ЗА БЕБЕТАТА, МЪДРОСТТА И КОЛЕДНАТА НИ ПОЛИТИКА

декември 23, 2010 at 7:30 am (Публицистика) (, , , , , )

  • Ако тримата мъдреци от Изтока, тръгнали да се поклонят на бебето Христос, бяха българи, никога нямаше да открият яслите със Светото семейство и Спасителят щеше да си остане обикновено бебе, което, освен “пльонк” отпред и отзад, не върши никакви други чудеса 

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Преди много години през тези дни, казват, се случи истинско чудо – небесна светлина отведе трима мъдреци от Изтока да се поклонят на едно бебе.

Нормалният човешки разум се бунтува срещу подобни фантастични развития. Първо – как така цялото небе изведнъж ще изостави важните си небесни работи и ще тръгне да се меси пряко в делата човешки. Нали всички от опит знаем, че когато сме в най- неотложна нужда и се помолим небето да се намеси в наша полза – примерно за да се случи на някой друг онова, което не искаме да се случва на самите нас – то се скатава, прави се на разсеяно и никакво не се появява. Второ – как така трима истински мъдреци, независимо дали от Изтока или от Запада, ще се съберат на едно място и ще са на едно и също мнение през цялото време? Особено пък по въпроса защо изобщо са тръгнали на поход и в коя точно посока ги води светлината. И трето – защо му е необходимо на даден нормален човек, пък бил той и всепризнат мъдрец, да се покланя на едно нищо и никакво бебе? Та то само по себе си е пълна противоположност на мъдростта, доколкото е изтъкано изцяло от инстинкти. На всичкото отгоре, откъм него твърде често се чува някакво странно “пльонк”, изпълнено с не особено приятно съдържание, което излиза на талази ту от предното, ту от задното му отверстие.

Ето част от основанията, граждани, някои от нас да намират тази история за леко преувеличена, ако не и напълно фантастична. Само че нали точно това е смисълът на чудото – да ни изведе от плоскостта на нормалното, стандартно мислене и да ни подтикне да търсим нови, непознати пространства и времена в нови, непознати измерения. Не е казано, че новите измерения непременно съществуват. Нито пък, че в тях новите пространства и времена съществуват на онова място и в онзи вид, в които на нас ни се иска. Понякога отвътре изскачат страховити чудовища, които сигурно не бихме искали никога да срещнем. Той нали и Колумб тръгна да открива Индиите, но откри Америка – а някои и досега спорят дали не е по-правилно да си я беше оставил неоткрита. Но такава е природата на чудото – странна и непредвидима.

От друга страна, съвременните физици и астрономи казват, че самият наш свят, цялата Вселена, е нещо странно и непредвидимо. Според тях досами нас, но без да ги виждаме и без да можем да проникнем отвъд, вероятно има много паралелни светове – същите като нашия, но малко по-различни. Например аз съм убеден, че някъде там има свят, в който намазаната с масло филия никога не пада върху новия килим с намазаното надолу, ако случайно я бутнеш от масата. Също вярвам в свят, където, обратно на ситуацията в нашия, жените постоянно се мъчат да разберат мъжете, защото не ги разбират, но мъжете изобщо не се мъчат да разберат жените, защото и така са си добре. А какво ще кажете за онази паралелна Вселена, от която все пак някакъв маркуч се е промъкнал по мистериозен начин в нашата и от него можеш да си наточиш безплатна бира на корем?

Всички тези чудеса не биха имали никакъв смисъл, ако започнем да ги разфасоваме с аналитичния скалпел на нормалния човешки разум, затова аз лично предпочитам да им се радвам и да търся в тях прозорчетата към мъдростта. Така погледнато, не е чудно, че тримата мъдреци са отишли да се поклонят на едно бебе – вероятно те са прозрели за него нещо, което ние все още упорито успяваме да не прозрем. Или може би защото все още светлината небесна не ни е повела в правилната посока, за да успеем.

Но и това е нормално, де, както е известно, светлината в България е малко по-особена от светлината в другите европейски държави. Затова и на тях по Коледа им се случват само истински коледни чудеса, а ние продължаваме да се занимаваме с политически такива. Защото какво, ако не коледно чудо, беше милата родна картинка, на която се изобрази Камен Костадинов от ДПС и увери публиката, че партията му се застъпва за пълната и окончателна лустрация на бившите ченгета от ДС, не само на онези от Външно. “Като се каже А, трябва да се стигне до Я, трябва да се разкрият не само агентите, но и онези, които са ги превръщали в такива и са ръководели нечистите им дела, не може подборно да се решава въпроса” – правилно, съвсем правилно подчерта Костадинов. И даде пример с лидера на ДПС Ахмед Доган, готов заради собственото си агентурно минало да се оттегли от политиката, ако въпросът тръгне към такова цялостно решаване.

Сакрална жертва, граждани, не може да се отрече. Само че да не избързват с коледните надежди онези, които веднага си казаха – `ми `айде, де, отдавна беше време Доган да се оттегли. Нищо такова в действителност нито е предвидено да се случи, нито може да се случи. И то не само заради откровения пазарлък – оцапаният Доган ще се откаже, ама като се оцапат и всички други. И не само заради съмненията, че работата мирише на поредната подмяна на лошата ни реалност с още по-лоша – доколкото се очаква Доган и другите да подменят себе си с хора, които са зависими от тях и ще продължат делото им, макар че формално няма да са обвързани с уж бившата ДС. И дори не само защото ден по-късно самият Костадинов се отрече от думите си, като каза, че вече е късно за цялостна лустрация.

Но и защото целият този политически ход изначално беше изигран с идеята да постигне ефект, обратен на декларирания. И то в няколко направления.

Първо, с размахване на образа “цялостна лустрация” се сплотяват редиците на самите ченгета, застрашени от нея, защото те напоследък бяха му поотпуснали края покрай своята дълга безнаказаност. Като нямат насреща си силно гражданско общество и силна демократична държава, срещу които да се борят, като са овладели на практика всички възможности за влияние в страната – от престъпния свят, през икономиката, до висшата политика – те бяха започнали да се дъвчат помежду си, къде за чалга певици, къде поради преплитане на противоречивите им властови интереси, къде поради преплитане на икономическите. А така работа не се върши.

Второ, дава се възможност на Бойко Борисов и партия ГЕРБ нагледно да си представят докъде могат да стигнат пораженията в собствените им редици, ако отидат до край. Защото нали темата за ДС е плътно преплетена и с темата “възродителен процес”, пък там работата на самия Борисов не е съвсем чиста. И освен това доста от членовете на ГЕРБ по места и на разни ръководни позиции, имат минало, обвързано с ДС било като агенти, било като офицери. Така една пълна лустрация на практика може да доведе до разпад на самата ГЕРБ.

Трето – обезкуражава се цялото общество относно възможността за такова действие, защото веднага разни специалисти и анализатори започват да изтъкват наличието на нерешими юридически казуси. Например – как ще лустрираш президента, по коя Конституция? Или как ще лустрираш някои от членовете на Конституционния съд със съответното минало, след като те самите на практика са последна инстанция по въпроса.  

Четвърто, особено важно, събужда се в голяма част от хората в България онзи рефлекс на тотално отрицание на всичко, което идва от страна на ДПС – дори това да е най-добрата, най-правилната, най-демократичната идея. Сигурен съм, че дори ДСБ и СДС поне в първия момент са се стреснали и са си казали – тук има някакъв капан, щом ДПС го предлага. То затова и партията ДПС побърза първа да го предложи, де.

И на пето място идва вече ефектът на последвалото бързо отричане от изразената първоначално крайна позиция. Защото мнозина наивници си казват – ето, дори ДПС, които бяха крайни, смекчиха виждането си, значи работата с лустрацията наистина може да е съвсем закъсняла и излишна. Това е още един капан, заложен с цел вече пълно подсигуряване, нещо като контролен изстрел в тила на обществото.

Честно казано, граждани, мисля си, че това всъщност са капани, станали възможни заради собствената ни колективна простотия, която, вместо да се вземе в ръце и да помъдрее, вече 20 години се оставя да бъде разигравана по този обиден за нормалния човешки разум начин. По всичко личи, че ако бяхме на мястото на онези трима мъдреци от Изтока, тръгнали да се поклонят на бебето Христос, щяхме и досега да се лутаме в пустинята, защото всеки следва само собствената си размътена  светлина и отказва или не може да види цялостната картина. Така никога нямаше да открием яслите, където е подслонено Светото семейство и Спасителят щеше да си остане обикновено бебе, което, освен “пльонк” отпред и отзад, не върши никакви други чудеса.

В живота има един важен принцип – никога не е късно да станеш за резил. Само че в случая аз имам предвид не това, а обратната аналогия, която се натрапва – щом никога не е късно да станеш за резил, никога не е късно и да поправиш резила си. Защото пълна и цялостна лустрация наистина е необходима. Няма да обяснявам защо, сигурен съм, че всеки сам може да се сети поне за три-четири важни аргумента. Ще обобщя само, че до голяма степен, до огромна степен, положението, в което се намираме – да сме страната на най-бедните европейци, да сме страната с най-тъжните хора в света, да сме държавата, която присъства в нормалните европейски медии задължително или само с лошо, или с нищо, както писа немският вестник “Тагес цайтунг” – всичко това дължим на собствената си неспособност да се справим с предизвикателствата на времето, която демонстрирахме още в началото на прехода и упорито поддържаме и досега. А сред най-важните от тези предизвикателства беше ясното осъждане на комунистическия режим като престъпен и изработването на законов инструментариум за справяне с метастазите на този режим, включително обуздаване на неговия авангард в престъпните дела – ДС.

Но ако не можем да направим нещо правилно когато трябва, вероятно трябва да го направим, когато можем, нали. Е, можем ли сега? Не е сто процента ясно, макар че личният ми отговор е – по-скоро не. И знаете ли защо, граждани? Защото мнозина в България все още смятат, а и се примиряват с това, че те зависят от българската политика, не тя от тях. Разглеждат я като някаква физико-химия на човешкото тяло, която се състои от много вода, закрепена с малко въздух – нали сте чували да я наричат “гола вода”, а също и “въздух под налягане”.

Само че, колкото и да изглежда парадоксално, нещата са обратни, не са “каквато ни е политиката, такива са и хората”. Това веднага става ясно, като се проследи простата логична верига – политиката не е природен закон, който действа независимо от човека, тя се прави от политици, а политиците се раждат изсред самите нас. Следователно каквито сме ние, такава е и политиката ни. Така че трябва да превърнем самите себе си в чудо, за да очакваме, че и политиката, от която зависим, ще ни носи истински, а не измислени коледни чудеса.

Пльонк.

 Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

3 Коментари

  1. plamen said,

    Аз тъкмо да се повъзрадвам и ти взе че потвърди съмненията ми и сега пак трябва да се самоубеждавам, че не съм прав 🙂

  2. иван тотев said,

    Преди сидмица реших да опитам едно кисело мляко от една марка, което било по БДС и, за да се разпознава от другите млека на същата марка, го предлагат в еди какви си на цвят кофички. Беше много кофти. И без да е експерт, човек може да усети нещо не съвсем млечно в съдържанието. И си представих, как са се събрали в някакъв офис най-видните ни млекари, пият си питиетата, потриват си ръцете и си намигат, па някой каже: е, баламурници, искахте по БДС – на ви по БДС!
    Защо ми се струва, че вече 20 години все се оказва, че искаме нещо много лошо и недопустимо, дето сме го видели оттатък Суботица, вместо да си живеем нашия си автентичен неповторим живот такъв, какъвто е по (б)ДС. Защото, ако си прав, че сценарият без (б)ДС, вече е в чекмеджетата на Гоце, Сокола и нататък по редицата, ще продължаваме да си живеем все така интересно и по нашенски.

  3. иван тотев said,

    И един риторичен въпрос: тези материали излизат в пловдивския вестник „Марица“, нали? Знаем, че собственикът на този вестник ляга и става с идеала на „социалната държава“. Та питам: господин Асенов, плаща ли си този социално ангажиран мил човек хонорарите, които Ви дължи за написаното от Вас във вестника му? (Ако не ми отговорите, сам ще се досетя.)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: