ЗА БЕБЕТАТА, МЪДРОСТТА И КОЛЕДНАТА НИ ПОЛИТИКА

декември 23, 2010 at 7:30 am (Публицистика) (, , , , , )

  • Ако тримата мъдреци от Изтока, тръгнали да се поклонят на бебето Христос, бяха българи, никога нямаше да открият яслите със Светото семейство и Спасителят щеше да си остане обикновено бебе, което, освен “пльонк” отпред и отзад, не върши никакви други чудеса 

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Преди много години през тези дни, казват, се случи истинско чудо – небесна светлина отведе трима мъдреци от Изтока да се поклонят на едно бебе.

Нормалният човешки разум се бунтува срещу подобни фантастични развития. Първо – как така цялото небе изведнъж ще изостави важните си небесни работи и ще тръгне да се меси пряко в делата човешки. Нали всички от опит знаем, че когато сме в най- неотложна нужда и се помолим небето да се намеси в наша полза – примерно за да се случи на някой друг онова, което не искаме да се случва на самите нас – то се скатава, прави се на разсеяно и никакво не се появява. Второ – как така трима истински мъдреци, независимо дали от Изтока или от Запада, ще се съберат на едно място и ще са на едно и също мнение през цялото време? Особено пък по въпроса защо изобщо са тръгнали на поход и в коя точно посока ги води светлината. И трето – защо му е необходимо на даден нормален човек, пък бил той и всепризнат мъдрец, да се покланя на едно нищо и никакво бебе? Та то само по себе си е пълна противоположност на мъдростта, доколкото е изтъкано изцяло от инстинкти. На всичкото отгоре, откъм него твърде често се чува някакво странно “пльонк”, изпълнено с не особено приятно съдържание, което излиза на талази ту от предното, ту от задното му отверстие.

Ето част от основанията, граждани, някои от нас да намират тази история за леко преувеличена, ако не и напълно фантастична. Само че нали точно това е смисълът на чудото – да ни изведе от плоскостта на нормалното, стандартно мислене и да ни подтикне да търсим нови, непознати пространства и времена в нови, непознати измерения. Не е казано, че новите измерения непременно съществуват. Нито пък, че в тях новите пространства и времена съществуват на онова място и в онзи вид, в които на нас ни се иска. Понякога отвътре изскачат страховити чудовища, които сигурно не бихме искали никога да срещнем. Той нали и Колумб тръгна да открива Индиите, но откри Америка – а някои и досега спорят дали не е по-правилно да си я беше оставил неоткрита. Но такава е природата на чудото – странна и непредвидима.

От друга страна, съвременните физици и астрономи казват, че самият наш свят, цялата Вселена, е нещо странно и непредвидимо. Според тях досами нас, но без да ги виждаме и без да можем да проникнем отвъд, вероятно има много паралелни светове – същите като нашия, но малко по-различни. Например аз съм убеден, че някъде там има свят, в който намазаната с масло филия никога не пада върху новия килим с намазаното надолу, ако случайно я бутнеш от масата. Също вярвам в свят, където, обратно на ситуацията в нашия, жените постоянно се мъчат да разберат мъжете, защото не ги разбират, но мъжете изобщо не се мъчат да разберат жените, защото и така са си добре. А какво ще кажете за онази паралелна Вселена, от която все пак някакъв маркуч се е промъкнал по мистериозен начин в нашата и от него можеш да си наточиш безплатна бира на корем?

Всички тези чудеса не биха имали никакъв смисъл, ако започнем да ги разфасоваме с аналитичния скалпел на нормалния човешки Прочетете остатъка от публикацията »

Advertisements

Постоянна връзка 3 Коментари