ЩЕ ИЗБЕРЕМ ЛИ ИЗБОРИТЕ?
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/
/Диана Копринкова/ Месец преди изборите, социолозите потвърждават, че в следващия парламент ще има пет партии, но нито една няма да може да управлява сама. Междувременно продължава да се развива и основният дебат в кампанията – заплахата от страна на Русия за мира и демокрацията в България. По темата слушаме Пламен Асенов.
Кога ще бъдат следващите извънредни избори в България?
Този въпрос може и да изглежда малко ексцентричен, защото предстоящите на 5 октомври още не са отминали. Ако се съди по очакваните от тях резултати обаче, въпросът е съвсем резонен и нищо чудно масовото му задаване да започне още на 5 октомври вечерта. Както каза онзи ден социологът Васил Тончев от агенция „Сова Харис” – „най-вероятно в близко бъдеще ще се наложи често да гласуваме, за да можем да изчистим политическата си система”.
При сегашната ситуация и при наложилата се в България много изкривена представа за нормална политическа система, не съм сигурен в кое точно бъдеще подобно изчистване може да стане факт. При всички случаи обаче е реалистично да се очакват още предсрочни избори, защото вече е почти сигурно – след месец не само никоя партия няма да има самостоятелно мнозинство в парламента, но дори депутатите на кои да е две партии няма да са достатъчни за съставянето на стабилно правителство.
Каква е картинката в момента. Последното проучване на „Сова Харис” потвърждава отчитаната досега и от другите основни агенции тенденция. Според него ГЕРБ, след преразпределението на гласовете, ще имат малко над 43 процента, а лявата БСП – 31. Като брой депутатски места това означава съответно малко над сто и малко над 70. ДПС вероятно ще получи между 25 и 30 мандата, които, формално погледнато, биха били достатъчни за коалиция с ГЕРБ. И сега, и след изборите обаче откритото съставяне на подобна коалиция изглежда невъзможно заради натрупаното политическо и обществено недоверие към ДПС. Тази опция може да се реализира само във вариант, при който ГЕРБ направи правителство на малцинството, а ДПС го подкрепя безрезервно, от добро сърце.
Не съм убеден, че Бойко Борисов би отказал подобен вариант. Той вече си отвори вратичка към него, като каза, че при определени условия е готов да направи правителство на малцинството. Убеден съм обаче, че ДПС няма да се съгласи да играе ролята на онзи, който с вързани на гърба ръце поддържа кацата с меда, за да може някой друг да си топи пръстите в нея. Извинете за грубото сравнение, но общо взето това е нивото, на което се мисли и прави политиката в България, затова и така го обяснявам.
Другите две формации, които се очаква да имат по малко над 7 на сто от гласовете и да попаднат в утрешния парламент, са силно популистката ББЦ и РБ, коалиция от пет малки центристки и десни партии. Тези проценти означават, че те ще си поделят общо около 40 места с лек превес за ББЦ. Заради липсата на каквато и да било политическа идея и заради абсолютно непредвидимия си характер, който би довел до катастрофа всеки възможен партньор, ББЦ е изключително неподходящ за коалиция политически субект. Така че засега единствената наистина възможна коалиция в бъдещия парламент е между ГЕРБ и Реформаторския блок, въпреки че тя продължава да изглежда трудно осъществима поради персоналната непоносимост между нейните лидери. Все пак обаче те имат и общ знаменател – Европейската народна партия. Тя вероятно ще ги придума да заровят томахавките в името на това БСП да не се върне на власт. Както и в името на това България да не изпадне веднага след тези избори в онази безкрайна спирала на новите избори, които водят до още нови избори и от която полза нямат нито България, нито Европа.
Дори и тази крехка надежда обаче е помрачена от числата, които сочат, че ГЕРБ и РБ заедно пак няма да имат мнозинство от над 120 депутати. А какво ще стане, ако имат 121 например? Или 122-ма, дори 125? Има някои сметки, при които това е възможно и то зависи от реалния брой на избирателите – доколкото различните агенции приемат, че са от 5.2 до 5.8 милиона. Не искам да съм лош пророк, но дори в случай на някакво реално мнозинство, коалицията между уж десните ГЕРБ и РБ ще бъде само теоретично стабилна, а всъщност ще се тресе от силни вътрешни противоречия и още по-силни външни удари, така че със сигурност няма да издържи повече от година. Тоест, ако цикълът с предсрочните избори не се завърти още през тази есен и зима, то според мен догодина няма да ни се размине.
Една от трите основни, а май дори главната, причина за българската политическа нестабилност, при това не само напоследък, а и през целия демократичен преход, е свързана с интересите и ролята на Русия, както и с действията на руската пета колона в България. Така или иначе обаче, добре е, че макар след 25 години, обществото тук все пак стигна до този дебат. Повод стана документът „Визия 2020 – България в НАТО и в европейската отбрана”, документ, подготвен от една от най-консервативните иначе институции – Министерството на отбраната, във връзка с провеждащата се тези дни среща на НАТО в Уелс. В документа, подготвен от екипа на новия служебен министър Велизар Шаламанов, бе ясно заявено, че Русия води информационна война срещу България с помощта на вътрешни хора, партии, институции и медии. Това, както и възможността тази руска война да приеме още по-агресивни форми, бе посочено като основна заплаха за българската национална сигурност и демократичното развитие на страната през следващите години. И бе поставено като база за всички икономически и други сметки, свързани с необходимото модернизиране на българската армия и нейната по-силна интеграция в НАТО.
Говоря за документа в минало време, защото, както казах още в предаването ни миналата седмица, той бе буквално цензуриран от служебния премиер Георги Близнашки. През тази седмица пък се появи негов смекчен вариант, в който същата заплаха е представена някак абстрактно, без да се назовават пряко Русия и нейните български поддръжници.
Очевидните въпроси тук са поне два. Първият – защо Близнашки се задейства като ужилен да скрие истината, толкова опасна ли е тя и ако е чак толкова опасна, това не потвърждава ли еднозначно тезата на „Визия 2020” за руската заплаха. Вторият въпрос е – защо някой си представя, че подобна истина, веднъж казана официално, може да бъде заличена от съзнанието на българите, тоест, как точно ще се върне изпуснатият дух обратно в бутилката.
Това, разбира се, не може да стане и доказателството е, че много бързо, само за седмица, въпросът за отношенията между България и Русия, който всички управляващи досега, независимо от политическия си цвят, винаги гледаха да заметат под килима, изведнъж се превърна в основа тема на предизборната кампания и очевидно няма да заглъхне скоро.
Нещо повече, той вероятно, при това съвсем естествено и резонно, ще се превърне и в основен аршин, с които българското общество занапред ще мери действията на кое да е бъдещо управление.
А дали на някой това му харесва или не – изобщо няма значение.
Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com
Блогът на Пламен Асенов 
Вашият коментар