За мен

IMG_1657-Plamen-Helikon

Казвам се Пламен Асенов. Родил съм се в Пловдив през 58-ма година, по времето, когато дори Лили Иванова още не пееше по радиоточката.Докато бях бебе, радиоточката висеше над главата ми и по нея пускаха главно три неща –фолклор, класическа музика /без Вагнер/ и новини. Новините се състояха предимно от липса на новини. От тях ставаше ясно, че ние сме добрите, но защо на този свят изобщо съществуват и лоши, така и не разбрах. На 12 започнах да чета вестници с цел да науча. На 15 схванах, че ние сме горките, а лошите са си добре. Както и че някои от добрите също са си добре, горките.Когато в гимназията Камю и Сартр се опитаха да ми пробутат версията колко страшно било зад всеки ъгъл да те дебне абсурд, не им съчувствах много. На мен абсурдът ми беше  като удобни домашни чехли.Затова тъпата идея да се говори за околния абсурд, та да прогледнат хората, за известно време съвсем не ми изглеждаше тъпа. Някъде по това време вече бях започнал да пиша разни литератури.Някъде по това време вече бях започнал да се мяркам в Алма Матер с надеждата, че там се учи литература. Не се учеше. Така че се махнах, за да си я уча сам.Оказах се журналист в Кърджали, което и досега настоявам да ми се брои за емиграция от България. Но не ми се. Във вестник “Нов живот” беше готино не само защото срещнах интересни хора в интересни времена, но и защото там ме караха да работя колкото може по-малко – вероятно с цел да не взема да кажа нещо. За сметка на това имах възможност тайно да си се занимавам с поезия. Разбрах че съм на прав път, когато едно издателство оцени първия ми ръкопис като много интересен. И ми препоръча непременно да се обадя пак, когато започна да пиша по друг начин. Без майтап, пазя писмото.По-късно, когато започна тъй нареченият “възродителен процес”, в редакцията  вече не беше готино и ставаше все по-зле. До 88-ма година, когато не ме изтърпяха и ме уволниха.Промените през 89-та ме свариха неподготвен. И досега честно си признавам, че постъпих глупаво, като не си складирах своевременно няколко подводници, които да продам за скрап в Малта и така да си основа нещо първо частно.От друга страна – не ми се захващаше с политика, защото тогава политиците бяха твърде бедни и трябваше да спестяват откъм закуски, та да оцелеят. А как да се откажеш от шкембе с бира рано сутрин…..Затова подхванах пак журналистическия занаят, макар да беше ясно, че и в новите тогава вестници като “Демокрация” и “Подкрепа” нищо старо не е забравено.  През 91-ва ми писна и се обадих в Българската редакция на ВВС. “Ставаш” – каза ми след третия репортаж Валери Чуков. По повод първите два репортажа ми беше обяснявал разликата между писането за вестник и писането за радио.Валери Чуков по това време все още се представяше като Братан Ковачев. Роза беше Мира. Любима – Павлина. Объркващи бяха псевдонимите, но иначе някой можеше да бъде отровен с чадър, както стана по-рано с Георги Марков. Петнадесет години след това, в края на 2005-та, самите шефове на ВВС решиха, че България вече е твърде  демократична страна, няма опасност да се окаже руски троянски кон в Европейския съюз и затова сами закриха Българската редакция. Не стана ясно само дали и те използваха чадър, докато я закриваха. Това развитие на нещата обаче колкото ме натъжи, толкова ме и зарадва. Бях използвал времето, за да напиша няколко книги поезия, няколко пиеси и разни други писания. Сетих се за мъдрия съвет на Хемингуей, който беше казал, че ако човек иска да бъде писател, трябва да се откаже от журналистиката най-късно на 40 години. Е, не се отказах съвсем. Продължавам да пиша по някой политически анализ на тема България за австралийското радио SBS. И така – продължавам да просрочвам времето за отказване, но вече започнах да издавам книгите от чекмеджето си. Пък и нали българският свят винаги се върти поне с десетина години по-бавно, отколкото нормалния.Пък и нали Лили Иванова още пее!  

26 коментара

  1. mislidumi said,

    🙂 Удоволсвие е да се чете тук. Усмех с блога!

  2. Joro T. said,

    :))
    4eta:)

  3. Sylvia Nikolova said,

    Razveselihte me s predstavyaneto si, g-n Asenov. Az sasto sam journalist, pisha beletristika, kogato moga. Popadnah na bloga Vi cjher interviewto za Jousef.
    Moyat blog e Ars Vivendi , silnikol.blogspot.com
    Bog da e s Vas

  4. Bordeaux said,

    Ti si veseljak.

    Produlzhavaj zimnija si san v Australia kakto v Kardzhali v „Nov Zhivot“.

    Uspehi v jadeneto, sorry, pisaneto.

    Bo.

  5. Petya Katrandzhieva said,

    Здравей, Пламене,
    Радвам се, че открих този блог, че си жив и здрав и… че те има на арената на пишещите. Тези дни се питахме с пловдивски журналисти какво стана с теб, а отговорът бил прост и лесно откриваем в интернет.
    Петя Катранджиева
    Пловдив

  6. Николай Заяков,България said,

    твърде добре, г-не. прекрасно написано, и не само това. щастлив съм за тебе.
    може би трябваше да споменеш книжката, издадена от Бъдеще. все пак било е преди контрареволюцията на революционерите, може да туриш и „псевдо“.
    николай заяков, приятел

  7. Jaguar said,

    Добавям връзка към блога ви, ще следя с интерес. Поздрави!

  8. Илия Зайков said,

    Честита Коледа, Пламене! И щастлива Нова година! Много готини са ти нещата. Пиши ми, че да ти науча и аз емейлата ваджишка!

    Бай ти Илия

  9. Илия Зайков said,

    Пак бай ти Илия: izai@abv.bg

  10. Vesa Rashkova said,

    Zdravei, Plam, Dali niakoga sam si predstaviala, 4e 6te mi se otvori edin prozorec i 6te moga da kaja zdravei na edin star priatel. O6te ni6to ne sam pro4ela ot tvoite materiali i stranici, no se radvam, 4e te otkrih. Jelaia ti zdrave. To e nai-vajnoto uslovie, za da moje6 da varvi6 napred. I se radvai na jivota, 4e godinite si otivat barzo. Pozdravi ot men – Vesa

  11. nikolay subashov said,

    Mnogo se radvam da nameria hora v BG,koito misliat taka.
    Zdravei Plamene, jelaia ti zdtrave i yspehi!
    Nikolay

  12. преброител said,

    Чета Те, мисля че е дастатъчно.Поздавления!

  13. Тами said,

    Здравейте, господин Асенов! Тук надникнах поради две причини – първата е голямото ми любопитство, а втората е, че това любопитство … или по-скоро интерес, … бе породено от един профил, с когото се „сприятелих“ в NETLOG. Там имаше цитати от Вашия блог – достатъчни, за да се озова тук. Много интересен стил имате – поздравления! Дотук изчетох „представянето“ Ви и … и продължавам да си навирам носа тук-там. Убедена съм, че ще намеря това, което искам – дуж, емоция, смелост и откровеност и то поднесени с невероятния шеговит стил! Е, с две думи – имате си още една почитателка! :):)

  14. maia ilieva said,

    Bravo,

    nai-posle niakoi da misli normalno.

    Poznavam sem.Bonevi ot barcelona malko hora mogat da postignat tova koeto te postignaha.S otkrita pozicia nichto zadkulisno i mnogo posledovatelni.Sajaliavam mnogo za otec Ivan Bonev mnogo go obichahme toi ni obedini i ni dade mnogo goliama opora v liceto na carkvata.BOG DA GO PROSTI!!!

  15. zlatarova said,

    Пишете чудесно!С удоволствие чета Вашите публикации.Сравнявам Ви с Макгахан и се моля този(или тези),които трябва да прочетат това,което пишете,да го прочетат и най-вече да го отразят в работата си.

  16. Петар Дойчинов said,

    Не съм от вашият бранш,просто чета като кочеяшът на Чичиков,но струвами се че мислите ми са подобни на вашите.Бъдете жив и здрав и продължавайте да пишете.

  17. Polina Hristova said,

    Смешно, ведро, иронично – браво! Развеселихте ме. Добре, че има Интернет, блогове и сайтове, за да четем подобни размисли и статии като Вашите. Покрай Иван Бедров и Едвин Сугарев стигнах до Вашия блог. Продължавайте да пишете, за да четем с удоволствие и да се смеем. Смехът липсва в нашето, понякога сиво ежедневие.

  18. Iskra Angelova said,

    sega razbrah zashto imash gotino gadje…….s pozdravi:Iskra

  19. Благо said,

    Невероятен текст, невероятен живот!

  20. Румен Тановски said,

    А бе човек , къде беше? За мой късмет намерих най-накрая интересен и разумен автор. Успех!

  21. Николай Поляков - режисьор said,

    Г-н Асенов, силно съм впечатлен от написаното от Вас, от ясната Ви и безкомпромисна политическа позиция. Сега разбрах (извинете ме – чак сега) че имате написани и пиеси. Ще ви бъда благодарен, ако ми дадете възможност да надникна и в театралните Ви пристрастия.

  22. Future Health said,

    Прекрасно! Съвсем скоро попаднах на Вас. Поздравления. Чета нещата Ви, но не пиша често коментари. Но нямаше как, поне на тази статия, да не Ви поздравя.

  23. иван кънчев said,

    Шапо ба Пламене. Не знам дали си същият ми колега от вк „Подкрепа“,но по стила на писане те познах.
    Иван Кънчев..бургас кореспондент на вк „Подкрепа“ и стрингер на ВВС. ОБАДИ МИ СЕ. 0878 789 608

  24. Sin said,

    И аз съвсем скоро открих блога. Радвам се, че го има и ги има интересните анализи за Австралийското радио. Преди мислех, че Авторът живее в Австралия – доста проницателно и информирано ми се виждаше, за да се прави в България.
    Много интересен е и другият сайт на Автора – https://passenov.wordpress.com/ . Всъщност не знам дали е друг или е същият, но мен специално биографиите на известни личности ме заинтригуваха доста. Биографични и мемоарни писания винаги са ме привличали, а на много от описаните любопитни личности знаех до днес само имената.

    С най-добри пожелания за Коледа и Нова Година :
    Sin

  25. Васил Петров said,

    Пламене, телефоните ти, които имам, не са актуални. Моля те да ми дадеш някакви координати да се чуем и евентуално да се видим. Дядя Вася

    • Васил Петров said,

      Днес ми направи уикенда хубав с Вайда. Благодаря.

Вашият отговор на nikolay subashov Отказ