31. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – КАРЛ ЯСПЕРС

май 15, 2013 at 3:19 pm (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов

15. 05. 13, радио Пловдив

Целия текст четете тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=33

Скот Джоплин, рагтайм

С този прочут рагтайм на Скот Джоплин ХХ век нахлува в света. Епохата опиянява, животът е прекрасен, всички танцуват завинаги. В старинния Хайделберг, по прочутата Философенвег, „Пътеката на философите”, 18-годишният Карл Теодор Ясперс върви между странни за Германия растения – маслини, мушмули, бадеми, смокини. Той също изглежда странен, задълбочен в мисли – да продължи ли с правото или да учи медицина. Избира медицината. Избира съдбата си. Избира да стане един от най-големите световни философи, белязали с идеите си целия безумен и фантастичен ХХ век. А може и да не е било така. Може решението да е взето в някоя прашна и сумрачна аудитория. Или в някоя още по-сумрачна кръчма в Стария град, където академичното достойнство се измерва в брой изпити бири. И в брой рагтайми, изтанцувани с прекрасно момиче под скърцащия звук на фонографа. Така или иначе обаче, факт е, че през 1909 година вече намираме Карл Ясперс на работа в местната психиатрична клиника. Четири години по-късно той се връща в Хайделбергския университет като преподавател по психология. Междувременно се жени за Гертруд Майер и двамата са щастливи до дълбоки старини. Този израз е зает от приказките, но по изключение – нищо иронично не влагам в него. Любовта между Ясперс, чистият ариец, и Майер, немската еврейка, наистина надделява над превратностите на времето. Всичко е страхотно и, както самият той пише по-късно – годините от 1909-та до Първата световна война са най-благословените в живота ми. И не само за него. Неслучайно по същото време американската еврейка от руски произход Софи Тъкър записва големия си хит Some of these days, „Някои от тези дни”, хит, който, в една или друга форма, се пее и досега. И който по особен начин бележи целия живот на философа Карл Ясперс.

Софи Тъкър, Някои от тези дни

През 1914-та войната се стоварва на главите на всички, разбива на парчета La belle époque и ражда онова поколение, което Гъртруд Стайн нарече „загубено”. То страдаше, защото душата му се превърна в дупка сред нищото и сама не можеше да се намери, както описа нещата Хемингуей. Но това поколение роди и модерната храброст, израз, използван от Карл Ясперс, който означава горе-долу следното  – да живееш, напук на всичко, което вътре в теб пищи да не живееш. Ето и неговите думи: „Това е модерната храброст: пътешествие в опитващия живот, ако и да няма никаква сигурност – да изискваме не резултата, а да се осмелим да претърпим крушение – да изпълним своето “да” в живота, като че ли на дъното би се показала помощта, която във всеки случай означава, че силното желание не е нищо, че най-накрая то се вмества в битието.”

Карл Ясперс е смятан за баща на екзистенциализма, който той предпочита да нарича екзистенциална философия. Това е една от най-забележителните идеи на 20 век, проникнала във всички сфери Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар