32. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ШАРЛ АЗНАВУР

май 22, 2013 at 9:40 am (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов

22. 05. 13, радио Пловдив

Целия текст слушай тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=34

Любовта няма нужда от много приказки – най-често и само едно име е достатъчно, останалото зависи от интонацията.

Азнавур, Изабел

Не, като казвам „достатъчно за любовта”, всъщност нямам предвид името Изабел, а по-скоро името Шарл Азнавур. Макар че и Изабел не е лошо. Изобщо не е лошо. Самият Азнавур казва за него, че това е „най-сладкото име”. А той знае – защото знае и много други любовни имена. Знае също как да ги събере всичките в един още по-голям и красив образ, образът на самата любов, наречена Тя.

Азнавур, Тя

Превод: Тя- може би лицето, което не мога да забравя, дирята от удоволствие или от съжаление, може би съкровището ми или цената, която трябва да платя, Тя – може да е песента, която пее лятото или студът, от есента донесен, може да е сто неща през всеки кратък ден.

Годината е 1974. Шарл Азнавур, певец, композитор и актьор, е на крехката любовна възраст 50 години, когато създава един от най-големите си, от наистина незабравимите си хитове – „Тя”. По онова лудо време, когато рокът разтърсваше всичко по пътя си, а диско-заразата още не беше плъзнала по хората и народите, черната винилова плоча с тази простичка лирична песен се продава като топъл хляб и албумът става платинен в тогавашната Мека на музиката – Великобритания. За разлика от родната на певеца Франция, където продажбите се оказват пълен провал. Защо – това е друга, историко-философска, тема. Но всъщност Азнавур е толкова популярен и почитан във Франция, че може спокойно да си позволи една английска изневяра. Или 150. И още и още – на италиански, испански, немски. От всичките над 1 000 песни, които е създал, Шарл Азнавур изневерява на любимия си френски с песни на други европейски езици точно 370 пъти. Но, въпреки това, във Франция продължават да го обичат още и още.

Азнавур, Еt pourtant, Още

Шанур Вахинаг Азнавурян е роден в семейство на арменски емигранти през 1924 година. Баща му, арменец от Грузия, и майка му – от Турция, са на път за Америка, когато се ражда бебето им, но на бърза ръка отварят кавказки ресторант и остават в Париж завинаги. Малкият Шанур расте в артистична среда, още на 9 той зарязва училището, приема името Шарл и поема по трудния път към голямата сцена. Той ходи на театрално училище, играе няколко малки роли в театъра, но истинският обрат в живота му настъпва през 1941-ва, когато среща Пиер Роше, с когото пише песни и пее по парижките кабарета. Още по-важна е 46-та, когато среща Едит Пиаф и Чарлз Тренет – двама от най-великите певци на френския шансон. Пиаф води Азнавур на турне в Съединените щати и като цяло го взима под крилото си. Той пък пише песни за нея и помага за всичко на дребното, но властно Врабче. Твърди се, че нищо сексуално няма в тази връзка, само любов. Но макар да е изключително дълбока и взаимна, тя все пак е любов твърде обсебваща и завършва с раздяла – бурна, вълнуваща, опустошителна. За сметка на това, кариерата на Шарл Азнавур тръгва нагоре – през втората половина на петдесетте той вече е превзел главните парижки сцени – „Алхамбра” и зала „Олимпия”. Снима и в киното, получава награди като актьор. През 1963 година една негова песен от филма „Търсете идола” става огромен хит по целия свят. Изпява я млада и прелестна арменка от България на име Силви Вартан, най-красивата.

Силви Вартан

Някъде по това време Шарл Азнавур представя и песента си La Mama, посветена на неговата собствена баба, която живее и умира в малко селце край Ереван и която той никога в живота си не е виждал.

Рей Чарлз, La Mama

Разбира се, че това не е Шарл Азнавур, а Рей Чарлз. Песента става толкова популярна, че я пеят мнозина от най-известните певци по света, дотам, че често се забравя кой е истинският неин автор. От средата на 50-те нататък за Азнавур следва неизброима поредица от турнета по целия свят, от изяви в Париж, от записи на албуми, от участие във филми – следват над две десетилетия в живота му, които са толкова динамични и незабравими, че го превръщат в неизменна част от звуковата среда на целия двадесети век. И хората навсякъде по света се тълпят да го гледат и слушат.

Азнавур, Комедиантите

Превод: Елате да видите комедиантите, вижте музикантите, вижте магьосниците, които идват….. – пее Шарл Азнавур в песента си „Комедиантите”.

Освен любовта към жените, песните и творчеството, в живота си обаче Шарл Азнавур има и друга голяма любов – Армения. Той постоянно се връща при корените си, помага на Армения в тежки моменти, като бедственото земетресение през 70-те, представлява страната и подпомага реализацията на нейните интереси по света, включително по въпроса за арменския геноцид.

Но, така или иначе, както си пее ту щастливо, ту сериозно, за Шарл Азнавур настъпва 1973 година. Той отива в Съединените щати и среща фантастичната Лайза Минели. И от това щастието му става още по-голямо. 22 години по-младата Минели е в дълбока депресия след раздяла с тогавашния си партньор и пробва да смесва наркотици с алкохол, но се влюбва лудо в дребният арменец с големите кадифени очи и още по-кадифен глас. Азнавур пък е баща на 6 деца, женен вече трети път – сега за шведката Ула Торсел, изпаднал е в творческа криза, но и той се влюбва неустоимо в Лайза. Тази любов продължава, независимо от всичко, през следващите 20 години. „Това – казва самият Азнавур – е най-голямата любов в моя живот.” И още – „тя много приличаше на Едит”.

Но слава Богу, че тази любов се реализира, защото пък от нея за нас, публиката, влюбена едновременно и в Шарл Азнавур, и в Лайза Минели, остана много музика, включително един наистина незабравим дует – Звукът на твоето име, който двамата направиха през 1991 година:

Лайза Минели и Шарл Азнавур

Тия двамата не се шегуват, нали – говорят на различни езици, но пеят една и съща песен. Всъщност, какво ли друго да очакваме – нали това е любовта. Или не е това?

Лайза Минели и Шарл Азнавур

По някаква невероятна случайност днес, да, точно днес, и да, наистина по случайност, Шарл Азнавур навършва 89 години. „Ще пея до 90 и ще умра на сто” – закани се той преди време. И изпълнява заканата си – не само още е жив, но и все още пее.

Азнавур, Бохемът

Да, Шарл Азнавур пее за себе си. Той е Бохемът и разказва за времена, непознати за 20-годишните. Разказва за онези времена, когато стените на Монмартр бяха отрупани с люляци точно под нашите прозорци, когато аз плачех от глад, а ти позираше гола, но бяхме щастливи…..Е, тези времена никога няма да се върнат. Освен, разбира се, всеки път, когато някой от нас пак и пак се заслуша в песента на бохема, който някога живееше на Монмартр зад онези прозорци с люляците под тях. Той се казва Шарл Азнавур и цял живот пее.

 Азнавур, Бохемът

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: