ИСТОРИЯ БЕЗ БОЙКО БОРИСОВ

септември 16, 2009 at 7:41 am (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов 

16.09.2009

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” и не може да бъде препечатван или използван от печатни и електронни медии, от новинарски и комерсиални сайтове, без специално разрешение за това. За получаване на разрешение, виж страницата Контакт в дясната лента на този блог.

Право за свободното препечатване на текста имат сайтовете www.kafene.net и www.svobodata.com, както и всички лични и некомерсиални сайтове и блогове.

Когато валяк ти мине през крака, първото, за което се хващаш, е някакъв писък. Не за разума, както би сторил цивилизованият човек. И не за кобура, както би сторил нецивилизованият.

Писъкът, след драматична квинта, преминава в квичене, а накрая се утаява в рев, от който на акустиците им заглъхват подсъзнателните страхове. Същото не може да се каже за подсъзнателните им желания, които си остават незаглъхнали. Така че по-късно, когато ги събереш около болния крак, за да се оплачеш, акустиците започват да му се качват неприлично и да си чоплят носа в размисъл, докато не ги разгониш като непотребни. Дори и разгонени обаче, те пак налитат да му се качват, защото нали са свободни от страховете си…..

Но докато разбереш, че са наистина напълно безполезни и по-добре да потърсиш лелки от яслите за съчувствие, акустиците вече са написали доклад, в който те съветват от вимето на народа да направиш няколко неща – може супа, пишат, но по-добре да продадеш всички ръчни колички в държавата и на тяхно място Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар