3 МАРТ – НА ЗАПАД ОТ РУСИЯ, НО НЕДОСТАТЪЧНО НА ЗАПАД
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian
/Фили/ На 3 март 1878 година Санстефанският мирен договор слага край на поредната за XIX век война между Русия и Турция. През 1990-та датата е обявена за български национален празник, макар твърдението, че тя поставя началото на Третата българска държава, да е изключително спорно. Какво всъщност честваме на 3 март и трябва ли да го честваме – разговаряме с Пламен Асенов.
– Пламен, факт е, че 3 март официално е български национален празник. Какво всъщност се чества на тази дата?
– Поне отначало – нищо, Фили, през първите две години след Освобождението, както се нарича тогавашната руска окупация на българските земи, тази дата сякаш не съществува. За първи път тя се отбелязва през 1880-та, но…..като ден на възшествие на престола на руския император Александър Втори. След още две години в списъка с неприсъствени дни на тогавашния Държавен съвет се записва 19 февруари като ден на „Заключаването на Санстефанский договор”. Така остава до 1949-та, само дето през 1916, с въвеждане на Грегорианския календар, всичко се преизчислява и 19 февруари става 3 март. През 1950 комунистическият режим маха 3 март от календара с почивните дни и за 37 години датата изобщо не се споменава, с едно изключение – през 78-ма, когато е 100-годишнината от Освобождението. И после – пак мълчание. Чак през 1987, подозирам – във връзка с тъй наречения „възродителен процес”, празникът става официален, а през 1990-та е обявен и за национален и през 91-ва е празнуван като такъв за първи път.
– Искаш да кажеш, че през 90-та, с обявяването му за национален празник, истинската тежест на този ден в българската история е силно завишена?
– Казват го редица историци, които напоследък явно се отърсват от идеологическите окови на вечната братска дружба с Русия и изнасят много нова информация по темата. Друг е въпросът дали, кой и как чете тази Прочетете остатъка от публикацията »
Блогът на Пламен Асенов 