ПРАВИТЕЛСТВОТО – ТАНЦ В МИННО ПОЛЕ

ноември 21, 2014 at 7:23 am (Публицистика) (, , , , , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

/Фили/ Две седмици след създаването си, българското правителство и разнородната четворна коалиция, която го подкрепя, излъчват противоречиви сигнали. Има ли все пак шансове вторият кабинет на Бойко Борисов не само да се задържи достатъчно дълго на власт, но и да реализира реформи – темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, приключиха ли вълненията около състава на правителство и започна ли то да действа активно?

– Все още нещата изглеждат на границата, Фили. Да, новите министри и зам.-министри вече са назначени, наред са новите областни управители. Назначенията досега обаче не минаха без противоречия, част от които заплашват да се превърнат и в сериозен проблем за новото управление. Като най-спорна фигура в кабинета се очерта Божидар Лукарски от СДС, тоест, човек от основния коалиционен партньор на ГЕРБ –десния Реформаторски блок. Той бе назначен за министър на икономиката и, въпреки относително малкия държавен дял, който контролира пряко, и въпреки, че това мега-министерство бе разделено на три, постът продължава да се смята за важен, защото оттам може да се влияе индиректно на икономическите процеси. Първата реакция на гражданското общество срещу назначението на Лукарски бе много остра – заради съмнения в квалификацията му за поста, заради явните му службогонски нагласи, както и изобщо заради имиджа му на твърде семпъл политик. Второто възражение дойде от самия Реформаторски блок. Оказа се, че кандидатурата му за министър не е одобрена от тъй нареченият Граждански съвет на блока. Това изглежда процедурен въпрос, но всъщност е израз на отдавна съществуващите противоречия в РБ. Както се и очакваше, тази коалиция от няколко малки партии е в нещо като вечна криза, предизвикана както от личностни и групови интереси, така и от тромавите вътрешни механизми за вземане на решение – нещо, което, особено в управлението, прави блока неудобен партньор.

– Пламен, все пак сагата с Лукарски май бързо отшумя, но възникна нов проблем – този път с Патриотичния фронт.

– Не съм сигурен, че Лукарски ще потъне задълго в забрава, Фили, не е такъв човек. Но, да, поне засега изглежда, че наистина стои на изчакване. Новият проблем дойде от назначението на Орхан Исмаилов за заместник-министър на отбраната. Срещу него възрази Патриотичният фронт. Единият от съпредседателите му дори заяви, че заради Исмаилов те могат да оттеглят подкрепата си за правителството, което директно означава то да остане в малцинство. Орхан Исмаилов е етнически турчин и, въпреки, че всички признават добрата квалификация, която има за поста, тъй наречените „патриоти” възразяват заради своята изначална ксенофобска нагласа – просто защото е турчин. Реакцията им е първосигнална, тя дори не се и опитва да се докосне до малко по-сложната, но валидна логика – че назначаването на квалифицирани и кадърни турци на високи държавни постове от това именно правителство, всъщност е най-силен удар срещу твърде мафиотизираната партия ДПС. От друга страна, има мнения, че тази остра реакция просто се прикрива с ксенофобска риторика, но е предизвикана по-скоро от факта, че Исмаилов е бивш член на Комисията по досиетата, а повечето лидери и депутати от ПФ са свързани с комунистическата ДС. Но, така или иначе, налице е един от първите проблеми, които ПФ създава на управлението. ГЕРБ бяха предупредени за това – не само от анализатори, но и лично от Жозеф Дол, председателя на Европейската народна партия. Борисов и хората му обаче пренебрегнаха предупрежденията, така че когато Патриотичният фронт им докара истинската беля, няма да могат да се извинят, че не са го очаквали.

– Каза, че това е един от първите проблеми, създадени от Патриотичния фронт – а кой беше първият?

– Ами те още на втория или третия ден от съществуването на правителството поставиха въпроса да се махнат новините на турски език от програмата на БНТ, Фили. Това е все едно дадена партия в Австралия да поиска радио SBS да премахне програмата си на български. За ксенофобите тук, Фили, няма никакво значение, че програмата на турски е свързана с човешки права, с редица международни документи, включително такива на ЕС, тоест, премахването и, освен всичко друго, е и анти-европейско действие. Но аз сгреших, като казах, че за ПФ това няма никакво значение – има, защото те са и откровено анти-европейска формация, нищо, че в момента уж подкрепят едно европейско управление.

– Кабинетът Орешарски остави тревожни въпроси точно за европейската ориентация на страната, свързани най-вече с агресивната политика на Русия. Дава ли новото правителство ясни знаци за промяна в това отношение?

– Още не може да се каже ясно, Фили. От една страна, не се сбъдна очакването Бойко Борисов да остави Велизар Шаламанов, министъра на отбраната в служебния кабинет, на същия пост. Шаламанов стана популярен сред част от обществото, сред друга – ненавиждан, а бе и пряко атакуван от Кремъл, заради тезата, записана в официален министерски документ, че Русия е агресивна страна и най-голяма заплаха за България. Независимо, че Шаламанов не остана на поста обаче, мерките, които предложи за стабилизация и развитие на българската армия бяха записани в тъй наречената „Програма 2020”, приета като официален документ на НАТО и България, така или иначе, трябва да ги изпълнява. За сметка на Шаламанов обаче на поста си остана друг човек, който е наясно с проблема и не се страхува открито да говори за него. Това е външният министър Даниел Митов, който споделя същите опасения от агресивността на Кремъл и еднозначно подкрепя засилване на европейските санкции срещу Русия. В същото време няма яснота за това как ще се държи правителството на Борисов по ключовата тема – строителството на руския газопровод „Южен поток”. Буквално до дни проблемът може да избие на повърхността, защото в края на ноември е планираният от „Газпром” срок да започне полагането на газови тръби през морето и съответният кораб вече влезе в Черно море. Дали руснаците ще се спрат пред факта, че България бави решението си за наземната фаза на трасето, без което и морската фаза се обезсмисля и как би реагирало новото правителство на засиления руски натиск, който се очаква? Въпроси, чиито отговор, за съжаление, изглежда неприятен, като имаме предвид, че АБВ е откровено проруска партия, ПФ е силно податлив на манипулации, а двете формации заедно крепят правителството. Те са способни да го притискат, дори да го изнудват – защото оттеглят ли се, то лесно ще рухне. А всичко това пък само доказва колко допълнителни трудности има пред и без това нелесните реформи, които са толкова спешно необходими на България.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: