ЗДРАВ ДЕСЕН КРАК ИЛИ ПАТЕРИЦА ПОД ДЯСНАТА МИЩНИЦА

ноември 17, 2007 at 10:14 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България  

16.11.2007 

/Фили/ Един от най-съществените въпроси, които останаха да висят във въздуха след провеждането на последните местни избори в България, е въпросът за бъдещето на десницата.Той има отношение не само към темата за оцеляването на тъй наречените “традиционни” десни партии – СДС и ДСБ, не само към темата дали и доколко дясна е новосформираната партия ГЕРБ на софийския кмет Бойко Борисов, но е важен и от гледна точка на възможността да се нормализират балансите в българския политически живот изобщо.Тези баланси бяха нарушени през 2001-ва година с появата на политическата сцена на тъй наречената “царска” партия НДСВ, която доста неуспешно се опита да прикрие популизма си под етикета на либерализъм. В действителност това, което се случи по време на управлението на странното съчетание между цар и министър-председател на конституционна република, бяха две главни неща – размиване на представите в българското общество за съществуващите идеологически различия между ляво и дясно и изчезване на разбираемото политическо говорене, а оттам и на предвидимостта в политиката. Последвалото от тези ефекти размиване на ценностите нанесе силен удар върху всъщност едва прохождащото гражданско общество в България и отвори широко вратите за популизма като печеливша политическа практика. Тази ситуация, съвсем естествено, доведе от една страна до известно укрепване на левицата, от друга – до засилване на националистическите тенденции, реализирано чрез възхода на партия Атака, и от трета – до появата на партии с неясно политическо лице като ГЕРБ.

Като негативен ефект основният удар се стовари върху десницата и вече седма година тя не може да се съвземе от него, а сякаш няма изгледи това да стане и в обозримо бъдеще. Поредното, и то предизвестено, доказателство в това отношение бяха твърде сериозните загуби на основните десни партии както на изборите за евродепутати през пролетта, така и на изборите за местна власт през есента на тази година. Десницата загуби не само кметските позиции на практика във всички градове, където традиционно управляваше досега, но и остана с твърде малко представители в общинските съвети. По този начин тя загуби възможностите си да бъде дори ефективна опозиция, а това до голяма степен сякаш предопределя и нейното поражение на следващите парламентарни избори през 2009-та година.

 – Пламен, дали резултатите от тези местни избори се превърнаха в някакъв стимул за сериозни анализи и опити за предприемане на практически стъпки от страна на основните десни партии – СДС и ДСБ, за излизане от кризата, в която се намират? 

– Този въпрос, Фили, се задава от наблюдателите всеки път след каквито и да било избори, провеждани от седем години насам и отговорът му неизменно е един и същ – не. Бих казал – за съжаление, не.Съжалението в случая е вмъкнато не заради мои лични политически пристрастия, а заради ясното съзнание, че една политическа система не може да съществува като щъркел, застанала само на един крак, както в момента изглежда българската политическа система. Още по-малко пък може с този единствен крак да се правят съществени стъпки напред, каквито са нуждите на българското общество и както изисква ситуацията в страната след присъединяването към Европейския съюз. Че липсата на истинска десница се отразява негативно върху общата политическа ситуация, включително върху състоянието на левицата, е факт, който се признава еднозначно и от редица известни с левите си пристрастия коментатори. Неслучайно всъщност новосформираната, но вече заела доста добри политически позиции партия ГЕРБ непрекъснато прави опити сама да се представи като дясно ориентирана, а наблюдатели като Андрей Райчев лансират формулата, че ГЕРБ е “дясна партия без антикомунизъм”. Ако тази формула звучи напълно безсмислено сама по себе си, то разгледана в общия политически контекст тя има смисъл, защото показва тъкмо нещата, за които стана дума дотук. Първо – че българското общество наистина има нужда от съществуването на “десния политически вектор”, както би се изразил Ахмед Доган. И второ – че самата левица има нужда от баланс в другия край на спектъра, защото иначе ще трябва сама да запълва празнотите. А това води до опасности, свързани с нейното вътрешно единство. Впрочем, ако не доказателства, то поне индикации, че в момента положението е тъкмо такова, че левицата, повлечена от политическия вакуум, се е разпростряла твърде много към центъра, могат да се намерят лесно. От една страна има среди в БСП, които твърдят това на различни партийни форуми. От друга страна икономически експерти признават, че доста от мерките на управляващите, свързани с промените в данъчната система например, са по-скоро десни, отколкото леви. Преди броени дни пък бившият президент от Съюза на демократичните сили Желю Желев в едно телевизионно интервю заяви, че “засега БСП управлява както трябва”…..

 – Освен това обаче Желев каза също, че лидерът на Демократи за силна България Иван Костов е човекът, който пречи на дясното обединение….. 

– Да, да се върнем на темата за СДС и ДСБ…..Та тази позиция на Желю Желев не е нова, той просто избра подходящ момент, в който да бъде казана и – най-вече – чута. Нещо повече – той целенасочено създаде този момент като се появи за първи път от 92-ра година насам в централата на СДС за среща със сегашния лидер на партията Пламен Юруков. Всички медии отбелязаха факта на неговото появяване в тази централа след петнадесетгодишно отсъствие като някакъв важен политически знак. И забравиха да припомнят на забравилите, че самият Желев през 90-та година като първи лидер на създаденото вече СДС твърдеше, че си остава марксист и че СДС всъщност не се бори за политическа власт. Както и да припомнят ролята му в свалянето на правителството на Филип Димитров, акт, който директно доведе до удължаване на българския преход поне с пет години….. Но, както е казано в библията – да оставим мъртвите да погребат своите мъртви. Въпросът е какво всъщност подкрепи в този момент Желю Желев. “Пътят на Пламен Юруков е правилният – да се търсят приятели и поддръжници както политически, така и на друга основа” – каза той. Каза го категорично, макар и не достатъчно ясно, защото така и не се разбра за каква “друга основа” освен политическата става въпрос. Не стана ясно също по какво съди Желев, че пътят е правилен, след като СДС на последните местни избори спечели цифром и словом пет места за общински съветници в София и две в Пловдив.Другото нещо, за което се застъпи бившият президент и бивш лидер на СДС очевидно беше обединението на десницата, като основната пречка за това според него е фигурата на Иван Костов. Въпросът за изкуственото сатанизиране на Костов през годините също ще го оставим настрани, защото той е твърде обширен. Но прав ли е Желю Желев в този момент да твърди, че Иван Костов е пречка пред дясното обединение? Доколкото в самата партия Демократи за силна България след местните избори има настроения срещу Иван Костов, това може да изглежда така. Но то може да изглежда така само на повърхностните наблюдатели, които са чули, че депутатите Нено Димов и Николай Михайлов атакуват своя лидер, но не са разбрали точно защо го атакуват. А тяхното недоволство е свързано именно с факта, че Костов направи стъпки за сътрудничество със СДС по време на местните избори и изрази готовност да се работи за създаване на обща дясна група в столичния общински съвет. Димов и Михайлов, а също и немалко членове на партията по места, оценяват това сътрудничество като твърде голям компромис, защото смятат, че СДС на практика се е превърнала в клиентелистка партия и подозират, че тя е готова да си сътрудничи с ГЕРБ на Бойко Борисов.Така че съществуващите вътрешни напрежения в партията ДСБ не са “за”, а “против” тъй нареченото обединение на дясното пространство. Или най-малкото са против възможността то да се случи механично и без изясняване на базисните политически принципи, които ще предопределят и възможните политически партньорства в бъдеще.

 – Така погледнато, ситуацията дава основание да се смята, че и на следващите парламентарни избори традиционната десница ще продължава да е в окаяно положение. Какъв е шансът партия ГЕРБ дотогава наистина да успее да се легитимира като дясна партия и да запълни политическия вакуум? 

– ГЕРБ в момента се намира в доста странно положение. Нейният лидер Бойко Борисов прави всичко възможно да убеди хората, че партията му е дясна. Нещо повече – той има непосредствената подкрепа в това отношение от Европейската народна партия, която някак много набързо го припозна. И също така бързо загърби досегашните си партньори от СДС и ДСБ.Но в същото време няма нито едно реално политическо доказателство – нещо като идейна платформа, програма, някакви…..тезиси, ако щеш, които да са публично известни и да доказват претенцията за дясна ориентация на ГЕРБ. Съвсем естествено това, заедно с хаотичните и често непоследователни политически действия и изявления на партията, заедно с факта, че в нея твърде сериозна роля играят хора от силовите структури, поражда и обществено недоверие към твърденията за нейната истинска политическа ориентация.Аз лично смятам за малко вероятно това положение да се промени съществено до следващите парламентарни избори, освен ако доминираното от социалистите управление на тройната коалиция не започне някакъв кръстоносен поход на централната власт срещу местната в общините, където ГЕРБ спечели последните избори. Дори и това да стане обаче, мисля, че то ще доведе само до появата на повече повърхностно напрежение между ГЕРБ и БСП, свързано с чисто прагматични цели, а не до изясняване на принципни идеологически различия. Така че според мен ГЕРБ вероятно ще се окаже по-скоро временна патерица под дясната мишница, а не онзи истински втори крак, с който българската политическа система да стъпи на земята и да започне да ходи напред. 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: