57. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – РИХАРД ЩРАУС

ноември 13, 2013 at 1:19 pm (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , , , )

Пламен Асенов

13. 11. 13, радио Пловдив

Целия текст слушай тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=60

Richard Strauss – Ein Heldenleben /A Hero’s Life/

„Аз може и да не съм композитор от първи ранг, но със сигурност съм първокласен композитор от втори ранг” – казва за себе си Рихард Щраус. Разбира се, привкусът на скромност в това изказване или е плод на деликатност, или е проява на чиста куртоазия и може да ни заблуди. Щраус реално добре знае мястото си и всъщност има предвид, че е първи измежду всички останали след Вагнер, които са…..ами, всички останали. Неслучайно 14 години след смъртта на Рихард Щраус големият пианист Глен Гулд казва за него, че е „най-великата музикална фигура, която е живяла през този век”.

Richard Strauss – Ein Heldenleben /A Hero’s Life/

Слушаме откъс от „Животът на героя”, симфонична поема за голям оркестър, която е една от последните творби на Рихард Щраус от този вид. Тя е гранична работа. За него лично, като герой на собствения му живот, тя бележи прехода от стария ХІХ към новия ХХ век. По отношение на творчеството му пък стои някъде на границата от великите постижения в симфоничната музика към операта и балета, с които основно се занимава в следващите близо 50 години. Естествено, тази граница не е така рязка. Докато е във величието на славата си със”Смъртта и преображението”, „Тил Ойленшпигел”, „Тъй рече Заратустра” и другите симфонични поеми, за които специалистите казват, че са дори не за голям, а за огромен оркестър, той пише и поне две опери, които се приемат от публиката и критиката като провал. После пък, в разгара на славата си като оперен композитор, между „Саломе”, „Кавалерът на розата”, „Ариадна и Наксос”, та до „Капричио”, той създава и своите незабравима „Алпийска симфония”, „Метаморфози”, концерта си за обой в ре мажор, може би последната Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар