De Profundis: ДА ОСТАВИМ РУСИЯ И РУСОРОБИТЕ НА СОБСТВЕНИТЕ ИМ бЕСОВЕ ЗАД „ЖЕЛЯЗНА ЗАВЕСА“

март 15, 2018 at 10:44 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Леденият руски рай все повече заплашва да докара света до горещия ад на последното нищо и е крайно време тази глобална тенденция да бъде спряна.

Ако някой не се сеща, да обясня: последното нищо се различава от първото нищо по наличния потенциал – едното е пълно само с бъдещ живот, другото само с минал, едното е градеж, другото е помен.

Преди стотина години Алберт Швайцер, една от рядко срещаните през 20 век енциклопедични фигури, обобщи своята глобална етична концепция като „Откровение за живот”. Това е формула, която насочва към съдържанието на понятията „добро” и „зло”. Тези две думи хората твърде често използват с идеята, че знаят какво означават, без в действителност да знаят. Или като просто представят личното си добро за глобално.

Я опитайте да назовете онова добро, което е добро за всички!

Да, много е трудно, но щом прочетем краткото обяснение на Швайцер, вече изглежда много лесно: „Етиката не е нищо друго, освен откровение за живот. Фразата дава основния морален принцип, а именно – че доброто се състои в поддържане, подпомагане и усъвършенстване на живота, докато злото е в неговото унищожаване, увреждане или препятстване по какъвто и да било начин”.

Е, точно това описано от Швайцер „зло” е сякаш еднозначно въплътено в Руската империя.

През трите столетия, откак съществува, тя, независимо от формата на управление, независимо от „душевната доброта” на управляващите там, независимо от желанието на нейния собствен народ и независимо от интереса и мнението на всички околни народи, неизменно унищожава, уврежда или препятства живота.

На това зло е крайно време да се сложи край. Единственият начин, който ми се вижда все пак възможен, поне теоретично, е Русия да бъде напълно изолирана от света, да бъде оградена наистина с непробиваема „желязна завеса” и оставена на собствените си бесове. Тогава тя или ще се самоизяде докрай и ще ни остави на мира, или ще се укроти и поумнее, за да заживее нормално като другите хора и народи.

Още преди 4 години, когато Москва нахлу в Украйна, призовах кремълският режим да бъде максимално изолиран от целия нормален свят на всички нива, включително чрез граждански бойкот на всичко руско. Имам предвид – нормалните хора доброволно и съзнателно да не правят бизнес с Русия, да не ходят там на екскурзия, да не пият руска водка, да не продават имотите си, пък и каквото и да било друго на руснаци…..Все дребни, но полезни за умственото здраве и духовното оцеляване на света неща.

Сега повтарям призива си – санкциите, което в момента са наложени от демократичния свят, не са достатъчни, те трябва да станат много по-всеобхватни, трябва да започнат да засягат не само отделни фигури от тай наречения „руски елит”, а целия „елит” и далеч отвъд – всичко руско.

Знам, че няма кой да ме чуе – политиците си играят техните игрички на оцеляване от днес за утре, демократичният свят трудно постига консенсус по такива глобални въпроси и още по-трудно го реализира, а редовият гражданин твърде лесно се изкушава от красотата на руските матрьошки например. Но тук работата е на оцеляване и стои вече наистина като с любимото ти домашно куче, което е хванало бяс – трябва да го гръмнеш, защото иначе то ще те сръфа и ще те отнесе със себе си в гроба.

Само преди броени дни руският президент Владимир Путин за пореден път, но сега много по-недвусмислено и нахално, размаха пред света руския военен пръст с накичени по него дрънкащи нови оръжия. С тях той и любимата му Русия директно заплашват живота на Земята. Не просто моя и твоя конкретен живот, а Живота изобщо.

Ще правим с вас каквото си искаме, защото можем, а вие ще мълчите и ще ни обичате, каквото и да ви правим – горе-долу така звучи в превод неговото нагло солово изпълнение пред лицето на целия свят.

Друга тема е, че почти по същото време руският патриарх Кирил, императорски специален пратеник в София за българските тържества на 3 март, каза буквално същото на целия български народ, докато размахваше пръста си пред президента на суверенна, европейска и натовска България.

Нейсе, запуши го – както казваше Алеко.

Един от основните проблеми, свързани с подобни изяви на Путин и неговите политически маймуни е, че те наистина мислят онова, което казват, че те наистина така чувства нещата и така възприемат себе си и света наоколо – нищо, че възприятията им звучат адски налудничаво.

До голяма степен затова и нормалният свят толкова трудно реагира на руските словесни заплахи, а дори и на реалните руски заплашителни действия. Нормалният човешки мозък, закърмен с логика, морал и други глупости, просто не може да смели представата, че е възможно толкова шизофренично и нереално поведение да бъде успешно.

Но Путин и кагебистката му кохорта очевидно вярват в своята мисия и знаят как да реализират опасната си вяра. Като използват, разбира се, сляпата вяра на целия руски народ, който ги подкрепя – или почти целия.

69 процента от руснаците ще подкрепят Владимир Путин на президентските „избори” в неделя, тържествено съобщава ВЦИОМ, Всеруският център за изучаване на общественото мнение.

Извинете за лиричното отклонение, но тези са идиоти, щом харчат реални пари, нищо че са рубли, за реално проучване, нищо, че е нереално. Само срещу половината от похарчената сума аз щях да им кажа точния краен резултат.

Да, Путин в един момент или ще го застрелят, или ще го направят официално император. И след това ще го застрелят. Но зловещият ефект от бедите, които той докара досега на света, ще продължи да тормози живота.

Пък и с него нещата няма да свършат. Първо, в Русия очевидно расте съвсем бодра смяна от хитлер-путинчета, които скоро ще са готови да заместят сегашната мафиотска кохорта в Кремъл. И второ – в Русия критично намалява ролята на разума, там не съществува дори теоретична алтернатива на путинизма, интелигентните и демократично мислещи хора са твърде малко, твърде разделени от спорове помежду си, твърде неспособни за реални действия.

Това означава, че дори режимът на Путин да се срути още утре, той няма как да бъде заменен с нещо по-читаво. Най-многото, което може да се очаква, е да последва период на мимикрия, подобно на този при Горбачов и Елцин, някакъв нов ленински НЕП, тоест, време, в което Русия да се съвземе с поредната порция щедра помощ на оглупелият от надежди за нейното омиротворяване и демократизиране Запад, а след това отново да запее старата песен на нов глас.

Съжалявам, но през 30-те години всички демокрации се държаха по същия начин с Хитлер – наивно вярваха или се правеха, че вярват, че той просто си дрънка оръжието, но всъщност няма да посмее да го използва. Дори след аншлуса на Австрия, след нахлуването в Чехия…..Сега имаме Грузия, имаме Крим, имаме Донецк и Луганск, какво още чакаме – да падне таванът ли?

Да, и докато чакаме, ето че таванът падна – поне в България. А изпод отломките му се показа българският президент Румен Радев, отръска широките си войнски плещи и се прояви веднага като смел борец за „възраждане на българо-руските отношения, които други съсипват”.
Бога ми, по-голяма идиотщина от тази не бях чувал да излиза от устата на български президент. Дори Гоце Първанов според мен не беше способен да демонстрира чак толкова гнусна коленопреклонна вярност на руската императорска воля, чак такова мужишко самоунижение. Или се лъжа?

Насред София руският патриарх Кирил оплю лицето Румен Радев от глава до пети с гадната си слуз, стори го пред очите на целия български и всички европейски народи, стори го, въпреки историческата истина и елементарните принципи на международното право – а Радев, моля ви се, твърди, че само го било накапала малко светена водица и нищо от това.

Щото бил християнин, нямало да обърне внимание. Щото бил умен политик, щял да „продължи да работи за възраждане на…..”

За никаква България, за Русия ще продължи да работи Румен Радев, вече дори слепите от ДАНС и прокуратурата могат да видят ясно това. Но пак не виждат.

Та ето ви един конкретен за „гъвкав подход” от страна на водещ политик от една уж европейска, цивилизована и демократична държава. Не чак толкова гъвкав е този на германските, унгарските, италианските и други европейски политици към агресивната политика на Русия,, но с подобен краен ефект.

Известното втвърдяване на тона от страна например на Тереза Мей напоследък е само фон, на който още по-ясно изпъква неспособността или нежеланието на голяма част от другите да застанат лице в лице срещу проблема.

Докога, бе!

Нали за всички е ясно, че като оставяш злото да вилнее, не правиш добро на никого, тоест, не подпомагаш живота.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: