Блогът на Пламен Асенов

Говори Пловдив: „MADE IN RUSSIA“ ИЛИ ЗА ДЪЛБОКАТА СЯНКА НА МРЪСОТИЯТА

юни 30, 2014 at 2:14 pm (Публицистика) (ДАНС, Първанов, баадер и майнхоф, банкова криза, партия абв, руско отмъщение, тероризъм)

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Няма да кажа нищо за техническата страна на банковата ист/е/ория, която се разиграва в момента в България, за да не започна да говоря глупости.
Моите отношения с банките се свеждат най-вече до откриване в тях на сметки, които после стоят празни, защото няма с какво да се напълнят – така че наистина не съм вътрешен човек за системата.
Не мога да пропусна обаче да споделя някои съображения, свързани с философската и политическата страна на аферата, които започват с това, че организирана атака срещу български банки има и това мога да видя дори аз с моето просто око. А тъй като е ясно, че атаката срещу банковата система на една страна е атака срещу самата страна, то тук е мястото да се зададе един от основните политически въпроси – кой има интерес от това.
Не знам какви отговори дават шефът на ДАНС, главният прокурор и вътрешният министър. Не знам, защото, въпреки, че ние, гражданите, им плащаме заплатите, те отказват да кажат на нас, гражданите, каквото имат да казват по темата, а говорят глупости за това кой нямало да си тегли парите. Поне онзи ден, след срещата на тази света троица, у мен остана впечатлението, че тия тримцата или не знаят изобщо за какво става дума, или знаят прекалено добре – затова отказват да говорят.
Която и от двете възможности да е вярна обаче, все е лошо за всички.
Бързите арести на някакви хора, дето пускали мейли и есемеси, та да предизвикват паника в обществото, са добра стъпка в правилната посока. Тя обаче едва ли е и достатъчна стъпка. Защото най-вероятно тези тримата са просто мюрета. Дори децата са наясно, че подобна атака срещу банковата система не може да бъде дело на случайни хора, на които в един и същ момент им хрумва да атакуват една и съща банка. Да не говорим пък за това да сложат малко взрив пред някаква си банкова врата.
Напротив, подобна атака е целенасочена, добре подготвена и добре управлявана специална операция, извършена от организирана и централизирана сила, която, на всичкото отгоре, знае как да стои в дълбока сянка.
Тоест, откъм страната на сега арестуваните чорапът няма да се разплете, защото, ако те наистина са замесени по един или друг начин в аферата, то са само изпълнители на ниско ниво, които най-вероятно не знаят дори кои са преките им поръчители, какво остава за истинските идеолози и организатори.
Ало-о-о, другарите от ДАНС, това да ви прилича на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ВЕЛИК Е НАШИЯТ ВОЙНИК, АМА НЕ ЧАК ТОЛКОВА

март 21, 2011 at 5:37 am (Публицистика) (Либия, Първанов, Русия, Чавес и Кастро, българска позиция, хуманитарна криза)

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Велик е нашият войник, ама не чак толкова, колкото сме свикнали да му пеем. Всъщност, сам по себе си той може и да си е велик, човекът, но в съвременния свят само личната величавост не стига, трябва да има налице и някои други неща.

Оказва се, да речем, че изминаха седем години, откак страната ни е пълноправен член на НАТО, а руските изтребители, с които сме въоръжени, още се разпознават от системата “свой-чужд” на съюзниците ни като чужди. Оттук възникват няколко фундаментални въпроса.

Например – какво ще стане, ако два български самолета навлязат във въздушното пространство на Русия, тяхната система като свои ли ще ги разпознае или като чужди? Или обратно – ако два руски самолета влязат във въздушното ни пространство, докато два български си патрулират на воля из него? Нашата система за противовъдушна отбрана като какви ще разпознае руските и в създадената каша няма ли да отстреля своите, вместо чуждите? А как биха могли да реагират на такава случка съюзниците ни от Гърция и Турция – да не гъкнат в наша защита, за да не уцелят случайно и своите, или да стрелят по всичко, което мърда, за да защитят границите на НАТО-вската общност?

Да не говорим, че ето, една такава дребна техническа подробност тотално ни пречи да се включим сега в доброволната коалиция, а ще ни попречи да изпълним и прекия си съюзнически дълг, ако целокупното НАТО вземе решение за участие на Алианса в операцията в Либия. То не че имаме и някакво голямо желание да се намесваме, де, ако се съди по позицията на президента Първанов, но и да имахме – ядец.

Като споменах Първанов, да изясним някои неясни, но важни моменти от неговото изявление по повод операцията в Либия. Например той заяви еднозначно, че “България не трябва да участва във Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 4 коментара

НЕУТРАЛИТЕТ ПО ВРЕМЕ НА ЧУМА

март 10, 2011 at 7:52 am (Публицистика) (Духовна Сан Стефанска България, Първанов, неутралитет, посланици-ченгета, свински войни)

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Първанов ще запази неутралитет на предстоящите президентски избори – съобщи самият той при посещението си във Виена. Според него неутралитетът се изразява в това, че няма да посочи кого предпочита за свой наследник сред кандидатите за високата порта. Освен…..Разбира се, че винаги има едно “освен”. Освен ако “ситуацията не стане достатъчно сложна и драматична”.

Тази концепция силно ми прилича на концепцията да запазиш неутралитет по време на чума.

От друга страна, то и аз все се каня да запазя неутралитет спрямо красивите млади девойки с чаша вино в едната ръка и кубинска пура в другата, граждани, но все не успявам. Най-малкото, защото такива ситуации винаги се оказват достатъчно сложни и драматични, та човек не може да ги пренебрегне. И, помнете ми думата, сегашният ни бивш президент също няма да успее. А ето и некои особено важни съображения като обосновка на последното твърдение.

Първо, също както онази не малка част от българския народ, която, кой знае защо, си харесва президента, забелязал съм през годините, че президентът пък си харесва думата “неутралитет”. Само че избягва да обясни публично факта, който несъмнено знае – че да запазиш неутралитет не означава да не участваш в събитията, а означава да стоиш като кибик привидно настрани, докато бунаците се бият в калта. И накрая да извлечеш само ползите от боя, без вредите.

Подходящ пример за това са свинските войни около Коледа, когато един срещу друг се възправят прасе и човек с кървав нож – всички останали пазим неутралитет. А после  целокупно плющим мръвки, без угризения. Е, може и да не звучи като особено джентълменска поведение, но пък е воистина печелившо за сметка на това.

Второ, да не посочиш кого предпочиташ за наследник не е равнозначно на запазен неутралитет. То обаче е равнозначно на други две Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 2 коментара

НЕ НОВО ВЪЗРАЖДАНЕ – ЕПОХА НА ПРОСВЕЩЕНИЕ НИ ТРЯБВА

март 7, 2011 at 5:42 am (Публицистика) (Борисов, Възраждане, Просвещение, Първанов, Русия)

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Около Трети март по някоя от телевизиите вече отдавна бившият български президент Георги Първанов излезе с голяма мъдрост да ни убеждава, че на България и трябва ново Възраждане.

Колкото и да съм подозрителен по принцип спрямо думите и делата на този индивид, в случая предпочитам да мисля, че това хрумване все пак му е дошло от някоя и друга празнична чаша с вино, обърната в повече, нежели да има общо с мерака самият той, начело на първолашката формация АБВ, да оглави и предстоящия ни нов Ренесанс. Не знам защо предпочитам да мисля така – нищо, че меракът му постоянно нещо да оглавява е очевиден.

Може би защото смятам, че уж историкът Първанов би трябвало да знае как някаква форма на Възраждане, макар и не особено пълноценна, ние като народ вече сме преживели и да е наясно, че историята неизменно обръща всички опити за повторение на епохите в карикатура. Или в нещо още по-лошо.

Другата евентуална причина – уж историкът Първанов би трябвало да знае също, че ренесансите по света са обществени процеси, които са тясно свързани и се развиват във феодална епоха, не в някаква друга. И ако тепърва пък ще правим Ренесанс в България, значи трябва да се повърнем назад към феодализма. Е, най-малкото – към времето на комунистическия феодализъм, от който уж се отървахме с толкоз мъки.

Третата възможност е не толкова общотеоретична, колкото следствие на практическия разум. Тя гласи, че ако Първанов искаше да прави ново Възраждане в България и имаше добри идеи за това как то да стане, разполагаше с период от цели десет години начело на държавата, за да увлече масите и да го стори. Сега вече, като излезе от президентството, влиза в графата “и други”, заедно например с възрожденския поет Пишурката. И други.

Казаното дотук обаче, граждани, не означава, че Георги Първанов няма да се опита да ни вкара в концепцията си за новото Възраждане. Ще се опита, но не защото дотам му стига акълът, а защото натам му се разпростират интересите – личният му политически интерес и Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар

ПРЕКАЛЕНО ВИСОК, ДОРИ КОГАТО Е ПАДНАЛ

февруари 17, 2011 at 6:41 am (Публицистика) (Борисов, Бургас-Александруполис, ДС, Консултативен съвет по национална сигурност, Първанов, Хемингуей, ирония и жалост, кръгла маса за СРС, рейтинги, система на подслушване, скромност)

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Онзи ден, докато зарязваше в Сухиндол, бившият вече президент Първанов помоли да го извиним за нескромността. Той се похвали с рейтинга си, като каза, че пожелава на всеки български политик след десет години на върха да му е толкова висок, дори когато е паднал.

Верно – висок му е. Твърде висок, за да е истински – но нали за това служат на Родината нему присъдружните социолози. От друга страна пък, струва ми се, че по твърде истински начин този, високият, отразява височайшата народна любов, базирана най-вероятно на свойственото за българина безхаберие към всички онези реалности, които не му бъркат пряко в джоба. В душата може, в джоба – не. `Ми то при това положение, граждани, с основание можем да сметнем, че ако изборите бяха сега и че ако Първанов по Конституция имаше право да се кандидатира за трети мандат, пак щяхме да си го изберем, а?

И верно – наистина е нескромно от негова страна да се изтъква. Само че нескромността можем да му простим. Даже най-великодушно го правим, ето в този момент. Струва ми се дори, че ако някой път през последните десет години Първанов беше проявил и истинска скромност – и нея можехме да му простим, `щото това са нормални човешки работи, почти всеки е грешен по тази линия.

Но горе-долу със скромност и нескромност ми изглеждат да се изчерпват двете основни прегрешения, за които можем да му кажем от сърце – просто да ти е! Всичко друго, сътворено от него, докато се жертва за нас самоотвержено на високия български политически връх, е неимоверно трудно да се прости, освен ако не сме измислили нов вид индулгенции и да сме му връчили вече първата от тях.

Индулгенция, но не продадена срещу пари, защото се знае, че не само Първанов, а и никой друг нас като народ само с пари не може да ни купи, индулгенция, продадена срещу напълно абстрактни понятия като чест, достойнство, национални интереси и други. В смисъл, че ние сме си ги продали, пък той получава опрощение за сметка на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар

ЧЕНГЕДЖИЙСКАТА ЧАЛГА ЕПОХА НА БЪЛГАРИЯ

януари 17, 2011 at 8:02 am (Публицистика) (Алексей Петров, Михов, Първанов, СРС, Сашо Диков, Цветан Цветанов, поръчителите, скандал-подслушване-Борисов)

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Напоследък в тази държава все повече се чувствам като актьор, който играе ролята на зрител, седнал удобно в киносалона, а на екрана пред него прожектират онзи филм, в който ролята на зрителя се изпълнява от мен като актьор, който играе ролята на зрител от филма, прожектиран пред зрителя, който като актьор играе ролята на зрител във филма. Докато в тази каша се мъча да разбера кой кой е, наляга ме дрямка. Не допускам обаче дрямката да ме обладае изцяло, защото знам, че някакъв екшън непременно ми предстои – или ще ме праснат с торта през лицето, или ще ми взривят стола, или друга някаква гадост ще ми се стовари на главата.

`Ма не може така, бе, граждани! В кой свят живеем, на кой континент, в кои времена? Избухва лайняният ченгеджийски вулкан насред София, от него върху главите ни се посипва пепел от една история, пълна с множество тъпи, но силно преплетени  криминални сюжети и всички ние гледаме втренчено, захласнати от динамиката на околния живот. Че съдържимото на вулкана вече обилно оплиска в червено и кафяво лицата ни, че вони наоколо, та се не трае, че продукцията е отчайващо ниско бюджетна, но с гарантирани огромни печалби за съчинителите си изцяло на наш гръб и за наша сметка, т`ва сякаш няма никакво значение. Ние гледаме ли, гледаме.

Ами поне да си бяхме дали сметка, че цялата работа е плод просто на третата епоха на чалгата в България. Първата от тези три епохи започна още в зората на демокрацията, когато чалгата се изля навън от дебелите културни пластове на колективното ни подсъзнание и шеметно завладя доста тънките културни пластове на колективното ни съзнание. Втората епоха очевидно стартира, когато преди десетина години чалгата се трансформира от културен в политически феномен, като превърна и без това крехките ни демократични устои в лигаво популистко блато. И сега, логично, сме изпаднали в третата, ченгеджийската, чалга епоха.

За разлика от първите две епохи обаче, когато чалга певците и певиците излизаха с гордост да си показват срамотиите по сцената с цел лично облагодетелстване, най-характерната особеност на третата чалга епоха е, че истинските певци са невидими или поне добре скрити – някои зад полупрозрачни паравани, други зад плътните черни кулиси, трети сигурно са на самата сцена, но играят ролята на някой съвсем друг, например такъв, който го няма на сцената, а четвърти вероятно са се омешали и със самите нас, зяпналата от изумление публика, само дето формата им на невинни граждани се допълва от Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар

БЕЗ ПОВЕЧЕ „ГАЗПРОМ“ – ТОЗИ ПЪТ НАИСТИНА?

септември 24, 2010 at 6:10 am (Публицистика) (Борисов, Газпром, Първанов, Южен поток, политически ефекти, президентски избори, решение за газа на ЕП)

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!  

/Фили/ Едно решение на Европейския парламент е на път да постави в абсолютно нова светлина темата за газовата, пък и цялостната енергийна обвързаност на България с Русия. Нищо чудно също в средносрочен план то да доведе и до по-чувствително разместване на политически пластове в страната, доколкото въпросът за отношенията с Москва винаги е бил чувствителен и значим фактор в българската политика.

Става дума за гласуваните във вторник от Европарламента нови процедури за координация и нови изисквания за взаимосвързаност на газовите мрежи в Европейския съюз. На практика това означава, че страните-членки ще трябва да се отърват от  монопола на руската компания “Газпром”, при това – през следващите само четири години.

Решението на Европейския парламент изисква страните да покрият стандарти за доставка на суровина, като изградят допълнителни капацитети за съхранение и въведат технологии за двупосочно движение на газ, осигурят връзки към интегрираната газопреносна мрежа на ЕС и намалят зависимостта си по отношение на един-единствен доставчик от трета страна. Самите междусистемни връзки пък трябва да са готови в следващите три години, като за изграждането им Европейската комисия, която е изпълнителен орган на съюза, е предвидила бюджет от милиард и 400 милиона евро.

България, заедно със Словакия и донякъде Унгария, са известни като най-силно обвързаните с руските газови доставки европейски държави. На практика всъщност за София зависимостта е сто процента, което до голяма степен важи изцяло за българската енергетика, не само за газа. Нещо повече – в лицето на президента Първанов и доскоро управляващата, а сега най-голяма опозиционна партия БСП, тази обвързаност има сериозно политическо лоби в страната. Въпреки известни колебания в началото на мандата си, сегашното правителство на ГЕРБ, начело с премиера Бойко Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар

КОГА РАЖДАТ БРЕМЕННИТЕ

септември 17, 2010 at 6:35 am (Публицистика) (Етиен дьо Понсен, Първанов, алтернатива, депортирани роми)

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/. За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!  

/Фили/ С няколко свои изяви през последните дни президентът Георги Първанов отново влезе във фокуса на общественото внимание.

В резултат на дълго настояване от страна на премиера Бойко Борисов, той най-после съвсем еднозначно заяви, че наистина подготвя свой политически проект за времето след малко повече от година, когато вече няма да е президент и се ангажира да бъде “алтернатива на управлението на ГЕРБ”.

„В държава, в която премиерът се опитва да превърне осем милиона сънародници в обекти на своята политика, не е зле да има и един политически субект с алтернативна визия и политика“ – каза той в понеделник. Няколко дни по-късно Георги Първанов  уточни, че под алтернатива има предвид просто по-добро управление, но добави, че известното публично напрежение, което се поддържа между него и премиера Борисов е “конструктивно” и не означава, че двамата не се срещат и не постигат съгласие по наистина важни за страната теми.

За публиката така и остана неизвестно обаче дали точно като проява на алтернативно мислене или по друга причина президентът Първанов, който по Конституция има преки отговорности към външната политика на страната, изрази силно разминаващо се с официалната българска позиция мнение по въпроса за депортираните неотдавна от Франция няколко десетки български граждани от ромски произход. За разлика от външния министър Николай Младенов, според когото “връщането на ромите не е групово депортиране в нарушение на човешките права”, той каза, че “изгонването на български и румънски роми не е нормално и се разминава с европейските ценности”.

Така или иначе обаче, стремежът на българския президент да се представи за алтернатива на сегашното управление и да подготви почвата за оставането си в активната политика по-късно, поражда много въпроси и най-малкото може да се окаже Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 2 коментара

МАЛКИ РАДОСТИ ОТ ГОЛЯМАТА СЦЕНА

август 9, 2010 at 6:13 am (Публицистика) (АЕЦ "Белене", Божидар Димитров, Ваня Стамболова, Първанов, Симеон Дянков, Симеон Сакскобургготски, Тадич, безобразия, мощи на Св. Йоан Предтеча, спорт и култура)

https://asenov2007.wordpress.com/  /виж в дясно – 1. Подкрепа за блога/   

• При скука чужденците да учат български, а ние да се огледаме наоколо – ще видим, че забавленията ще ни легнат на практика без пари и без усилия 

Пламен Асенов, политически коментатор 

Нашият свят със сигурност е място, където се точи добра бира, прави се хубав хляб, а понякога получаваш и наистина прилична пържола. Опрем ли до зрелища обаче, някои се оплакват, че им е скучно. Вероятно те просто очакват повече, отколкото могат да получат срещу парите си. Или не търсят на правилното място. За да избегнат скуката, бих посъветвал чужденците да учат български. Така ще докоснат наистина забавни тънкости от нашия обществено-политически живот, които иначе им убягват при превода. А ние пък да се вгледаме в кипежа наоколо – ще видим, че забавленията ще ни легнат на практика без пари. И без усилия, както ни допадат. 

1. Безобразия за 2 милиона 

В сряда правителството отпусна от фискалния резерв 2 милиона лева на Националната разузнавателна служба, за да бъдат покрити – според думите на премиера Борисов – “едни безобразия, извършени във Франция”. Той не съобщи от какъв вид са въпросните безобразия, защото информацията е класифицирана. Но тълпата подпали моторетката на низките си страсти и по места вече текат залагания – какво ли са сътворили тоз` път доблестните български разведки.

Сведущи твърдят, че до 1 милион, изхарчени за по-обикновени безобразия, могат да си представят. Например картината: Енрике Иглесиас – пиян и гол на водни ски, както я описват медии. Ако този подход се следва упорито, в комбинация с група манекенки, откарани на пустинен остров за седмица-две, милионът не ти мърда. Както се знае, първият милион трудно се трупа, лесно се харчи. За втория обаче ситуацията е обратна – лесно се трупа, но трудно се харчи. Защото обикновените безобразия бързо омръзват, а измислянето на нови е голям зор. Та и в нашия случай – залаганията продължават.

Не ме интересува печалбата от залагане, но имам два въпроса по темата. Откога безобразията, извършвани от държавни чиновници, на които данъкоплатците плащат заплати, са класифицирана Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 5 коментара

ЗА ЛИПСАТА НА ТОВА, КОЕТО НЯМАМЕ

юни 21, 2010 at 4:19 am (Публицистика) (Вийон, Памела Андерсън, Първанов, Сократ, Хелър, алтернатива, граждански проект)

https://asenov2007.wordpress.com/  /виж в дясно – 1. Подкрепа за блога/   

• Алтернатива на какво ще бъде планираният и обявен вече от президента Георги Първанов бъдещ негов граждански проект? 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив 

Липсва ли ни това, което нямаме? е класически въпрос с още по-класически отговор – Зависи!

Трябва да признаем, че понякога ни липсват твърде  странни неща, които нямаме. В една поема отпреди няколко века, Вийон с болка попита “Къде е ланският сняг?”, а  преди около 50 години, в модерните времена, Хелър го пародира с “Къде са сноудените от миналата година?” Тия двамата обаче са писатели, следователно лудички по особен начин, следователно не правят чалга, следователно нямат силикон в циците и следователно за тях нищо добро не казваме, защото от тях съвсем нищо не четем, мерси.

В по-прагматичен план – твърде разпространено е мнението, че единственото свойство на парите е по марксистки да превръщат количеството си в единствено свое качество. Не е вярно, те имат също свойството да липсват на всички – както на тези, които нямат пари, така и на онези, които имат. За разлика от незримите чудовища като почтеност, морал, достойнство и прочие, които липсват само на онези, които наистина ги имат. Дори, кой знае защо и как, колкото повече ги имат, толкова повече им липсват. И обратно…..

Не знам как е в другите животи, обаче съм сигурен, че в този изненадите никога не свършват. Защото през последните дни в България се пръкна нещо още по-странно от жираф, нещо, което никой няма и никога не е имал, но и на никого не липсва и не е липсвало, с изключение на личния ни президент. Става дума за бъдещия граждански проект, който президентът Първанов обяви че иска да създаде /оглави, яхне, използва – всеки да избере по свой вкус/, след като приключи вторият му и, слава Богу, последен президентски мандат. За този проект се разбра толкова малко, че ситуация непременно изисква по-дълбок анализ, за да не остане електоратът с погрешното впечатление за нищо.

Твърдо се разбра например, че проектът няма да е политически, а граждански. Но Първанов обясни това си желание едностранно, само с факта, че вече се е наситил на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар

ДА ТИ ИЗЧЕЗНЕ ПОЛИТИЧЕСКОТО ОТ ПОЛИТИКАТА

юни 7, 2010 at 5:51 am (Публицистика) (КГБ, Първанов, Първанов-Борисов, Сакскобургготски, ЦРУ, чалга-политика)

https://asenov2007.wordpress.com/     

• Колко време може да се живее в такова състояние, преди да се стигне да крах, не е ясно – може пък ние в България да го можем вечно, макар да не ми се вярва 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив 

Представете си, че изчезне бойкоборисовото от Бойко Борисов, а ние продължим да си го броим за Бойко Борисов. За по-ясно – представете си, че изчезнат всички пари от финансовата система, но пазарът продължи да се държи, сякаш нищо не се е случило. Е, така стои въпросът напоследък и с изчезването на политическото от българската политика, процес, който всички се правят, че не забелязват. Или наистина не забелязват.

Откровени мераци това да се случи – да изчезне политическото и на негово място в политиката да започне да се вихри теорията на хаоса – има отдавна. Да оставим настрани прекалено общирната тема за дирижираното начало на прехода, за създаването на партии, които не са партии, поставянето на политически въпроси, които не са въпроси и извършването на политически действия, които не са политически. Да вземем само времето от 2001-ва година насам, когато на върха на държавата се настани Първанов, а на отсрещния връх – Сакскобургготски, и тия двамата започнаха да си общуват по овчарски, чрез провикване.

Самият техен избор беше не политическо, а антиполитическо действие от страна на тъй наречения народ. Който при това, както е известно, не бива да бъде критикуван, защото винаги е мъдър и никога не греши. Или защото другия път няма да ни избере. Факт е обаче, че Първанов по се спотайваше отначало, още му беше прясно оцапо дупето от участието в управлението на Виденов. Наистина, излизаше с някакви призиви за единство, за обединение – ясно около кого, макар неясно в името на какво. Но като цяло не се репчеше срещу политическото изобщо.

Сакскобургготски обаче си дойде с призив на уста да се унищожи вредната двупартийна система и да се възвиси политиката до всенародно желание умният цар да ни оправи. Нито двупартийна система в страната тогава имаше, нито ако я имаше, бедите биха идвали от самата нея като такава, нито царят беше умен. Но чалга-политиката се наложи в България със страшна сила. А като видя колко е успешна, Първанов, истински опортюнист, също се залепи Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 3 коментара