De Profundis: КОНТРА-ДЕМОКРАТИЧНАТА РЕВОЛЮЦИЯ В БЪЛГАРИЯ ИЛИ НОВАТА ПОДМЯНА НА ПРОМЯНАТА

юни 2, 2021 at 8:24 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/de-profundis-kontra-demokratichnata-revolyutsiya-v-balgariya-ili-novata-podmyana-na-promyanata

Какво стана, граждани, с така жадуваната от мнозина промяна на всяка цена, промяната, дето щеше да е първата стъпка към доброто бъдеще на България, онази, дето щеше да се случи със сигурност, а дори да не се случи веднага, щяхме пак да излезем по площадите и да настояваме да се случи?

Ами хайде, де, какво чакаме? Да падне тавана? Ама още веднъж ли чакаме да падне? Щото вече и с просто око се вижда, че всъщност в милата ни родина стана точно онова, което логично се очакваше – безскрупулна, болезнена подмяна.

Е, може би не се тревожим особено, защото не ни е за първи път. По-паметливите помнят, че, поради невежеството и наивността ни като хора и общество, подобно нещо се случи през 1989 – 1990. Тогава крехкият и страхлив български порив към свобода и демокрация бе вкаран в капаните на псевдодемокрацията, а почти подсъзнателното желание за добро бъдеще чрез развитие на капиталистически свободен пазар съзнателно бе реализирано като пазар с мутренско-мафиотски „регулации“. 

Та и със сегашната така желана промяна става нещо подобно. И няма как да е иначе, то в политиката си има прости правила, които обаче не се учат от кварталните мъдреци в Ганковото кафене, нито пък ще ти ги разкрие жената на комшията под юргана.

Правило едно – когато искаш нещо, но не знаеш какво искаш и как да го постигнеш, някой друг ще постигне онова, което той иска. За твоя сметка, не в твой интерес.

Правило две – докато силите на доброто са затъпели или дремят под дебел пласт от тъпа, но ефективна пропаганда, силите на злото са винаги готови да действат. И знаят как. И си сътрудничат, защото се разпознават отдалече.

Правило три – силите на злото са далеч по-ефективни от тези на доброто заради ентропията. Тя е не само природен, но и обществен закон, който гласи – разрушението е много по-лесно от съграждането. И още – лъжата се пробутва и възприема по-лесно от истината. А също – наглостта побеждава възпитанието, омразата потиска разума, агресията надделява над неорганизираната или пасивна съпротива.

Само погледнете по-внимателно „новите лица“, които ни управляват в момента, сред които с думи и дела особено блести вътрешният министър Бойко Рашков, и ще разберете за какво иде реч. Ако още не сте разбрали, де.

Преценете по-задълбочено първите им дела – имам предвид не уволненията, а назначенията – и съм сигурен, че косите ви ще настръхнат. А който няма коса, голото му теме ще се силно зачерви и препоти.    

В момента сме свидетели, граждани, как в България се извършва контра-демократична революция, водена от най-тъмните сили в българското общество!

Имам предвид комбинацията от онези ченгета и свързаните с тях бандити на прехода, които по указанията на другаря Андропов в СССР, контролирано извършиха въпросния преход в България преди 32 лета. Помним ги от онова време – и Рашков помним, и Божков помним, и всякакви други херои на великия щит и меч на Партията – вездесъщата ДС.

Тия същите, по онова време млади и активни петлета, проведоха тъй наречения Възродителен процес, с което, по идея на Москва, създадоха огромни проблеми на българския демократичен преход; те притискаха истинската опозиция и я подменяха със своя, платена и послушна; те държаха наркоканалите и цялата контрабанда през България; продаваха оръжие и крадяха технологии наляво и надясно; те се чувстваха всесилни и безнаказани.

Голяма част от тези херои обаче още в началото на прехода бях дълбоко разочаровани, защото скоро, както си му е ред според правилата на Революцията, тя започна да изяжда най-преданите си деца, тоест, преходът скоро ги изрита в слабините и те запищяха като недоклани овни.

И тези писъци помним, не ли?

Някои от тях по-рано, други по-късно, но през първите десетина години след 1989 мнозина с изненада усетиха как разни техни колеги, като правило – много по-малко „заслужили“ към Системата или по-некадърни, но особено повратливи – им измъкват от ръцете всички докопани дотогава благини, както икономически, така и политически и ги бутат в девета глуха.

А сега точно тези избутани тъмни сили правят контрареволюция в опит да вземат реванш.  

Тъй като в България никога не се състоя дори нещо подобно на лустрация, през годините тези хора се дръпнаха в сенките, намериха топли местенца, за да не стоят гладни по време на зимния сън, направиха се на умрели лисици, докато обществото забрави лицата и делата им, запазиха, а може би дори развиха връзките помежду си и дебнеха удобния момент да се върнат на бял кон.

Ами ето го, дойде!

Какво според вас например означава фактът, граждани, че от сенките на българската политика се изниза и точно в сегашния момент на бял свят излезе отново лицето Жан Виденов? За незнаещите или забравилите, става дума за един комсомолец с партиен билет на истински комунист, който се вписа блестящо в ролята на ляв премиер. Имам предвид – както задължително правят комунистите преди него и както задължително ще правят комунистите занапред, през 1996 Виденов на бърза ръка докара страната до просешката тояга. Тоягата се състоеше от липса на основни стоки и дори хляб по магазините, от над 300 процента инфлация и средна заплата от 5, повтарям – 5 долара на месец.

Как ви се струва, а? Това не се забравя, така че ако някой, живял тогава, ви каже, че го е забравил, значи лъже като дърт комунист и иска и вие да забравите или дори – никога да не научите собствената си история.

Та питам в този сюблимен момент, когато радевчета и рашковчета вилнеят из българската държавност и опитват да нанесат колкото може по-големи щети за колкото може по-кратко време – какво, случайно ли Виденов, който дълги години оцеляваше извън политиката, се появи с нов политически проект? Или разбра – а може би му дадоха да разбере – че сега е моментът.

Почти сигурно е, че неговото завръщане нищо няма да промени и комсомолецът-комунист нищо няма да постигне в реалната политика. Но то носи силно символично послание, дава знак, че най-тъмните сили са надигнали глава и около нас се случва споменатата контра-демократична революция.

Резонен е въпросът – как може да се разгърне и докъде може да стигне тя.

Най-общо казано, сега сме на първия етап – метлата, тоест, махане на гадовете, които пречат и настаняване на подходящи наши хора на ключови позиции в държавата. Тъй като правителството е служебно обаче, изглежда, сякаш няма да има време да стигне до втория етап – ефективно овладяване на новите позиции и властови ресурс. За това е необходимо известно време, все пак.

И ето защо напоследък се роят идеите за възможността същото служебно правителство – или в основата си същото, но с малки промени – да остане като редовно след изборите на 11 юли. Тогава вече то ще може да навлезе във втория етап и да стигне до третия – осребряване на властовия ресурс. Като казвам „осребряване“, нямам предвид само прекия процес на опаричване, а възможността да започне реализация и на по-важните приоритети на кукловодите на новото управление, вътрешни и външни.

Съмнявам се, че дори в подобна напреднала фаза, правителството, с патрон Румен Радев – защото в тази ситуация е много възможно той да спечели втори мандат през есента – в обозримо бъдеще ще предприеме реални стъпки за извеждането на страната от ЕС и НАТО, действия, от които мнозина се опасяват. Това или никога няма да се случи, или може да се случи в някакво много далечно бъдеще – например, ако в резултат на днешната контра-демократична революция, България премине към президентско управление, подобно на това в Русия.

При всички случаи обаче, комбинацията от Радев, който държи президентството, и Радев, който практически управлява изпълнителната власт, ще е токсична както за българската демокрация, така и за позиционирането на страната на европейската и световна карта. Много ми е лесно да си представя например Румен Радев, който създава и поддържа противоречия в ЕС и НАТО по темата за отношението към Русия, към санкциите и т.н.  

Всъщност на руските господари това им трябва – те не искат България в Русия, имат си там достатъчно навлеци, които трябва да хранят, те искат България, която непрекъснато мъти европейската и евро-атлантическата вода в полза на Москва.

Ами, за съжаление, май така ще бъде – като искаме промяна непременно, но не знаем нито каква, нито как да я постигнем, конниците на Апокалипсиса ще ни яхат оттук до Второ пришествие.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар