Говори Пловдив: КОЛЕДНА ЛЮБОВ

декември 23, 2013 at 6:09 am (Публицистика) (Сергей Станишем, грехове и разкаяние, дайте шанс на мира, загубени секретни документи)

Пламен Асенов, специално за kafene.net

В дните около българската Коледа най-обичам другаря Сергей Станишев, граждани.

Както знаете, аз него и без това си го обичам много, но напоследък любовта ми става все по-безмерна, каквото и да значи това.

Най-вече, защото е практически невинен.

Както стана ясно онзи ден, на път е той окончателно да се измъкне само с глоба, тоест, да излезе сух от водата на мръсното дело, което му спретна Бойко Борисов заради някакви си загубени едва 7 секретни документа. Самата компетентна прокуратура е поискала от съда другарят Станишев да бъде освободен от наказателна отговорност, защото „не е осъждан и от деянието не са причинени имуществени щети”.

Гениално!

И досега всички си знаехме, че гордите българи, в чиито ръце се мотаят секретни документи, най-често участват в тази работа с цел набавяне на имуществена облага за себе си. Което, откъм нормалната логика, най-често означава нанасяне на имуществена щета на друг, включително на морала и нормалния човешки разсъдък изобщо. /Да, дори и върху тях причинените щети могат да са имуществени – ако само морал и разсъдък са ти останали като единствено имане в тази страна, а те ти ги вземат и тях./ Но сега вече това се призна и с официален прокурорски документ.

На мен обаче ми е по-интересно да науча други две неща, граждани.

Първо – как точно прокуратурата оцени настъпилите, пардон, ненастъпилите, щети от „загубените” документи?

По логика би трябвало да стане ето как: доблестен екип на ДАНС се труди яко няколко години, за което ние, данъкоплатците, плащаме сериозни пари от скъсания си джоб, но накрая документите са налице, пътят им е проследен изцяло, на тази база се преценява, че няма нанесени щети на България, затова освобождаваме човека да ходи да си гушка Моника.

Така би трябвало да се случи всичко.

Но нищо от това не се е случило.

Е, освен гушкането на Моника, разбира се.

И плащането на парите от наша страна.

Доколкото е известно, никой от документите не е намерен. А доколкото пък познавам системата, със сигурност сме плащали пари на ДАНС да ги търси, на прокуратурата и съда да се закачат взаимно години наред по темата и прочие. Не можем да кажем обаче, че от това са произлезли някакви имуществени щети за България или българите. Как ще кажем такова нещо, като парите са отишли…..е, да, на вятъра, но на онзи вятър, който е в служба на истината и справедливостта.

Тяхната истина и тяхната справедливост – но все пак.

А Моника си е гушкана през цялото време, ако се съди по поредицата междувременно възпроизведени от нея деца. Или все пак – не през цялото време е гушкана, ако този път по случайност пък се доверим на изявлението на другаря Станишев от онзи ден.

Умили ме той до сълзи, граждани, като си призна, че много грехове има в този живот, за които горко се разкайва, но основният му грях е, че няма достатъчно време за жената и децата.

Жив да не бях – повярвах му!

Направо в горчивата бира ми закапаха горчивите сълзи, уверявам ви.

Второто, което непременно искам да узная във връзка с този случай, граждани, е как, по коя счетоводна, математическа или магьосническа методика, прокуратурата е приравнила към „имуществените щети” онези неимуществени, които евентуално са настъпили за нас и нашите партньори, ако единият от седемте „загубени” от другаря Станишев документа, документът от НАТО, е попаднал в неприятелски, да речем – руски ръце.

Или в приятелските руски ръце – не знам в този точно случай кой е политически по-коректният израз.

Искам да науча повече за тази вълшебна прокурорска методика, защото, ако тя наистина съществува, с нея човек може да направи какво ли не – да печели всяка седмица от тотото, да сътвори математиката на заобикалящия ни континуум от тъмна енергия и тъмна материя, да храни все повече зайци с все по-малко моркови и всякакви други чудеса, които изглеждат като коледни, но са по-хубави, защото ти се случват всеки ден, а не веднъж в годината.

А на някои те наистина им се случват постоянно, нали?

Ето, затова ги обичам аз тях коледно.

И, освен Сергей Станишев, обичам също Лютви Местан и Ахмед Доган, Цветан Василев и Делян Пеевски, Цветлин Йовчев и кингстоунските полицаи, Никито Бареков, Владо Путин, Владо Путин, Владо Путин – или както там се пее още в песента:

All we are saying is give peace a chance

All we are saying is give peace a chance

Ами хайде, де, дайте шанс на мира, като оставите тази бедна и изстрадала България на мира!

Наистина много ми се иска, граждани, типове като тези да ни оставят на мира, но какво ще последва от това?

Доколкото мога да съдя по развитията поне от последните 24 години – ще си изберем пак някой идиот, или дори банда идиоти, за да ни управляват. Или сами ще се превърнем в идиоти, ако ни изберат нас да управляваме. Или ще се продадем на чужди идиоти, че така за нас, идиотите, ще е по-лесно да управляваме този народ от идиоти.

Много опции имаме още за допълнително затъване, не сме опрели дъното!

Честита Коледа!

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com