De Profundis: ЗАЩО ГЕРДЖИКОВ И ПАНОВ СЕ СТРАХУВАТ ДА ОПРЕДЕЛЯТ РАДЕВ, КАНДИДАТА НА ТЪМНИТЕ СИЛИ, ЗА СВОЙ ОСНОВЕН ОПОНЕНТ

октомври 13, 2021 at 1:11 pm (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-zashto-gerdzhikov-i-panov-se-strahuvat-da-opredelyat-radev-kandidatat-na-tamnite-sili-za-svoy-osnoven-oponent

Лошата новина, граждани, е, че нещо започва да ми понамирисва цялата работа откъм двамата кандидати за президент от демократичния спектър – Анастас Герджиков и Лозан Панов. Вече две седмици, откак имената им са известни и те, заради потенциала, който носят, бяха приветствани от нормалните хора като отдавна чакан нов полъх в българската политика, затлачена от безобразията на разни безобразници. Но, за съжаление, през тези две седмици от самите тях не произлезе нищо по-хубаво от имената им.

Критиките ми са в три направления. Първо, не виждам и не чувам те – не с половин уста, а отчетливо и ясно – да определят Румен Радев, кандидата на тъмните сили, за свой основен опонент. Не виждам някой да е започнал реална битка срещу него, нито чувам изходните позиции, от които ще се води тя. И Герджиков, и Панов, се сучат по темата, въртят се като дервиши в някакви оплетени полуаргументи, полуреплики и много се чудя защо – не знаят как се прави ли, не могат ли, никой не им казва ли.

За капак на цялата работа, съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов, партията, която подкрепи официално Лозан Панов, онзи ден направи немислимото, като заяви: „Нашите колективни органи ще решат кого ще подкрепим на балотаж между Румен Радев и Анастас Герджиков“.

Какво, тепърва ще решат? И това, според Иванов, е някакъв вид избор – да се отвори широко вратата за десни хора, официално да гласуват за левия кандидат.

На всичкото отгоре, Иванов отново потвърди и позицията си, че никакво сътрудничество не може да има в бъдещия Парламент с ГЕРБ и ДПС.

Добре, бе, майна, съгласих се, с тях не може – обаче с БСП може, така ли? С БСП?

И защо – защото Корнелия Нинова е по-умна, по-диалогична и по-европейски ориентирана от Станишев и другите тути-кванти от червената банда? Защото партията се извини за престъпленията си от сто години насам, включително съветизацията на страната и всички други беди, които докара на хората през комунистическата диктатура? Защото се извини също – а може би дори е изначално невинна – за масовото етническо прочистване, ехидно наречено „възродителен процес“? Защото няма нищо общо с реализацията на напълно криминалния български „преход“?

Трябва да се съгласите, граждани – точно така излиза от думите на Христо Иванов и точно това значи неговата готовност да сътрудничи с червения дявол. Честно казано, ако Лозан Панов споделя подобни възгледи, жална ни майка на всички, които го припознаваме и ще го изберем като демократичен кандидат.

Така или иначе обаче, важното в случая е друго – че докато и Герджиков, и Панов, плюс хората около тях, се помотват с леки, но напълно безсмислени взаимни пререкания, Румен Радев върви из страната и си върши кандидат-президентската работа необезпокояван от основните си съперници.

Второто направление в критиката ми за досегашното поведение на Анастас Герджиков и Лозан Панов, е свързано с факта, че между тях прехвърчат нежелателни искри – засега леки, но кой знае те какъв огън могат да запалят.

Веднага, след като Анастас Герджиков каза, че, ако не стигне до балотаж, той лично би подкрепил Лозан Панов за втория тур, Панов пък даде да се разбере, че той не би отвърнал със същото. Това изобщо не прозвуча като джентълменско поведение на политик, който си дава ясна сметка за ситуацията, в която се намира не само той, а и цялата страна – а оттам, не си дава ясна сметка и за отговорностите, които поема. 

И пак да попитам – защо е всичко това? Защото Герджиков е подкрепен от ГЕРБ ли? Ами нали той, също като самия Панов, е издигнат всъщност от инициативен комитет и, също като самия Панов, държи да бъде разглеждан като независим от партиите, които го подкрепят. А и да не би Христо Иванов да не беше министър на Бойко Борисов – какво се правим на ощипани госпожици.

Или може би трябва да чуем онези приказки на Лозан Панов, според които, като участник навремето в партия „Новото време“, Герджиков всъщност е свързан с ДПС. Може и да има такова нещо, но, поне в момента, няма никакви доказателства за подобна връзка и тя звучи като изсмукана от пръстите.

В известен смисъл, ако погледнем чисто политологически, обяснението за това поведение на Лозан Панов е ясно – той не може да измести Румен Радев от това да стигне до балотаж, защото двамата играят с различни електорални отбори. Но, за да се добере до второто място на първия тур, трябва – и смята, че може – да измести Анастас Герджиков, с който, общо взето, имат доста смесена електорална периферия.

Но това са сметки без кръчмар, защото, докато се бият помежду си, двамата демократични кандидати ще се смразят, ще смразят и отношенията между своите избиратели и ще се лишат от така необходимата допълнителна подкрепа, за да бъде победен Румен Радев на втория тур. А това в момента е най-големият общ интерес за всички български граждани, дори за онези, които не знаят или не смятат, че е така. 

Третото направление на критиката ми е за цялостното поведение на Герджиков и Панов. Досега те и двамата не са демонстрирали на дело, че притежават онази диалогичност, за която иначе охотно говорят и с която смятат да обединят хората. И двамата не са показали, че „в няколко деня, тайно и полека“, могат да се превърнат от интелигентни специалисти и администратори в интелигентни политици. Още имам усещането, че те се чувстват в политическото поле точно като патета в кълчища.

Не съм чул също никой от тях да открои поне три водещи идеи, на които ще подчинят активността си като президенти. Лозан Панов е затънал до шия в темата за съдебната реформа и приказва за нея, каквото и друго да го питат. Имам чувството, че пружината му по тази тема е леко пренавита, защото иначе би трябвало да си дава сметка, че като президент той лично може да свърши доста малко по тази реформа, ако няма подходящото мнозинство в Парламента. А за повечето елементи от реформата „подходящо мнозинство“ означава „подходящо за промяна на Конституцията“.

На всичкото отгоре и за слепите е ясно, че щом коалицията на Христо Иванов, която подкрепя Панов, влезе в съглашение с БСП и откритите или прикрити левичари от останалите „партии на промяната“, съвсем никаква съдебна реформа няма да се състои. Че тя ако столетницата я искаше, щеше отдавна да я направи. А малолетните партийки наоколо пък не могат – и пак няма да могат – да се разберат дори за цената на паламентарните кюфтета, какво остава за съдебна реформа.

По подобен начин Анастас Герджиков все повече затъва в обяснения за смисъла на хипотетичното „обединение“ за което се държи упорито още отначало. Последно се оказа, че то ще е обединение не на всички с всички, а на много хора около някакви каузи.

Добре, де – какви са каузите? Това питам. Те трябваше веднага да станат достояние на обществото, за да има то време да ги приеме, да свикне с тях, да ги обсъди по своите вътрешни механизми и вече към края на кампанията да реши – дали ще се обедини или няма да се обедини около тях.

Но каузите засега си остават неизвестни.

Ще ми се да кажа и няколко думи за третия кандидат-президент от демократичния спектър, който се появи – Горан Благоев. Той е издигнат от коалицията „Национално обединение на десницата“. Коалицията е достатъчно малка, за да не се тревожат другите основни кандидати, но кандидатурата на Горан е достатъчно добра – поне на първо четене – за да послужи като спасителна лодка на онези демократично настроени избиратели, които в следващия месец евентуално ще се разочароват и от Герджиков, и от Панов.

Каквото и да се случи занапред обаче, утехата е, че този път наистина имаме възможност да избираме както трябва – не най-малкото зло, а най-доброто, което ни се предлага на политическия пазар, колкото и то да е колебливо, а понякога и спорно.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

2021 – ИЗБОРИ БЕЗ ИЗБОР И ДРУГИ НЕИЗБОРИ

януари 4, 2021 at 8:07 am (Публицистика) (, , , , , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия, Фили Ладжмън и Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

– Пламен, миналата година в България не се стигна до предсрочни парламентарни избори, но през пролетта идват редовните – какви са очакванията, свързани с тях?

– Изборите, в зависимост от ситуацията с коронавируса, ще са между март и май. Във връзка с тях много се говори за очаквана сериозна промяна,  но аз съм силно скептичен, Фили, към подобна възможност.

– Защо?

– Защото няма нито едно основание да мислим, че статуквото ще бъде променено, просто промяна няма откъде да дойде. В страната няма нова, сериозна политическа алтернатива, а старите играчи са се окопали дълбоко и най-вероятно конфигурацията в бъдещия парламент ще е близка до сегашната. Тоест, ГЕРБ пак ще е водеща политическа сила, втората, БСП, няма да изостане повече от сега, но въпросът е дали ще се приближи до ГЕРБ и колко, а за ДПС като трета партия човек може вече спокойно да заложи солидна сума пари.

– Много се говори обаче за възможността малките партии да променят нещата. Твърдят го и леви, и десни – но може ли наистина да стане?

– Много вълнения и шум има по темата колко и кои малки формации ще влязат в бъдещия парламент, но какъвто и да е отговорът, те няма да променят нищо. Нито една от тези партии с претенции не е доказала с програма, принципи и поведение, че, освен да осигури на шефовете си топли депутатски места, може да постигне нещо повече. Това означава, че след парламентарните избори ще бъде изключително трудно съставянето дори на правителство, което да е достатъчно стабилно, та да си изкара мандата. Какво остава за такова, което да има сили и възможности за необходимите реформи.

– Ще следим парламентарните избори като акцент на 2021, но тогава има и президентски избори. От тях какво да очакваме?

– Аз лично очаквам много шум, изключително напрягане на ситуацията в страната и непредвидим засега резултат.

– Какви са аргументите ти за това?

– Първо, публиката ще е здраво подгряла на парламентарните избори, загубилите ще искат реванш, спечелилите ще искат да затвърдят победата. И няма да има жестове като онзи на Борисов през 2016 – нарочно да издигне срещу Румен Радев напълно неизбираемата Цецка Цачева. Сега парламентарните позиции на всички партии са крехки и всяка ще иска да има опора в лицето на президента. Второ, президентските избори са персонални, а по тази линия много по-лесно се вадят компромати и стават скандали. Трето, вече е ясно, че Румен Радев ще се кандидатира за втори мандат, но не е ясно дали БСП пак ще го подкрепи. Четвърто, абсолютно неясно е кой ще се изправи срещу него от ГЕРБ. Отдавна се очаква Бойко Борисов да се оттегли от активната политика, но чрез президентския пост да гарантира нова жизненост и за себе си, и за партията. Дали това ще стане точно сега обаче – може би отговорът все пак зависи от резултатите на парламентарните избори. И пето, съвсем хипотетично, както подхвърли наскоро Иво Инджев – я да си представим, че на терена се появи трети силен играч, например Иван Костов. Тогава направо не ми се мисли какво ще стане.

– Пламен, а дали и доколко ситуацията с епидемията от КОВИД 19 може да повлияе на политическите процеси в страната?

– Засега изглежда, че не много, Фили, макар според някои обедняването на хората, което е следствие от ситуацията с вируса, рефлектира като засилено обществено недоверие към правителството. Дали е така и докъде ще се развие процесът е трудно да се каже, може би с наближаването на изборите ще е по-ясно. А и ГЕРБ добре се застрахова срещу такова развитие. Те приеха щедър бюджет за 2021, който не е реформаторски, но е ориентиран към помощ за най-засегнатите отрасли на икономиката и слабите обществени групи. На всичкото отгоре, бюджетът е подкрепен и от ЕС със солидни пари, които са целеви за справяне с вирусната криза. Така че, Фили, засега не очаквам КОВИД 19 да има огромно влияние и да доведе до изкривяване на политическата ситуация.

– А и ваксините вече идват, което принципно би трябвало да е светлина в тунела…..

– Да, ваксините идват, друг е въпросът за разумното отношение на хората към тях, но, така или иначе, като цяло в тази посока през 2021 очаквам разведряване. За разлика от други две посоки, където ще усетим негативни ефекти от собственото си поведение.

– Какви други посоки имаш предвид?

– Първо, готовността на САЩ да налагат санкции срещу руските газови тръби, които обхващат Европа в клещи от Север и Юг. Макар властите тук да се правят на разсеяни, няма да се отървем леко, само защото сме нарекли строящия се през наша територия „Турски поток“ „Балкански“ или „Български“. И децата знаят, че той си остава все така руски, а типичното ни шикалкавене само може да ни докара по-големи беди. Другата важна тема е за Македония и блокираното от нас начало на нейните преговори с ЕС. За разлика от темата за газопровода, където натискът е само от страна на американците, то тук се добавя и негативната европейска реакция. Брюксел като цяло, но особено Берлин в частност, са много недоволни от тази българска позиция. А тъй като именно Берлин е основен политически покровител на ГЕРБ и Бойко Борисов, предполагам, че още от началото на новата година натискът върху официална София ще се засили. Целта вероятно ще е да се постигне благоприятно решение на въпроса бързо, в следващите 2-3 месеца, още преди да са налице многото неизвестни, свързани с резултата от парламентарните избори.  

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар