De Profundis: НЯКОЛКО БЪЛГАРСКИ ИЗВОДА ОТ РЕФЕРЕНДУМА В ТУРЦИЯ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-nyakolko-balgarski-izvoda-ot-referenduma-v-turtsiya
Много са нещата, от които можем да се поучим покрай референдума в съседна Турция, но тук ще набележа само три теми, за които почти или изобщо не се говори.
Първо – забравете идеята за референдумите като едва ли не най-силното оръжие на демокрацията, защото то било давало възможност да се чуе „гласа народен”.
Да дадеш думата по най-важните въпроси от всеобщия живот на онзи последен тъпак, който не може да си върже учкурите на долните гащи без чужда помощ – но който все пак има право на глас и гордо отива до урната, за да го използва; да очакваш, не, а активно да организираш и насърчаваш масата подобни нещастници с цел точно те да определят бъдещето на цялата нация, след като прекрасно знаеш, че дори под заплахата от бой с тояги не могат да схванат нещастието на собственото си жалко настояще – това изглежда като проява на сериозна простотия.
Но всъщност не е простотия, обратно, най-често е съзнателен, целенасочен опит да се използва демократичното невежество като оръжие за постигане на лични или тясно-партийни цели, в ущърб на интересите на всички останали.
Да, референдумът наистина е оръжие, но от онзи вид, който по най-отвратителен начин се обръща против самата демокрация. Историческите примери, включително онези, свързани с „най-демократичните” традиции на нацизма и комунизма, изобилстват. Тук няма да ги изброявам, вижте си ги сами в учебниците – но в случая дори не те са важните, важен е принципът.
А принципът казва, че ако попиташ даден идиот каква е позицията му за развитието на квантовата физика, ще получиш идиотски отговор, независимо колко безкрайно умно си формулирал въпроса.
И тъй като намирам, че е добре човек да се учи не само от собствените си грешки, но и от грешките на съседа, искам да призова онези, които продължават да претоплят вече отдавна загорялата манджа с тъй наречения „референдум на Слави”, да спрат и да се осъзнаят. Защото да отидеш в крайния популизъм на задължителното гласуване, вместо да пристъпиш към умно ограничаване на тъй нареченото „всеобщо и равно” избирателно право, си е чисто самоубийство за демокрацията по принцип, особено в нейния български, още силно недоразвит вариант. И при народ, който се състои единствено от началници и умници, които не щат акъл, само пари. Не знам дали си давате сметка, граждани, обаче няма нито една модерна демокрация, която е създадена, развита и достигнала своите висини на базата на „всеобщото и равно” избирателно право. Нито английската е такава, нито Прочетете остатъка от публикацията »
Блогът на Пламен Асенов 