De Profundis: СЕДЕМ МИЛИОНА АТОМА АНТИ-ПРОСТОТИЯ И СЕДЕМ МИЛИОНА ЧУКА
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/31682-de-profundis-sedem-miliona-atoma-antiprostotiya-i-sedem-miliona-chuka.html
Скоро прочетох съобщение за поредната идиотщина в нашия безумен квантов свят – тъмната енергия, за която никой не знае какво е всъщност, изсмуква цялата Вселена, твърди екип от Института по космология и гравитация в Портсмут, Англия.
По принцип вярвам на британските учени, те най-често са прекалено чалнати, за да си измислят – просто няма накъде повече. Този път обаче не им повярвах. Поне не веднага.
Тия от екипа или са гениални философи на абсурда, или снощи са пили бира на корем, рекох си.
Подобно нещо наистина е трудно да се съчини. От страна на тъмната енергия то значи не просто да режеш клона, на който седиш. Още по-безумно е. Все едно електрическият ток да яде кабела, по който тече. И единствено чрез съществуването на който съществува и самият ток.
Сега пък реших, че, за да прави това, самата тъмна енергия се е напила с бира.
Като прочетох обяснението обаче, нещата ми се видяха по-логични, поне на ниво трети корен от минус безкрайност на степен плюс нула, тоест – доколкото изобщо има логика в това да се самоунищожиш заради съмнителното удоволствие да се самоунищожиш. Според ръководителя на екипа, проф. Дейвид Уондс, тъй като вече е научно доказано, че тъмната енергия расте при постоянното си взаимодействие с тъмната материя, а тя пък се изпарява при този досег, то в обозримо бъдеще от Вселената ще остане само празно място. Но толкова празно, че от него ще липсва дори празнотата.
С други думи, излиза, че тъмната енергия не е пияна, а само е завършила дисциплината „простотия” в Университета на живота.
Една изчезнала Вселена, заместена от празнота, не е секси, а скучна. Тежко и горко на огромната свинска банда идиоти, които, като ги питаш каква е съкровената цел на мирозданието, отговарят – да се забавлявам аз. Обаче пък в същото време картинката навява нещо много мило и родно, защото нали сме съгласни, че България ще изчезне от лицето на Вселената в още по-близко бъдеще, отколкото Вселената.
И в двата случая причинителят на изчезването е един и същ – простотията, която унищожава всичко наоколо и когато не остане нищо друго, започва да ръфа сама себе си.
Както се сещате, не правя тази тъжна аналогия само за забавление. Към нея ме навежда все по-ясно мержелеещото се съвместно управление на ГЕРБ и РБ. По точно факта, че то няма как да бъде Прочетете остатъка от публикацията »
КАБИНЕТ НА МАЛЦИНСТВОТО? А ОТИ РУЧАХМЕ ЖАБЕТАТА ЦЯЛ МЕСЕЦ?
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/
/Фили/ Четвърта седмица продължават усилията за съставяне на ново правителство в България. Единствената реална възможност, която се очертава обаче, е да се създаде кабинет на малцинството, а това предварително гарантира и неговата нестабилност. Какви са вариантите и защо се стигна дотук – разговаряме с Пламен Асенов.
– Пламен, ситуацията е много променлива, но е ясно, че правителство ще има. За това настояват всички, включително и ЕС. Защо е този страх от нови избори веднага, след като е ясно, че всичко друго само ще удължи агонията?
– Трудно ми е да си го обясня, Фили, въпреки многото обяснения, които знам. Някои говорят за скрит политически замисъл – ГЕРБ да извади горещите кестени от огъня, това да отслаби обществената подкрепа за тях и чак тогава да има нови избори. Това, естествено, не обяснява защо самата ГЕРБ също много държи на правителството. Те казват – защото сме отговорна партия, не искаме да оставим страната без бюджет и искаме да отворим европейските фондове, които пак бяха замразени при предишното социалистическо управление. Според някои наблюдатели обяснението е по-просто и опира до друг вид пари – партиите, които влязоха в този парламент, искат да си получат държавната субсидия, която, в интерес на истината, никак не е малка. Това може да стане обаче само ако Парламентът съществува повече от три месеца, затова животът му се удължава. Има и такива, като бившия депутат Яне Янев, които казват, че поне пет от осемте парламентарни партии са свързани или дори пряко зависими от скандалната Корпоративна търговска банка. Те искат да са във властта не просто за да замажат следите, а и да контролират решенията по отношение бъдещето на банката така, че да бъдат най-изгодни за тях.
– Добре, Пламен, но това не обяснява настояването на Европейската народна партия за правителство на всяка цена.
– Така е, Фили. Онзи ден, докато беше на посещение в София, председателят на ЕНП Жозеф Дол каза пред лидерите на ГЕРБ и РБ, които са част от европейската десница, че идва с послание за създаване на стабилно правителство. Тези думи напоследък ги чуваме като някакво заклинание от всички, дори от лявата опозиция. Всъщност, май е много лесно „да настояваш” или „да отправяш послания”, но конкретната ситуация в Парламента показва, че стабилно правителство, което, едновременно с това, да носи силен европейски заряд и да има възможности да извърши необходимите за страната реформи, на практика е невъзможно. Тъй като повтарям това още отпреди изборите, а още повече настоявам на него, след като Прочетете остатъка от публикацията »
De Profundis: РУБИКОН Е ПРЕМИНАТ, ОСТАВА ДА ВИДИМ КОИ И КОЛКО ЩЕ СА УДАВНИЦИТЕ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/31214-de-profundis-rubikon-e-preminat-ostava-da-vidim-koi-i-kolko-ste-sa-udavnitzite.html
Слава, Богу, стигна се до политически най-чистия вариант – ГЕРБ и РБ да направят правителство на малцинството и допълнително да се търси плаваща парламентарна подкрепа за всяка негова стъпка.
Като казвам, че този вариант е най-чист, не твърдя, че той е и най-лесен с оглед стабилността на бъдещото управление, напротив, най-трудният е. Причините за това са много.
Първо, ГЕРБ изначално не са диалогична партия и отминалите сякаш безкрайни – а част от тях и напълно излишни – кръгове консултации с всички парламентарно представени партии могат да се приемат като доказателство за обратното само от човек с много повърхностен политически поглед.
Второ, не е ясно колко дълго оттук нататък Реформаторският блок ще продължи да бъде блок.
Лошото е, че противоречията вътре в него са не просто и не изцяло джафкане на лична основа, а са примесени с принципни моменти. Всъщност, наличието на принципи само по себе си е хубаво, де, но сега го наричам „лошо” само и единствено от гледна точка на възможността развитието на тези базисни противоречия да повлияе негативно върху бъдещото управление.
Всички знаят, че понякога властта сплотява, но често и разделя. Нейното консумиране обаче по-лесно може да заглади личните конфликти, далеч по-трудно е да преодолее принципните, точно те обикновено са разцепващия фактор – независимо под каква форма се проявяват.
Освен всичко друго, партньорството между една по-сплотена и една разводнена като политическо тяло и поведение формация поставя под сериозен въпрос и способността на бъдещото управление да проявява необходимата – не, а задължителната за ситуацията, в която се намира страната, политическа гъвкавост.
Трето, има опасност утрешното правителство на малцинството да зацикли много Прочетете остатъка от публикацията »
Говори Пловдив: НЕЩОТО, ДЕТО ПРИЛИЧА НА БИРА
Пламен Асенов, специално за kafene.net
Онзи ден станах свидетел на истинско чудо.
На една пейка седят двама работници от близкия строеж, които съвместяват полезното с приятното, тоест – обедната почивка с бира. Единият държи кафяв пластмасов литър от някаква куча марка, дето само прилича на бира. Другият обаче стиска кен с нещо по-скъпичко и качествено.
Но не знае как да го отвори.
Явно му е за пръв път. Върти тенекиената кутийка в ръце, оглежда я, чуди се откъде да я подхване, докато накрая колегата му обяснява как става работата. Очевидно човекът – макар нормален мъж на средна възраст, който трябва да е виждал много такива неща в живота си – досега не си е купувал не само бира, но и нищо друго в кен. Дори на децата си, ако има такива, не е купувал кола. Не е черпил нито едно гадже с нещо енергийно. Не е виждал как другите го отварят, а може би дори не е и попадал на място, където да види…..
Първо не повярвах на очите си.
После ми стана жал за него.
Представих си как години наред мъжът гледа лъскавите тези опаковки в магазина и ги жадува, но не може да ги има – като малко дете, натиснало нос в бонбонената витрина. И точно в този никакъв иначе делничен ден по обед той е решил, че е крайно време да се поглези. Или да се изфука пред колегата, кой знае.
След това обаче първичното ми сиромахомилство отстъпи място на характерния ми здрав разум.
Запитах се – как ли този човек проявява онази макар и минималната доза творчество, която работата му на строител изисква. Ами нали понякога не можеш да забиеш пирона така, а трябва иначе. Или ако плочката не пасва точно, трябва нещо да направиш с нея, за да пасне. Какво прави той в подобни случаи, след като принципно не се сеща дори как се отваря кен, нещо, с което и тригодишно дете се справя? И какви са отношенията на този работник с неговия работодател – дали се чувства той истински парий презрян и често недоволства, че онзи го експлоатира, като му плаща твърде малка заплата, с която дори една по-скъпа бира не може човек да си позволи?
Не спрях дотук обаче. Запитах се също – ако човекът не само не знае как се отваря кен, но и не може да се сети веднага – то как той избира за кого да гласува. Дали първо чете програмите на Прочетете остатъка от публикацията »
De Profundis: ИЗБОРИ ДО ДУПКА Е ПО-ДОБРИЯТ ВАРИАНТ ОТ ТАЗИ ДУПКА
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/29949-de-profundis-izbori-do-dupka-e-podobriyat-variant-ot-tazi-dupka.html
Много лоши неща се случиха на тези избори, но, като един оптимист по принуда – доколкото в България е невъзможно да бъдеш оптимист по природа – ще започна с единственото хубаво, което все пак стана: с резултата си БСП вече е стъпила на самия ръб на политическата бездна.
Още едно приятелско побутване и този опасен за здравето на нацията партозавър окончателно ще полети към средата на нищото. Самата история отдавна е запазила там място за българските комунисти, но те упорито отказват да го заемат, както направиха всички други що-годе нормални комунисти по света.
Все пак в БСП и сега продължават да разчитат на това, че някой ще ги реанимира, а то може да стане само по един начин. Не, този път не по класическия, както беше през 97-ма – да останат за известно време в опозиция, за да наберат сили покрай неизбежните провали на управляващите.
Сега оставането в опозиция би било пагубно за БСП.
Първо ще ги изоставят онези техни членове, които искрено вярват в социализма. Не, нямам предвид червените бабички, те все пак ще останат. Говоря за онези червени милионери, които неистово обичат социалната справедливост и са убедени, че, за да помогне на горките социално слаби, човек трябва първо да стане изключително социално силен. А това в България, поне през последните 70 години, се реализира най-вече чрез БСП.
Второ, до голяма степен комунистите ще бъдат изоставени от местните си покровители – задкулисните играчи от българската ченгеджийско-енергийно-бандитско-финансова мафия. При този провал на червените, мафията вече няма да има време да се занимава само с тях, ще трябва да плаща и да дърпа конците на много повече хора и партии, така че взаимната нежна любов ще се разреди. Ако искаше постоянна любов с мафията, БСП да беше победила, сега – само по някое грубо изнасилване от време на време.
Трето – по същата логика българските комунисти ще бъдат загърбени и от Прочетете остатъка от публикацията »
ЕДНИ МЕМОРАН-ДУМНИ СЪМНЕНИЯ, ЕДНИ ПОДОЗРЕНИЯ…..
Пламен Асенов
16.07.2009
Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” и не може да бъде препечатван или използван от печатни и електронни медии, от новинарски и комерсиални сайтове, без специално разрешение за това. За получаване на разрешение, виж страницата Контакт в дясната лента на този блог.
Право за свободното препечатване на текста имат сайтовете www.kafene.net и www.svobodata.com, както и всички лични и некомерсиални сайтове и блогове.
Има нещо политически наивно и леко налудничаво, но може би точно заради това – донякъде симпатично, в идеята насред България да съставиш правителство и да управляваш четири години с помощта на прост меморандум. Така ли е или само така изглежда? Въпрос на слабост или въпрос на сила бойкоборисова е този документ?
От една страна сякаш са абсолютно прави онези, които казват, че това не е здрава основа за дългосрочно сътрудничество и припомнят, че да се строи къща върху пясък е лоша идея. От друга – всички познават семейни двойки, които живеят заедно не четири, а четиридесет и четири години, без да са подписали нищо, не меморандум, а дори обикновено брачно свидетелство. Наистина, при тях става дума за съчетание от любов и интереси, докато в политиката има само интереси. Но аналогията е адекватна, доколкото е известно, че лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов може и да не изисква от хората непременно да го обичат, но все пак харесва хората да го обичат.
Деветте принципа, които ГЕРБ предлага в текста на меморандума и с които партията търси парламентарна подкрепа за управлението си от страна на Синята коалиция, РЗС и Атака, в този си вид няма как да не изглеждат прекалено общи. Но дори така те звучат като принципи, ориентирани в правилната посока. Ревизия на глупостите, които натвори предишното управление /ако може и по-предишното, please!/, антикризисни мерки, възстановяване доверието Прочетете остатъка от публикацията »
НЕ Е РОЗОВО ПРЕЗ ОЧИЛАТА НА БОРИСОВ
Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
10.07.2009
Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” и не може да бъде препечатван или използван от печатни и електронни медии, от новинарски и комерсиални сайтове, без специално разрешение за това. За получаване на разрешение, виж страницата Контакт в дясната лента на този блог.
Право за свободното препечатване на текста имат сайтовете www.kafene.net и www.svobodata.com, както и всички лични и некомерсиални сайтове и блогове.
/Фили/ Сериозни изненади донесоха парламентарните избори в България, състояли се миналата неделя. Основен фактор за това беше доста по-високата и от най-оптимистичните предварителни очаквания избирателна активност. Тя надхвърли 60 процента и така бяха разбъркани всички сметки за присъствие в Парламента и възможните комбинации за съставяне на правителство.
Вместо осем, в следващото българско Народно събрание ще присъстват само шест партии. Извън чертата останаха две формации, които се представиха доста силно на изборите за Европейски парламент, състояли се само преди месец – НДСВ на бившия цар Симеон Сакскобургготски и партия Лидер на бизнесмена Христо Ковачки.
Изборите бяха спечелени, както се очакваше, от партия ГЕРБ на столичния кмет Бойко Борисов, която получи близо 40 процента от гласовете по пропорционалната листа и цели 26 от общо 31 мажоритарни мандата. От една страна това даде на ГЕРБ много по-голяма от очакваната преднина спрямо Българска социалистическа партия, но от друга се оказа недостатъчно – само 4 мандата липсват на ГЕРБ за съставяне на самостоятелен кабинет.
Въпреки заклинанията колко добре са управлявали през последните години, на тези избори социалистите се сринаха политически, като взеха едва 40 места и така остават не само в опозиция, но и със сериозни вътрешни проблеми за следващите месеци, а може би и години. За разлика от тях, другата партия от досегашното управляващо мнозинство – Движението за права и свободи, въпреки или точно заради силните атаки срещу нея по време Прочетете остатъка от публикацията »
Блогът на Пламен Асенов 