СКУЛПТОРЪТ НЕНКО МАРОВ /1933-2011/ – ПРЕДСТАВЯНЕ В ПЛОВДИВ

септември 1, 2011 at 8:58 am (Публицистика) (, , , , , , )

ДРУЖЕСТВО НА ПЛОВДИВСКИТЕ ХУДОЖНИЦИ

представя

изложба „БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ”

 

  Галерия „Пловдив” открива есенния арт сезон   на 2 – ри септември, в   18 ч.  ще се открие експозицията с творбите от провелия се от 7-ми до 14-ти  август живописен пленер на историческа тематика. Датата не е случайно избрана,  по идея на г-н кмета в навечерието на Деня на Съединението и празник на Пловдив се подреждат творбите  на художниците взели участие във Второто издание на арт срещата. Десетимата са избрани  от жури, което одобри проектите им за участие в пленера на историческа тематика. Тази година изложбата има един ярък акцент. Той е участието на творби на напусналият ни неотдавна именит скулптор проф. НЕНКО МАРОВ. Творецът, който  смело можем на наречем ваятел на историята.

Ако човек тръгне към Стария конак в Търново, където се е състояло първото, Учредителното народно събрание, и е приета първата българска Конституция, ще мине покрай паметника на един от нейните бащи – Стефан Стамболов. И ако има очи, ще види в него, че душата човешка е способна да носи в себе си богове и демони едновременно, ще разбере как и защо величието на страстите и страстите на величието са две съвършено различни неща, които все пак могат да съществуват заедно.

Всъщност в България по-добър паметник на Стамболов не е правен, а и едва ли някога ще бъде направен. Стамболов на Ненко Маров е категорично доказателство за това, че представата за “класика” и “модерност” в изкуството изкуствено се поддържа като представа за спор на формата със самата себе си.

Живата композиция “Занаятчии” на входа на Орешак, “Лъвът” на подстъпите към Царевец, “Майка България” на площада в село Миндя…..Наистина многобройни са скулптурните пространства на Ненко Маров, неговите знаци за живот, вградени във всекидневния живот на хората около него. ..” из публикация на Пламен Асенов за проф.Маров.

 

Почетното участие на творбите на проф. Маров безспорно ще е арт събитието в експозицията и естествен мост на приемствеността към   десетимата автори запечатали  своето усещане за „България през вековете” – Аспарух Сърбов, Борис Богданов, Веселин Стайков, Даниела Маркова, Емилия Арабаджиева, Иван Чакъров, Николай Томов, Петър Стоянов, Снежана Фурнаджиева и Спас Киричев. Всеки един от представените автори  има своя творчески облик и е истинско преживяване да го усетите и чрез платната им, в които струята история е напластила памет българска.

Община Пловдив и Дружество на пловдивските художници чрез  Второто издание на живописен пленер „„България през вековете” дават сериозна заявка за градеж на ценна традиция във време когато все повече трябва да се обръщаме към величавата история на родината ни.

Очакваме Ви на 2-ри септември /петък/ от 18 ч. в галерия „Пловдив” /Общински съвет, ул. „Авксентий Велешки” 20, до градската градина/.

 

За участието на творбите на проф. Ненко Маров

ВЛАСТЕЛИНИ НА ДУХА

Пламен Асенов

Не е лесно човек да има истинска, голяма мечта на живота си. Още по-трудно е да я реализира, преди душата му да потъне отвъд.

Скулпторът Ненко Маров го направи!

През последните две години той успя да извае своя голям Левски, който недвусмислено заявява:”Аз съм Левски, ей ме, на!”; своя голям и вечно жив Ботев, докато пророкува: “Аз може млад да загина…..”; своя голям Вазов, миг преди да напише: “И в няколко деня, тайно и полека…..” Извая също уникалния зов за човешка независимост в скулптурата на позабравения от историята Калифер войвода, както и паметник на Незнайния български воин, с който ни провокира да не забравяме – да не забравяме най-вече факта, че силата, красотата и достойнството на човека живеят само вътре в него.

Ненко Маров /1933 – 2011/ наричаше поредицата си от пет монументални творби, която сега и тук, в Пловдив, за първи път се показва изобщо пред публика, “Властелините на Копса”. Копс е едно от много старите, от тракийските имена на българската област, известна в новите времена като Подбалкана или Розовата долина.

Самият той е роден в село Каравелово, близо до Сопот, и носеше в себе си духа не само на мястото, но и на времената, хората и събитията, преминали и невидимо останали там завинаги. Нещо повече, Ненко Маров постоянно търсеше и откриваше нови и нови факти, истории, митове и легенди, герои и съдби, свързани с неговия Копс, с неговата Итака, която никога в действителност не беше напускал, но към която винаги се стремеше да се върне.

Когато навърши 75, той се уплаши, че няма да му стигне времето, за да извае онези големи фигури от Копса, които винаги е сънувал. Но когато навърши 75, той реши, че непременно трябва да му стигне времето. И само за две години сътвори мечтата си, като ги съживи.

Затова сега, когато гледаме неговите петима Властелини на духа, можем да видим също как Ненко Маров се навърта наоколо, надниква иззад тях и се усмихва скромно, едва забележимо, под мустак. Но пълният с искри смях в очите му казва, че има хора, за които роденото от кал не винаги на прах се стрива.

 

Проф. НЕНКО МАРОВ е роден на 12 септември 1933 г. в село Каравелово, околия Карловска, област Пловдивска. Учи скулптура в Художествената академия при проф. Марко Марков, а след неговото пенсиониране завършва при проф. Иван Фунев. От 1966 г. е преподавател по скулптура във Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий”. През годините изминава академичния път от асистент до професор и дълги години, до самото си пенсиониране, е несменяем ръководител на катедра “Скулптура и теоретични дисциплини” във ВТУ.

Вече няколко поколения български скулптори с гордост заявяват, че са ученици на проф. Ненко Маров, а самият той, въпреки преподавателските ангажименти, през това време сътворява и най-значимите си работи – паметниците на Стефан Стамболов и Никола Пиколо в Търново, Лъвът на входа на Царевец, композицията “Занаятчии” на входа на Орешак.

Стилът на творбите му е монументално-декоративен,  предпочитаните материали са бронз, дърво и камък, а любимите му теми са от историята на Втората българска държава и Възраждането.

Макар не толкова познати на широката публика, но също толкова стойностни като майсторство и дух, са и “лиричните отклонения” на Ненко Маров в по-малките пластични творби, които той остави след себе си – “Книжовник”, “Исихаст”, “Хайдути”, “Портрет на момиче”…..

Проф. Ненко Маров е носител на множество награди, а негови скулптури са собственост на НХГ в София, на галерии в Търново, Габрово, Търговище, Смолян, Враца, Русе, Елена, Стражица, Нови пазар, Балчик и други.

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: