ПЪРВАНОВ ДА СИ ХОДИ СЪЩО – 41

март 17, 2009 at 7:12 am (Публицистика) (40 дни, Георги Първанов, молив или тухла)

 

Пламен Асенов

 

17.03.2009

 

/Освен псевдосоциалистическото-псевдолиберално правителство, което трябваше отдавна да си е отишло, защото е спирачка по европейския цивилизационен път на България, президентът Първанов трябва да си ходи също. Всеки ден до свалянето, до подаването на оставка, до изтичане на мандата му или до реализацията на някое от предвидените по Конституция крайни събития, свързани с невмъзможност от негова страна да изпълнява функциите си, ще посочвам тук различни основания защо това трябва да се случи./

 

Президентът Георги Първанов трябва да си ходи, защото

 

не си е отишъл досега. И трябва да си ходи във всеки следващ момент, защото няма да си е отишъл от сега до всеки следващ момент, в който не си е отишъл. А най-общото основание, базирано на всичко, казано в поредицата дотук, е, че присъствието на Георги Първанов на президентския пост нанася повече вреди, отколкото донася ползи за общата ни държава България. Всъщност, докато се ровех в стари и нови текстове, свързани с дейността му, не намерих нито едно негово действие, дума или позиция, която да е донесла истинска полза на страната.

 

В Библията е казано: “Който има уши да слуша, да слуша!” Естествено, Георги Първанов няма уши в този смисъл и няма да си тръгне, само защото някакъв Сульо като като мен е решил да сподели с обществото, в ролята на Пульо, какво мисли по въпроса.

Това ме подсеща за един стар тест за интелигентност, който може би все още се ползва в науката психология. Той се състои в следното – назовават ти предмет, да речем, молив. Или тухла. Ти трябва да изброиш максимален брой възможни начини за употреба на този предмет. Някои от тях може да не са твърде практични, но трябва да са реални. Например, освен да се пише с молива, с него можеш, ако много те напира отвътре, да пробиеш дупка в нещо, можеш да си почешеш ухото и други подобни. Границата за високо ниво на интелигентност, доколкото си спомням, беше да изброиш около 20 функции за предмет. Нагоре вече се възприема като проява на свръхинтелигентност.

Лаская се от мисълта, че в тази поредица за Георги Първанов, която започнах преди 40 дни, проявих свръхинтелигентност, като изложих поне 40 наистина сериозни основания за това защо той трябва да освободи президентския пост. Между тях няма нито едно, свързано с неща като външност, сръчности, хобита, семейно и финансово положение, тоест, няма нито една лична нападка.

И мисля, че стига толкоз!

Наистина, бях обещал да пускам по едно такова основание докато той не си тръгне по какъвто и да било начин или до самия край на мандата му. И бих могъл да го правя, защото материалът, който вече е в наличност и материалът, който самият Първанов предоставя почти всеки ден, е достатъчен и за безкрайна поредица. Но, честно казано, започна да ми писва и то по няколко причини.

Първо, ако на мен някой ми беше изложил 40 сериозни основания за това защо не ставам за журналист или за писател, щях да се замисля сериозно по въпроса и вероятно да взема някакви мерки. Но за Първанов – дали основанията са 4, 40 или 400, явно няма никакво значение.

Второ, известно е, че не само кучетата приличат на стопаните си, но и стопаните постепенно започват да приличат на кучетата си. Тоест, давам си сметка – или по-скоро се опасявам – че ако се ангажирам прекалено много с Георги Първанов, ще заприличам по един или друг начин на него. Тогава няма да мога повече да пиша. Или ще заобичам Русия. Или пък ще трябва да си ходя.

Трето – представете си психологическия дискомфорт, в който изпадам всяка сутрин. Вместо да се занимавам с жена си, с книгата, която пиша, или с нещо друго, също толкова приятно, аз започвам деня си с Първанов. Е, как човек да се радва на живота при проява на такъв мазохизъм?

И четвърто – макар общественият интерес към поредицата да е доста приличен, не виждам за последния месец и половина в публичното пространство да има дори едва забележима промяна към осъзнаване на факта, че Първанов е един от изключително вредните за тази страна политици, политик от онзи вид, за който се казва, че когато и да си тръгне, все е късно. Не че съм очаквал нещо Бог знае какво в това отношение, но като гледам социологическите проучвания – ако Първанов имаше право на трети мандат и изборите бяха сега, пак щяха да си го изберат.

Известно е неписаното правило на политиците, че народ не се критикува, но аз не съм политик, така че мога да си го позволя.

Освен това ми писна не само от Първанов, но и от натрапчивата повторяемост – постоянно /по отношение на политиката през последните двадесет години/ да изпадам в нелепата ситуация вече да съм “забравил” нещата, които другите около мен тепърва започват да разбират или да учат.

 

Реклама