ПРАВИЛНАТА СТРАНА Е ОТКЪМ ВЗИМАНЕТО, НЕ ОТКЪМ ДАВАНЕТО НА ПАРИТЕ

юли 29, 2010 at 5:26 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , )

https://asenov2007.wordpress.com/  /виж в дясно – 1. Подкрепа за блога/   

  • Някои гледат лековато на феномена “погрешено място”, но той всъщност влече много беди или поне води до абсолютна и отчайваща непродуктивност както в личния, така и в обществения живот 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив 

Какво ще направи човек, ако рано сутрин муха закръжи край носа му и ту кацне отгоре с реактивно бръмчене, ту пак излети? Или ще се разсъни като я прасне, решил, че мухата няма място в този живот, или ще продължи да си спи, като междувременно само иронично си припомни къде, според учените, мухите обичат да кацат най-много.

“Лайна. Извинете за мекия израз, но все пак съм жена” – беше написала преди доста години в едно стихотворение Миряна Башева. Това беше по комунистическо време и всички знаеха – или поне подозираха – към кого се обръща поетесата. Тогава беше лесно да се разбере. Я се опитайте сега да се сетите към кого точно от многобройните онези, които никак не са на място в общия ни български живот, би прилегнал най-добре този стих…..

Някои гледат лековато на феномена “погрешено място”, но той всъщност влече много беди. Или поне води до абсолютна и отчайваща непродуктивност. Давам пример. Д-р Данийка, герой на Хелър от “Параграф 22”, разправя историята на млада двойка, дошла при него с оплакване, че жената не може да забременее. “Слагаш ли и го редовно?” – попитал докторът. “Всяка вечер” – гордо изтъкнал мъжът, а булката, макар леко изчервена, потвърдила с енергично кимане. Когато докторът разпитал подробно обаче, оказало се, че младежът наистина го слага всяка вечер, само че на погрешното място. Та се наложило после с помощта на гумени играчки да им се обяснява как се прави цялата работа, за да има ефект.

Но ако в частния живот подобни развития са донякъде поправими, то за онагледяване на добрия пример в обществения живот подходящи гумени играчки няма измислени. Да вземем ситуацията с любимата на всички българи Национална електрическа компания /НЕК/. “През последните няколко години не е построен нито километър нова мрежа, инвестиционни разходи за ремонт и поддръжка на преносната мрежа са били насочвани към проектите за строеж на АЕЦ “Белене“ и “Цанков камък“, вместо да се покриват дейности за изпълнение на

основната лицензионна дейност на НЕК“ – думи, които категорично удостоверяват, че НЕК всъщност изобщо не е на мястото си. Какво друго да разбере от тях плащащият все по-скъп ток български абонат, след като официално и публично става ясно, че компанията не върши основната си дейност, а се занимава с екзотично инвестиране. Много изненада има в цитираните думи, много болка, много укор към НЕК, нали ги усещате в тона?

Но не прибързвайте с изводите, защото думите са казани не от някой друг, а от самия шеф на НЕК Красимир Първанов. Така излиза, че той или говори за някаква друга НЕК, не за тази, която сме му възложили да управлява, или че сам е поставен на абсолютно погрешното място. Иначе как да си обясни човек неговата изненада и възмущение, че подопечната му НЕК отклонява парите ни в незаконни посоки?

А тя ги отклонява, граждани, ама здраво ги отклонява. По закон НЕК трябва да влага 79 процента от годишните си разходи в поддръжка на мрежата. За последните три години тя е вложила…..познахте – нула, чиста нула процента. Но парите за тези инвестиции ние сме си ги плащали като поп във всяка месечна сметка, да не си помислите, че не сме.

Има и още. За същия срок делът на печалбата на НЕК в общия енергиен цикъл нараства от 16 на 23 процента, като вероятно разрешение за това нарастване е получено включително с аргумента, че мрежата е стара и непрекъснато трябва да се подменя. Но и това не е всичко. Защото се оказва пък, че от 2007-ма насам позволената от държавата норма на възвръщаемост на НЕК нараства от 6.55 до 11.21 процента сега. Което означава, че енергийните български феномени директно са ни бръкнали почти двойно по-дълбоко в джоба с включената в цената на електроенергията такса за пренос. А следователно са ни бръкнали и на едно друго, съвсем погрешно място. Така, де, от наша гледна точка погрешно.

Къде през това време е била ДКЕВР, която сме поставили на пост точно с цел да следи и да се намесва при такива своеволия? Пак познахте, граждани. И тя е била на погрешното място, в смисъл – играла е откъм една и съща страна с нарушителите. Подпомагала е активно техните пориви за свобода от обществен контрол и техния ненаситен ламтеж за печалби. Съдействала е с всички сили за утвърждаване на енергийния монопол насред пазарната ни иначе като цяло икономика. И пак ще добавя – на погрешното място, но само от наша гледна точка погрешно. От гледна точка на магьосниците в ДКЕВР мястото, което са заели, си е съвсем правилно. Нали е всеизвестно, че винаги е по-добре да застанеш откъм взимането на парите, не откъм даването им.

Какво обаче следва оттук нататък за обществото като цяло и за всеки от нас поотделно от тази ситуация. Виждам две опции. Едната е да ни повишат цената на тока с аргумента, че било каквото било, но тъй като в момента НЕК се нуждае от 20 милиона лева, за да извърши поне най-спешните ремонти по мрежата, по-добре е да им платим за втори път, иначе рискуваме страната да се превърне отново в дискотека като по Татово време. Другата опция е пак да ни повишат цената на тока, защото отнякъде трябва да се избие глобата, която ДКЕВР евентуално ще наложи на НЕК, задето е нарушавала условията по лиценза си. Нищо чудно и двете да се реализират.

Ако въпросът “какво следва оттук нататък” пък е зададен по-глобално – да, като цяло се очаква НЕК и ДКЕВР да продължат да си стоят на погрешното място в държавата, най-вече поради липсата на гумени играчки, с които да им се даде нагледен урок кое е правилното място за тях.

За сметка на това полицията в Кърджали намери някои гумени и други играчки, с които да респектира едно невинно семейство, докато си спи кротко на правилното място в къщи. Докараха работата дотам, че самият премиер Борисов да вика – срам ме е от действията на полицията. Той, който никога не е изпитвал срам от каквито и да било действия на полицията досега…..

Лошото обаче е и друго. Този случай изобщо не подпомага премиера и вътрешния министър в словесната война, която те водят срещу кой знае защо наричаният “независим” български съд. Напротив, пречи им, защото сега на всяко правилно обвинение от тяхна страна към съда в корупция, обвързаност с организираната престъпност, тромави механизми на действие и каквото и да било друго, съдът може спокойно да попита – а вие, ченгетата, защо биете негрите. И ще попита, граждани. Непременно ще попита…..

По този начин вместо – както правилно отбелязва адвокат Иван Груйкин – всяка от двете страни да си гледа работата в полза на обществото, а противоречията им да се решат на законодателно ниво, където е мястото за решаването им, очевидно и занапред целокупно ще продължим да се наслаждаваме на драмата – коя измежду основните институции, призвани да съблюдават и спазват законите в страната, е по-лоша и по-престъпна от другата. И коя по-малко. И с колко. И в какво отношение.

Да не говорим пък, че, изтощени от тази война, вместо добри идеи, замесените в нея иначе умни институции раждат очевидни безумия. Такава е например лансираната от управляващите идея за създаване на специален орган, който да обезщетява гражданите за нарушените им права в досъдебната и съдебната фаза на прилагането на закона, с цел да не бъде толкова много съдена и осъждана държавата в Страсбург. На пръв поглед, от управленска гледна точка – разумно. Тъй като и без това като държава плащаме доста обезщетения, поне да не ни разнасят кирливото пране по Европата.

На втори поглед обаче ми се струва, че концепцията е тотално сбъркана. Защото аз все си мислех, че в подобни случаи по-добрият за всички подход е усилията да се вложат в посока да не бъдат  извършвани самите нарушения, а не предварително да се приготвим с плащането. Да, правилно чухте, ние с вас, гражданите данъкоплатци, да се приготвим – защото досега още не се е разбрало някой от онези, които са извършили осъдителните нарушения, да е платил от джоба си глобата, наложена на държавата от Страсбург.

Но все пак, тъй като не съм на погрешно място в управлението, а на погрешно място извън него, не мога да бъда категоричен, само мога да гадая. Може пък от управленска гледна точка това да не е по-добрият подход.

Колкото и да ми е странно, като разсъждавам за феномена “погрешно място” в България и неговите отрицателни прояви се сещам, че напук на всичко лошо, казано дотук, той може да ни поднесе и някоя добра новина – например тази, че кризата май е сбъркала мястото си като е дошла в България и съвсем скоро ще трябва да си тръгне. Естествено, съдя по лансираната от правителството бюджетна прогноза за 2011-2013 година.

Наистина, заплати и пенсии няма да се вдигат през това време, но няма да се вдигат и данъци, с което България се нарежда ако не направо в икономическия рай, то поне в преддверието му, гледано от общоевропейска гледна точка. И правилно, защото ако на един германец, който получава 3-4 хиляди евро, му вдигнат данъка с един процент, това си е тежък удар върху кесията. Докато на един българин с хиляда лева заплата като не му вдигнат данъка с един процент, спестява цели десет кинта. Малко виртуално ги спестява, но все пак.

Освен това ще се наслаждава въпросният българин на факта, че през цялото време наоколо му ще кипи реален икономически растеж – тази година само един процент, но догодина вече 3.6, а през следващите две, съответно 4.7 и 4.9 процента. Защо при този растеж заплатите и пенсиите пак ще си останат замразени, според мнозина не е съвсем ясно. Ама те забравят, че си има ред, че в тази криза първо трябва да се повишат доходите на чиновниците от НЕК-овете, ЕРП-тата, ДКЕВР-ите, прокурорите и съдиите, изобщо, на всички, които доброволно се грижат да не оставаме без забавление в държавата и чак тогава идва ред на обикновените граждани.

Е, има икономисти, които твърдят, че при възприетият като цяло подход не кризата, а оптимизмът на правителството ще си тръгне първи от страната, но те при всички случаи не са правилните икономисти. Правилните отдавна не стоят на погрешното място, наречено България.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

1 коментар

  1. zlatarova said,

    Чудесен анализ!
    Дълбок,абсолютно точен,координиран със злоупотребите с власт и ежедневието на безпомощния български гражданин.Какво да се прави след като възпитаниците на СУ не се заемат със знанията,предоставени от всеизвестните професори,пък нека да се самообразоват и да си отговорят на въпроса за справедливост и морал…
    Те не четат жалбите на сънародниците си,нито законите,тогава когато водят съдебни заседания и съставят решения в „името на народа“(има изключение от тази констатация)? Защо ограбват конституционните права (собственост,наследяване,право на справедлив процес и т.н.).Къде са публикувани 58-те мерки за справяне с последните европейски критики за съдебната система,за да бъдат публично обсъдени от професионалисти и граждани?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: