De Profundis: ЗА ТЕМПОРАЛНИТЕ И ВАГИНАЛНО-ИМПЕРАТИВНИ СИГНАТУРИ НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ТАНГЕНТИ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/89369-de-profundis-za-temporalnite-i-vaginalnoimperativni-signaturi-na-konusoidnite-politicheski-tangenti.html
Ако по-често наричаме нещата с техните истински имена, а не мачкаме смисъла им, животът ще е по-нормален. Значи и по-добър, защото без двойните стандарти на изразяване, няма да има нужда и от двойни стандарти на разбиране.
Български оръжия се използват в Сирия – гръмнаха родните медии. Ами къде да се използват, бе, колеги, като играчки в исландска детска градина ли? Всички знаем, че оръжията се произвеждат, за да се продават. И обикновено вървят там, където има или предстои конфликт. Обаче всички сме ужасени, щом разберем, че такива продажби са действителност.
Или се правим на ужасени! Защото пък когато продажби няма, същите журналисти от същите медии вопият за просешката тояга, до която гадните шефове на гадните ВМЗ-та докарват горките работници, като не им плащат с месеци.
Ето, затова има смисъл деленето ляво-дясно и ясното говорене не само в политическия, но и в обществения живот изобщо. Ако българските медии не бяха просто смачкана топка хартия, както в момента, част от тях щяха да застъпват лявата теза за гадните работодатели, друга част да им обясняват дясната логика за изхранването на горките работници, а третата част щеше да си е концентрирана върху циците на чалга порно-певиците. Сега всички медии опитват да правят всичко заедно, а това допълнително шашка и без това обърканата публика.
Хитрино – ето ви и централната дума от последните дни. То не бяха прочувствени репортажи; то не бяха девойки с микрофони, които се чудят къде да ги заврат; то не бяха въпроси от рода на „как се чувствате” към човек, чиято жена и приятели са мъртви, а къщата му – разрушена; то не бяха ученически съчинения за голямата трагедия.
Ами да, голяма трагедия е! Най-вече защото показва Прочетете остатъка от публикацията »
Говори Пловдив: ДАЙТЕ ДА СЕ РАЗБЕРЕМ!
Пламен Асенов, специално за kafene.net
Дайте да се разберем веднъж завинаги, граждани, по някои въпроси, по които разни социолози, политолози, политици и PR-и напоследък говорят така, сякаш действителността е девица, съблазнително изтегната пред очите ви. А тя всъщност е харпия, която ви дебне зловещо изотзад.
Лирично отклонение № 1: По повод разбирателството „веднъж завинаги” в Пловдив казват, че то може да бъде малко подвеждащо като концепция. Защото не един и два са случаите, в които даден невинен се разбира с дадена невинна девойка за само веднъж, а после, най-внезапно, му се налага да я разбира завинаги. Или поне докато милостивата смърт ги раздели. Но, макар да се случва масово, това все пак е частен случай – ще рискувам да продължа.
И така, дайте да се разберем веднъж завинаги, че лицето Ахмед Доган не е подавало оставка от лидерския пост на ДПС, тоест, че то продължава да ръководи партията де факто, докато лицето Лютви Местан носи само цялата отговорност за нея и нейните действия де юре. Да, Доган, макар да го формулира твърде мъгляво в доклада си пред злополучната партийна конференция, формално се оттегли от председателския пост. Но пък се назначи за почетен председател.
Хитро. Мнозина граждани по принцип подценяват почетните председатели. А малцина други пък поддържат внушението, че те непременно трябва да бъдат подценявани – и го правят с цел да ни заблудят. Според тях излиза, че почетното председателство е сякаш форма на модерната монархия, където кралицата има представителни функции, но не управлява. Само че кой си представя Доган в ролята на кралица? И кой проспа факта, че още като обикновен председател той си осигури уставните промени, които му дават възможност фактически да управлява партията като почетен такъв. Който иска да е в час с българската политика, не бива да проспива подобни събития, само защото се случват късно през нощта и ни ги съобщават под сурдинка чак на другия ден.
За да е още по-ясно, ще опиша положението така: Доган е в ролята на Путин, към когото властта в Русия се премества – и законодателно, и фактически – веднага, щом той смени президентското с премиерското кресло и обратно. Докато Местан е в ролята на шута Медведев, седнал на царския престол за Прочетете остатъка от публикацията »
СЕГА – БАЛОТАЖ, ЖЕРТВИТЕ – ПОСЛЕ
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!
/Фили/ В България – след първия тур на изборите в неделя преднина от над 10 процента има кандидатът за президент от управляващата партия ГЕРБ Росен Плевнелиев. Тази седмица той ще се изправи на балотаж срещу основния си опонент Ивайло Калфин от опозиционната БСП. С малки изключения, двете партии са главни противници и на изборите за местни органи на властта, които се проведоха паралелно с президентските.
– Пламен, по окончателни данни разликата между двамата основни опоненти е около 375 хиляди гласа в полза на Плевнелиев. Може ли обаче на балотажа тя да бъде стопена и в понеделник България да осъмне отново с президент – социалист?
– Малко вероятно е, Фили, макар и не съвсем невъзможно. Първо, на балотажа избирателната активност обикновено е по-ниска, но това засяга и двамата кандидати. Дори обаче съотношението в спада да се окаже в полза на социалиста, то преднина от над десет процента е много трудно да се навакса. Второ, въпреки че социалистите още от изборната нощ се опитват да представят ситуацията в балотажа като „всички срещу ГЕРБ”, това сякаш не минава много пред публиката. По-скоро се възприема за легитимна лансираната от ГЕРБ идея, че противопоставянето е по скалата ляво-дясно. Също – че е време, след 10 години начело с Георги Първанов, обществото да потърси промяна, а не да избира пак президент-социалист, при това човек, който в политически план е лична креатура на сегашния държавен глава. И трето, Фили, малко вероятно е вотът да бъде обърнат, защото, въпреки очакванията, независимата Меглена Кунева, която спечели близо половин милион гласа миналата неделя, не призова за подкрепа на Калфин, а за гласуване по съвест. Социолозите пък казват, че съвестта на нейните избиратели би ги накарала да гласуват повече за Плевнелиев, не за Калфин.
– Пламен, разбрахме защо обръщането на вота изглежда малко вероятно. Но ти каза също, че и не е съвсем невъзможно. Какви са основанията ти за това?
– Два са основните фактори, Фили. Първият е, че след два дни кандидатът на ГЕРБ Плевнелиев може да не получи голяма част от гласовете, които имаше миналата неделя в големи градове като София и Бургас например. Там ГЕРБ спечели още на първи тур изборите за кмет и това ще понижи избирателната активност на балотажа за президент. Логиката е, че след като хората нямат прекия стимул с местната надпревара, голяма част от тях просто няма да отидат до урните. Вторият фактор всъщност е най-важен и се смята, че може сам по себе си да се окаже решаващ за изхода от двубоя. Това е активността и реалният размер на подкрепата, която Движението за права и свободи вече обеща да окаже Прочетете остатъка от публикацията »
ФЕНОМЕНЪТ КРАСЬО И КРАСЬОПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ
Пламен Асенов – специално за frognews
Общият ни български живот пращи от феномени. В личен план например имаме масовия феномен – девойка, която изкарва добри пари, като сутрин е на фитнес, следобед оправя маникюр, грим и прическа при известен стилист, а вечер почива от тежкия труд с лека чалга в дискотеката. Негова разновидност е пъпчивото млекопитаещо от мъжки пол, самото то безработно и с безработни родители, подкарало с мръсна газ, надрусано и пияно, “Мерцедес” за поне 50-60 хиляди евро.
Общественото ни всекидневие също гъмжи от изненади. Винаги ще помня онзи случай в зората на демокрацията, когато от пътен строеж се задигна многотонен валяк. И досега за мен остава лека загадка – на собствен ход ли го отмъкна българският технически гений или го натовари на камион. И ако на камион, то по някакви релси ли го избута до горе или използва специален кран? Като казах кран – още от времето на комунизма пък е случката с големия кулокран, с който в Сливен други гении построиха четири сгради в каре. А кранът и досега се извисява насред – за да излезе, трябва или нацяло да се разглоби, или нацяло да се срути поне една от сградите.
Нищо от това не може да се сравни обаче с феномените, които бъкат в българския политически живот. И няма как да е иначе – нали политиците и техните магарии израстват Прочетете остатъка от публикацията »
БАЦИЛЪТ ДОГАН, БАЦИЛЪТ НА ДОГАН И МАЛЪК УРОК ПО ПОЛИТИЧЕСКА МЕДИЦИНА
Пламен Асенов
25.06.2009
Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” и не може да бъде препечатван или използван от печатни и електронни медии, от новинарски и комерсиални сайтове, без специално разрешение за това. За получаване на разрешение, виж страницата Контакт в дясната лента на този блог.
Право за свободното препечатване на текста имат сайтовете www.kafene.net и www.svobodata.com, както и всички лични и некомерсиални сайтове и блогове.
Ахмед Доган е главният бацил. Според кореспондент на БГНЕС лично той е казал в Шумен следното: “ДПС е бацил. Като влезе веднъж, няма излизане. ДПС е конструирана по такъв начин, че за да оцелее като партийна система, трябва да се развива, да се разширява“. Това недвусмислено означава, че като главен на ДПС, самият той е и главен бацил.
От една страна някой може да помисли това за /поредния/ политически гаф на Доган. Защото да наричаш собствената си партия и собствените си хора бацили не изглежда много умно политическо изказване, особено преди избори. Бацил се възприема като обида. На времето в казармата ние така наричахме фелдфебела от лечебницата, който иначе ставаше за партньор на бридж, но не правеше разлика между аспирин и аналгин. И освен това нямаше в аптечката си нито едното, нито другото.
Друг може би ще види в изявлението проява на изпуснати нерви. Разбираемо е, много му дойде на човека напоследък – самоубийства, кампании…..Само че не е вярно. Не е вярно, защото Прочетете остатъка от публикацията »
ГЕЙ-ПАРАД ИЛИ КАК НИЕ, БЪЛГАРИТЕ, ОБРЪЩАМЕ РЕЗБАТА
Пламен Асенов
22.06.2009
Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” и не може да бъде препечатван или използван от печатни и електронни медии, от новинарски и комерсиални сайтове, без специално разрешение за това. За получаване на разрешение, виж страницата Контакт в дясната лента на този блог.
Право за свободното препечатване на текста имат сайтовете www.kafene.net и www.svobodata.com, както и всички лични и некомерсиални сайтове и блогове.
Не съм се занимавал с историята и философията на хомосексуаилзма, така че не съм най-сведущият човек по темата. Със сигурност знам обаче няколко неща.
Първо – някой заклет дарвинист трябва най-после да отговори на въпроса дали еволюцията е успяла да се изхитри и да създаде мъжа и жената човешки от мъжа и жената маймунски по едно и също време, на едно и също място. Защото иначе ми изглежда малко безсмислено да ги създава отдалечени на континенти и векове, ако не хилядолетия, един от друг. И ако изобщо не е станало така, то дали жената се е пръкнала от мъжа, както утвърждава Библията, или мъжът от жената, както за несведущия е по-лесно да си представи? А преди да се реализира въпросното “пръкване”, то дали пък тогавашното човечество, състоящо се очевидно от около един човек, не е било не просто хомосексуално, а дори автохомосексуално? Неясноти има – както се казва.
Второто, което знам със сигурност, е, че не харесвам Азис и Евгени Минчев. Ама не ги харесвам не защото са хомосексуалисти, травестити, фетишисти или каквито там още са, а защото са носители и изразители на най-пошла словесна и визуална естетика. По същите причини обаче не харесвам Слави Трифонов, Волен Сидеров и плеяда подобни герои на нашето време, които имат общо с хомосексуализма само когато го громят от екрана. В същото време харесвам Мариус Куркински, Фреди Меркюри и Елтън Джон, защото са талантливи, независимо дали въпреки или заради хомосексуализма си.
Третата ми опорна точка е свързана с образователните филми. Е, така и не успя да ми хареса мъжкото гей-порно, но, виж, по лезбийките си падам. Даже в последната ми книга -“Зодиак на смъртта”, има едно тематично стихотворение, което се казва “Разказ с шест хайку или историята на Сафо от един друг остров”.
И четвъртото, което знам със сигурност, въпреки нарастващият ми с възрастта консерватизъм, е, че детето ми няма да стане хомосексуалист, само защото Прочетете остатъка от публикацията »
Евроизбори 2009: ВНИМАВАЙТЕ ЗА ЧЕРНА ДУПКА
Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
12.06.2009
Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” и не може да бъде препечатван или използван от печатни и електронни медии, от новинарски и комерсиални сайтове, без специално разрешение за това. За получаване на разрешение, виж страницата Контакт в дясната лента на този блог.
Право за свободното препечатване на текста имат сайтовете www.kafene.net и www.svobodata.com, както и всички лични и некомерсиални сайтове и блогове.
/Фили/ Миналата неделя в България се проведоха избори за Европейски парламент, които преминаха при избирателна активност малко над очакваната. Квотата от 17 депутатски места, която страната има, бе разпределена между шест партии. Предварителните очаквания на социолозите бяха само пет от тях да бъдат представени в Европарламента. Голямата изненада се оказа представянето на НДСВ, партията на Симеон Сакскобургготски, която във всички проучвания за нагласите имаше едва процент, процент и половина от гласовете, а на самите избори изведнъж получи близо осем на сто. Така с една стотна от процента НДСВ изпревари Синята коалиция и взе цели две депутатски места.
Голяма изненада предизвика също представянето на някои от по-малките политически формации, които, въпреки че не успяха да изпратят свои представители в Брюксел, дадоха сериозен повод за размисъл по темата какво би станало, ако вотът от европейските избори в голяма степен се повтори и на изборите за национален Парламент, които са след по-малко от месец.
Буквално шок предизвика партия “Лидер” на бизнесмена Христо Ковачки, която, също като НДСВ, на практика не се появяваше като сериозен политически субект в предварителните проучвания, но на самите избори само четири стотни от процента не и стигнаха, за да има свой депутат в Брюксел.
Сравнително добре, но в рамките все пак на очакваното, се представи и наскоро формираната партия “Ред, законност и справедливост” на Яни Янев, която се опитва да се вмести в незаетата и незаемана през последните 20 години консервативна политическа ниша.
– Пламен, защо представянето на НДСВ и партия “Лидер” предизвиква чак такава голяма изненада? Все пак жълтите вече два мандата Прочетете остатъка от публикацията »
ОБРАТНОТО НА МАЙМУНИ
Пламен Асенов
20 Май 2009 г.
Четирима велики мъже на България, четирима големи картоиграчи, четирима титани на мисълта и действието, напоследък направиха изявления с цел да ни покажат колко сме тъпи.
Нека не бъда разбран погрешно. Те не направиха умни изявления, за да демонстрират колко сме тъпи, а направиха тъпи изявления, с които още по-добре ни показаха колко сме тъпи. Тъпи сме, че сме ги избрали, че им плащаме каквото им плащаме, че ги пращаме да ни представляват пред света, че им даваме медийно време да ни правят на обратното на маймуни…..
Да започнем с великия мъж, от който най-малко неща ще зависят в бъдеще – другарят Симеон Сакскобургготски. От неговото интервю за “24 часа” разбираме, че той е “ужасен реалист”. Което си е така откъдето и да го погледнеш. Ужасен, в смисъл – истински, реалист е заради лакомията си човешка по отношение както на спорни имоти, така и на безспорни комисиони. Ужасен, в смисъл – лош, реалист е, доколкото си няма хал-хабер или изобщо не му пука за реалността. Неслучайно в интервюто откровено си признава, че в България не е правил нищо “с някаква амбиция или замисъл”. И накрая ужасен, в смисъл – ужасен, реалист е другарят Симеон, защото с присъствието си в страната превърна в норма политическия популизъм, а с отсъствието си от терена на политическата принципност върна страната в ръцете на комунисти и ченгета, с което я върна назад и в нейното историческо развитие. Утехата е, Прочетете остатъка от публикацията »
Блогът на Пламен Асенов 