ДОБРА НОВИНА ЛИ Е ЛИПСАТА НА ИЗБОРНИ ИЗНЕНАДИ
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian
/Фили/ Няма разместване на политически пластове в България след изборите в неделя. ГЕРБ е първа сила, а опозиционната БСП, потвърди тенденцията си за слабо представяне. Паралелно проведеният референдум за въвеждане на електронно гласуване пък получи подкрепа, достатъчна да задължи Парламента да разгледа въпроса, но не и непременно да го реши положително. Изборните резултати днес коментираме с Пламен Асенов.
– Пламен, победата на ГЕРБ, а и резултатите, постигнати от всички други партии, сякаш бяха очаквани. Къде отидоха изненадите, които обикновено има на българските избори?
– В известен смисъл, на фона на всички изненади, които ни дебнат от света наоколо, Фили, в момента май по-добре е, че няма особени изненади на самите български избори. Това донякъде гарантира едно статукво, което може и да не е най-блестящото възможно, но все пак е далеч по-добро от най-лошото възможно.
Имам предвид, че сегашното управление, начело с партия ГЕРБ, въпреки своята сложна коалиционна формула, все пак поддържа някакво ниво на икономическо развитие, в което гледа да не допуска големи сътресения, а в същото време се опитва да запази и развие положителната про-европейска и про-натовска ориентация на страната. В сравнение с предишния ляв кабинет на БСП и ДПС, начело с Пламен Орешарски, който само за година ни докара за пореден път до социално-икономическото дъно и беше на път буквално да ни изкара от Европейския съюз и да ни вкара в Евразийския на Путин, сега се наслаждаваме на добри дни. Така че – да, изборната победа на ГЕРБ, която вече е несъмнена, е сравнително добър знак, защото гарантира продължаването на периода на относителна стабилност в България.
– Какъв е резултатът на ГЕРБ и основните му конкуренти от опозицията?
– Заради спецификите на местните избори, Фили, засега все още не могат да се обобщят изцяло постигнатите резултати, тъй като идващата неделя предстоят балотажи. Все пак се знае – ГЕРБ спечелиха голяма част от кметските места в 28-те областни центъра на страната, а в останалите техните кандидати като правило са на балотаж и повечето имат преднина, тоест, сериозни шансове за победа.
Трябва да се отбележи факта, че при това победите на ГЕРБ в повечето големи градове дойдоха с обезсърчаващи съперниците им резултати. Например в София досегашният кмет Йорданка Фандъкова спечели с над 59 на сто от гласовете, като основният и опонент, Вили Лилков от Реформаторския блок, има едва 9.90 на сто, а другите са още по-назад. Дори пък не искам да коментираме, Фили, резултата в Бургас, само го споменавам като куриоз. Там кандидатът на ГЕРБ взе 84.49 процента от гласовете. По подобен начин стоят нещата и в битката за по-малките населени места, които принципно се считат по-скоро за крепости на БСП. Като цяло, много добри позиции ГЕРБ получи и в общинските съвети.
Все пак обаче трябва да се има предвид, че по отношение на мнозинствата и изобщо присъствието на партиите в общинските съвети, заради включването на много местни политически фактори и интереси, тук картината е прекалено пъстра, за да я обхванем с един поглед. Може да стане например така, че кмет от дадена партия, която няма мнозинство, да работи по-лесно с пъстрия общинския съвет, отколкото друг, чиято партия има мнозинство.
– Пламен, а какво става с опозицията, главно БСП и ДПС, как се представиха техните кандидати?
– Във връзка с опозицията имаше два въпроса, които предварително се обсъждаха доста, Фили – първо, дали БСП ще успее да остане втора политическа сила или ще се маргинализира още и ДПС ще заеме нейното място, и второ – дали тези две партии заедно ще съберат подкрепа поне равна на онази, която имат ГЕРБ и Реформаторският блок.
Идеята тук е, че ако се постигне подобно равенство, левите могат да преговарят с другите леви, които са в управлението – АБВ на Георги Първанов и ПФ, с тяхна помощ да се предизвика правителствена криза, нови избори и евентуално да се стигне до ново ляво управление.
Нищо такова не стана обаче – в края на краищата, поне засега се оказва, че социалистите плюс ДПС имат по-малко подкрепата дори само от партия ГЕРБ. А фактът, че и Реформаторският блок постигна сравнително добри позиции, означава, че резултатът от изборите сочи тенденция към стабилизиране на управляващата коалиция и в чисто политическо отношение.
Що се отнася до темата за развитието на БСП, Фили, трябва да се отбележи добрата новина, че на тези избори тази партия само привидно запази позицията си на втора политическа сила.
– Всъщност, Пламен, преди балотажите точно това сочат сметките, колкото и условни да са – че БСП все пак успя да изпревари ДПС, макар и с процент и половина – два…..
– Това е привидност, Фили, на която социалистите много разчитат, защото иначе трябва публично да признаят, че плъзгането им надолу по наклонената политическа плоскост продължава, независимо че вече го няма бившият им лидер Сергей Станишев, признат майстор на изборите загуби, който докара левицата до просешка тояга. Имам предвид тоягата, с която се просят гласове и влияние.
Та, в случая с тези местни избори не БСП изпревари ДПС, а ДПС не се напрегна изобщо, не мобилизира целия си ресурс, за да печели някакво състезание, което всъщност е привидно, не реално. ДПС в момента изобщо няма нужда и намерение да става втора политическа сила в страната. Това ще го натовари с функциите на основен опозиционен фактор и излишно ще го сблъска с ГЕРБ. Всъщност точно обратно е желанието на ДПС, чиито политически план предвижда възможно най-голямо сближаване с ГЕРБ, тоест, с властта, в средносрочна перспектива.
Само ще отбележа, че Ахмед Доган, който си остава стратег и истински лидер на ДПС, винаги е демонстрирал достатъчно търпение, за да разиграе подобна политическа игра, в която видимите ползи не идват веднага.
– Добре, Пламен, а какви са коментарите в България по отношение на резултата от референдума за въвеждане на електронното гласуване?
– За разлика от предишното допитване, Фили, свързано с евентуалното строителство на руската ядрена централа в Белене, когато до урните отидоха едва малко над 20 на сто избиратели, то сега процентът участници в референдума е над 35, а 74 на сто от тях подкрепиха въвеждането на електронен вот. В реални числа това означава подкрепа от над милион и половина души – което пък навежда на оптимистичната идея, че в България все още не всичко е загубено, щом има такова немалко ядро от демократични и мислещи хора.
Извън този леко абстрактен оптимизъм, постижението е наистина добро, макар на референдума да не гласуваха чак толкова хора, че резултатът от него да стане задължителен за изпълнение от Народното събрание. В случая Парламентът има задължението само да разгледа въпроса за електронния вот, а какво ще бъде неговото решение, не е ясно.
Изглежда и точно на това разчитат онези немалко политици, които не харесват идеята за електронно гласуване и които засега предимно мълчат по темата.
Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com
Блогът на Пламен Асенов 
Вашият коментар