Говори Пловдив: РУСОФИЛИ МОЖЕ, РУСОФОБИ – НЕ!

септември 9, 2013 at 6:23 am (Публицистика) (АЕЦ "Белене", Азиатския департамент, България-Русия, взаимно уважение, връзки с Русия, ескуайър, руската душа, руската култура, язовир Копринка)

 Пламен Асенов, специално за kafene.net

Другарят Сергей Станишев, ескуайър, на сборище на русофилите край язовир Копринка отвори нова велика страница в българо-руските отношения. Някой наричат страницата „срамна”, други – обратно, викат и „безсрамна”. Каквото и прилагателно да сложим обаче, свидетели сме как руската пета колона в България превзема поредния висок връх в своя поход към окончателното колонизиране на страната. Скоро тя с чавка ще бъде отметната като пълна собственост в списъка на Азиатския департамент, където в момента сме отметнати само като частична московска собственост.

И всички ще трябва да бъдем горди от това, защото ако не бъдем, с чавката, която сега ни е изпила акъла отвътре, тогава ще ни праснат по главата отвън – викат пловдивски зевзеци.

Ама не са прави – съдя по аналогичен случай. Защото същите тези понякога викат, че като гледат в какво живеем, било би по-добре да не бяхме присъединявали през онзи септемврий Княжеството към нас, а да си бяхме останали Източна Румелия. И по същия начин никога не са прави, когато го казват – винаги са удобно седнали.

А ако някой се чуди защо пък наричам другаря Станишев с несвойствената за широката руска душа дума ескуайър, ще припомня, че в английския кралски двор през ХІV век това е титла, давана на някой без благороднически произход, но от богатата буржоазия, назначен в свитата на краля – нещо като слуга, хранен човек, момче за всичко, на което кралят може да разчита, защото е твърде благодарно, че е издигнато до висини, които иначе само с пари не могат да се купят.

Така де, не, че искам да смесвам културите, ами малко по индукция се сетих за думата – като гледам как шефът на изцяло европейския ПЕС лае край Копринка изцяло в руска полза. Пък и, честно казано, не знам съответната руска дума, която описва такъв тип слуга.

Граждани, ние сме много тъпи хора, бе!

Да го повторя ли?

Изключително сме тъпи и некадърни ние с вас, граждани!
За толкова години живот да не се сетим да станем русофили. Ама не от ония мазните, дето харесват само великата руска култура. Щото то нея кой не я харесва? Но това е безплатно харесване – то не идва като признателност към ръката, която те храни, не идва ей така, от дълбоката ти и широка крепостническа душа, а е само замазване на очите, начин официално да се измъкнеш от пистолета, опрян в челото и онзи глас зад кадър, който настойчиво пита: „Ти мене ебаваш ли ме или не ме ебаваш?”

За отбелязване е, че тук думата „ебаваш” се поставя от питащия в положителна конотация.

Не, граждани, трябваше да станем от онзи вид русофили, които любят, тачат и милеят всичко руско наред, без да подбират, без да мислят, без да им пука за чест, национални интереси и достойнство, които харесват онази Русия, простряна от Иван Грозни до Столипин и Каулбарс; от Соболев до Брежнев; от Сталин до Путин; от мъртвите сибирски полета, оживени само от весели ребята в трудови лагери, до оживените от руски танкове и ведри войници мъртви улици на Будапеща, Прага и Кабул; от крепостничеството до комунизма; от пиенето на различни самогони и одеколони – до напиването от мъка, че жена ти е курва, изпратена от самия теб на улицата, за да имаш пари за водка; от некадърността да сътвориш каквото и да било в полза на хората и народите, до неистовото желание всички хора и народи да те обичат, когато започнеш да си миеш ботушите в тяхното собствено топло море.

Те такива русофили са необходими на България – безмозъчни, безропотни, продажни, но дълбоко искрени в любовта си към далаверата, която Русия им осигурява в замяна на техния искрен слугинаж. И тъкмо такива русофили трябваше да станем досега. Поне аз трябваше да стана, де, вие като не можете да се преодолеете вътрешно. Защото отсега нататък вече е късно. Мандалото `лопна. Местата са заети и до тях се допускат само проверени хора. Или одобрени от някой проверен като другаря Станишев.

Но да оставим иронията на ирониците и да се върнем към деянията на Станишев и неговата банда, че прекалено голямо стана лирическото ни отклонение.

Първото за отбелязване е, че край язовир Копринка онзи ден се проведе нещо, което официално се нарича Събор на приятелите на Русия или както го определя дори медийният слугинаж на сегашната  националсоциалистическа власт – русофилски събор. Сборище, наричам го пък аз, `щото те приличните хора така обобщават при събирането на едно място на разни зловещи индивиди – като се почне от разгневени маймуни, та се стигне до безмозъчни русофили със зелени чорапи и безцветни очи.

Русофили може, русофоби – не! – чух по този повод да си приказват обикновени хора по улиците на смутения Пловдив.

И с втората си бележка искам да изясня мисълта им. Изведнъж след Копринка си дадох сметка, че досега винаги съм оставал със силно погрешно впечатление като слушам как другарят Станишев и други отговорни другари корят този и онзи глупав и платен от Сорос демократ, че разделя страната на богати и бедни, умни и глупави, такива и онакива, включително русофили и русофоби. Оставал съм с погрешното впечатление, че те, самите другари, не разделят никого, а се изказват срещу русофобството от чисто принципна позиция, тоест, от позиция, платена със собствените им принципи срещу прилично заплащане. Сега обаче се оказва друго – че според тях България все пак може да бъде делена, но само на русофили. В смисъл – всичко в нея или каквото е останало от нея, може да бъде поделяно само между русофилите в нея.

Затова и русофобите тук нямат място, защото и те ще искат дял.

Трето – чак вчера напълно разбрах защо другарят Станишев и комунистическата банда около него толкова силно настояват проектът „Белене” да се реализира. Досега като всеки прост българин смятах, че те искат покрай ядрената централа само да откраднат едни парички, да дадат други парички на руските си господари и да им гарантират основната далавера – че и занапред Русия ще има сто процента политическо и икономическо влияние в една уж сто процента европейска страна.

Но не била такава работата, граждани, съвсем не била такава. Оказа се, че според другаря Станишев най-важното е друго –  реализацията тук на АЕЦ „Белене”, казва той, ще спомогне България да се нареди в редиците на „високо развитите и технологично напреднали страни”. Представяте ли си? И това ще се случи заради проекта, съчинен в една допотопна страна, технологично напреднала малко повече от Етиопия. Като изключим, разбира се, калашниците, миговете, чернобилите и другите почти съвършени руски машини за убиване.

Четвърто, вцепених се, когато прочетох един цитат на социалистическия ни лидер по повод диалога между Москва и София: „Бих искал да видя по-активен диалог между двете правителства. При това диалог, който се основава на взаимния интерес, на взаимното уважение” – твърди другарят Станишев. И настоява, че в последните четири години такъв диалог било нямало, а Борисов само потропвал с пръсти.

В случая вярвам напълно на Станишев, макар и малко да ме е срам за него, че не се срамува. Неслучайно твърди това и съм сигурен, че той наистина би искал да види проявено някакво уважение към себе си от руска страна. Но тук вече откровено ще замълча, граждани, защото каквото и още да кажа, ще прозвучи саркастично по отношение на бившия български премиер. Надявам се, всички още помним, макар че много искаме да забравим, как преди години първо другарят Медведев, а после и другарят Путин, въпреки официално назначените срещи в Москва и Сочи, дълго ги отлагаха, докато не го унижат до дъно. И него, а покрай него – и нас, целокупните български граждани.

До дъното на дъното.

Ама разбираемо е, де. Те наш`те русофили единствено така се научават напълно и безпрекословно да слушкат – не само с моркова пред носа, но и с тоягата по задника. Иначе понякога и те проявяват инат, както направи Виденов, който отказа да хариже на „Газпром” българската газопреносна система. И в Азиатския департамент добре знаят това, отдавна го знаят и надлежно го практикуват в цялостната си политика спрямо България, за да добият желаното.

Пето, в случая с изцепката за непременното и задължително възстановяване на отхвърления с референдум проект АЕЦ „Белене”, както и всички други връзки с Русия, другарят Станишев се вписа в един наблюдаван през последните седмици по-общ процес на силна активизация на руската пета колона в България. Този процес до известна степен вероятно е част от една по-голяма игра, свързана със събитията около Сирия, но има и самостоятелен, български смисъл.

А той е следният – идва време другарите Станишев, Първанов, Овчаров, Доган и разни други знайни и незнайни герои на българския ченгеджийско-комунистически преход да направят най-после онова, което Русия иска от тях и за което им плаща с пари и логистична подкрепа вече толкова години. Онова, което те са обещавали лично на другаря Путин. Онова, което, поради неочаквано проявеното от другаря Борисов твърдоглавие, се отложи във времето и за малко щеше напълно да се разпадне като концепция.

И тогава пък за малко да се наложи споменатите по-горе другари, макар от нашите, все пак масово да бъдат отстрелвани за неизпълнение на слугинските си задължения и за назидание на следващите дупедавци, които ще се нароят.

Но по всичко личи, че споменатите другари вече могат да спят спокойно. Марионетката Орешарски все по-здраво укрепва като плевел във властта, протестът е на път да угасне от собственото си безплодие и на тях какво им остава – ами да развиват всестранните връзки с Русия им остава. Да строят тук и построяват. Да крадат и омаскаряват. Да цъфтят и прецъфтяват. Да ни издърпат реално извън Европейския съюз, като номинално продължат да ни държат вътре в него, докогато това е необходимо на руснаците.

И други съветски песни!

Другарите вече ще спят спокойно – няма да ги отстрелят, освен ако отново не сгафят нещо фатално. Но засега – не, виждам ги, че са усмихнати и щастливи. А щом те са щастливи, вече и аз съм щастлив.

Другарю Станишев, ако ми разрешите да хвана последния влак, рапортувам, че от мен ще излезе добър русофил, най-добрият в света. Нали знам всички русофобски козни изотвътре, затова лесно ще ги разкрия и предам на властите, та да им противодействат по-ефективно.

На `сичку отгоре – ефтино `зи`ам!