De Profundis: НИЕ СМЕ В ШАХ, В ШАХ С ПРЕЗИДЕНТА

януари 18, 2017 at 9:58 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/92357-de-profundis-nie-sme-v-shah-v-shah-s-prezidenta.html

С какво ще ни изненада Румен Радев, щом утре седне на президентското кресло – питат се днес мнозина?

С други думи, когато илюзионистът Радев стъпи реално на политическата сцена, дали ще извади от цилиндъра първо зайче, ято гълъби, красива гола девойка или червени шалчета, навързани едно за друго. С които да ни стопли. Или да ни обеси. Някои даже не просто се питат, направо се обзалагат за характера на предстоящите изненади.

Аз пък смятам, че изненадите от страна на Румен Радев са в миналото, не в бъдещето. Според мен те приключиха с избора му, затова бих сложил малко кинти на версията, че той няма повече да ни изненадва. В личен план – няма с какво. А в политически – няма как, защото интересите, които го издигнаха, не обичат сюрпризите, особено онези, предизвикани от произволни, резки движения.

С други думи, общото ни българско бъдеще с Румен Радев начело изглежда твърде неприятно, но за сметка на това – сигурно.

Какви изненади не бива да очакваме например във вътрешен план?

Първите стъпки на Румен Радев са ясни – разпускане на Парламента и назначаване на служебно правителство. Още на 10 януари той категорично заяви, че ще постъпи така и до днес не дава вид да се е разколебал в решението си. Всъщност, разбираемо е – това диктува логиката на личния му президентски интерес, както и интересите на неговите кукловоди. Всички – и външни, и вътрешни.

Много приказки се изприказваха вече относно състава на въпросното служебно правителство. Като цяло очаквам то да бъде пластилинено, тоест, да е изключително послушно и податливо на мачкане в ръцете на патрона си. В края на краищата, човекът е новак в политиката и има нужда от самото начало на мандата да концентрира в себе си максимално количество власт и влияние в максимално широк сектор от българското обществено пространство.

При него това ще е като трупането на мас от страна на белите мечки – това му трябва, защото е питал синоптиците и знае, че ни предстоят твърде студени политически зими. Някои от които – дори през лятото.

Затова съм сигурен, че Румен Радев няма да стори грешката на Плевнелиев, който сложи начело на уж десен си служебен кабинет ултралевия и неконтролируем професор Близнашки. Радев ще запази пълен контрол над ситуацията, независимо колко независим ще изглежда утрешният служебен премиер. Или за колко независим ще се опитат да ни го пробутат лакейските медии.

Най-вероятно ми се вижда служебният кабинет на Румен Радев да се състои от Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 2 коментара

2017 – МАСЛОТО ИЛИ ОРЪЖИЯТА /част втора/

януари 14, 2017 at 3:25 pm (Публицистика) (, , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Кои основни събития ще определят облика на света и развитието на България през 2017 година, повече добро или повече лошо предстои, възможни ли са изненади и в каква посока – тези теми, свързани с близкото бъдеще, обсъждаме за втора поредна седмица с нашия политически наблюдател Пламен Асенов.

– Пламен, България не е самотен остров и важните световни събития неизбежно отекват в нея. Какво ще радва или тревожи българите през 2017-та?

– Страхувам се, че тревогите ще са повече от радостите, Фили. Светът през последните три години, от руската агресия в Украйна насам, стана не само много по-динамичен, но и много по-заплашителен, а възходящата тенденция в тази посока не е спряла. Така че нарастващото чувство на тревожност сред българското общество, което бе една от характеристиките на миналата година, ще се запази и през тази. Няма как да е иначе, след като по медиите и сред хората все по-често се споменават думи като „терор”, „война”, „жертви”. В същия момент управлението е в насипно състояние, без да може да осигури политическа стабилност и предвидимост за хората. Всъщност, Фили, ако трябва само с една дума да охарактеризирам най-голямата заплаха за българите през новата 2017 година, тя ще бъде – неизвестност. Какво ще стане – това е въпросът. Не как точно, кога или дори защо ще стане така, а именно – какво ще стане.

– Пламен, но това не е ли всъщност най-лесният въпрос в политиката?

– По принцип е така, Фили. Или би трябвало да е така в нормална политическа среда, създадена и поддържана от ясни и предвидими политически субекти. Обаче нека си спомним само колко пъти от ноември, тоест, от президентските избори насам, се смени ситуацията в България – ще има ново правителство в рамките на този парламент, няма да има ново правителство в рамките на този парламент; ще има служебен кабинет, няма да има служебен кабинет; ще има предсрочни избори, няма да има предсрочни избори, за да се стигне до днешното, отново пълно с неизвестни положение. Вече поне е ясно, че предсрочни избори ще има, но пък всички останали неясноти продължават да ни Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ЩЕ НАСТЪПИ ЛИ ТРЪМП МОТИКАТА НА ПУТИН

януари 11, 2017 at 10:57 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/91726-de-profundis-ste-nastapi-li-tramp-motikata-na-putin.html

Малко взе да ми писва от Доналд Тръмп, граждани, още преди да е седнал в Белия дом. Но вие не се подвеждайте, де, на мен вероятно ми писва така скоро от него, защото съм глупав, не заради друго.

Да, точно за такива като мен онзи ден той написа в Туитър, че „добрите отношения с Русия не са лошо нещо и само глупави хора могат да сметнат това за лошо”.

Нали сте чували обаче за един от най-елементарните похвати на словесна манипулация – достатъчно е да се премълчи съвсе-е-е-ем дребна част от реалността, за която иде реч и това променя цялата тази реалност, често – без идиотът отсреща да се усети.

Е, точно това се опитва да направи бъдещият американски президент в случая – да манипулира идиотите. Защото онова, което той срамежливо пропуска да уточни, е, че не са лошо нещо добрите отношения с Русия на Путин. На Путин, не друга.

Говорим за онази Русия на Путин, дето избива собствените си хора не само чрез глад, мизерия и течности за вана, но и чрез разяждащо зловещата си пропаганда в полза на лъжата; за същата Русия на Путин, дето избива чуждите хора в Кавказ, Украйна, Сирия и къде ли не още, с всички оръжия, с които разполага, колкото и „модерни” да са те; за прекрасната Матушка, натоварена с божествена мисия, която се чувства свободна да завладява територии на други държави, без да ѝ пука за подписани договори, международно право и морални принципи, за онази красива Москва става дума, която винаги братски подкрепя най-тираничните диктаторски режими по света; дето създава, стимулира и използва тероризма като оръжие срещу цялата цивилизована общност; дето води тъй наречената „хибридна война” срещу демократичните страни с желание да ги превърне в максимално недемократични и да разбие единството на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

194. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ДЖ. Р. Р. ТОЛКИН /трета част/

януари 10, 2017 at 12:39 pm (Публицистика) (, , )

Пламен Асенов,

06. 07. 16, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100712018/velikite-evropeici-dj-r-r-tolkin-treta-chast

Властелинът на пръстените, саундтрак, Hope And Memory

Любовта и съвместният живот на Джон Роналд Роуалд Толкин и жена му Едит Брат продължават цели 56 години. Те имат и четири деца – трима сина и дъщеря. След края на Голямата войната Толкин е демобилизиран и започва дългата си, плодотворна и любима академична кариера. Като истински достопочтен хобит той си умира да седне в кръчмата с колеги преподаватели на чаша бира и, докато дими с неразделната си лула, да обсъжда академичния живот, нови и стари книги, умни или безумни философски и житейски идеи. А понякога да погажда и по някой безобиден хлапашки номер, който всички приемат с усмивка. Отначало Толкин е в Оксфорд като помощник лексикограф в екипа, който подготвя „Оксфордски речник на английския език”. Той изследва историята и етимологията на думите от немски произход, които започват с W. Другата година семейството се мести в Лийдс, той преподава английски език в университета. За петте години в Лийдс Толкин издава „Речник на средноанглийския език”, а заедно с колегата си Ерик Гордън публикува и окончателната редакция, придружена с коментари, на рицарската поема „Сър Гауейн и Зеленият рицар”. През 1925 той се връща в Оксфорд, вече като професор по англо-саксонските езици в колежа „Пембрук”. В интерес на истината, преподавателската му кариера е леко двусмислена. От една страна Толкин е перфектен учен, изключителен капацитет по северно-европейските езици, мислител, който постоянно търси и прави връзки от сферата на езика в сферата на мисълта и обратно. Обаче от друга страна е малко темерут, не говори отчетливо и понякога аудиторията трудно разбира казаното. Все пак това се компенсира с големия артистичен талант, който Толкин носи и демонстрира пред аудиторията. Описва се например драматичният ефект, който той постига със знаменития си превод на „Беоулф” – единствената запазена поема на варварите англо-саксонци от времето преди да се заселят на Британските острови. Десетилетия по-късно англо-американският поет Уистън Одън, пише в писмо до Толкин: „Не мисля, че някога съм ви казвал колко незабравимо впечатление остави у мен като студент вашето четене на „Беоулф”. Този глас беше гласът на Гандалф”.

Властелинът на пръстените, саундтрак, The Hornburg

Толкин започва превода на „Беоулф” през 20-те години и го завършва през 1926-та, но целият текст е публикуван за първи път далеч след смъртта му, едва през 2014-та. Въпреки това лекцията му върху този текст, озаглавена „Беоулф – чудовищата и критиците”, става основен камък за Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

193. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ДЖ. Р. Р. ТОЛКИН /част втора/

януари 9, 2017 at 7:56 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов,

29. 06. 16, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100709257/velikite-evropeici-dj-r-r-tolkin-vtora-chast

Властелинът на пръстените, саундтрак, Лотлориен

Джон Роналд Роуалд Толкин и Едит Мери Брат се запознават през 1908 година, когато той се мести в пансиона, където тя вече живее. Толкин е на 16, Едит на 19. И двамата са сираци. И двамата виждат бъдещето си в духовните сфери – той с езици, тя с музика. Едит владее пианото и иска да стане концертираща пианистка. И двамата са хлапета, с души, готови за игри и забавления, но игри почтени и целомъдрени, в съответствие с религиозните норми и Викторианския морал. Двамата се харесват, започват да говорят и прекарват все повече време заедно, като си дават близостта, която им липсва след смъртта на родителите им. Основното им забавление е простичко, съответства напълно на семплото чувство за хумор на Толкин, което е присъщо на истинските хобити. Едит и Роналд обичат да сядат на терасата на някоя бирмингамска чайна над тротоара и се надпреварват да пускат бучки захар в шапките на минувачите. А когато захарта на тяхната маса свърши, местят се на друга и се заливат от смях, щом успеят да уцелят шапката на някоя особено нафукана дама или стегнат като бастун джентълмен.

Властелинът на пръстените, саундтрак, Лотлориен

Тези невинни забавления продължават поне година, преди Толкин и Едит да усетят, че между тях има нещо повече от склонност към детински пакости. Те не могат един без друг и разбират, че любовта е дошла. Според любителите на мистерии, по тайнствен начин, сякаш с някакви специални антени, същото веднага схваща и отец Морган, наставникът на Толкин, който бързо се намесва в зараждащата се връзка. Всъщност нещата са Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

192. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ДЖ. Р. Р. ТОЛКИН

януари 7, 2017 at 11:15 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов,

22. 06. 16, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100706432/velikite-evropeici-dj-r-r-tolkin-parva-chast

„В една дупка в земята живееше хобит.” Ако някой не знае как започват истинските истории – ето ви добър пример. Това е началото на знаменитата книга „Хобитът” на великия английски писател Джон Роналд Роуълд Толкин, наричан от приятелите си Толерс, а от роднините – Роналд. В книгата един мирен, добродушен и леко мързелив по природа хобит на име Билбо Бегинс, неочаквано дори за себе си, тръгва към далечни, непознати и опасни земи. Подтикнат от магьосника Гандалф, той придружава краля на джуджетата Торин Дъбощит и хората му в пълния с приключения поход до леговището на дракона Смог, който пази огромно съкровище. По пътя до там и обратно Билбо, освен с много страховити и героични истории за разказване, се сдобива и с магически пръстен. Пръстенът пък после отключва още истории за походи, битки и приключения в другата знаменита книга на Толкин, „Властелинът на пръстените”. Сега вече всички знаят що е то хобит и каква е ролята на тези дребосъци за спасяването на света и възхода на човешката раса. Обаче преди близо 90 години, когато Толкин записва на хвърчащ лист знаменитото си първо изречение за дупката в земята, самият той още не знае какво е хобит. Някои твърдят, че името комбинира думите human и rabbit, човек и заек, което, според самия Толкин, не е вярно. Доверявам му се, защото не друг, а точно той написа цяла книга, за да разбере истината. Или за да се превърне сам в достопочтен хобит, кой знае. Да, биографът Хъмфри Карпентър цитира Толкин да казва следното за приликата между създател и създание: „Всъщност аз съм хобит – във всичко, с изключение на големината. Обичам градините, дърветата и фермите без механизация. Пуша лула и обичам добрата кухня, с изключение на френската. Харесва ми – и дори в тези скучни дни се осмелявам – да нося декоративни жилетки. Любител съм на гъбите и имам семпло чувство за хумор; лягам късно и ставам късно; не пътувам много.” Необходимо е само уточнението, че Толкин е висок 1.74, докато хобитите, както ги описва, „са дребни човечета, наполовина на нашия ръст и малко по-мънички от брадатите джуджета.” Затова другите герои често ги наричат полуръстове. Добре, че Толкин умря преди нашите дни на криворазбрана политическа коректност. Думата полуръстове веднага щеше да се Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

2017 – МАСЛОТО ИЛИ ОРЪЖИЯТА

януари 6, 2017 at 8:13 am (Публицистика) (, , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Кои основни събития ще определят облика на света и развитието на България през 2017 година, повече добро или повече лошо предстои, възможни ли са изненади и в каква посока – тези теми, свързани с близкото бъдеще, ще обсъдим в две поредни седмици с нашия политически наблюдател Пламен Асенов.

– Пламен, за 2016 година ти открои като най-значим фактор хибридната война на Русия срещу демократичния свят и международните норми. Дали ще отчетем същото и в края на 2017-та или е възможно руската агресивност през годината рязко да затихне?

– Възможно е, но няма да стане, Фили. Казвам „възможно” само заради фантастичната в момента опция в Русия да избухне нещо като гражданска война и тя да се затвори в себе си. Другият вариант е, както намекна наскоро експертът Робърт Фърли за списание The National Interest – да се стигне до открит конфликт между Москва и Вашингтон и Кремъл да бъда спрян по най-грубия начин. Да, ако говорим за друга държава, нейното обръщане към нормализация можеше да се прогнозира, примерно, на базата на катастрофалното ѝ икономическо състояние. Както казваше Маргарет Тачър, нормалният свят предпочита маслото пред оръжията, от тази гледна точка съществуването в такава мизерия, каквато цари в днешна Русия, би довело до криза и съответна промяна. Но, първо, тежките диктатури явно оцеляват без икономика – колко десетилетия са живи например режимите в Северна Корея и Куба. И второ – за разлика от тях, Русия има природни ресурси, режимът е по-отворен навън, държи се малко по-либерално вътре, а неговата агресивност среща широка подкрепа сред поданиците му заради прословутото руско чувство за имперско величие. То май е вкоренено вече на генетично ниво – дотам, че за даден мужик е по-важно имперското величие, отколкото фактът, че жена му проституира, за да може той да си купи водка. Последното не си го измислям, то е истинска история, разказана ми от истински руснак. Така или иначе, искам да кажа, че агресивният режим на КГБ в Москва, с който светът е принуден да живее вече 15 години, е способен да оцелее по-дълго дори от режимите в Пхенян и Хавана. Той няма лесно да се откаже, още повече, през 2017-та Путин и компания очакват не да получат удари, а обратно – да берат плодове от досегашните си усилия.

– Какво имаш предвид, като казваш, че чакат да берат плодове?

– Ами например в Москва явно смятат, че новият американски президент Доналд Тръмп ще поведе САЩ ако не към Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ЗА ДАРОВЕТЕ НА ДАНАЙЦИТЕ ИЛИ НЕКОИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА РУСКАТА ЦИВИЛИЗАЦИОННА МИСИЯ

януари 4, 2017 at 10:40 am (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/91045-de-profundis-za-darovete-na-danaytzite-ili-nekoi-saobrazheniya-za-ruskata-tzivilizatzionna-misiya.html

„Русия има цивилизационна мисия, а мисията на България е да помага на Русия да я изпълни” – мъдро ни поучаваше в едно интервю великият генерал от КГБ Леонид Решетников.

Разбира се, самото съществуване на феномена „руска цивилизационна мисия” не е новина. Аз лично винаги съм смятал, че да се напиеш, докато говориш глупости, не е особено постижение на човешката цивилизация, но може пък руската мисия да не се състои точно в това, тайнствеността, която обвива нейната истинска същност, е наистина голяма.

Да, най-великите руски писатели иронизират този фантазиен имперски феномен вече близо 200 години – като започнеш от Пушкин, минеш през Гогол, Чехов и Достоевски, после през Булгаков, Илф и Петров, та стигнеш до Веничка Ерофеев. Неслучайно обаче те третират не една ясна същност, а различни възможни аспекти на тази мисия, тъй като и сами не знаят в какво се състои тя.

Още по-сатирична става работата обаче, щом за мисията заговорят съвсем сериозно не само Решетников, а и други високо уважавани в обществото хора – Жириновски, Дугин, дори самият всеправославен император Путин и неговия предан външно-политически пророк Лавров.

Все пак тези дни май се повдигна смокиновото листо над част от съдържанието на споменатата мисия – най-модерната нейна част, онази, типична за героите на нашето, путиновското време. Доколкото схващам, основната цивилизационна идея на Русия в момента се състои в това целият свят да научи хубавата руска дума „боярышник”, която означава „глог”.

Да, в ерата на човешкия геном, квантовата физика и виртуалното пространство, Русия е открила трънките и Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

191. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ФРЕДЕРИК САНГЪР

януари 2, 2017 at 2:32 pm (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов,

15. 06. 16, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100703619/velikite-evropeici-frederik-sangar

Ако смятате, че великите дела на човека непременно водят и до всемирна слава, опитайте с името Фредерик Сангър. Обзалагам се, че в България го знаят само някои специалисти по биохимия и генетика. Е, може би и някой маниак на любопитни факти, който ще каже – Сангър е един от едва четиримата учени, получили два пъти Нобелова награда. И единственият двукратен носител на Нобел за химия. Което е интересно, но не е най-важното. Важното е, че без мисълта и работата на Фредерик Сангър, и досега нямаше да сме проникнали така дълбоко в дебрите на живота, та да знаем как и защо човечеството е способно да създаде овцата Доли, но овцата Доли не е способна да създаде човечество. Извън шегата – скромният, търпелив и гениален британец Сангър първо изследва и разкрива тайнствената структура на протеините, а после измисля и практически начин да видим генетичния код. С което прави възможна реализацията на най-великия проект през пълния с открития ХХ век – проектът „Човешки геном”.

Английска музика за общуване

„Научното изследване е едно от най-вълнуващите и удовлетворяващи занятия. То е като откривателско пътешествие в непознати земи, но търси не нови територии, а ново знание. То е по вкуса на онези, които имат склонност към приключения.” Това пише откривателят Фредерик Сангър, който цял живот се занимава със скучни неща. Та кой би искал постоянно да се мотае из воняща лаборатория, да попълва таблици, да гледа в микроскопи, да описва опитите в прокъсан тефтер и да чака с дни резултатите, които най-често са провал. След което пак и пак. Погледнато отстрани, това е Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

190. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – КРАЛ РИЧАРД I НА АНГЛИЯ /част трета/

декември 31, 2016 at 11:44 am (Публицистика) (, , )

Пламен Асенов,

08. 06. 16, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100700916/velikite-evropeici-kral-richard-i-na-anglia-treta-chast

Саксон, State of grace

През 1189 година Ричард І на Англия, наричан още Лъвското сърце, е коронясан официално в Уестминстърското абатство в Лондон. Събитието се очаква с радост и надежда в Англия. От една страна Ричард прави всичко възможно, за да превърне бароните на баща си в искрени свои поддръжници и им дава разни привилегии. Връща в страната и прогонените от Хенри четирима главни епископи – на Кентърбъри, Рочестър, Линкълн и Честър. От другата страна е поредната ПР акция на майка му, Алиенор Аквитанска, сред простолюдието. Веднага след смъртта на баща си, Ричард, който е още в Нормандия, изпраща Уйлям Маршал да освободи кралицата-майка от замъка Уинчестър, където тя е затворена доста време. Когато Маршал стига там обаче, той намира Алиенор „вече свободна и още по-властна, отколкото когато и да било преди”. И тя разпорежда да бъдат освободени всички, които са в затвора за дреболии като бракониерство и незаконна сеч в горите – а това са повечето затворници. С други думи – цялостната атмосфера е благоприятна. Заради характера и късмета на Ричард обаче, дори радостната процедура по коронацията е съпроводена с неприятности. Всичко започва със заповедта, че на коронацията е забранено да присъстват жени и евреи. Не бързайте с изводите – това не е израз на омраза от страна на Ричард към тях, а спазване на определени правила. Работата е там, че на церемонията, освен да получи короната, кралят минава и през закрит ритуал на съответния рицарски орден. Обаче някои богати евреи нарушават заповедта и идват да поднесат дарове на новия крал. Те са хванати, бити от стражата и изхвърлени от двореца. Из Лондон плъзват слухове, че кралят е заповядал евреите да бъдат убивани и избухват погроми. Кралят научава за събитията едва на другия ден и веднага взима мерки да прекрати безобразията. Той арестува и наказва тежко подстрекателите, включително трима са осъдени на смърт. В същото време Ричард издава и указ, с който забранява каквото и да е насилие над евреи и разпорежда те да бъдат оставени на мира.

Саксон, Going nowhere fast

Когато Ричард се връща в родната Англия вече като крал Ричард І, той няма желание да стои тук и да управлява. Не само че не Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

2016 – ГОДИНА НА ХИБРИДНА РУСКА ВОЙНА И ПРИРОДНИ БЪЛГАРСКИ НЕГРАМОТНИЦИ

декември 30, 2016 at 2:28 pm (Публицистика)

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Отива си една динамична и бурна не само за България, но и за целия свят година. Днес с Пламен Асенов припомняме основни събития, които фокусираха най-силно вниманието и които със сигурност ще определят част от развитията занапред.

– Пламен, кой според теб е най-важният факт от живота през 2016-та година?

– Има нещо, което трябва да се открои, Фили, но то не факт, а процес. Той се разгръща пред очите ни вече три години и е или основен фактор за развитието, или поне тъмен фон за всички останали събития. Имам предвид тъй наречената „хибридна война” на Русия срещу останалия свят, война, която силно засяга България и Европа. Тя е многопосочна, включително навлезе вече в кибер-пространството. Но ако искаш – да направим експеримент, Фили. Аз ще назовавам теми, а ти ще ме прекъснеш, ако сгреша и руската хибридна война няма отношение към някоя от тях. Българските президентски избори. Изборите за президент в САЩ. Развитието на НАТО и Евро-атлантическото единство. Брекзит. Целостта на Европа. Войната в Сирия. Мигрантският поток. Основните енергийни пътища и доставки по света и у нас. Ситуацията във Венецуела. Иранската ядрена програма. Принципите, международният ред и спазването на подписаните договори след Втората световна война. Заплахата от нова Студена война. Заплахата от горещ ядрен конфликт. Спирам до тук, сигурен съм, че всеки сам може да си допълни списъка с още много важни теми, свързани със зловредното кремълско влияние в момента.

– Не се ли надценяват възможностите на Русия да влияе – и то ефективно – в толкова много посоки едновременно?

– На пръв поглед е направо невъзможно, Фили, но всъщност не е трудно. В глобалния свят ефектите лесно се мултиплицират. Например когато Русия доминира българските президентски избори, тя получава инструмент дългосрочно да влияе върху процеси в самия Европейски съюз и НАТО, да дестабилизира при нужда Балканите, да реализира енергийните си стратегии. Ето какви неща могат да зависят само от един кремълски сламен човек, сложен на подходящото място. Виждаме, че това не е трудно да стане, а и Русия работи не само в България, има и още няколко проксита в Европа, за да се гарантира отвсякъде. Когато пък Кремъл подкрепя режима на Асад в Сирия, осигурява полигон за Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

189. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – КРАЛ РИЧАРД I НА АНГЛИЯ /втора част/

декември 29, 2016 at 12:01 pm (Публицистика) (, , )

Пламен Асенов

01. 06. 16, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100698180/ve

Саксон, Witchfinder Genera

Родословието на крал Ричард І, поне според отец Ралф, историк от ХІІ век, може да се проследи назад чак до библейския Ной и скандинавския бог Один, а се мълви, че през фамилията д`Анжу в него е внесена и поне малко дяволска кръв. Това са легендите. А фактите за детството на крал Ричард, са сравнително малко. Откърмен е от дойка и никога не научава английски. По онова време английският е езика на простолюдието и благородниците не го ползват, макар че към края на века в това отношение започва да настъпва промяна. Все пак Ричард цял живот говори или латински, или френски, или майчиния си окситан, аквитански диалект на френския. Също както майка си, той получава много добро образование, включително чете и пише на латински, а до нас са достигнали и текстовете на две негови поеми, съчинени по-късно, в съвсем зряла възраст. Още от малък обаче Ричард се обучава най-вече за политическите и военните дела, това е в кръвта му, това иска да прави. И не е въпрос само, че прекрасно знае как се язди кон, как се върти меч или как се опъва лък. Подготовката му стига до върховете на тогавашните кралски науки – как логистично се подготвя, води в поход и управлява в бой цяла армия, как се превземат крепости, как се водят преговори, как се печелят съюзници, такива неща. На всичкото отгоре телосложението му и цялата негова визия са особено подходящи за ролята на крал и велик воин. За разлика от брат му Джон Локланд например, за когото със сигурност се знае, че е висок 1.65 м, Ричард е гигант с неговите 30 сантиметра отгоре. В онези времена подобен ръст е наистина впечатляващ, а, в съчетание с необходимата сила и съответните умения, прави воина страховит. Но това тяло не е грубо, а изтънчено. Една латинска хроника на Третия кръстоносен поход описва крал Ричард Лъвското сърце така: „Той беше висок, с елегантно телосложение. Цветът на косите му беше между червено и златно. Крайниците му бяха прави и гъвкави. Имаше дълги ръце, подходящи да въртят меч”. А за да е още по-завършен образа на твърде привлекателен мъж, какъвто израства Ричард, към това се добавя и информацията, че той има светли очи и, въпреки походите и битките – бледа кожа.

Саксон, Lionheart

Когато е на 8, Ричард за първи път отива с майка си в нейната родна Аквитания, херцогство със Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

« Previous page · Next page »