194. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ДЖ. Р. Р. ТОЛКИН /трета част/

януари 10, 2017 at 12:39 pm (Публицистика) (, , )

Пламен Асенов,

06. 07. 16, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100712018/velikite-evropeici-dj-r-r-tolkin-treta-chast

Властелинът на пръстените, саундтрак, Hope And Memory

Любовта и съвместният живот на Джон Роналд Роуалд Толкин и жена му Едит Брат продължават цели 56 години. Те имат и четири деца – трима сина и дъщеря. След края на Голямата войната Толкин е демобилизиран и започва дългата си, плодотворна и любима академична кариера. Като истински достопочтен хобит той си умира да седне в кръчмата с колеги преподаватели на чаша бира и, докато дими с неразделната си лула, да обсъжда академичния живот, нови и стари книги, умни или безумни философски и житейски идеи. А понякога да погажда и по някой безобиден хлапашки номер, който всички приемат с усмивка. Отначало Толкин е в Оксфорд като помощник лексикограф в екипа, който подготвя „Оксфордски речник на английския език”. Той изследва историята и етимологията на думите от немски произход, които започват с W. Другата година семейството се мести в Лийдс, той преподава английски език в университета. За петте години в Лийдс Толкин издава „Речник на средноанглийския език”, а заедно с колегата си Ерик Гордън публикува и окончателната редакция, придружена с коментари, на рицарската поема „Сър Гауейн и Зеленият рицар”. През 1925 той се връща в Оксфорд, вече като професор по англо-саксонските езици в колежа „Пембрук”. В интерес на истината, преподавателската му кариера е леко двусмислена. От една страна Толкин е перфектен учен, изключителен капацитет по северно-европейските езици, мислител, който постоянно търси и прави връзки от сферата на езика в сферата на мисълта и обратно. Обаче от друга страна е малко темерут, не говори отчетливо и понякога аудиторията трудно разбира казаното. Все пак това се компенсира с големия артистичен талант, който Толкин носи и демонстрира пред аудиторията. Описва се например драматичният ефект, който той постига със знаменития си превод на „Беоулф” – единствената запазена поема на варварите англо-саксонци от времето преди да се заселят на Британските острови. Десетилетия по-късно англо-американският поет Уистън Одън, пише в писмо до Толкин: „Не мисля, че някога съм ви казвал колко незабравимо впечатление остави у мен като студент вашето четене на „Беоулф”. Този глас беше гласът на Гандалф”.

Властелинът на пръстените, саундтрак, The Hornburg

Толкин започва превода на „Беоулф” през 20-те години и го завършва през 1926-та, но целият текст е публикуван за първи път далеч след смъртта му, едва през 2014-та. Въпреки това лекцията му върху този текст, озаглавена „Беоулф – чудовищата и критиците”, става основен камък за Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар