А АКО ГЕРМАНИЯ ОРГАНИЗИРА ВЪВ ВАРШАВА ИЗЛОЖБА КАК НАЦИСТИТЕ СА ОСВОБОДИЛИ ПОЛША?

септември 6, 2019 at 7:44 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия, Фили Ладжмън и Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Диана/ Провокативна фотоизложба, която представя окупацията на Източна Европа за „освобождение от нацизма”, организира руското посолство в София. Повод – превратът на 9 септември, създал тоталитарната система в България. Към острата обществена реакция се включи и Външно министерство с предупреждение Русия да не се меси в един вътрешен български дебат. С подробности по темата слушаме Пламен Асенов.

Българското МВнР подкрепи протеста на българското гражданско общество срещу поредната руска провокация под формата на уж невинна фотоизложба с архивни материали, озаглавена „75 години от освобождението на Източна Европа от нацизма”. Това веднага бе разпознато като поредната груба пропагандна лъжа, част от хибридната война, която Кремъл води срещу цяла Европа.

За разлика от много пъти досега, когато официална България си затваря очите за подобни руски провокации, този път Външно министерство реагира адекватно, бързо и точно, като излезе с декларация, в която се казва: „Без да отричаме приноса на СССР за разгрома на нацизма в Европа, не трябва да си затваряме очите, че щиковете на Съветската армия донесоха на народите в Централна и Източна Европа половин век репресии, заглушаване на гражданската съвест, деформирано икономически развитие и откъсване от динамиката на процесите в развитите европейски държави. Съветваме руското посолство – се заявява още в текста на декларацията – да не заема позиция в подкрепа на исторически съмнителни тези като „освобождението”, теза, която привилегирова само някои политически среди в България”.

В декларацията се изтъква също, че от гледна точка на международното право фактите са ясни – превратът на 9 септември е пряка последица от войната, обявена на Прочетете остатъка от публикацията »

Реклами

Постоянна връзка 2 коментара

De Profundis: ИЗВИНЯВАТ ЛИ СЕ ОКУПАТОРИТЕ И КРАДАТ ЛИ ОСВОБОДИТЕЛИТЕ

септември 5, 2019 at 9:28 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-izvinyavat-li-se-okupatorite-i-kradat-li-osvoboditelite

На 1 септември 1939 Хитлер влиза в Полша от Запад.

На 17 септември 1939 Сталин влиза в Полша от Изток.

Армиите на двамата сатрапи се срещат, но, вместо очаквания сблъсък между „фашизъм и комунизъм”, изпадат в лигави братски прегръдки. Както показват архивните снимки, германските и съветските войници и офицери наистина се прегръщат и се смеят, пият брудершафт с шнапс и водка, устройват си съвместни паради, изобщо, радват се на щастливия окупационен живот.

Защо става така ли? Ами защото и едните, и другите са социалисти, не се ли сещате? Нищо, че едните се пишат интернационал-социалисти, а другите – просто национал-социалисти, те са еднакви. Поне по отношение налудните бръщолевения на великите им вождове и антихуманната същност на двата режима – комунистическия и национал-социалистическия.

Но все пак – не съвсем еднакви по отношение на манталитет и някои други, обикновени човешки качества. Неслучайно Астрид Линдгрен, шведската писателка, автор на „Пипи Дългото чорапче”, в дневника си от онова време пише: „Предпочитам цял живот да викам „Хайл Хитлер”, отколкото руснаците да дойдат при нас”.

А и в България мнозина видяха известна разлика между германците, които си купуват и чинно плащат всичко, и руснаците, които грабят каквото им хареса. Неотдавна слушах интервю на една българска еврейка за онези години и тя описва немските войници като „красиви, чисти и любезни”, а руските – като „мръсни, пияни и груби”. Това е характер и манталитет, не политика.

Освен когато някои от тях те Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Малки истории за велики европейци: ИМЕТО НА УМБЕРТО ЕКО

септември 1, 2019 at 5:57 am (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов

Философът Кант, освен да мисли, е можел и да говори. Нямаме негов запис, но имаме запис на птицечовка. Но какво е общото? Нищо, освен че през 1997 Умберто Еко издаде „Кант и птицечовката: есета върху езика и познанието”, в която разглежда разни аспекти на знанието, включително за самия себе си. И пише: „Кант не е знаел нищо за птицечовката – и в това няма лошо – но птицечовката, за да преодолее кризата на своята идентичност, би трябвало да знае поне нещо за Кант.” А вие знаете ли нещо за Кант? Или поне за Умберто Еко?

Може би знаете „Името на розата”, средновековната му криминална драма, така типична за писателя Еко – проста, ако знаеш колкото него за книгите и Средновековието, сложна, ако чакаш от него да научиш, което не знаеш. Но типична и за мислителя Еко, който казва – чети и ще се спасиш сам. Преди „Името на розата” всички познаваха Еко само като философ, медиевист и семиотик. Философ, защото мисли за най-важните неща, медиевист, защото разбира от средновековни дела и събития, семиотик, защото изследва знаците и Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: РЕШЕНИЕТО НА „ПРОБЛЕМА РУСИЯ“ НЕ Е В ОТВАРЯНЕТО КЪМ НЕЯ, А В НЕЙНАТА ВЪЗМОЖНО НАЙ-ПЪЛНА ИЗОЛАЦИЯ

август 31, 2019 at 2:19 pm (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-reshenieto-na-problema-rusiya-ne-e-v-otvaryaneto-kam-neya-a-v-neynata-vazmozhno-nay-palna-izolatsiya

Слънцето през август е велика сила, граждани – препича до черно не само телата, но и мозъците. Които пък започват да раждат велики идиотщини.

Една от последните е идеята да се върне Русия във формата Г-7 и той пак да стане Г-8.

За онези, които сега пускат телевизора – Г-7 е политически формат, в който се срещат и обсъждат важни въпроси държавните глави на седемте най-развити демокрации и икономики – САЩ, Канада, Великобритания, Германия, Франция, Италия и Япония.

А Г-8 е същият формат, плюс Русия.

Защо плюс Русия, а не, примерно, плюс Австралия, на мен лично акълът не ми стига да си обясня. Руската икономика е  от шестия свят, руската демокрация е от шейсетия, а руското имперско мислене – от шестстотния. Като ги съберем, получава се прочутото библейско Число на Звяра – 666.

Но ето, че умните лидери на развитите страни допускат Звяра между себе си, ръкуват се най-учтиво с него, понякога сигурно му се усмихват и доверчиво обсъждат въпроси от взаимна важност.

Вероятно идеята е да го приобщят, за да го държат под контрол – ще каже някой.

Да, това е единственото възможно обяснение, но практиката показа, че то е фалшиво, просто не става така. През годините, когато съществуваше форматът Г-8, реалността лъсна с пълна сила и за всички стана безпощадно ясно, че като Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Малки истории за велики европейци: МИСЛЯ, СЛЕДОВАТЕЛНО РЕНЕ ДЕКАРТ СЪЩЕСТВУВА

август 29, 2019 at 10:12 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов

Рене Декарт, мъртъв отдавна, съществува в живота ни. Следователно мислим за него. Cogito ergo sum – „мисля, следователно съществувам”. Но да мислиш повече, значи ли да съществуваш повече? Къде отива мисълта, когато вече не си? Или откъде идва, преди да си? А дали ако спреш да мислиш – изчезваш? Не ме питайте, не съм Декарт и не знам.

През 1619, по време на 30-годишната война в Европа, младият Рене заспива войник от армията на Максимилиан І, а се събужда завършен учен – философ, физик, математик, астроном, рационалистът с главно Р, чиито метод роди модерната наука, човекът, понесъл Европа от Ренесанса към Просвещението. Според католикът Декарт, Бог е свързващо звено между протяжната и мислещата субстанция и придава движение на тази двойна система. Субстанцията е вещ, която, за да съществува, се нуждае само от самата себе си, следователно субстанция е само Бог. Разпространено е мнението, че Ватиканът преследва Декарт, но писанията му са Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Малки истории за велики европейци: ПЕЧАТАРЯТ ЙОХАНЕС ГУТЕНБЕРГ

август 27, 2019 at 1:12 pm (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов

Чували ли сте как звучи една книга? Е, въпросът подвежда, книгата има много звуци. Например – дращене на перо по хартия. Или „Симфония за пишеща машина” на Лирой Андерсън. Междувременно са изобретени калеми, перодръжки, писалки, химикали, компютърна клавиатура. При размножаването пък вече чуваме звук на линотип, а в модерните времена – на офсет. Това е книгопечатането, измислено в средата на ХV век от Йоханес Гутенберг.

Е, не е вярно, измислено е отдавна от китайците и корейците, а Гутенберг създава индустриалния печатарски процес, като сглобява в една преса цял комплекс от машини и технологии. Йоханес Гутенберг е роден около 1398 в Майнц, в аристократичния род Генсфлайш цур Ладен. По онова време Германия е на кръстопътя между Средновековието и Ренесанса. Йоханес учи в добро манастирско училище и Ерфуртския университет, а после отива в Страсбург. Там извършва някои белѝ. Първо – девойка на име Енелин го съди за нарушено обещание за брак. После с приятел ще Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: СЛЕД Ф-16, ОТКАЗЪТ ОТ „БЕЛЕНЕ“ БИ БИЛ ВТОРА ДОБРА ЗАЯВКА ЗА РЕАЛНОТО НИ ОТКЪСВАНЕ ОТ РУСКАТА ОРБИТА

август 25, 2019 at 2:33 pm (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://www.faktor.bg/bg/articles/kremal-nyama-interes-novata-aets-da-bade-zavarshen-zashtoto-togava-shte-izgubi-edin-ot-serioznite-si-kozove-za-reket-sled-f-16-otkazat-ot-belene-bi-bil-vtora-dobra-zayavka-za-realnoto-ni-otkasvane-ot-ruskata-orbita

В това жежко лято, граждани, денем се препотявам от слънцето, нощем от мисли по АЕЦ „Белене”.

Хем знам от житейски опит, от четене на експертни мнения и по вътрешен инстинкт, че никаква подобна централа няма да се реализира, хем пак треска ме тресе. Сигурно е поради изключителната настойчивост на министър Теменужка Петкова – руснаците, та руснаците да дойдат и пак да ни оберат паричките за нещо, което не искаме, което не можем да направим и което, в крайна сметка, не съществува.

Последният път ни отидоха паричките за реактори, които дори не бяхме официално поръчали. Е, да, някой се беше договорил за тях, та затова ни осъдиха да платим, но иначе не бяхме поръчвали. Парадоксът е, че ги плати не онзи, който се беше договорил, а всички ние от джоба си на данъкоплатци.

Или не е парадокс, защото то така става винаги, когато е замесена българската администрация. Независимо дали говорим за съдебни грешки, за полицейско насилие, за нарушени граждански права или каквото и да било друго осъдително – и осъдено – деяние, никога не плаща човекът от властта или от администрацията, който го е извършил, винаги плащат гражданите целокупно, затова те са свикнали и дори вече не им прави впечатление.

Но да се върнем на „Белене” и цъфтящата от щастие Теменужка. Точно като колежката си по туризма, онази, забравих-ѝ-името-Ангелкова, която където седне и стане, само за руските туристи говори, така и Петкова – „Росатом” това, „Росатом” онова. Ни веднъж не я чух да Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Малки истории за велики европейци: МУЗИКАЛНИЯТ ВЪЛШЕБНИК ДЖУЗЕПЕ ВЕРДИ

август 23, 2019 at 9:40 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов

През 1813 край Парма се ражда Джузепе Верди. Той се смята за земевладелец, защото свято спазва великата италианска традиция сам да си произвежда месото, зеленчуците, плодовете, зехтина, хляба, виното и сиренето. Но не по-малко свято спазва и великата италианска традиция да твори вълшебна музика.

Започва с „Оберто, графът на Сан Бонифачо”, но тя, заедно с „Лейди Макбет”, е от арсенала на оперните маниаци. На нас, лаиците, ни стига повърхностна радост от музиката на Верди. Наздравицата от „Травиата” например е адски популярна. Други предпочитат „Хор на евреите” от „Набуко”. А „Хорът на циганите” от „Трубадур”? Особено в рок вариант? Кощунство или не – какво ли би казал сам той с блестящото си чувство за хумор. А точно с „Трубадур” е свързана една знаменита история.

Щом свършва операта, Верди кани Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

„Великите европейци“ в бирария „Котка и мишка“: КНИГОПИЕНЕ С БИРОЧЕТЕНЕ

август 17, 2019 at 6:19 am (Публицистика) (, , , )

На 17 август, събота, от 14.30 ч. докогато издържат, Пламен Асенов, автор, и Александър Гьошев, художник на книгата „Великите европейци”, ще представят първата част от така очакваната книжна поредица, докато пият бира в „Котка и мишка”, прочутото заведения в прочутия пловдивски кв. „Капана”.

Гаранция, че двамата творци ще се борят докрай със себе си, за да дадат автографите, които публиката неистово настоява да получи, докато жадно се опитва да преодолее типичната за летните месеци зла болест, наречена обезбиряване.

Да, за да видите на живо двама пияни пловдивски интелектуалци, можете да дойдете в „Котка и мишка” дори в 10 вечерта. Те ще устоят!

Но по-добре е да не чакате дотогава.

Ако искате да имате реална полза от съчетанието „книга с бира”, тоест, да чуете от споменатите мъдреци нещо наистина смислено по темата за Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Малки истории за велики европейци: ЙОНАС БАСАНАВИЧУС И ЖИВИЯТ ДУХ НА СЪПРОТИВАТА

август 13, 2019 at 1:08 pm (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов

Лабас на литовски е „здравейте” – първата дума, която Йонас Басанавичюс произнася, когато през 1880 идва в България. Дипломиран в Москва, той е поканен за главен лекар на болницата в Лом. Тогава е на 29 и не знае още колко има, докато се стигне до това литовците с любов да го наричат „патриарх на нацията”.

В Лом Басанавичюс заварва 19 болни, но бързо превръща болницата от място за умиране в място за лекуване. Той е и граждански активен, подкрепя Петко Каравелов, после пътува из Европа и в Прага издава „Аушра” /„Зора”/, първият вестник на литовски език, смятан за крайъгълен камък на литовското национално възраждане. После се жени и се връща в България. Получава българско гражданство и живее във Варна, като съдейства за превръщането на града в голям курортен център, инициатор е за създаване на Археологическия музей, издава книги по Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ДА, НЯМА ТАКАВА ДЪРЖАВА, ЩОМ ОПРЯХМЕ ДО СЛАВИ ДА НИ ОПРАВЯ ПОЛИТИЧЕСКИ

август 10, 2019 at 8:40 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-da-nyama-takava-darzhava-shtom-opryahme-do-slavi-da-ni-opravya-politicheski

Тези дни ми хрумна, граждани, че май – освен фейк новини, не новини, пиш и бриш новини или спеш новини от прокуратурата – в българската журналистика е редно да направи и специална селекция на смешни новини. Защото иначе има опасност да си умрем от смях, без да знаем от какво точно умираме.

Най-смешната новина напоследък за мен е например напънът на Слави Трифонов да прави партия. Ма толкова смешна е, че ако аз бях Слави Трифонов, дълго щях да се подигравам със себе си в собственото си предаване.

По този повод президентшата Десислава Радева вика: „Проектът Слави” звучи като обида за българите”.

И поне донякъде е права, де. Обиден е проектът – но не за българите. Първо, смята се, че между 5 и 15 процента от тях ще го подкрепят с искрено удоволствие, не може да се твърди, че те ще се почувстват обидени, обратно – ще му се радват, ще ходят да го слушат по площадите, ще припяват на чалга песенната му политика, ще гледат и вярват на телевизиозверенето му и ще попиват всяка проста дума, с която големият вожд ги осенява от малкия екран.

И второ, този проект не е обиден дори за Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Малки истории за велики европейци: МНОГОТО ИМЕНА НА ЛЮБОВТА – ШАРЛ АЗНАВУР

август 5, 2019 at 12:20 pm (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов

Любовта няма нужда от много приказки, едно име стига – Шарл Азнавур. Макар че според него „Изабел е най-сладкото име”. А той знае много любовни имена и как да ги събере в образа на самата любов – Тя.

„Тя – може би лицето, което не мога да забравя, дирята от удоволствие или от съжаление, може би съкровището ми или цената, която трябва да платя”. Годината е 1974. Шарл Азнавур, певец, композитор и актьор, е на крехката любовна възраст 50 години, когато създава един от най-големите си хитове – „Тя”. В онова лудо рок-време албумът става платинен във Великобритания – За разлика от Франция, където продажбите са провал. Но Азнавур е Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

« Previous page · Next page »