2017 – МАСЛОТО ИЛИ ОРЪЖИЯТА
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian
/Фили/ Кои основни събития ще определят облика на света и развитието на България през 2017 година, повече добро или повече лошо предстои, възможни ли са изненади и в каква посока – тези теми, свързани с близкото бъдеще, ще обсъдим в две поредни седмици с нашия политически наблюдател Пламен Асенов.
– Пламен, за 2016 година ти открои като най-значим фактор хибридната война на Русия срещу демократичния свят и международните норми. Дали ще отчетем същото и в края на 2017-та или е възможно руската агресивност през годината рязко да затихне?
– Възможно е, но няма да стане, Фили. Казвам „възможно” само заради фантастичната в момента опция в Русия да избухне нещо като гражданска война и тя да се затвори в себе си. Другият вариант е, както намекна наскоро експертът Робърт Фърли за списание The National Interest – да се стигне до открит конфликт между Москва и Вашингтон и Кремъл да бъда спрян по най-грубия начин. Да, ако говорим за друга държава, нейното обръщане към нормализация можеше да се прогнозира, примерно, на базата на катастрофалното ѝ икономическо състояние. Както казваше Маргарет Тачър, нормалният свят предпочита маслото пред оръжията, от тази гледна точка съществуването в такава мизерия, каквато цари в днешна Русия, би довело до криза и съответна промяна. Но, първо, тежките диктатури явно оцеляват без икономика – колко десетилетия са живи например режимите в Северна Корея и Куба. И второ – за разлика от тях, Русия има природни ресурси, режимът е по-отворен навън, държи се малко по-либерално вътре, а неговата агресивност среща широка подкрепа сред поданиците му заради прословутото руско чувство за имперско величие. То май е вкоренено вече на генетично ниво – дотам, че за даден мужик е по-важно имперското величие, отколкото фактът, че жена му проституира, за да може той да си купи водка. Последното не си го измислям, то е истинска история, разказана ми от истински руснак. Така или иначе, искам да кажа, че агресивният режим на КГБ в Москва, с който светът е принуден да живее вече 15 години, е способен да оцелее по-дълго дори от режимите в Пхенян и Хавана. Той няма лесно да се откаже, още повече, през 2017-та Путин и компания очакват не да получат удари, а обратно – да берат плодове от досегашните си усилия.
– Какво имаш предвид, като казваш, че чакат да берат плодове?
– Ами например в Москва явно смятат, че новият американски президент Доналд Тръмп ще поведе САЩ ако не към здрава прегръдка и откровена подялба на света с Русия, то поне към изолационизъм, което пък ще даде възможност на Кремъл да реализира по-спокойно плановете си. А тези планове включват възстановяване на руското влияние поне в част от бившето съветско пространство; допълнителен удар върху Украйна, а според руски наблюдатели – провеждане на подобна акция и в Беларус; улеснение на политиката за стимулиране на противоречия и максимални сътресения в НАТО и ЕС; продължаване на конфликта в Сирия, докато се реализират приоритетите на Москва за чувствително засилване на нейното влияние в региона и още много други стъпки.
– Пламен, а защо се смята, че Тръмп, вече в ролята си на американски президент, ще допусне всичко това?
– Първо, защото не само в предизборната кампания, а и сега, в междинния период, той дава ясни знаци, че е възможно да се промени например отношението на Вашингтон към НАТО, към статута на Крим, към санкциите срещу Кремъл. Както писа преди време в сайта kasparov.ru Андрей Пьонтковски, един от най-значимите руски политически наблюдатели: „Тръмп искрено, убедено и с ентусиазма на новопокръстен повтаря любимият мит на кремълската пропаганда – че „Ислямска държава” е най-големият враг на Запада, Путин се бори с тях, следователно е наш съюзник”. Разбира се, Фили, възможно е като влезе Тръмп в Белия дом и получи цялата информация за поведението, плановете и начините на действие на руснаците, както и за сътрудничеството им с ислямските терористи, да се захване с озаптяването на Кремъл, както направи Рейгън. Аз лично се надявам на това, но има малка пречка – не се знае дали те не го държат с нещо и с какво. Ако е истина – а то вероятно е истина – твърдението на ЦРУ, че Русия води откровена кибер-война срещу САЩ, като краде тайни и се меси в изборите, то вероятността Тръмп да е обикновено руско прокси, доста нараства, а оттам ще нараснат и сериозните проблеми за целия свят.
– Пламен, друга гореща точка на интерес от руска страна е Обединена Европа. В тази посока има ли сладки плодове, които руснаците да очакват с нетърпение?
– За съжаление, Фили, след изключително тежките удари, които получи ЕС покрай мигрантската криза и решението на Великобритания да напусне Евросъюза, има и още беди на хоризонта. През 2017-та предстоят избори в две водещи държави на континента – Франция и Германия. Западни наблюдатели, като сочат за пример изборите в САЩ, България и Молдова, твърдят, че Русия вече има изградена схема за намеса и ще я приложи също в тези страни, като опита да наклони везните максимално в своя полза. Имам предвид, да речем, на власт в Париж и Берлин да дойдат сили и хора, които са склонни да отменят санкциите срещу кремълския режим, които са много по-отворени за сътрудничество с Кремъл по енергийните теми и т.н.
– Възможно ли е това да стане наистина?
– Защо не? Да, засега е ясно, че в Германия канцлерът Меркел има намерение да се кандидатира за четвърти мандат. Смята се, че тя не е много удобна за Путин, но наблюдатели в самата Германия пък казват, че вече не е толкова популярна и у дома. „При управлението на Меркел демокрацията в Германия атрофира и се превърна в коалиция между всички партии“ – каза неотдавна Александър Гауланд. Той е бивш политик от Християн-демократичния съюз, а сега е сред шефовете на популистката партия „Алтернатива за Германия”, която настоява Меркел да си ходи най-вече заради политиката спрямо мигрантите. Сякаш в подкрепа на това искане вече виждаме засилена терористична вълна в Германия, така че там ситуацията е все още неясна. За сметка на това във Франция възможността президентските избори да бъдат спечелени от човек, който, също като Тръмп, открито се възхищава на Путин и гледа на санкциите срещу Русия като излишна пречка в отношенията, е твърде голяма. Става дума за Франсоа Фийон, който спечели първичните избори на дясната Републиканска партия и според проучванията се очаква да спечели и реалната битка срещу социалистите на сегашния президент Франсоа Оланд. На всичкото отгоре френските избори са през пролетта и резултатът от тях може да повлияе на нагласите за изборите в Германия, които са през есента на 2017. Честно казано, Фили, една Европа, която е приятел на Путин и сегашната управляваща клика в Кремъл, не е точно онази Европа, която ние, българите, наричаме свой цивилизационен избор и в която аз например бих искал да живея. Но повече за това – през следващата седмица, когато ще направим преглед на очакваните най-значими събития в самата България през новата 2017 година.
Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com
Блогът на Пламен Асенов 
Вашият коментар