103. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ВИЛХЕЛМ РЬОНТГЕН

ноември 15, 2014 at 6:26 am (Публицистика) (, , )

Пламен Асенов
08. 10. 14, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100470120/velikite-evropeici-vilhelm-ryontgen

В началото на януари 1896 година една фотография е публикувана в най-големите вестници по света и за дни обикаля земното кълбо. Това е снимка на невидимото. Изображението представя изящна женска длан, но без плътта по нея – виждат се само костите и венчалния пръстен. Ръката принадлежи на Анна Берта Лудвиг, съпруга на немския учен Вилхелм Рьонтген. Той току-що е открил своите Х-лъчи и всички са буквално зашеметени По-нетърпеливите дори започват да смятат, че тези тайнствени и могъщи лъчи са всепроникващи, че с тяхна помощ може да се влезе не просто вътре в човека, а може да се стигне чак до неговата душа.

Юлиус Рьонтген, Концерт за цигулка №1

Разбира се, с рентгеновите лъчи чак до душата на човека не може да се стигне и затова не се стига. Обаче с тях са свързани и от тях произтичат толкова добри дела за човечеството, те му носят толкова голям напредък, че откритието на Рьонтген с право се определя като едно от най-великите за всички времена. На първо място, естествено, е рентгеновият апарат и използването му в медицината. Има статистики, според които 70 процента от медицинските диагнози по света се базират на рентгенови снимки. Не знам дали си даваме сметка какво значи това, но ще се опитам да го илюстрирам. Ако приемем, че всеки от над 7-те милиарда жители на Земята миналата година се е разболял по веднъж, то цели 5 милиарда души са минали през рентгеновия апарат. Този апарат обаче помага не само да се излекуват живите, но и да се опознаят по-добре мъртвите. Редица значими открития на антропологията биха били невъзможни, без изучаването на рентгенови снимки на останки от хора, живели преди стотици и хиляди години. В биологията Х-лъчите допринасят за изясняването на пространствения строеж на хемоглобина и белтъчните вещества. В химията подпомагат спектралния анализ на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар