196. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – АРТУР ШОПЕНХАУЕР /част първа/
Пламен Асенов,
20. 07. 16, радио Пловдив
Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100717243/velikite-evropeici-artur-shopenhauer-parva-chast
„Светът е моя представа” – ето истината, която е в сила за всяко живо и познаващо същество, макар че само човекът може да я изведе до рефлективно-абстрактното съзнание; и ако той наистина направи това, то у него се заражда философски поглед върху нещата. За него тогава става ясно и несъмнено, че той не познава нито слънцето, нито земята, а само очите, които виждат слънцето, ръката, която усеща земята; че околният свят съществува само като представа” – ето как започва „Светът като воля и представа”, знаменитата книга на великия немски философ Артур Шопенхауер. В общи линии, основната му идея е, че Светът е създаден и доминиран от неразумната воля – онова нещо, което кара дървото да расте, пчелата да прави мед, а човекът да иска секс, независимо от страданията, които това им носи. С появата на човека се появяват и представите за нещата, но в основата им и навсякъде наоколо е същата световна воля. В нейното съществуване можем лесно да се убедим, ако опитаме да контролираме дейността на бъбреците или сърцето си – непременно ще се провалим в това начинание. С други думи – отношението между световната воля и човешкият разум изглежда така, сякаш здрав слепец носи на гърба си нещо зрящо, но абсолютно недъгаво. На всичкото отгоре нашата лична свободна воля се състои в това да правим само каквото трябва да се прави, защото няма никакъв начин да се направи каквото и да било друго. „Една от най-страшните и най-разпространените глупости – пише по този повод Шопенхауер – е да се правят големи приготовления за живота, под каквато и да било форма”.
Йохан Пиксис, Концерт за пиано, цигулка и струнни
„Животът е сделка, доходът от която далеч не покрива разходите” – твърди философът. Твърде тъжно и безперспективно звучат неговите думи, нали. Затова ето още малко разяснения – макар че не Прочетете остатъка от публикацията »
Блогът на Пламен Асенов 