Говори Пловдив: ПОД ЗНАКА НА ЧЕРНАТА КОТКА

ноември 18, 2013 at 8:57 am (Без категория) (Антон Кутев, Бисер Петното, Пламен Орешарски, Сергей Станишев, вампирясване, десен болшевизъм, доблестните граничари, извинение за възродителния процес, летва с пирони, оставка, простотия и наглост, уволнения на държавни служители)

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Държавата, наречена България, очевидно е родена под зодиакалния знак на черната котка, граждани.

Казвате, че такъв знак изобщо няма ли? Дори и в китайския календар? Има, има, току-що го измислих.

Защото иначе няма как да си обясним трагикомичната простотия, която ни дебне отвсякъде и прескача мозъците ни още приживе, та вампирясваме. Нито начина, по който се разхождаме наоколо и си подвикваме разни неща един на друг. Например някои, все още недокрай вампирясали, сутрин, обед и вечер подвикваме – Ос-тав-ка! Аз даже на якето си залепих такава лепенка, та да не ме заболява orbicularis oris, мускулът, който движи устните. А на поканата за оставка изцяло вампирясалите не се уморяват да отговарят – Няма пък!

Малко морал? Няма пък! Парички поне? Няма пък!

И така нататък.
Няма пък!

Но и изцяло вампирясалите изобщо не ни остават длъжни, казвам ви. Подвикват и те разни неща по наш адрес, щом се сетят за нещо смешно. Онзи ден например слушам Антон Кутев, депутат от БСП и известно яркочервено плямпало, да вика, че протестите срещу тяхното любимо правителство са „тежка форма на десен болшевизъм”.

Оригинално. Твърде оригинално даже. Ако някъде в света имаше начертана граница на оригиналността, това щеше да я прескочи.

Десен болшевизъм…..Напрегнах силно целия си ментален апарат, граждани, но въпреки това едва успях да си представя само контурите на екзотичния политически образ, който този тип сътворява пред очите ни с безспорно нестандартната си мисъл и слово, които демонстрира не за първи път. За сметка на това обаче в мен светкавично се зароди представата, че човек, способен да плещи толкова големи глупости, трябва да е съставен изцяло от летва с набити в горната част пирони, които отдалече съвсем леко напомнят за глава.

Нещо фалическо – каза жена ми , когато я попитах на какво би и заприличало това чудо, ако го срещне насред тъмна нощ.

Разбираемо, те жените почти във всичко виждат нещо фалическо, особено нощем, но иначе тезата и е спорна. На мен лично този въображаем образ – „Кутев като летва, набита с пирони”, ми прилича на модернистична скулптура. Това не изключва изцяло фалическото начало, де, но, представен като изкуство, образът може да добие малко допълнителна дълбочина. Или плитчина, зависи какво точно е искал да изобрази чрез него Създателят. А защо Създателят именно при създаването на червения политик и общественик Антон Кутев се е правил на модернистичен скулптор, това вече не мога да знам, доколкото наистина са неведоми пътищата господни.

Десен болшевизъм…..И онези хаховци от червената парламентарна група, дето ченгетата им пишат политически опорни точки, защото иначе кой знае какви ще ги надрънкат пред камерите, сигурно с гордост коментират помежду си тежката артилерия на кутевото словоблудство.

Но какво съм седнал да се учудвам? То отдавна е известно, че именно така се прави комунистическа политика в България – с комбинация от простотия и наглост. Хак да им е и Кутев, и неговата величествена мисъл!

Друг велик мислител на нашето време и по нашите географски ширини за пореден път се оказа министър-председателят Пламен Орешарски. Той пък неочаквано изтърси, че ще уволнява държавните служители, които участват в протестите, защото участват в протестите. С което за пореден път доказа, че като човек може да е всякакъв, но като премиер е тъп, тъп, та чак вдлъбнат. Ако не беше тъп, щеше добре да знае, че не може да уволнява така фриволно, най-малкото – заради наличието на определени текстове в българската Конституция и в редица международни договори, по които България е страна. Както и защото държавните служители са служители на българската държава, тоест, на нас, нейните граждани, а не на мръсните руско-комунистическо-мафиотски интереси, свързани с тази територия, които самият Орешарски представлява в момента.  

Не знам откъде точно му е хрумнала идеята, че има правомощия да уволнява наред, само защото някой си чиновник не ходи да му целува ръка, а е излязъл на улицата да вика „Оставка” заедно с децата и внуците си. И в името на тяхното бъдеще.

Едната възможност – да е надъхан от някои висши ченгета, които са му пъхнали под носа снимки в едър план на протестиращи държавни служители и са го излъгали, че има право да се саморазправя с тях. Те, ченгетата, са известни интриганти и премиерът да внимава с техните съвети – не за себе си да внимава, за него на никого не му пука, а да внимава да не го вкарат в някаква схема, която да изведе страната на съвършено лош край, свързан с масови сбивания и стрелба по кьошетата.

Другата възможност за споменатата по-горе проява на крайна простотия, е това да е следствие от честите контакти, които премиерът има напоследък с такава обществено значима фигура като всеизвестния Бисер Петното. Имам предвид, че още през август господин Петното, човек, осъждан седем пъти, но, кой знае защо, все пак на свобода, беше казал, че ако мъ-ъ-ъ-ъничко власт му се даде, веднага ще започне да арестува протестиращи. Та оттук и маята на премиерското вдъхновение, струва ми се. Е, Орешарски явно съзнава, че неговата власт също е мно-о-о-ого по-мъничко от необходимото, за да вземе направо да арестува, затова само ще уволнява, но и това е нещо, нали.

А хич?

Знаех си аз, че тези контакти с криминалния контингент няма да доведат премиера ни до добър край. Един път вече се опари покрай Черепа, но явно не си взе урок и затъва още. Така де, то не, че пачите яйца, насред които той се намира, предвиждат какъвто и да било добър край за него. Но поради съветите на господин Петното пък може да стане така, че предстоящият му лош край да се превърне в още по-лош. Или кошмарен, не да Боже.

Няма как, граждани, в компанията на дрънкащите изключителни простотии през тази седмица, да не поставя и самия червен лидер Сергей Станишев. Той и без това си е редовен абонат в класацията, но сега прехвърли мярката. На митинга в събота Станишев с половин уста се извини заради тъй наречения „възродителен процес” – циничното име, под което неговата бандитска партия преди близо 30 години насилствено смени имената на турците в България, опита се да забрани изповядването на религията им, спазването на техните обичаи и дори разговорите на майчиния им език. И той сега им се „извини”.

Първо – чак сега. Второ – е-га ти гнусния пазарлък, който са направили с ченгето Лютви Местан, за да залъжат за пореден път хората от турското малцинство в името на политическата съсипия на България. Как ви се струва – ти ще докараш твоите хора, за да изглеждаме повече на съдбовния митинг, пък аз ще им се извиня за възродителния процес.

Пито – платено и всички са доволни. Според тях.

С изключение, разбира се, на онези, които реално ручаха жабетата на гнусния комунистически акт на насилие. Защото Станишев не спомена нищо за някакви си престъпления, извършени от партията му и нейните любими специални служби по време на процеса. Не спомена също за паметта на жертвите, за психологическите травми върху живите, за съдбата и митарствата на прогонените от родната си страна граждани. Не обели и думичка за наказание на виновните, доколкото за престъпления срещу хуманността давност няма. Не, той просто сдъвка с видимо неудоволствие нещо като думата „извинете”, но и досега си стоя учуден – как не се задави с нея.
Ще се обадя на приятелката ми Зейнеп в Истанбул да я питам дали е доволна от това извинение. Но и сами можете да се сетите дали ще е доволна, като ви разкажа малък епизод от начина, по който тя и семейството и бяха изхвърлени от България през 1989 година. След много митарства те стигат на границата, където смелите и национално-отговорни български граничари им казват делово, че имат право да пренесат само по една чанта на човек. Те първо са смутени за малко, защото само принадлежностите за бебето са няколко чанти, но в края на краищата – какво да правят, двамата с Хасан взимат по една чанта във всяка ръка,  тригодишният им син гушва тримесечната им дъщеря и се отправят към свободата. Граничарят обаче ги спира и започва да ги нагрубява и заплашва, защото двамата носят общо четири чанти.

– Нали по една на човек, ние сме четирима с децата – смутени са моите приятели.

– Децата да си ги носят сами – отвръща троснато онзи.

За думите и делата на този точно идиот искам да се извини Станишев. И за срама, който аз, като българин, брах в Истанбул, когато научих тази история.

Казвам ви, граждани – наистина сме родени под знака на черната котка.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com