De Profundis: ИМА ЛИ НАИВНИЦИ В КАПАНА ЗА НАИВНИЦИ

декември 22, 2017 at 7:15 am (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-ima-li-naivnitsi-v-kapana-za-naivnitsi

Ако някой ви каже, че е видял банда идиоти да заемат високи политически позиции по света и у нас, повярвайте му от първия път, граждани. Не се мотайте, защото той така или иначе няма да ви остави на мира, докато не му повярвате.

Аз например, вече съвсем доброволно и целенасочено, започвам да вярвам тутакси на всяка простотия, която прочета или чуя. И вярвам също, че точно затова напоследък не ме обземат чак толкова дълбоки терзания за бъдещето на света, колкото преди – просто съм претръпнал и не ми пука.

„Другарят Ким Чен Ун може да контролира природата” – такова официално съобщение разпространи неотдавна самото правителство на фамозната държава КНДР.

„Може, що да не може” – казах си. И малко ми доскуча, защото това дори не е истинска новина. Нали човекът и досега изцяло контролира сърцата и душите на всички свои поданици, плюс умовете на някои несвестни българи, нали контролира глутница гладни кучета, на които от време на време хвърля по някой непослушен роднина – това ако не е контрол върху природата…..

Но работата се оказа по-така. Още по-така, имам предвид. Даже съвсем така. Защото става дума за контрол, който другарят Ким упражнява вече и върху метеорологичното време. Съобщава се, че „несравнимият величествен командир…..изглежда е отговорен за настъпването на слънчево време в мрачен зимен ден”.

Качил се Ким на някакъв връх и слънцето – хоп, светнало. А другарите около великия вожд и учител веднага разбрали откъде произтича цялата работа.

Честно, ако това се беше случило някъде другаде по света, щях да реша, че хората просто се подиграват на идиота, комуто са поверили съдбата си. Но в Северна Корея такъв кодош е изключен, там и за по-малко те фърлят на кучетата, така че работата е наистина сериозна.

А щом е сериозна, предлагам в отвъдното писателят Маркес да си изяде шапката от яд. Неговият диктатор от „Есента на патриарха” може само да диша праха на другаря Ким и да вие, че авторът му не се е сетил да го надари с чак такива високи таланти. Или не е пожелал да го надари, та да се поддържа все пак у публиката усещането за някаква достоверност…..

За съжаление обаче, в реалния живот мярката по отношение на достоверността се изпуска доста по-често, отколкото в литературата – очевидно Вселената не знае мярка, защото е сигурна, че сме ѝ паднали в ръчичките като публика и няма къде да ходим. И като се замислиш…..

Поредното свидетелство за загубена мярка даде онзи ден любимата ми руска кукла Мария Захарова. Да, за разлика от Божидар Димитров, аз харесвам девойките с малки цици и не намирам, че корелацията между техния размер и размера на идиотщините, които човек е способен да произнесе за единица време, е чак толкова пряка.
Но да разделим нещата и да не се отклоняваме към циците, накъдето всъщност ни тегли душата като едни нормални хора. Мария Захарова каза такава опашата лъжа с такава искреност, че талантът ѝ наистина ме потресе. „Русия никога не е била войнствена страна, за разлика от европейските държави” – заяви тя. Изявлението ѝ бе в отговор на Борис Джонсън, британският външен министър, който преди това определи Русия като „затворена и войнствена страна” и я сравни с античната олигархична Спарта, изправена срещу демократичната Атина.

„Русия никога не е била войнствена…..” Ето, цитирах го, даже два пъти, и никакъв божи гръм не ме порази. А, доколкото знам, и самата Захарова си е още жива и здрава.

Това мълчание отгоре за пореден път потвърждава някои и без това налични у мен подозрения за не особено коректно изпълнение на обещанията, ако щете – на служебните задължения, от Божия страна. Защото нали дори затъналото в КГБ руско православие учи, че не бива да се лъже поради страх от бога. А грандиозна лъжа като тази на Захарова наистина си заслужава не просто Геената огнена някога, а вечни мъки тутакси. Не би.

Ако се върнем назад в историята на Русия, ще видим, че едва ли има и ден, когато тя да не е воювала с някого. Няма да правя преглед на руските войни – вътрешни и външни – защото никой няма да седне да чете такъв поменик, а който копнее – да си направи справка. Само ще уточня, че за да повярвам искрено на Мария Захарова, тя трябва да докаже, че нито веднъж през вековете Русия не е била агресор, а винаги е била нападана и тормозена, горката.

Например някога май е била нападната с чукчета от чукчите в Чукотка. С камили от Афганистан. С думи от Чехия. С майдан от Украйна.

Това е положението, съжалявам кремълските теоретици и теоретички, но дори те не са способни да докажат мирния и сговорчив характер на Русия. Могат само да повтарят лъжите си, пък който се хване.

Ето, съобщава се, че Кремъл изтегля едностранно своите наблюдатели от съвместния център за контрол и координация по прекратяването на огъня в сепаратистките територии на Източна Украйна. И, за който се хване: „Отговорност за този ход на Кремъл носи Украйна” – твърди в изявление другият ми руски любимец, външният министър Сергей Лавров.

Казвам ви, граждани, този е много талантлив. Ако живееше в нормалния свят, щеше да е автор на абсурдни пиеси. В ненормалния руски свят той пак пише абсурдни пиеси, но в тях играят живи хора, които се убиват наистина. А авторът ги убеждава, че всичко е наужким.

И този кукловод обаче си има кукловод. Император Путин, маскиран като днешен и утрешен президент, даде голяма пресконференция, за да отрече всички обвинения към Русия и да напомни, че това са лъжи и долни манипулации от страна на целия свят, с изключение на Северна Корея, Сирия и още някои други тайни руски провинции.

И така, от честните отговори на Путин за Крим нищо не разбрахме, но научихме, че за Донбас си е виновна Украйна; за смъртта на Качински си е виновна Полша; за ядрените ракети на Пхенян са си виновни САЩ; за европейските санкции са си виновни самите европейци; на всичкото отгоре, те са и толкова тъпи, та не разбират, че са и най-потърпевши от собствените си санкции; за изритването на държавно допингираните руснаци от олимпиадата е виновен един руски предател, а не КГБ/ФСБ и кремълската мегаломания. И, разбира се, макар да не е казано точно с тези думи – за дереджето, в което се намира обикновеният руснак, си е виновен обикновеният руснак.

„Ще се явя за пореден път на президентските избори, за да вдигна доходите на руснаците” – отговорно заяви дребната батюшка Путин с вид, сякаш наистина вярва на думите си. Гаче ли някой му пречеше в досегашните си безчет вече президентски и премиерски мандати да вдигне ваджишките доходи, а не да докарва хората в Русия до просешката тояга, за която те са се уловили.

Много е гнусно онова, което постоянно бълват Путин и компания, граждани, но, както ви казах в началото, аз напоследък предпочитам да вярвам на всичко, за да не си руша крехката психика.

Не искам обаче и някои наши европейски приятели да изпаднат в ситуация да вярват на глупости. Чета например, че румънски политици предлагат връщането на монархията в страната.

Настръхнах. На нас този номер ни го пробутаха на по-ранен етап от прехода, а при тях чак сега му идва ред – когато Румъния започна истинска борба с корупцията, когато се засилва икономически, когато е на път да се превърне в пълноценна европейска и натовска държава. Ще им докарат цар и така ще внесат нова дълбока разделителна линия в обществото, както направиха в България със Симеон.

Веднага погледнах откъде идва идеята и изобщо, ама изобщо не останах учуден – лансира я Николае Баданау, изпълнителен председател на Социалдемократическата  партия.

Не се хващайте на царската въдица, още повече – заметната от тъй наречените социалисти, братя румънци!  Това е капан за наивници.

Ще ви изманипулират да се скарате по темата „монархия или република”, въпрос, който няма отношение към реалния живот на никого и към общественото развитие изобщо; ще ви натресат начело на държавата някой урурунгел, от когото дълго няма да можете да се отървете и който веднага ще се загрижи за себе си, наследниците си и кохортата си пезевенци-царедворци; ще ви убедят, че, с цар начело, партиите не са така необходими за политическия живот и ще ви вкарат в мръсната игра на популизъм; ще ви мънкат непрекъснато, че всички трябва да се обединявате, а собственото мнение е предателство.

Повярвайте ми – видяхме го, живяхме го, насладихме му се на жилото. Щото то мед в цялата работа никакъв няма, де.

 

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: