ИЗБОРИ БЕЗ ИЗБОР

септември 16, 2011 at 6:48 am (Публицистика) (, , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина! 

/Фили/ Тазгодишната предизборна надпревара в България напоследък започва все по-силно да привлича общественото внимание, но сякаш го прави повече със силен глас, отколкото с ясно политическо лице.

Появиха се вече първите опити за компромати, насочени, както се очакваше, срещу считания за най-силен кандидат-президент – Росен Плевнелиев от управляващата партия ГЕРБ. Той е обвинен, че преди години, докато е бил още в частния бизнес и общински съветници са му искали  подкуп, за да гласуват дадено решение, не е информирал съответните власти за изнудването. Не е дал подкуп, но и не е информирал.  

В последните дни пък, докато Плевнелиев се чуди как да отговори на тази очевидна безсмислица, падна и последната въпросителна около имената на основните политически играчи, след като Българската социалистическа партия номинира за вицепрезидент актьора Стефан Данаилов. Първите коментари, дори в самата левица, гласят, че с този ход БСП се опитва да мобилизира докрай твърдия си електорат. Счита се, че най-лявото ядро в партията напоследък се оказа разколебано заради издигането за кандидат-президент на бившия външен министър Ивайло Калфин, познат сред ортодоксалните комунисти като ренегат, защото преди години напусна БСП и се заигра със социалдемокрацията. Очевидно идеята сега е, че той трябва да бъде балансиран от Данаилов, който, най-вече заради ролята си в стария комунистически сериал “На всеки километър”, е нещо като икона сред най-тъмно червените привърженици на БСП.

Като цяло обаче номинацията на Стефан Данаилов с нищо не допринася за разсейване на основното впечатление за поведението на всички партии, свързано с предизборната кампания – съзнателното и целенасочено тяхно бягство от политиката и политическото, видимото залагане на фигури, които минават за експерти и липсата на ясни послания за развитието на страната. 

– Пламен, подмяната на политическото с експертно или с каквото и да било друго начало, когато става дума за президентски избори, изглежда необичайно като подход. Дали то е просто поредната странност на българския политически живот или е резултат от ясно налагана тенденция, която може да се проследи през годините? 

– Тенденция е, Фили, но това не означава, че не е и странност в същото време.

В нормалния свят и в нормалните демократични общества се знае, че политиците управляват чрез експерти. В тази симбиоза експертите предлагат варианти, а политиците взимат крайните решения и съответно носят политическата отговорност за тях. Така се прави, това е естественият ход на нещата.

Някой да се сеща в коя сфера е бил експерт Чърчил, освен, разбира се, в сферата на изисканите вина, брендита, уискита, както и на кубинските пури? Отговорът е – в никоя друга, освен ако със задна дата не го определим като експерт по политика и управление. Някой да се сеща за експертния опит на Роналд Рейгън и Маргарет Тачър – освен дето имаха политически идеи и подходи, реализирани често въпреки мненията на експертите в съответните сфери, идеи и подходи, с които те промениха света през 80-те години на миналия век…..

А сега в България се прави очевиден опит този нормален демократичен подход да бъде затрит и заменен с точно обратния. Това, което предстои да стане с президентския пост тук, като имаме предвид характеристиките на основните кандидати, е все едно да имаш ресторант и да назначиш за негов управител човека, който пържи най-хубавите кюфтета, а не човека, който разбира от управление на ресторанти. 

– От друга страна обаче това не е ли опит в някаква степен партиите да отговорят на реални обществени нагласи, доколкото в българското общество през последните години има не просто отдръпване, а дори отвращение от политиката и политиците? 

– Действително има такива нагласи, Фили. Бих казал, че до голяма степен те са и напълно разбираеми, като вземем предвид качествата на въпросните политици и състоянието, до което те докараха страната със своите уж-политики.

Разбираемо е също обаче и по друга линия, линията на обществената манипулация. Защото отричането на политиката и политическото, принизяването им, неглижирането им, бяха проведени като съзнателна и целенасочена политика от определени среди и в момента тази тяхна стратегия, започнала да се реализира преди повече от десет години, очевидно вече им носи сериозни плодове. 

– Кои са тези среди и каква е ползата за тях от подобен подход? 

– Тези среди могат само да се очертаят, не и да се определят конкретно. Все пак фигурите, които ги представляват, техните думи и дела, свързани с темата, още се помнят. Съвсем бърз поглед назад.

След тоталния провал на комунистическото управление на Жан Виденов, по времето на Иван Костов, мнозина леви политици и гравитиращи около тях политолози започнаха да настояват за вредата от двуполюсния политически модел в България. И друг път сме говорили за това, Фили. Не че такъв модел реално съществуваше, но точно тогава беше на път да се създаде и това очевидно трябваше да бъде предотвратено. През 2001-ва година със същия лозунг на уста, лозунга, че двуполюсния модел е вреден и трябва да бъде разбит, от небитието се появи Симеон Сакскобургготски и стана премиер, а малко по-късно, яхнал вълната на популизма, за президент бе избран Георги Първанов, човек не просто радетел за по-малко политика в политиката, но и буквално въплъщение на политическото безсилие и подмяната му с безпринципен прагматизъм. Черешката на тортата, разбира се, сложи сегашният премиер Бойко Борисов, който се опитва да представи пълната си неспособност да управлява и да взима политически решения като модел изобщо за политиката в България.

И съответно хората свикнаха. Някак обществото в голямата си част, онази, която обича да се плъзга по повърхността на събитията и идеите, сякаш постигна общо съгласие, че всеки може да е политик, че всеки може да управлява, само да му дадат властта – не да я извоюва с идеите си, а да му я дадат.

Тенденцията е страшно опасна, защото това означава, че българското общество не разбира изобщо механизмите на демократичната система, сред най-важните от които е партийното политическо представителство. Без тази система, без модела на политическото като база, обществото има два пътя – или започва да се самоизяжда и дори самоизбива, или се доверява на някой със силна ръка, който да въведе ред, спокойствие и да донесе благоденствие.  

Иначе – да, партиите и политиците в България не са на висотата на идеите и принципите, които се опитват да внушат, че изповядват. Да, дори в световен мащаб идеологическото начало малко или много се разтапя, изчезва постепенно като основа на политиката и се заменя с по-прагматични подходи. Само че експертният прагматизъм означава едно, а политическият прагматизъм, основан на принципи и креативност, означава съвсем друго. 

– Пламен, може ли тази обща теоретична постановка да се онагледи в момента с конкретни примери от българската действителност? 

– Веднага я онагледяваме, Фили. Започвам от въпроса “какво може и какво не може, какво се очаква от един президент в България”. По Конституция той има разписани функции, свързани с външната политика, с някои решения в армията и специалните служби, както и с някои назначения във важни обществени и държавни органи, например прокуратурата, съдебната система, Съвета за електронни медии и други подобни. За да съм съвсем ясен, ще добавя, че президентът не притежава абсолютно никакви реални права, още по-малко пък има властови инструменти, да се занимава със социални, икономически и други такива въпроси, които са изцяло отговорност на изпълнителната власт.

И сега веднага ще цитирам като какви теми предлага за дебат кандидатът на БСП Ивайло Калфин на своя основен опонент от ГЕРБ Росен Плевнелиев: “Основните приоритети, казва Калфин, по които трябва да се търси съгласие, са свързани с ежедневието на българските граждани –  здравеопазването, работните места, доходите, условията за бизнес, екологията.”

Не знам, Фили, експерт по какво точно е Калфин, защото нито като икономист, нито като външен министър ме е убедил, че разбира нещата. Знам обаче, че нито една от темите за дебат, които той предлага, не са в правомощията на президента. Това означава, че отново се прави опит за манипулация на българските граждани, като се подменят истински важните въпроси от тазгодишния президентски дебат и се прелива от пусто в празно. Означава също, че, както патрона си Първанов, Калфин много иска да се направи на “социален президент”, нещо, което само по себе си е оксиморон, само и само да ръси празни обещания и да печели заблудени гласове.

Ако си мислиш обаче, Фили, че основните опоненти на Калфин са възприели друга линия и вече сме чули техните идеи по наистина важните въпроси, по които президентът има правомощия да работи, много се лъжеш. Не сме чули. В една или друга степен, в различни вариации, те говорят подобни нелепости. 

– Пламен, а кои според теб са реалните основни въпроси, които кандидат-президентите трябва да разискват в тази кампания? 

– Като глобални теми те са няколко и са съвсем ясни, Фили. Във външната политика – как да се откъснем максимално от руската орбита на влияние и да се впишем пълноценно в европейското си семейство. В силовите ведомства – как да се постигне максимална степен на обществен контрол върху тях и прекратяване на своеволията и корупцията, които царят там. В съдебната система – какви са необходимите стъпки за нейното превръщане в пълноценно функциониращ организъм и откъде да се вземат хората, които да ги извършат. И така нататък, просто маркирам няколко неща. Но точно това са темите на реалния президентски дебат, Фили, идеи в тези посоки очакват да чуят интелигентните избиратели в България, за да могат да ги сравнят и да направят своя избор. Защото сега всъщност няма база за сравнение и изборът е на практика невъзможен.

С други думи, опираме пак да реализация или на чисти политически симпатии от онзи тип, за които се казва, че и магаре да издигне Бойко Борисов, то ще бъде избрано, или на избор от типа – ще гласувам за еди-кой си, защото е по-симпатичен, по-скромен, по-добре облечен…..А може би – защото ходим на една и съща фризьорка или защото съм чувал, че приятеля на един мой приятел бил служил с брата на въпросния еди-кой си в казармата…..

Това не е демократичен избор, Фили. Всъщност никакъв избор не е. Така че, както изглежда, за първи път от две десетилетия насам, в България ще има президентски избори, които на практика ги няма.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

 

2 коментара

  1. Zlatarova said,

    Отново точно и съвсем конкретно.Само дето масовия избирател изобщо не е наясно по политическите въпроси и за президент и за местна власт.И отново безумия безкрай…

  2. Eлена said,

    Много точно и конкретно, но не разбирам защо не България, а Австралия има отношение към конкретните и задълбочени анализи. И обществена медия от една толкова далечна страна успява да си подбира анализаторите, а у нас положението направо е с клинични окраски.
    Частното ми мнение е, че това, което тече /в буквалния смисъл/ по националните канали е с качествата на биологично оръжие, т.е. не само е посредствена журналистика.
    И, ако го върши само красимиргерговата телевизия е разбираемо. Но е крайно неприемливо, когато става въпрос за една обществена медия като БНТ примерно. Разумните и интелигентни хора не са представени никъде и по никакъв повод.
    Не мога да приема, че един път няма да се даде ефир на този род анализатори, а по разните канали се кани един бивш съветник на Тодор Живков, който явно не пие подходящи лекарства за състоянието си. Последната му „крилата“ мисъл беше, че най-подходящ за Президент бил …Тодор Живков.
    В други телевизии канят най-вече екзотиките и въпросите са от рода: „Колко лева имате в момента в джоба си?“ И други все „важни“ въпроси около кандидатурата. То бива профанизиране на пространството, но чак до такава степен не знам дали разумните хора са си представяли.
    Един кандидат за вицепрезидент /и то банкер/ обяви, че по време на инфлацията през 1997 г. всички са си прибрали вложенията, само майка му не…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: