Говори Пловдив: РУСОФИЛИ МОЖЕ, РУСОФОБИ – НЕ!

септември 9, 2013 at 6:23 am (Публицистика) (, , , , , , , , )

 Пламен Асенов, специално за kafene.net

Другарят Сергей Станишев, ескуайър, на сборище на русофилите край язовир Копринка отвори нова велика страница в българо-руските отношения. Някой наричат страницата „срамна”, други – обратно, викат и „безсрамна”. Каквото и прилагателно да сложим обаче, свидетели сме как руската пета колона в България превзема поредния висок връх в своя поход към окончателното колонизиране на страната. Скоро тя с чавка ще бъде отметната като пълна собственост в списъка на Азиатския департамент, където в момента сме отметнати само като частична московска собственост.

И всички ще трябва да бъдем горди от това, защото ако не бъдем, с чавката, която сега ни е изпила акъла отвътре, тогава ще ни праснат по главата отвън – викат пловдивски зевзеци.

Ама не са прави – съдя по аналогичен случай. Защото същите тези понякога викат, че като гледат в какво живеем, било би по-добре да не бяхме присъединявали през онзи септемврий Княжеството към нас, а да си бяхме останали Източна Румелия. И по същия начин никога не са прави, когато го казват – винаги са удобно седнали.

А ако някой се чуди защо пък наричам другаря Станишев с несвойствената за широката руска душа дума ескуайър, ще припомня, че в английския кралски двор през ХІV век това е титла, давана на някой без благороднически произход, но от богатата буржоазия, назначен в свитата на краля – нещо като слуга, хранен човек, момче за всичко, на което кралят може да разчита, защото е твърде благодарно, че е издигнато до висини, които иначе само с пари не могат да се купят.

Така де, не, че искам да смесвам културите, ами малко по индукция се сетих за думата – като гледам как шефът на изцяло европейския ПЕС лае край Копринка изцяло в руска полза. Пък и, честно казано, не знам съответната руска Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар