150. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – АЛЕКСИС ДЬО ТОКВИЛ
Пламен Асенов
02. 09. 15, радио Пловдив
Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100597471/velikite-evropeici-aleksis-dyo-tokvil
Луиз Фаренц, Трио за кларинет, виолончело и пиано
Френският аристократ Алексис дьо Токвил е странна птица. Цял живот той се занимава с политика, но като човек на мисълта, а не на действието, далеч по-известен и успешен е в теоретичните разсъждения, отколкото в практическата реализация на идеите. Пише най-известната си книга – „Демокрацията в Америка”, докато изучава системата на американските затвори. Монархист по род, душа и сърце, в книгата си „Старият режим и революцията” той с максимална обективност обяснява причините за Френската революция и събитията после. Силен привърженик на свободата, проучва отношенията свобода – равенство и обществените заплахи, които се крият в променените баланси между тях. На мен лично ми допадна също откритият от него принцип, че колкото повече хората в дадено общество вървят по пътя на благоденствието, толкова повече са недоволни от положението си. Давам си сметка, че много от визиите на Токвил имат паралели със ставащото в българското общество напоследък. Само не мога да разбера защо той, като човек, който стои в основата на модерната социология и политология, не е толкова добре познат на българската публика, колкото би трябвало да бъде.
Луиз Фаренц, Трио за кларинет, виолончело и пиано
Алексис Шарл Анри Клерел дьо Токвил е роден през 1805 година в Нормандия. Както сочи името, произхожда от аристократично семейство. Корените на фамилията са дълбоко назад във времето, поне около седем века. Негови предци през 1066 година са участвали в битката при Хейстингз, с която Вилхелм – или Уйлям – Завоевателят превзема мъгливия Албион и начева създаването на днешна Великобритания. Говорим за аристокрация така силно свързана с монархията, че прадядото на Прочетете остатъка от публикацията »
АКО ВСИЧКО БЕШЕ ИСТИНА…..
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
/Фили/ Две събития оформят политическото лице на седмицата в България – нападението срещу лидера на ДПС Ахмед Доган и референдума за развитие на ядрената енергетика. Те доказват, че понякога между очаквано и неочаквано, между предвидимо и непредвидимо, полюсите могат наистина да се сближат твърде много.
– Пламен, не е прието да се гадае, но мнозина все пак се питат – какво щеше да стане, ако Ахмед Доган беше загинал при атаката срещу него миналата неделя?
– Вероятно щеше да ме представяш не за политически, а за военен наблюдател, Фили. Почти се опитвам да се шегувам с тази тема и понякога почти успявам. Но не искам да описвам, още по-малко бих искал да видя онова, което щеше да стане, ако нападателят, 25-годишният Октай Енимехмедов, беше истински атентатор, ако пистолетът му и патроните бяха истински. Само че те не бяха и в контекста на всичко друго, което се случи на форума на ДПС, това превръща историята с нападението срещу Доган от политически атентат в политическа бутафория.
– Новият председател на ДПС Лютви Местан обаче казва, че атентатът е истински и намеква, че случаят се вписва в стремежа за установяване на еднолична диктатура от страна на премиера Бойко Борисов, нещо, за което опозицията отдавна го обвинява.
– Всъщност, Фили, в едно изречение ти използва три пропагандни клишета, които само за дни се наместиха в съзнанието на българина. Първо, Доган не се оттегли от върха на ДПС. Напротив, той зае възможно най-добрата позиция – „пожизнен почетен председател”. При това със заложени в Устава правомощия да определя решенията по стратегически въпроси. Да, Лютви Местан е новият председател, но в оперативен план. Оттук нататък пак Ахмед Доган ще взима важните решения, без обаче да носи никаква отговорност за тях. Не че досега носеше, но пък занапред, както се казва, той наистина ще ближе само меда, без да усеща жилото на политиката. Второ – екшънът, разиграл се с Доган, докато чете доклад на трибуната, наистина изглеждаше истински политически атентат, но само отначало. Повторението на телевизионните кадри показа, че има нещо гнило в цялата работа, а експертизата на звуковите патрони, с които е бил зареден газовият пистолет на нападателя, съвсем промени нещата. Просто за Лютви Местан и ДПС е политически по-изгодно да останат при онези първи минути и да поддържат тезата си за сериозен Прочетете остатъка от публикацията »
АХМЕД ДОГАН – НЕИЗБЕЖНО Е ДА СЕ ОТТЕГЛЯ, АМА ДРУГ ПЪТ
- На конференцията на ДПС Ахмед Доган се превърна в трубадур, затънал в много лъжи за красотата на девойката, наречена “тройна коалиция”
Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия – специално за в. “Марица”, Пловдив
Ахмед Доган е прав.
Като добър или добре обучен манипулатор, той е прав за много от нещата, които каза по време на националната конференция на ДПС в събота. И, пак като добър или добре обучен манипулатор, се опита покрай истините, които каза, да пробута редица погрешни, а може би по-скоро – съзнателно изкривени внушения за българските реалности и българското бъдеще.
Ахмед Доган е прав, че ДПС, разглеждано от безпристрастна политологическа гледна точка, е успешен проект. Факт е, че за двадесет години съществуване ДПС измина път, който държи неизменно посоката нагоре. За разлика от всички други партии в България, тя не се разпадна, дори не се сви, а разшири обхвата си. Макар също да премина през вътрешни колизии, част от които съзнателно режисирани от Доган, през годините ДПС постигаше целите си, независимо дали беше в опозиция или в управление.
Партията първо се закрепи, после се утвърди на политическата сцена, след това си намери “европейска връзка”, като се записа в либералния спектър, до голяма степен изпълни целта да разчупи етническата си рамка, изгради собствена кадрова банка за ниските и средни управленски нива, от “вечен балансьор” в политиката, през последните 8 години се превърна във “вечен управляващ”…..
Друг е въпросът дали и доколко всичко това е от полза за нейния собствен електорат, разглеждан отделно от партийната върхушка. Още по-друг е въпросът дали и доколко това е полезно за България като цяло.
Когато се говори за възходящото развитие на ДПС обаче, мнозина не могат да си обяснят как и защо то се случи. Най-честите обяснения, които са верни, но само частично, са две – че електоратът на ДПС в голямата си част е не особено грамотна маса, която лесно Прочетете остатъка от публикацията »
ДОЖИВЯХМЕ ВИДОВДЕН, СЕГА ОСТАВА ДА Е НАИСТИНА
Пламен Асенов
12.09.2009
Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” и не може да бъде препечатван или използван от печатни и електронни медии, от новинарски и комерсиални сайтове, без специално разрешение за това. За получаване на разрешение, виж страницата Контакт в дясната лента на този блог.
Право за свободното препечатване на текста имат сайтовете www.kafene.net и www.svobodata.com, както и всички лични и некомерсиални сайтове и блогове.
Виждали ли сте българска репортерка, която се докосва на живо до Бойко Борисов? Аз съм виждал и гледката е забележителна. Тя пърха цялата и едва се сдържа да не го схруска публично – най-малкото да го целуне, ако не и да му се нахвърли за някои още по-приятни неща.
Досега не разбирах тази реакция, но вече я разбирам, поне донякъде. Защото вчера и аз май бих цункал премиера, след като прочетох следното негово изказване: “Аз не съм водил никога различна политика и името на ГЕРБ е Граждани за европейско развитие на България, не за руско, не за някакво друго”. Разбира се, трепетът у мен се породи от втората част на изказването, пряко подкрепена и от други две твърдения – че България трябва да води енергийна политика в рамките на Европейския съюз и че той, Борисов, не дава обяснения на Путин за разговорите си с Барозу.
“За европейско развитие на България, не за руско…..” Не знам колко хора си дават сметка, но това е едно от най-хубавите, най-смислени, най-обнадеждаващи неща, казвани от български министър-председател през последните 65 години.
То вероятно е стимулирано и от редица Прочетете остатъка от публикацията »
Срещата Борисов-Путин: А БЪЛГАРСКИЯТ ПОЛИТИЧЕСКИ ПРАГМАТИЗЪМ?
Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
04.09.2009
Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” и не може да бъде препечатван или използван от печатни и електронни медии, от новинарски и комерсиални сайтове, без специално разрешение за това. За получаване на разрешение, виж страницата Контакт в дясната лента на този блог.
Право за свободното препечатване на текста имат сайтовете www.kafene.net и www.svobodata.com, както и всички лични и некомерсиални сайтове и блогове.
/Фили/ В България едно от най-очакваните събития през тази седмица беше срещата на българския премиер Бойко Борисов с руския му колега Владимир Путин. Тя се състоя в полския град Гданск, където бе отбелязана 70-годишнината от началото на Втората световна война.
Основна тема на разговор между двамата премиери бяха въпросите, свързани с българо-руското сътрудничество по тъй наречените “големи енергийни проекти” – строителството на АЕЦ “Белене”, газопровода “Южен поток” и нефтопровода “Бургас-Александруполис”. Множество фактори предизвикаха сериозния интерес, поне в България, към тази среща. Най-важният от тях дори не беше съдбата на самите енергийни проекти, за които е ясно, че току-що встъпилото в длъжност българско правителство не може да се произнесе току-така. По-скоро се очакваше да се види поведението на премиера Бойко Борисов по време на срещата и да се направят преценки за неговата и на партията му позиция в отношенията с Русия изобщо.
Сервилността на предишното българско управление към Москва, отишла дори до загърбване но общоевропейските за сметка на руските интереси, заявките от правителството на ГЕРБ за преразглеждане на енергийните проекти, натискът, оказван от Русия през последния месец по най-различни канали, включително чрез изявления в руска полза на българския президент Георги Първанов и други политици от левицата – всичко това създаде напрежение по темата и впечатление, че в България започват да кристализират малко по-различни от досегашните обществени нагласи по бъдещето на българо-руските отношения.
Резултатите от срещата Борисов-Путин обаче – или поне известното до момента като резултати от нея – сякаш повече отлагат времето за отговори и дават да се разбере, че играта на нерви ще продължи. Леко заплашителният тон на Владимир Путин и донякъде уклончивият Прочетете остатъка от публикацията »
МЕЧТИТЕ ЗА ИСТИНСКО МВР НЕ СА ТОВА, КОЕТО СА
Пламен Асенов
16.08.2009
Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” и не може да бъде препечатван или използван от печатни и електронни медии, от новинарски и комерсиални сайтове, без специално разрешение за това. За получаване на разрешение, виж страницата Контакт в дясната лента на този блог.
Право за свободното препечатване на текста имат сайтовете www.kafene.net и www.svobodata.com, както и всички лични и некомерсиални сайтове и блогове.
Вчера Бойко Борисов призова МВР за борба с уличните дилъри и корумпираните катаджии. Той каза, че полицаите ще получат увеличение на заплатите си, когато го заслужат, като върнат общественото доверие в системата.
Препоръките на Борисов са правилни, но много, много частични като мерки. Само с тях доверието на обществото няма как да се върне и горките полицаи ще си останат с деветстотин и толкова лева средна заплата – поне с една трета по-висока от средната заплата на учителите. Ще си останат още корумпирани и толерантни към уличната и всяка друга престъпност, от която допълват скромните си приходи.
Необходимо е точно в този момент да се говори не за съхранението на системата в нейния досегашен вид и да се отправят абстрактни призиви от рода “дайте да дадем”, а напротив – трябва да се говори за тоталното и разграждане и цялостното и преструктуриране, което, впрочем, се забави с двадесет години.
Какво прави например пожарната в състава на МВР? В целия нормален свят пожарната е гражданска структура и се управлява от съответните общини.
Какво прави в състава на МВР паспортната служба? По стар социалистически навик продължава да събира информация Прочетете остатъка от публикацията »
LET-НИ ЧУДЕСА ИЛИ НА ПОЛОВИНАТА ОТ КАКВО СЕ РАДВАМЕ НИЕ, СИРОМАСИТЕ…..
Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
14.08.2009
Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” и не може да бъде препечатван или използван от печатни и електронни медии, от новинарски и комерсиални сайтове, без специално разрешение за това. За получаване на разрешение, виж страницата Контакт в дясната лента на този блог.
Право за свободното препечатване на текста имат сайтовете www.kafene.net и www.svobodata.com, както и всички лични и некомерсиални сайтове и блогове.
/Фили/ През тази година в България август се очертава не само като месец на летните отпуски, а и като месец на летните чудеса. Не че досега такива прецеденти не е имало.
Например през 2006-та година точно през лятото се разбра, че президентът Георги Първанов, който дотогава отричаше да е влизал в каквито и да било отношения с бившите български специални служби, всъщност е влизал. И не само е влизал, а е имал в тях псевдоним Гоце. През най-подходящия летен месец той си го призна публично. Но със същата убеденост, с която преди това отричаше агентурното си минало и громеше като национални предатели лошите, които говорят неистини по негов адрес, изведнъж започна да твърди, че те пак са лоши, въпреки, че са казали истината. Защото пък той самият е работил не за лошата ДС, а за някаква добра ДС.
Година преди това, на 17 август 2005-та, под режисурата на същия този президент, бе съставено правителството на тройната коалиция, което малко по-рано изглеждаше невъзможно заради заложените в него идеологически и ценностни различия. А малко по-късно, в продължение на цели четири години, изглеждаше невъзможно толкова корумпирано и некадърно правителство да се задържи на власт цели четири години. Но се задържа.
Ако се върнем още по-назад в историята, ще намерим Прочетете остатъка от публикацията »
РУСКИЯТ ГАЗОВ РЕКЕТ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ ВЕЧЕ ЗАПОЧНА
Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
07.08.2009
Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” и не може да бъде препечатван или използван от печатни и електронни медии, от новинарски и комерсиални сайтове, без специално разрешение за това. За получаване на разрешение, виж страницата Контакт в дясната лента на този блог.
Право за свободното препечатване на текста имат сайтовете www.kafene.net и www.svobodata.com, както и всички лични и некомерсиални сайтове и блогове.
/Фили/ Докато все още се запознават с наследството от предишното управление, новите български министри вече започнаха да предприемат и частични конкретни мерки, свързани с това наследство. Засега мерките се определят, макар най-често предпазливо, като положителни – не само вътре в страната, но и извън нея.
Например обявените още през миналата седмица от финансовото министрество намерения за спешно свиване на разходите и увеличаване на приходите в бюджета дадоха основание на агенция Ройтерс да заяви, че финансовият и политически риск за България се е понижил с един и половина процента. В сряда финансовият министър Симеон Дянков обяви, че вече са намерени вътрешни резерви за свиване на разходите с над милиард и сто милиона лева, при това без да се намаляват заплати и пенсии и без да се засягат три приоритетни за правителството системи – образование, правосъдие и вътрешно министерство. Това са само част от необходимите средства за попълване на ограмната бюджетна дупка от 2.5 милиарда лева, като останалата част министърът предвижда да се осигурят чрез увеличаване на приходите от събираемост на митнически такси, акцизи и Данък добавена стойност. Установено е например, че за последната година намалението на приходите от акцизи и ДДС на горивата е намаляло 2-2.5 пъти, което е абсолютно несъразмерно на общия спад в потреблението, свързан с финансовата криза. Вчера бе сменен управляващият екип в Агенция “Митници”, смяна, която продължава подхванатата вече линия Прочетете остатъка от публикацията »
БОЙКО БОРИСОВ И МРЪСНАТА ВОДА НА ПРЕДИШНОТО УПРАВЛЕНИЕ
Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
31.07.2009
Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” и не може да бъде препечатван или използван от печатни и електронни медии, от новинарски и комерсиални сайтове, без специално разрешение за това. За получаване на разрешение, виж страницата Контакт в дясната лента на този блог.
Право за свободното препечатване на текста имат сайтовете www.kafene.net и www.svobodata.com, както и всички лични и некомерсиални сайтове и блогове.
/Фили/ Още с първите стъпки, които предприе, новото българско правителство вдъхна надежди за сериозна промяна в редица сфери на българския обществен и политически живот, но предизвика и известни опасения.
Сто шейсет и двама души, над две трети от депутатите в Парламента, в понеделник подкрепиха създаването на правителство начело с бившия столичен кмет Бойко Борисов. Това стана въпреки силно оспорваното от Синята коалиция включване в него като министър без портфейл, който ще отговаря за българите в чужбина, на Божидар Димитров, историк и бивш агент на Държавна сигурност, известен със силно националистическите си възгледи.
Независимо, че беше съставено като правителство на малцинството, оказа се, че в момента кабинетът Борисов наистина може да разчита на гласовете на още три партии – Синята коалиция, Ред, законност, справедливост и Атака. В категорична опозиция отляво застанаха Българската социалистическа партия и Движението за права и свободи.
Не е ясно колко дълго тази парламентарна конфигурация може да се задържи в същия вид, но поне засега се вижда, че тя може да действа ефективно. Като доказателство за това се сочат въведените веднага ограничения за служители на бившата Държавна сигурност да заемат ключови позиции в самия Парламент и в ръководствата на отделни комисии, както и начина, по който тези комисии бяха създадени и местата в тях – разпределени.
От друга страна, макар че сериозни структурни промени в кабинета не се наблюдават, персоналните назначения там срещат доста широко одобрение. Засега преобладава мнението, че повечето министри, въпреки че са непознати в политиката лица, са експерти в своята област. Най-активни и най-добре ориентирани още от първите дни Прочетете остатъка от публикацията »
БОЙКО БОРИСОВ И ПРИПИКАВАНЕТО НА СВЕЩЕНАТА ТЕРИТОРИЯ
Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
24.07.2009
Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” и не може да бъде препечатван или използван от печатни и електронни медии, от новинарски и комерсиални сайтове, без специално разрешение за това. За получаване на разрешение, виж страницата Контакт в дясната лента на този блог.
Право за свободното препечатване на текста имат сайтовете www.kafene.net и www.svobodata.com, както и всички лични и некомерсиални сайтове и блогове.
/Фили/ Вчера лидерът на партия ГЕРБ Бойко Борисов представи на президента Георги Първанов структурата и състава на новото българско правителство. На последните парламентарни избори партията спечели най-много депутатски места в Парламента – 116, като само пет мандата не и достигнаха, за да има самостоятелно мнозинство. Въпреки това обаче, както се очакваше, Бойко Борисов състави еднопартиен кабинет и така за втори път в най-новата си история страната ще бъде управлявана от правителство на малцинството. Засега то има необходимата парламентарна подкрепа, която идва от три формации – дясноцентристката Синя коалиция, съставена от двете традиционни десни партии СДС и ДСБ, партията “Ред, законност, справедливост”, която е с претенциите да бъде консервативна формация и силно националистическата партия “Атака”.
Уверен, че може да лавира и да получава подкрепа в различно време и за различни стъпки от поне една от тези три партии, Борисов пое риска на самостоятелното управление с обяснението, че огромна част от българите са го натоварили с доверие и той иска да носи своите ясни отговорности. Тази позиция от една страна изглежда политически, а дори и морално приемлива. От друга страна обаче остават сериозните опасения, че в задълбочаващата се икономическа криза и нуждата от бързи мерки за справяне не само с нея, но и със задачи като реформа в съдебната система, засилване на борбата с престъпността и корупцията, възстановяване на европейското доверие към България, правителството изведнъж може да се окаже в доста неприятна ситуация и да се види стъпило на глинени крака.
Така или иначе обаче в момента нещата изглеждат почти наред, ако се съди само по първите Прочетете остатъка от публикацията »
В Парламента: ЧЕРЕШКА ВЪРХУ ТОРТАТА БЕЗ ТОРТАТА
Пламен Асенов
22.07.2009
Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” и не може да бъде препечатван или използван от печатни и електронни медии, от новинарски и комерсиални сайтове, без специално разрешение за това. За получаване на разрешение, виж страницата Контакт в дясната лента на този блог.
Право за свободното препечатване на текста имат сайтовете www.kafene.net и www.svobodata.com, както и всички лични и некомерсиални сайтове и блогове.
На парламентарното заседание в сряда депутатите приеха няколко хубави и правилни неща. Например гласуваха /най-после/ оставката на кабинета “Станишев”. По тази тема е много интересно да се чуят основанията за вота на онзи единствен гражданин /не смея да го нарека народен представител, за да не се обидят истинските народни представители/, който е гласувал “въздържал се”.
Очевидно той или не е в ред, или е силно влюбен в една българска тройка, политическа вариация на шведската, тройка, състояща се от Станишев, Симеон и Доган. Което може би пак означава, че не е в ред. Защото, колкото и да е влюбен, един народен избраник трябва да може да си даде сметка, че от споменатите трима няма кой да му свърши работа – единият не може, защото иска, но иска друго, вторият не може, защото никога не е могъл, а третият може, но не иска, защото политическият му вектор сочи в неправилна посока. Но, както е казано в една стара книга – “да оставим мъртвите да погребат своите мъртви”.
Декларацията за приоритетите на 41-то народно събрание, която депутатите също приеха, се състои от две хубави части.
Първата хубава част е, че БСП и ДПС не подкрепиха Прочетете остатъка от публикацията »
БОЙКО МАЙ НАИСТИНА СИ ПОВЯРВА
Пламен Асенов
21.07.2009
Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” и не може да бъде препечатван или използван от печатни и електронни медии, от новинарски и комерсиални сайтове, без специално разрешение за това. За получаване на разрешение, виж страницата Контакт в дясната лента на този блог.
Право за свободното препечатване на текста имат сайтовете www.kafene.net и www.svobodata.com, както и всички лични и некомерсиални сайтове и блогове.
Бойко Борисов май наистина си повярва, че е месия и това е лошо за него, защото не е месия.
Лошо е и за хората, които му вярват, защото на България не са необходими месии, а нещо средно между Чърчил и Стамболов, нещо, което си върши работата, а чак после историята оценява дали и доколко то е било месия.
Лошо е и за демокрацията в България, защото на нея отдавна и трябват повече мисъл и политическа образованост, а не пускане на политически хвърчила под формата на месиански капризи.
Бойко Борисов май наистина си повярва, че ще може да управлява, като реализира отколешната мечта на комунистите и позабравената, но сравнително отскоро пак проповядвана в България “царска” идея всички българи от всички земни кълбета, да се прегърнат и скупчат в една партия, която едновременно да управлява, да бъде добрата опозиция на самата себе си и да громи за добро лошата опозиция на доброто управление.
Идеята как всички плесваме с ръце, прегръщаме се и работим като един за общото благо под мъдрото ръководство на Бойко Борисов може и да импонира на мнозина днес. Някои – защото така са свикнали и така им се иска отдавна, други – защото нямат Прочетете остатъка от публикацията »
Блогът на Пламен Асенов 