De Profundis: ЗА ИСТИНИТЕ НА НЯКОИ ПОЛИТИЧЕСКИ ЛЪЖЦИ И КАТЕРИЧКАТА НА ШАРЪН СТОУН
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/40687-de-profundis-za-istinite-na-nyakoi-politicheski-lazhtzi-i-katerichkata-na-sharan-stoun.html
Отдавна се чудя дали големите политически лъжци успяват всеки път да ни излъжат, защото им вярваме или ние успяваме всеки път да им повярваме, защото ни лъжат.
Трябва да погледна дали колегата Данте не си зададе подобен въпрос, когато стигна до отделението на Геената огнена, където са настанени лъжците. И да си припомня дали наказанията им Отвъд са достатъчно достойни – например за един толкова изпечен кагебистки лъжец като руския император Путин, Владимир Владимирович.
Видяхте ли как не му издържа душичката на малкия титан и само година, след като яростно отричаше каквато и да било руска намеса в Крим, изведнъж се захвали пред света и разказа почти цялата истина. Онази част от истината, която светът и без това знае прекрасно, но по отношение на която за миг сякаш се усъмни в собствените си очи и здрав разум – точно заради бясната руска пропаганда.
Сега обаче самият Путин, в документален филм на Андрей Кондрашов за канал „Россия 1”, разказва как на 23 февруари 2014 сутринта, в Кремъл, след дълга среща с шефовете на специалните служби и армията, им казал: „Принудени сме да започнем да работим по връщането на Крим в състава на Русия”.
Много самоотвержено!
Принудени са, разбирате ли? Той и Сталин, горкият, през 39-та по същия начин беше принуден да си раздели Полша с Хитлер, да нападне Финландия, да глътне Молдова, Литва, Латвия, Естония…..
И още – точно в онзи момент са се оказали принудени руските генерали да започнат да работят по Крим. А успяха да сколасат и с плановете, и с изпълнението им, и с дипломацията, и с пропагандната линия, само за някакви си двадесетина дни.
Айде, бе! Ами че това за разкапаните от корупция и некадърност руски силоваци е буквално подвиг невъзможен. Но не е – просто е нещо, което издава, че Путин и сега, докато уж казва истината, продължава да Прочетете остатъка от публикацията »
Говори Пловдив: WATERSGATE И ДРУГИ ПЕТНА ПО ГАЩИТЕ
Пламен Асенов, специално за kafene.net
Има един въпрос, който като деца иронично задавахме, щом някой много се изненада от нещо, което би трябвало прекрасно да знае, че ще му се случи, ако направи нещо безумно – въпросът гласи: „Кой ми сра в гащите?”
Та по подобен маниер сега банда идиоти създадоха истинска афера Уотър/с/гейт насред София, като многозначително задават въпроса: „Кой накара Роджър Уотърс да пише „Оставка” на Стената?”
Ами веднага ви отговарям, бе, пичове, ето кой: Сорос, Протоколите на ционистките мъдреци, Кама Сутра, Световната гилдия на русофилите и русофобите, Гог и Магог, Барак Обама и Франсоа Оланд, Мери Джейн и Алън Гинсбърг, Параграф 22, 23, 24, 25 и Останалите Световни Заговорници. Да не забравяме Улицата, Протестът, Народното недоволство, Интелектуалците, Децата, смлени на кайма от Машината и всички онези знайни и незнайни люде, които превърнаха думата „Оставка” в световна българска емблема през последните 80 дни. Включително всенародните любимци Мая Манолова и Сергей Станишев.
А кой накара Роджър Уотърс да отиде да се поклони на гроба на британския комунист майор Томпсън?
Не знаем, колебаем се между всенародните любимци Мая Манолова и Сергей Станишев, но не ни се вярва, `щото малко лимбизе ни се виждат и двамата – отговарят официално от Сборището на пловдивските мъдреци.
Даже не ми се говори по темата, граждани. Аз лично мислех, че концертът на Уотърс, независимо с надпис „Оставка” или без него, ще ентусиазира така феновете, та ще отидат и веднага ще срутят поне една Стена от Парламента, за да можем в Понеделник да започнем на чисто. Ама не стана така.
Е, скоро няма и да стане, помнете ми думата!
А ако някой много иска да разбере защо няма да стане, да Прочетете остатъка от публикацията »
ФЕНОМЕНЪТ КРАСЬО И КРАСЬОПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ
Пламен Асенов – специално за frognews
Общият ни български живот пращи от феномени. В личен план например имаме масовия феномен – девойка, която изкарва добри пари, като сутрин е на фитнес, следобед оправя маникюр, грим и прическа при известен стилист, а вечер почива от тежкия труд с лека чалга в дискотеката. Негова разновидност е пъпчивото млекопитаещо от мъжки пол, самото то безработно и с безработни родители, подкарало с мръсна газ, надрусано и пияно, “Мерцедес” за поне 50-60 хиляди евро.
Общественото ни всекидневие също гъмжи от изненади. Винаги ще помня онзи случай в зората на демокрацията, когато от пътен строеж се задигна многотонен валяк. И досега за мен остава лека загадка – на собствен ход ли го отмъкна българският технически гений или го натовари на камион. И ако на камион, то по някакви релси ли го избута до горе или използва специален кран? Като казах кран – още от времето на комунизма пък е случката с големия кулокран, с който в Сливен други гении построиха четири сгради в каре. А кранът и досега се извисява насред – за да излезе, трябва или нацяло да се разглоби, или нацяло да се срути поне една от сградите.
Нищо от това не може да се сравни обаче с феномените, които бъкат в българския политически живот. И няма как да е иначе – нали политиците и техните магарии израстват Прочетете остатъка от публикацията »
ДОБРИТЕ НОВИНИ ВАЛЯТ ИЛИ ЗАЩО ЩЕ СЕ ОПЛАЧА НА БОЙКО БОРИСОВ
Пламен Асенов
11.07.2009
Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” и не може да бъде препечатван или използван от печатни и електронни медии, от новинарски и комерсиални сайтове, без специално разрешение за това. За получаване на разрешение, виж страницата Контакт в дясната лента на този блог.
Право за свободното препечатване на текста имат сайтовете www.kafene.net и www.svobodata.com, както и всички лични и некомерсиални сайтове и блогове.
През последната седмица добрите новини последваха примера на Бойко Борисов и тазгодишното дъждовно лято и заваляха всекидневно.
Започна се с добрата новина, че вече си нямаме бивш цар, бивш премиер и бивш целуващ се с комунисти демократ на име Симеон, начело на псевдополитическа партия от рядкожълтия спектър. След като лично Бащицата на царедворците /да не се бърка с Повелителят на мухите, но и да се бърка, лошо няма/ подаде оставка, политолозите от цял свят радостно възкликнаха в един глас, защото най-сетне се доказа, че в политиката такова животно нема и не може да има. Поне не като нормална политическа реалност и като реална политическа перспектива.
Докато в характерния си езиковедски новостил обявяваше липсата на таковата животно, Симеон се опита да внуши на публиката две неща – че това е достойна стъпка и че, пак достойно, завинаги ще си остане в България да ни ощастливява. Той даже малко се ядоса на журналистите, че нещо сякаш не му вярват. Ама те пък, горките, как да му повярват, след като през последните осем години са виждали с очите си, че винаги когато лъже, Гуруто на честната дума неизменно намята плаща на честта и достойнството. А онези от тях, които вярват не само на очите, но и на разума си, знаят, че той всъщност Прочетете остатъка от публикацията »
КАК „РОДНИНА-МИЛИЦИОНЕР“ СЕ ПРЕВРЪЩА В „КОМУНИСТ-МЕСИЯ“
Пламен Асенов
08.07.2009
Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” и не може да бъде препечатван или използван от печатни и електронни медии, от новинарски и комерсиални сайтове, без специално разрешение за това. За получаване на разрешение, виж страницата Контакт в дясната лента на този блог.
Право за свободното препечатване на текста имат сайтовете www.kafene.net и www.svobodata.com, както и всички лични и некомерсиални сайтове и блогове.
Има разни формули, чрез които обществата внасят известен ред сред самите себе си, когато става дума за участие във важни обществени събития.
Например в България през 60-те и 70-те години такава формула беше подреждането “пионерче-пионерка”. Тя беше валидна не само за прогимназиалното ниво на живот, а навсякъде. Някои се опитаха да диференцират работата по възрастов признак с идеята за “комсомолец-комсомолка”, но удариха на камък. Дори сред студентските бригади “пионерче-пионерка” си остана класика по отношение на това кой с кого ще спи след тежкия работен ден. Тази формула ентусиазирано се подкрепяше например и по време на тогавашните обилни производствени банкети, където човек имаше шанс не само да хапне и пийне за сметка на завода, но и да чукне изцяло за своя сметка нещо чуждо, по случайност предвидливо подредено отляво или отдясно му на масата.
По-късно, през 80-те години, се появи филмът “Опасен чар” и “пионерче-пионерка” бързо и единодушно се замени с прочутата форма на подреждане “роднина-милиционер”. Нейната многопластовост и дълбок смисъл веднага грабнаха сърцата на всички. Щом видеха в комунистическия официоз ”Работническо дело” снимка на членовете на Политбюро, хората тутакси започваха Прочетете остатъка от публикацията »
Евроизбори 2009: ВНИМАВАЙТЕ ЗА ЧЕРНА ДУПКА
Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
12.06.2009
Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” и не може да бъде препечатван или използван от печатни и електронни медии, от новинарски и комерсиални сайтове, без специално разрешение за това. За получаване на разрешение, виж страницата Контакт в дясната лента на този блог.
Право за свободното препечатване на текста имат сайтовете www.kafene.net и www.svobodata.com, както и всички лични и некомерсиални сайтове и блогове.
/Фили/ Миналата неделя в България се проведоха избори за Европейски парламент, които преминаха при избирателна активност малко над очакваната. Квотата от 17 депутатски места, която страната има, бе разпределена между шест партии. Предварителните очаквания на социолозите бяха само пет от тях да бъдат представени в Европарламента. Голямата изненада се оказа представянето на НДСВ, партията на Симеон Сакскобургготски, която във всички проучвания за нагласите имаше едва процент, процент и половина от гласовете, а на самите избори изведнъж получи близо осем на сто. Така с една стотна от процента НДСВ изпревари Синята коалиция и взе цели две депутатски места.
Голяма изненада предизвика също представянето на някои от по-малките политически формации, които, въпреки че не успяха да изпратят свои представители в Брюксел, дадоха сериозен повод за размисъл по темата какво би станало, ако вотът от европейските избори в голяма степен се повтори и на изборите за национален Парламент, които са след по-малко от месец.
Буквално шок предизвика партия “Лидер” на бизнесмена Христо Ковачки, която, също като НДСВ, на практика не се появяваше като сериозен политически субект в предварителните проучвания, но на самите избори само четири стотни от процента не и стигнаха, за да има свой депутат в Брюксел.
Сравнително добре, но в рамките все пак на очакваното, се представи и наскоро формираната партия “Ред, законност и справедливост” на Яни Янев, която се опитва да се вмести в незаетата и незаемана през последните 20 години консервативна политическа ниша.
– Пламен, защо представянето на НДСВ и партия “Лидер” предизвиква чак такава голяма изненада? Все пак жълтите вече два мандата Прочетете остатъка от публикацията »
ДОГАН Е СТАНАЛ ХРИСТИЯНИН, МАЙ
Пламен Асенов
10.06.09
Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” и не може да бъде препечатван или използван от печатни и електронни медии, от новинарски и комерсиални сайтове, без специално разрешение за това. За получаване на разрешение, виж страницата Контакт в дясната лента на този блог.
Право за свободното препечатване на текста имат сайтовете www.kafene.net и www.svobodata.com, както и всички лични и некомерсиални сайтове и блогове.
Преди евроизборите Ахмед Доган май е станал християнин.
Не, нямам предвид точно да се е покръстил, но изглежда някак си е прихванал от способността на големите светци в християнството да възкресяват мъртъвци. А това е една способност, която със сигурност го прави по-християнин от мнозина.
По време на изборите той собственоръчно, с помощта, разбира се, и на своите всеотдайни апостоли, възкреси от мъртвите цели две партии – НДСВ на бившето величество Сакскобургготски и “Лидер” на настоящото величество Ковачки.
Те и двете са величества в различни сфери и по различен начин, с различен произход, с различни светогледи, но с две общи цели в живота – възможно най-добро обслужване на господарите си и възможно най-пълноценно задоволяване на растящите материални и духовни потребности – както се казваше по времето на комунизма – само че не на “народа”, а на собствените си персони, фамилии и пак на господарите си. Както в действителност се и правеше по времето на комунизма, независимо от това какво се казваше.
Не мога да не си го представя Доган, изправен в цялото си енергично величие пред пещерата, където са двете вмирисани партийни мумии, да вика с пълно гърло – “Симеоне, стани! Христо, `айде и ти, бе!” И после Прочетете остатъка от публикацията »
ОБРАТНОТО НА МАЙМУНИ
Пламен Асенов
20 Май 2009 г.
Четирима велики мъже на България, четирима големи картоиграчи, четирима титани на мисълта и действието, напоследък направиха изявления с цел да ни покажат колко сме тъпи.
Нека не бъда разбран погрешно. Те не направиха умни изявления, за да демонстрират колко сме тъпи, а направиха тъпи изявления, с които още по-добре ни показаха колко сме тъпи. Тъпи сме, че сме ги избрали, че им плащаме каквото им плащаме, че ги пращаме да ни представляват пред света, че им даваме медийно време да ни правят на обратното на маймуни…..
Да започнем с великия мъж, от който най-малко неща ще зависят в бъдеще – другарят Симеон Сакскобургготски. От неговото интервю за “24 часа” разбираме, че той е “ужасен реалист”. Което си е така откъдето и да го погледнеш. Ужасен, в смисъл – истински, реалист е заради лакомията си човешка по отношение както на спорни имоти, така и на безспорни комисиони. Ужасен, в смисъл – лош, реалист е, доколкото си няма хал-хабер или изобщо не му пука за реалността. Неслучайно в интервюто откровено си признава, че в България не е правил нищо “с някаква амбиция или замисъл”. И накрая ужасен, в смисъл – ужасен, реалист е другарят Симеон, защото с присъствието си в страната превърна в норма политическия популизъм, а с отсъствието си от терена на политическата принципност върна страната в ръцете на комунисти и ченгета, с което я върна назад и в нейното историческо развитие. Утехата е, Прочетете остатъка от публикацията »
ЛЕТНИ ВОЛИ И НЕВОЛИ
Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
06.07.2007
/Фили/ По всичко личи, че летните месеци, както неведнъж е ставало през последните години, ще бъдат използвани от политиците в България за прегрупиране на силите и за изчистване на натрупани стари противоречия. Първото действие – прегрупирането на силите – в случая се налага заради факта, че това време всъщност е период между отминалите избори за депутати в Европейския парламент в края на май и предстоящите избори за местни органи на властта наесен. Първите в страната европейски избори всъщност очертаха една доста различна от досегашната картина на политически съотношения в държавата, картина, която основните политически играчи надали биха искали да се повтори и на местните избори.
Неслучайно още през юни две от главните партии в управляващата тройна коалиция – Българската социалистическа партия и Националното движение Симеон Втори, които получиха сериозни удари в кампанията за евродепутати, проведоха конгреси с основна цел консолидация и затягане на редиците. А в известен смисъл – и концентрация на партийната власт. Техните лидери къде повече, къде по-малко успешно, се опитаха да се освободят от пречещи им вътрешнопартийни фактори.
Симеон Втори например поднови почти изцяло състава на партийното ръководство на НДСВ, като намали в него тежестта на тъй нареченото юридическо лоби и, въпреки разразилите се скандали, очевидно преодоля засилващата се тенденция в партията към напускане на управляващата коалиция.
Лидерът на БСП Сергей Станишев пък, по преценката на всички наблюдатели, успя елегантно да се освободи от тежката си досегашна зависимост от двамата свои партийни заместници – бившият министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров и министърът на вътрешните работи Румен Петков.
В същото време почти месец в страната се отлагат наизбежните вече правителствени промени, след като двама министри и поне четирима заместник-министри бяха освободени или сами напуснаха своите постове. Прочетете остатъка от публикацията »
Избори за евродепутати: КАК ЕХОТО НЕ ЗАГЛЪХВА
Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
08.06.2007
/Фили/ Проведените преди двадесетина дни в България избори за депутати в Европейския парламент не успяха да мобилизират обществена енергия по време на самото гласуване, но доведоха до сериозни, дори малко неочаквано сериозни, трансформации във вътрешния живот на редица партии, както и до промени в правителството, които се очаква да продължат през следващите седмици. При това се оказа, че от тези трансформации са засегнати не само партиите, които получиха по-лош от очаквания резултат, като Българската социалистическа партия, но и тези, за които резултатът беше предварително ясен – като НДСВ например.
Процесът започна с оставки на ръководствата на двете основни десни партии – Демократи за силна България и Съюза на демократичните сили, които не успяха да спечелят нито едно депутатско място. Оставките дойдоха още в първите дни след изборите и дадоха повод на коментаторите, които досега определяха десницата като нещо малко и незначително, да заговорят за нея като за нещо вече на практика несъществуващо. При това и с абсолютно непредвидимо бъдеще.
Най-голямата управляваща партия – БСП, също бе чувствително разтресена. Колективна оставка подаде основният ръководен орган на социалистите – Изпълнителното бюро. Министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров, който преди изборите се оказа замесен в сериозен скандал с подозрения за корупция, също подаде или беше принуден да подаде оставка, а лидерът Сергей Станишев обяви предсрочно свикване на поредния партиен конгрес още на 16 юни. С този ход Станишев, който обикновено е обвиняван за малодушие и несамостоятелност в действията си, всъщност за първи път демонстрира истинска решителност за водене на политическа битка и на практика си осигури силни позиции срещу всички известни дисидентски групи в социалистическата партия. Кризата пък в Националното движение Симеон Втори, другата партия от управляващата тройна коалиция, се оказа още по-сериозна, след като на проведения преди дни конгрес личностни противоречия, свързани със загуба на властови позиции, доведоха до вътрешен конфликт, за който все още не е известно как ще се развие и докъде може да доведе.
Така съвсем оправдано изглежда усещането, че гърмът от изборите за евродепутати в България се оказа по-слаб от звука на ехото, което продължава да заглъхва. Прочетете остатъка от публикацията »
Блогът на Пламен Асенов 