154. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – КОКО ШАНЕЛ /част първа/
Пламен Асенов
30. 09. 15, радио Пловдив
Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100607525/velikite-evropeici-koko-shanel-chast-parva
Коко преди Шанел, саундтрак, 1
Преди около век една знаменита жена промени представите за модата не само на модния, но и на целия останал свят. Заедно с това промени представите на света за мисленето изобщо. Промени дори представите на света за връзката между това, което е отвън и онова, което е вътре в човека. Родено на дъното на Париж, едва ли не като малко плъхче в канализацията на великия град, момиченцето е погрешно записано в общинските регистри като Габриел Шансел, но жената, в която то се превръща, е позната на целия свят с правилното име Коко Шанел.
Коко преди Шанел, саундтрак, 1
Малката Габриел е плод на улична любов между перачка и амбулантен търговец на дрехи. Годината е 1883-та, във въздуха на Париж вече се носи сладостния аромат на тъй наречената „Бел епок”, хубавата епоха на изтерзаната от конфликти Европа. Това е мирният, щастлив, а до голяма степен и безгрижен период някъде от края на френско-пруската война през 1871 година, до началото на Първата световна през 1914-та. Той включва силно развитие на науката и техниката, животът на хората се подобрява чувствително, а изкуството на забавлението започва да се практикува все по-масово и, как да кажа…..полупрофесионално. Въпреки че произхожда от социалното дъно, малката Габриел всъщност изцяло е плод на този нов европейски дух, тя го попива и носи у себе си цял живот, а, къде съзнателно, къде не, пренася го изцяло и в творенията си. Макар улична, любовта между родителите на Габриел все пак е любов – те се женят, раждат им се още деца, но това не променя нещастната развръзка на този епизод. Майката умира рано, бащата праща децата си в различни приюти, Габриел попада при монахините от Конгрегацията на свещеното сърце на Мария. Там при строга дисциплина тя живее 7 години и научава шивашкия занаят. На 18 не може да остане повече и е изправена пред избор – замонашване или живот в чуждия и непознат външен свят. Избира света – денем работи като Прочетете остатъка от публикацията »
136. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ГУСТАВ АЙФЕЛ
Пламен Асенов
27. 05.15, радио Пловдив
Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100562008/velikite-evropeici-gustav-aifel
Той е французин и се казва Александър-Гюстав Ефел, но ние знаем името му, транскрибирано по немски маниер като Густав Айфел.
Марсилезата, инструментал, начало
Можем да си представим тези 18 ноти от началото на „Марсилезата” изписани не хоризонтално, а вертикално. Първите четири са стъпили като яки, криви крака насред Марсово поле в Париж и служат за основа, а останалите нагоре са чертички, които постепенно се накланят една към друга, събират се и се възвисяват. Е, нещо такова е прочутата Айфелова кула – инженерно композирана музика от метал, която отдавна е също толкова ярък символ на Франция, колкото и самата Марсилеза. 26 месеца Густав Айфел лично дирижира нейния монтаж. На 31 март 1889, когато се открива Световното изложение в Париж, чиято основна атракция е кулата, той сяда да си почине в малкото апартаментче, което е направил за себе си най-горе, почти на самия връх.
Кан Кан
През същата 1889 година, когато се ражда Айфеловата кула, в града на свободата и любовта отваря врати прочутото кабаре „Мулен руж”, а така започва и Бел епок, хубавото време. Тази хубост – не само за Франция, но и за цяла Европа – продължава 25 години, до Първата световна война. Този дълъг период на мир на Стария континент е съпътстван от силно развитие на икономиката, културата, изкуството и изобщо на нормалния, обикновен човешки живот. В тези години техническата революция от ХІХ век дава своите най-зрели плодове – автомобилостроенето, въздухоплаването, киното. Ражда се модернизмът в изкуството. Напредъкът в науката е зашеметяващ. С други думи, да, тогава всички неистово искат да танцуват, да се забавляват – го правят, но не през цялото време и не по начина, по който това се разбира днес – само като чисто забавление. А някои като Густав Айфел пък, са известни с това, че се Прочетете остатъка от публикацията »
De Profundis: ВОВКА В ПАНТОФКА, ПЪРВАНОВ В МЪДРОСТТА, ГЕСТАПОТО В БНТ, САКСА В БПЦ, А НИЕ ДУХАМЕ ЛИ, ДУХАМЕ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/44805-de-profundis-vovka-v-pantofka-parvanov-v-madrostta-gestapoto-v-bnt-saksa-v-bptz-a-nie-duhame-li-duhame.html
Всеизвестно е, че Вселената е несправедлива.
Въпреки това обаче малко ме е яд на нея, че през моите вече близо 60 години винаги ме кара да живея в смутни времена и нито веднъж, дори за кратко, не ми даде да се гмурна в някаква „бел епок”. Или поне в прекрасните дни на призраците в замъка „Шпесарт”. Имам предвид – да поживея в години на мир, бурен растеж на икономиката, науката и изкуството, в период на истинско благоденствие.
Да, ще каже някой, в България вече 70 години не е имало война, така че к`во се оплакваш.
`Айде, бе! Ами какво, ако не война срещу собствения си народ, водеха комунистите тук по време на тоталитарния режим. Те завзеха земята и имотите на хората, откраднаха парите от пенсионните им и всякакви други фондове, убиха мнозина, до голяма степен завладяха и почерниха душите на останалите…..Какво друго, ако не погром и разруха оставиха същите тези комунисти на границата на тъй наречените промени и какво, ако не грабеж и мародерство ни организираха, заедно със своите отрочета и своите хранени хора, в годините оттогава досега.
Не е имало война ли? Ами ние защо сме толкова бедни, прости, нещастни и нацупени, защо се мразим един друг и постоянно търсим начин да се прецакаме взаимно? Защото сме поставени до стената, ето защо. Защото за да оцелея аз, трябва да изям теб, народе мой…..
Мислите ли, че не е имало война, поне в смутените ни души, след като по времето на комунизма враговете ни заобикаляха отвсякъде, мразеха ни и постоянно се готвеха да ни нападнат? Т`ва турците, т`ва гърците, т`ва международният империализъм като цяло и НАТО в частност – кой ли не враг се целеше в плодовете на нашия мирен труд и искаше да ги присвои. А ние ги защитавахме…..
Да, това са гигантски глупости, само че тогава кой да ти знае. Ако си заключен цял живот в стаята, където си се родил, непременно ще вярваш на телевизора, който ти казва, че бялото е черно. Особено след като никога не си виждал бяло. Психиката на няколко поколения българи беше нагнетявана с подобни идиотщини, така че, макар не реална, войната за нас беше винаги тук.
Освен това имаше много места по Прочетете остатъка от публикацията »
Блогът на Пламен Асенов 