ЛОШО, БОРИСОВ, ЛОШО…..

септември 19, 2009 at 8:58 am (Публицистика) (Бойко Борисов, Трайчо Трайков, енергийни проекти, преговори с Шматко, руски интереси)

Пламен Асенов 

19.09.2009

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” и не може да бъде препечатван или използван от печатни и електронни медии, от новинарски и комерсиални сайтове, без специално разрешение за това. За получаване на разрешение, виж страницата Контакт в дясната лента на този блог.

Право за свободното препечатване на текста имат сайтовете www.kafene.net и www.svobodata.com, както и всички лични и некомерсиални сайтове и блогове.

Новото българско правителство започна да сере на метеното, преди още да е измело докрай площадката, наречена България, от миризливите купчини, нацвъкани от старото правителство.

Известните резултати от вчерашните разговори с руския министър на енергетиката Сергей Шматко могат да се оценят като отчайващи, доколкото стана ясно, че не само няма да има поне временно замразяване на икономически и най-вече политически неизгодните за страната руски проекти, а се очертава те да станат дори още по-руски, отколкото се предвиждаше.

Точно това означава например изявлението на министър Трайков, че България ще търси инвеститори да продаде голяма част от своя дял в проекта АЕЦ “Белене”, като при продажбата няма да бъдат дискриминирани руските фирми. На първо четене изречението е ОК, да, никой в бизнеса не бива да бъде дискриминиран – като оставим настрана въпроса за начина, по който руската “Атомстройекспорт” беше толерирана за сметка на всички останали при самата поръчка за проекта “Белене”. Но идеята, че руски фирми ще откупят онези около 30 процента, които България смята да продаде, а освен това вероятно ще откупят и онези 25-30 или дори 49 процента, от които германската RWE вече неистово се опитва да се отърве, означава, че в крайна сметка правителството на Борисов ще предостави суверенна българска, а да не забравяме – и европейска – територия за построяването на една изцяло руска атомна централа. Както по-рано заяви финансовият министър Симеон Дянков, тази централа изобщо не е необходима на България като енергийна мощност, ако става дума за чисто икономически интерес. Но за какво говорим тогава? Очевидно говорим за чисто политически – но чисто политически руски, а не български интерес.

В цялата работа с централата има и още един детайл, който е много притеснителен. Както писа Медиапул, “след като България заяви намерения да продаде част от дела си в АЕЦ “Белене”, Русия вече изрази интерес да го придобие”, като очевидно става дума за интерес от страна на руски фирми, не за Русия като държава. Но как за броени часове чиновниците в тези руски фирми получиха информацията за българските намерения, кога проучиха проектите, които още не са направени, кога сметнаха възможностите и ползите си от участие в покупката, та успяха и пред някой неизвестен да заявят намеренията си.

Допускането, че може да са имали информация за реалните български намерения от по-рано, което е единственото логично допускане в случая, би трябвало да осигури доста работа на новите общи спецзвена между ДАНС, МВР и прокуратурата.

Работата около строителството на газопровода “Южен поток” пък мирише още повече – и то не само на газ и пари.

По тази тема премиерът Бойко Борисов, който само преди няколко дни заяви  правилната позиция, че България е за европейско развитие, не за руско или някакво друго, сега, след срещата с Шматко, неочаквано се върна към нелепото си изречение отпреди изборите, че “ние нямаме комплекси в отношенията си с Русия”. Ако това значи, че нямаме комплекси да се противопоставим на наглостта на руснаците, би било добре, но от контекста излиза точно обратното – че нямаме комплекси от никого, само и само да дадем на руснаците каквото те искат. А подобно виждане е точно обратното на споменатото вече реално, не просто артистично разиграно пред смаяната публика, виждане за необходимостта от европейско развитие.

Нещо повече, Бойко Борисов каза вчера: “Важното за нас /при срещата с Шматко – б.а./ бе да чуем, че проектите “Набуко” и “Южен поток” не са конкурентни на територията на България, а че участваме еднакво и в двата”. Ама същият Бойко Борисов много добре знае – или поне би трябвало да знае – че такъв филм, който да документира едновременно сядане на два стола, без да се падне от тях, не само не се прожектира по кината, а изобщо не е създаден. Съвсем ясно е заявено от всички специалисти, с изключение на руските, а някои от тях също са го признавали по-рано, че ако се построи “Южен поток”, “Набуко” се обезсмисля, защото за неговото захранване няма достатъчно газ там, откъдето и двата проекта смятат да черпят. Освен това “Южен поток” е руски опит да се заобиколи Украйна като транзитна страна и върху нея да се окаже допълнителен натиск, нещо, което може и чиято цел е да доведе до допълнителни дисбаланси в отношенията ЕС-Русия. И то не в полза на Европа.

Имам един приятел, който казва, че в бизнеса винаги е по-добре да изкараш пет лева, отколкото да не изкараш 5 хиляди. Лаик съм в тези неща, обаче аз пък смятам, че винаги е по-добре лично да не изкараш 5 хиляди, ако с това ще попречиш на  семейството да изкара 50 хиляди.

Така стоят работите с газопроводите. Ако България динамизира работата по руския проект “Южен поток”, ще обрече на смърт европейския проект “Набуко”. В случая двойната игра е невъзможна. И щом тъпанар като мен го разбира, нека премиерът си даде сметка колко по-добре го разбира, как ще го оцени и как ще реагира  семейният съвет в Брюксел.

Както и с “Белене” обаче, и по отношение на газопровода има нещо по-притеснително, отколкото комплексът въпроси, свързан с чисто икономически съображения. По-лошо – има и нещо, което отива дори отвъд политическите съображения. В думите на Бойко Борисов за това какво е било важно да чуе от Шматко прозира някакво едва ли не мистично облекчение, че руснаците великодушно ни позволяват да участваме в европейския проект “Набуко” – някога, когато и ако той стане – стига да динамизираме – сега, в момента – работата по техния “Южен поток”.

Ако някой не е успял да види в горецитираните думи на Бойко Борисов това, за което говоря, да ги прочете още веднъж. Ако и тогава пак не го види, нека прочете какво писа сайтът Vesti.bg по повод думи на българския енергиен министър Трайчо Трайков след срещата с руския му колега: “Той /Трайков – б.а./ съобщи, че за Русия не е проблем участието на България в “Набуко” .

По-верноподаническо изявление по отношение на Русия май дори и президентът Първанов напоследък не си позволява, гледа…..така, да завоалира малко нещата.

За Русия не било проблем…..Ами че то ако питахме кое е проблем и кое не за  Русия, България и досега щеше да си стои извън НАТО и Европейския съюз. И ако питахме Русия, тук пак и завинаги щеше да управлява правителство на Станишев, не на Борисов.

Или може би Русия всъщност е питана по този въпрос и е дала съгласието си – с цел да вдъхне малко надежди у изтерзания български гражданин и страната под нов чул да продължи да играе ролята си на руско троянско магаре в Евросъюза. Ако е така – по-.добре да бяха ни дали да вдъхнем от плик с ацетоново лепило, отколкото от подобни надежди…..

Лошо, Борисов, лошо!

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com