-времието – сега искат същото.
В края на краищата обаче, при протестите в началото на мандата, премиерът Николай Денков со кротце и со благо, практически без никакъв кьотек, успя да се справи със забърканата „земеделска“ каша. Надявам се, ще се справи и сега, а така, с поемането на ротационния пост, Мария Габриел ще заработи в по-спокойна политическа среда.
Честно казано, отначало имах определени съмнения и не изпитвах особено доверие в качествата на Денков за премиерския пост – най-вече заради факта, че беше министър в цели три служебни правителства, назначени от Румен Радев, а това за мен си е направо черен етикет. Явно обаче той е една от „грешките на /п/резидента“, нещо, за което, вярвам, Радев сега се хапе отпред и отзад. Защото Денков за броените месеци, прекарани на премиерския пост, успя да свърши доста неща. При това – важни за България. При това – без да се стига до прекалено големи драми и сътресения както в самото управление, така и в страната изобщо.
Да, можем да броим за начало справянето му с онези първи земеделски протести. Но не е само това.
Денков, с академичния си подход, кротък нрав и спокойно говорене, успя до голяма степен да постави Румен Радев на подходящото за него място в политическия миманс. И го стори някак тихомълком, като просто пое премиерските си отговорности и започна да изпълнява премиерските си задължения. И Радев няма как да възрази, защото иначе ще трябва директно да се изправи срещу Конституцията, според която изпълнителната власт и основните решения за развитието на страната са на правителството.
Помним как Радев постоянно човъркаше ситуацията, като предизвикваше непрекъснати обществени скандали и чрез тях печелеше позиции срещу Борисов – но сега май не му останаха много възможности за подобни победи. Поне ако съдим по факта, че хвърля „земеделците“ за втори път в битка, въпреки че е ясно – този подход, след като не успя първия път, е обречен, че номерът няма да мине и сега.
Друга важна стъпка, която Николай Денков и неговият кабинет успяха да направят, е – пак без прекалено много драми – да обърнат нещата, свързани с българската помощ за Украйна. Което всъщност значи – да заздравят позициите на България в НАТО и ЕС, чрез очистване на моралното леке, нанесено върху ревера на България от думите и поведението на Румен Радев по-рано.
А какво да кажем за стъпката, която се отлагаше толкова години, че вече се превърна почти в мираж за всички нормални българи – влизането на страната в Шенген. Да, засега частично, само по въздух и вода, но разговорите продължават и процесът може би ще бъде завършен още в края на тази година. За целта само трябва да се реализира без проблеми ротацията в кабинета и да се гарантира приемственост на политиката между премиера Николай Денков и премиера Мария Габриел. Същото важи, впрочем, и за влизането на България в Еврозоната.
Тези две стъпки до голяма степен са сравними като положителен ефект със самото ни приемане в ЕС. Освен всички икономически, социални, образователни, културни и други ползи от Шенген и Еврозоната, които са видими, те означават и още нещо – че европейската интеграция на България е наистина необратима, че руските лапи вече не могат да ни дръпнат назад в адския казан на Москва, колкото и да опитват.
Изключително важни са също стъпките, които правителството, начело с Николай Денков, през не многото месеци, докато управлява, предприе по отношение на енергетиката, превъоръжаването на армията, подобряването на икономическия и социалния климат в страната. Да не забравяме и някои – засега още плахи и частични, но важни – действия, свързани с противопоставянето на руската хибридна война срещу България, Европа и света.
За мен едно от най-странните неща в тази ситуация е колко малко подкрепа Николай Денков получи всъщност от собствените си хора – ПП и ДБ. Кога в труден момент излязоха да го защитят Кирил Петков и Асен Василев, Христо Иванов или Атанас Атанасов? Кога? Може да е имало такива случаи, но, щом не съм ги запомнил, значи защитата им е била вяла и недотам адекватна. А Денков определено имаше и има нужда от подкрепа за добрите си действия.
Всъщност, надеждата у нормалните хора в България засега е тези добри действия да намерят естествено продължение след ротацията в „сглобката“. За целта процесът трябва да премине доста по-гладко, отколкото се очертава, особено с тъпия и безсмислен спор за това кой да вземе Външно министерство.
Не разбирам защо се нагнетява подобно напрежение, след като нещата са предварително договорени. А има и още нещо особено важно – тази ротация може да е първа, но се надяваме да не е последна, тоест, след броени месеци може упражнението да се повтори. Какво, тогава пак ли ще имаме търкания за глупости и ще дадем повод на Румен Радев да потрива доволно ръце и да чака „сглобката“ сама да се разглоби, за да ни поведе той пак през поредица безсмислени избори и антиконституционното си управление чрез некадърни служебни правителства.
Аз гласувам да не му причиняваме тази радост.
Първите четири тома от книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: ДОБРИ НОВИНИ, ПЪЛНИ СЪС ЗЛОВЕЩИ НОВИНИ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/de-profundis-dobri-novini-palni-sas-zloveshti-novini
Добра новина е, че бе арестуван руски шпионин в ГД БОП. Много добра новина – независимо дали това е автономна разработка на нашите служби, дали е подсказано от партньорски служби или е някаква комбинация от двата варианта.
Сигурното е, че руските шпиони в България – както и всякакви други шпиони, впрочем, но особено руските, защото те ни вредят най-много и последователно – трябва да бъдат залавяни. Нещо повече обаче – те трябва да бъдат съдени и осъждани, а присъдите им да стават публично достояние, не да се крият срамежливо. И трябва да се разискват тези присъди нашироко в медиите, за да научат всички за какво точно става дума, какво цели Русия в България, как ни вреди. А това пък трябва да се разисква нашироко в кръчмите, за да уврат и най-дебелите Български глави.
Този подход осигурява реална възможност да бъдат ударени с един куршум поне два заека.
Първият заек е, че ефективното осъждане на руски шпиони ще накара техните „колеги“ или кандидат-колеги да се замислят, преди да сключат бартер „рубли срещу български патриотични услуги в полза на Русия“. Тоест, много е вероятно съдебната присъда да има превантивно действие за тези типове, поне в част от случаите.
Вторият заек е, че това може да накара онази част от невежите българи, които обичат Русия просто така, от душа, да разберат, че Русия не обича нас просто така.
Да, те я любят, защото Дядо Вазов я люби и възпява, защото така каза учителката в първо отделение, защото тъстът ми е бивше ченге, знае всичко и ме светна, че така е правилно, защото Русия е най-силната държава на света, а Западът е лигав слабак, пълен с джендъри и други гадни караконджули, защото четох във Фейсбук, че българският патриотизъм е първо и преди всичко руски…..
Но вероятно тези несвестни типове ще останат изненадани да научат, че Русия обича България не защото сме нейното Малко братче, а защото можем да бъдем неин стратегически военен и икономически плацдарм на Балканите, можем да поддържаме жив огън току под балканското буре с барут, можем да сме руски Троянски кон в ЕС и НАТО, и не на последно място – можем да обичаме Русия и руснаците по-искрено дори от страни като Северна Корея, Куба, Венецуела, да не говорим за Иран и Китай, дето гледат само собствения си интерес.
В добрата новина за ареста на руски шпионин в ГД БОП обаче се крие и изключително зловеща новина. Случилото се доказва за пореден път, че дори българските специални служби, призвани да защитават националните, съответно – съюзническите интереси, са дълбоко инфилтрирани от руските шпионски мрежи. Какво да кажем – 35 години след промените и 20 години, откак сме в НАТО, а в тези служби още има хора, готови да поставят Русия пред България не само по отношение на джоба си, но и по отношение на такива западни лиготии като професионална чест и лично достойнство.
Закономерно е да се попитаме – как става така, защо българската армия и службите са в това окаяно състояние, въпреки че в тях вече, дори само поради изтеклото време, не би трябвало да работят отпадъци от комунистическата система, когато официалният Закон Божий гласеше, че армейските ни герои и героите на плаща и кинжала да работят първо за Русия, после за България. Тези типове вече ги няма, но част от тях, както и техните преки ученици, са още живи и само изглежда, че стоят отстрани на Системата. Те, първо, са обучили още и още свои хора и продължават да имат силни позиции вътре, получават информация, когато им трябва и оказват обратно влияние – пак когато им трябва. И в посоката, в която им трябва.
Втората изключително важна причина е, че, доколкото знам, практически обучението и обучителите в съответните школи също са руски възпитаници или възпитаници на руски възпитаници, а учебните програми пряко или косвено, дори само с намигане в подходящ момент, още сочат НАТО, а не Русия, за основен враг на България. Тоест, никой реално не обучава пазачите на това от кого и как трябва да ни пазят.
Крайно време е да се вземат мерки и това да се промени. Всички или поне огромната част от военните и полицейски преподаватели в съответните училища и академии трябва да бъдат пенсионирани, ако не и директно изритани, а на тяхно място да дойдат нови, млади и читави хора с нормално мислене. Ако нямаме достатъчно подготвени такива, трябва да наемем временно инструктори от европейските и натовските ни партньори.
По подобен начин стои въпросът с огромния скандал, който според мен отваря темата за вратичките в законодателството ни по отношение възможността за получаване на българско гражданство от руснаци. И конкретно – изумителният случай за това как го е получил Анатоли Потапов, бивш руски посланик в София, плюс цялото му семейство.
Това се случва, забележете, през 2008, още докато този троглодит официално заема поста си в руското посолство. И веднага възниква въпросът, от онзи момент нататък той чии интереси защитава – на новата или на старата си родина, особено когато тези интереси са противоречиви.
Или може би о.з. генерал Ангел Марин, умният и морален вицепрезидент на умния и морален президент Георги Първанов, който щедро е дарил Потапов с българското гражданство, изобщо не си е задал този въпрос. А може пък и да си го е задал, но да не е намерил отговор. Не, най-вероятно просто да е решил, че отговорът няма значение, защото българският и руският интерес никога не са в противоречие, доколкото всичко е ясно – руският интерес е водещ, а българският – патриотични кучета го яли.
Да, така ще да е станало – и точно това крепостно мислене, тази готовност да си дадеш ако не живота, то поне да си плюеш на сурата, като продадеш душата си на Дявола, са големият проблем, зловещият елемент в иначе добрата новина – че една завеса леко се открехна и българското общество получи частица яснота по темата какви вратички в закона намират нашите политически лидери и горещи радетели на патриотизма, за да слугуват на Русия.
Третата добра новина не е българска, а световна – фактът, че ред държави прекратиха финансирането на UNRWA, Агенцията на ООН за подпомагане и строителство за палестинските бежанци в Близкия Изток. Това се случи, след като Израел изнесе потресаващи доказателства, че най-малко 12 служители на въпросната агенция са участвали пряко в терористичната атака, извършена от „Хамас“ в Израел през октомври миналата година.
Представяте ли си – 12 служители на ООН участват пряко в престъпното клане. Нещо повече, смята се, че поне 10 процента от общия брой служители на Агенцията пък са повече или по-малко свързани с „Хамас“, тоест, подпомагат дейността на терористите – ако не като участват пряко в самите кланета, то като им осигуряват медицинска помощ, сигурни скривалища, провизии, вероятно документи и кой знае какво още.
Да, поне 10 процента от хората на ООН са ятаци и помагачи на убийци и мародери, а това означава – дръжте се да не паднете – около 1 200 души. Защото – и ето я най-огромната лъжица катран в добрата новина – оказва се, че във въпросната агенция на ООН, която се грижи за добруването на терористите от „Хамас“ работят около…..120 хиляди души.
Това е изумително. Представяте ли си например какви пари се трошат само за самите тях, не за дейността им. Защото е сигурно, че хората на ООН по света не получават средна българска заплата. А дори и висока българска заплата не получават. Не, те получават много повече, а още повече – когато „работят“ в такъв тежък и опасен район. Плюс това получават застраховки. Плюс настаняване във възможно най-комфортни условия. Плюс охрана. Плюс безплатен транспорт, телефони и всякакви други екстри. Честно, не ми стига умът да изчисля колко пари се трошат по този начин и то за нищо.
Да, за нищо, защото, въпреки привидно активната работа на тази армия от, да приемем – добросъвестни – служители, ситуацията с тъй наречените „палестинци“ не се подобрява вече десетилетия. А не се подобрява по две простички причини. Първо, очевидно е сбъркана самата философия на помощта. Второ – „палестинците“ не искат да вземат собствената си съдба в собствените си ръце. Така де, да не са луди, след като има кой да ги пои, храни, облича, лекува, да им строи и подарява жилища, плюс всичко останало – а за тях остава само приятното задължение да тероризират Израел по всевъзможни начини и да се оплакват гръмко пред света, че Израел тях тероризира.
И пак напомням – ефектът от работата на тези 120 хиляди души е никакъв, дори ако приемем, че всички са добросъвестни. А как трябва да го окачествим сега, след като вече знаем, че немалка част от тях съзнателно и последователно работят не за, а срещу световния интерес за мир в Близкия Изток.
Лошото е, че вероятно нещата не стоят така само с агенцията за палестинците. Като се сетя какви безчетни тълпи хора на ООН работят в Африка и как положението в Африка постоянно се влошава с нови конфликти и нови диктаторски режими, като се сетя за онези, които уж пазят световния климат от самия него и подпомагат „активисти“ като Грета Тунберг или кретените, които заливат картини със супа…..Не, не ми стига умът, граждани.
А се чудя най-вече защо американците, които основно финансират ООН, изобщо продължават да го правят. Дали пък съзнателно не работят срещу себе си, като искат самите служители, на които плащат щедро, да подкрепят антиамериканските настроения по света и да подпомагат терористи…..
Първите четири тома от книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: РУСИЯ, КОЯТО ОСВОБОЖДАВА ВСИЧКИ ОТ СОБСТВЕНАТА ИМ СВОБОДА
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-rusiya-koyato-osvobozhdava-vsichki-ot-sobstvenata-im-svoboda
Неуважаемата Елеонора Митрофанова, назначена от Кремъл за генерал-губернатор на България, писала писмо до султана, в което изразява възмущението си и това на цялата прогресивна руска общественост от желанието на пловдивските общински съветници да се измъкне тъй нареченият „Альоша“ от каменните му ботуши и да се ритне с тях надолу по хълма Бунарджик.
Няколко необходими уточнения. Първо, не е писала точно до султана, а до Общинския съвет на Пловдив. Което всъщност означава – до Дивана на пловдивския кмет.
Второ, не е точно писала, а препратила – надлежно преведено – свободното съчинение на някой си В. Володин. В руската политическа йерархия мястото на този Никой е на коня под опашката – води се „Председател на Държавната дума на Федералното събрание на Руската федерация“, но зад тази гръмка титла се крие нещо, домъкнато от котката на Путин. Съчинението му пък, колкото и да е тъпо, се води официална позиция на руския парламент по темата „Альоша“. И Кремъл го използва активно в опит за пореден път да унижи България, да изплаши пловдивските общински съветници, които подкрепят събарянето на „Альоша“ и да мобилизира в защита на „паметника“ онези българи, които доброволно или срещу заплащане са си дали гъза под наем на руските интереси.
Като казвам, че текстът на Володин е изключително тъп, веднага го преглеждам дума по дума, за да докажа това.
Още първият абзац съдържа две важни точки. Едното е едва прикрита заплаха към суверенен орган за местно управление, част от българската европейска и демократична държавна система. С твърдението, че предложението за демонтаж е „провокативно и цинично“ руският другар В.В. директно се меси в работата на този орган, нещо, което не си позволява дори българското Народно събрание. При това, думите му се отнасят до хвърчащо предложение, за което, както знаем, има процедура – то може да мине, а може и да не мине през Съвета. Ами ако мине, тогава какво – реалното събаряне на „Альоша“ ще бъде последвано от руски въздушни удари срещу сградата на Съвета, змийското гнездо на българските антируски неофашисти, така ли?
Втората пробойна е, че В.В. определя „Альоша“ като „съветски воин-освободител“. Тук трябва да играе историческата тояга – неграмотният руски мужик трябва да изкара бърз ограмотителен курс по история, за да научи, че през 1944 не България обявява война на СССР, а обратно. Което ясно казва – България не е освободена, а окупирана.
Ще научи също, че никакви военни действия не са се водили и нито един „съветски“ войник не е загинал за българското освобождение. Загинали са войници от препиване с метилов алкохол или от куршумите на съветския СМЕРШ – но само в името на това сталинския ботуш да стъпче българската свобода и ни „приобщи“ към Съветската комунистическа империя.
И третото нещо, което В.В. може да научи в курса по история е, че от 35 години България не е руски сателит, а свободна и демократична държава, член на ЕС и НАТО, така че символът на гнусната съветска окупация не може да бъде търпян повече да мъти мозъците на поколения българи.
Вторият абзац на В.В. също е пълен с много съдържателни глупости. В него се твърди, че партия ДСБ е известна с „яростната си русофобия“, което изобщо не е така. Да, общо взето, ДСБ е про-европейски ориентирана партия, както и мнозинството българи. Но В.В. сочи това за огромно престъпление, защото, видите ли, ДСБ „активно участва във всички авантюри на НАТО“.
Тоя не е в час, не знае елементарното – партия, която и да е тя, не може да участва в каквито и да било авантюри на НАТО, защото е гражданска и цивилна, а не военна организация. Но глупакът си е глупак.
Затова сочи като доказателство за тъпото си твърдение факта, че през 1999 кабинетът на Иван Костов /описан като шеф на ДСБ по време, когато ДСБ не съществува/, даде на НАТО помощ за „въздушните удари срещу Югославия“. Факт, даде – и това е важна стъпка по пътя за приобщаване на България към семейството на демократичните държави, към което тя се стремеше. Семейство, което нямаше как да остави военно-престъпникът Милошевич и бандата му да избиват невинни хора в Косово.
Но тук В.В. се прави на разсеян, не споменава българския жест, който най-много унижи Русия тогава. България не разреши през въздушното ѝ пространство да минат самолети с руски командоси, чиято цел беше да завземат летището в Прищина, да помогнат на Милошевич в геноцида срещу албанците и да вдигнат балканската конфронтация на ново, европейско, дори световно ниво. София каза – „не“ и руските бандити си останаха у дома. Много ги боли и никога няма да ни го простят.
Стигаме до третия абзац с до болка познатите московски лъжи как премахването на руския паметник руши българската историческа памет, посяга на „нашите братски народи“ и омаловажава приноса на съветските войници и самия СССР в борбата срещу нацизма. Не знам откъде да започна, но няма да обсъждам лъжата за братските народи – тя е толщкова притопляна от руската пропаганда манджа, че се е вкиснала и дори патриотичните български тъпанари, които още защитават първо руските интереси, вече я отбягват.
Героичният подвиг на руските войници, принудени на фронта да избират дали да загинат от куршумите на немците отпред или от тези на СМЕРШ отзад, също не си струва да се обсъжда. Но този абзац провокира важен въпрос: „Какъв „нацизъм“ има в България, та храбрите сталински пълчища го търсят тук, за да се бият героично и да ни освободят от него, а после да ни принуждават да им градят кенотафи и да им се кланяме като на езически истукани?“
Четвъртият абзац на В.В. съдържа едва прикрита заплаха към пловдивските общинари, а петият вече вдига мизата, като вкарва не само България, а и „Западът“ в общия кюп на световната русофобия. Според него, Западът разгръща някаква „варварска война“ и то срещу „паметниците на съветската епоха“.
Ами – не, неуважаеми. Никаква война срещу никого Западът не разгръща, а Русия разгръща война срещу Запада и то по много линии – от горещата в Украйна, до пропагандната по всички линии и във всички посоки.
Колкото до паметниците на съветската епоха, да, искаме да ги махнем, защото самата „съветска епоха“ беше за народите ни време на несвобода, но руско подтисничество, на съзнателно оглупяване и откъсване от ритъма на нормалния живот, време на забрани, страдания и терор срещу човешката природа. Паметниците на Злото не бива да пречат с наглото си присъствие на стремежа ни към нормален, добър човешки живот.
Вие в Русия очевидно не само не можете, но и не искате да живеете човешки, но ние искаме – и ако ни пречите, ще ви ритаме надолу по хълма, заедно с тъй наречените ви паметници. Поне в собствения си дом човек би могъл да може да прави каквото сметне за нужно, нали? Да кани на гости онези, които иска и да отбягва онези, с които не иска да дружи? Да пазарува газ откъдето му е по-изгодно, а не задължително от „Газпром“?
О, не, забравих – не може, Кремъл не дава. И яркото доказателство е Украйна – нагло нападната и убийствено тормозена от миролюбивата Русия, вечната освободителка на народи. От собствената им свобода.
В предпоследния абзац от съчинението на В.В. се говори за „Альоша“ като културно-исторически паметник, който трябва да бъде защитен и опазен. Само дето той не е паметник нито на културата, нито на историята – и защото е грозен, и защото е лъжлив.
И последният абзац, разбира се, е опит да се стимулира българската сволоч, която най-патриотично защитава руските интереси и в него за кой ли път се повтарят лъжите за братските народи и някаква си памет за подвига на героите от „Великата Победа над фашизма“.
Опа-а-а, преди малко беше за борбата срещу нацизма, сега е срещу фашизма – айде да се уточним за какво всъщност става дума, защото, елементарно е, но мнозина още не го знаят, фашизъм и нацизъм не са едно и също нещо.
Виж, сталинизъм и нацизъм са почти едно и също, разликата е, че в издевателствата си срещу хората и народите Хитлер е като малкото братче на Сталин. А напоследък путинизмът, на който предано служи В.В., също се оказва изключително близък с нацизма – само дето гьобелсовата пропаганда е като хартиено самолетче пред модерните манипулативни дронове на Кремъл.
Тези и много други съображения имам, за да кажа – Митрофанова да не ни пробутва тъпи руски опорни точки, в опит да продължи да командва в България.
И – да, шефът на ДСБ Атанас Атанасов добре отговори с насрещно писмо на поредния руски комплот срещу българската независимост. Сега остава само българските власти и специалните служби да започнат да взимат по-сериозни мерки не само спрямо думите, но и спрямо действията на Русия, насочени срещу България.
Както и спрямо българските мекерета, които с „личните“ си думи или действия подпомагат руските попълзновения.
Първите четири тома от книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
Блогът на Пламен Асенов 