БОЙКО БОРИСОВ И ПОЛИТИКАТА НА БИНАРНИЯ КОД

януари 21, 2010 at 5:23 am (Публицистика) (Борисов-Първанов, ГЕРБ, Желева, баланси, борба с престъпността, отговорност, отношения с Русия, проба-грешка, тука има-тука нема)

• В света на политиката прилагането на двоичната система по принцип е известно от древни времена като Методът “проба – грешка” 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия – специално за в. “Марица”, Пловдив 

“Дайте ми достатъчно нули и единици и аз ще превърна цялата реална Вселена в едно глобално село” – казал един компютърджия от класическите времена, когато тези умни машинки едва прохождаха. “Дайте ми достатъчно пица с бира и аз ще превърна глобалното село в истинска виртуална Вселена” – казал с не по-малко вдъхновение компютърджията от модерните времена. “Дайте ми каквото и да било и аз ще направя каквото си искам” – намесил се в разговора Бойко Борисов, без да му пука от разликата между реално и виртуално.

Бинарният код, с други думи – структурата, състояща се от нула и единица, плюс  на практика безкрайните възможни комбинации между тях, се среща навсякъде в света и по много. Като се започне от феномените – мъжко и женско, светло и тъмно, мине се през действията – влизане и излизане, изгрев и залез, през моралните и естетически категории – добро и зло, красиво и грозно, та се стигне чак до философските визии – ин и ян, Ормузд и Ариман.

Последните съмнения в България са, че Бойко Борисов също управлява страната по двоичната система. За съжаление на най-големите му фенове обаче трябва да се признае истината – а именно, че той, както и компютърджията от модерните времена, не е  откривател на системата, а само последовател и донякъде новатор в прилагането и. Защото в политиката прилагането на тази двоична система по принцип е известно от древни времена като Методът “проба – грешка”.

Имаме ли нужда от доказателства, че Борисов го прави? Имаме, защото, улисани във всекидневието, често забравяме това, което е било вчера и всеки път се изненадваме, когато същото ни се случи днес. Оставям настрана по-ранните му прояви, за които само сме чували и чели – като клетвите за вярност към Партията и проч. Ще се придържам към нещата, които по-голямата част от читателите би трябвало да помнят, защото са им съвременници и свидетели.

Преди години, не съм сигурен колко точно, но поне 6-7, Бойко Борисов на няколко пъти декларира, че няма да влезе в политиката. Това е нулата. И после влезе. Това пък е единицата. Даже самият той се гордее, че влезе в политиката с гръм и трясък и донякъде наистина е така. По-късно ще стигнем обаче до обсъждане на моралните и естетически категории, свързани с тези действия. Засега е достатъчно да се каже само, че в случая не е съвсем ясно кое от двете беше пробата и кое грешката. Времето ще покаже.

С основаването на ГЕРБ Борисов твърдеше, че е десен политик, а поддържаше много добри отношения с левия президент Георги Първанов и много лоши с десницата, специално с Иван Костов, дори когато партията му бе приета на бърза ръка и с доверие в аванс от ЕНП. Тук имаме единица и нула.

Вече като стана премиер, в първите месеци Борисов обърна тази палачинка. Костов му стана съюзник, макар през скърцане със зъби и от двете страни, а Първанов – враг № 1, който го тормозеше с обвинения в некомпетентност, открити писма и открити военни действия на основния борисов терен – ПР акциите. Следователно комбинацията в случая се промени на нула и единица.

От декември насам обаче същата тази палачинка пак се обърна и сега Бойко Борисов отново е първа дружка с президента Първанов. Даже на моменти играе доброволно ролята на негов сътрудник по теми, по които няма нужда да прави такова нещо – назначаване на посланици, съгласуване на политики и т.н. Това вече са много нули за Борисов и много единици за Първанов.

През миналата година, по време на предизборната кампания, Бойко Борисов се пазеше като дявол от тамян да обсъжда енергийната стратегия на България, а оттам и отношенията с Русия. Само в един момент заяви, че ГЕРБ “не се притеснява от темата за българо-руските отношения и е настроена прагматично”. Така и не стана ясно защо изобщо трябва да има някакво притеснение от тази тема, кой друг, ако не ГЕРБ, го има и на какво точно се дължи то.

Факт е обаче, че след като стана премиер, той, с помощта на някои от министрите си, даде надежди на мнозинството българи, като започна да говори колко излишни са големите руски енергийни проекти, как като страна нямаме пари, а също и икономическа изгода, да участваме в тях. И през декември – кой знае защо, пак през декември – нещата отново неочаквано се промениха. Сега вече е ясно, че и “Южен поток” и АЕЦ “Белене” ще се строят под една или друга форма в България, пък ако ще руснаците да имат цялата собственост върху тях.

Не само първите изявления на Борисов като премиер, а и тези по време на предизборната кампания, бяха свързани с възможността за търсене на отговорност от предишните управляващи за горчивата попара, надробена от тях в купичката на българина. Даже не само думи, но и дела се случиха в тази посока – публично се извади информация, макар частична и хаотична, дадоха се някои министри на прокуратурата. И толкоз. Работата замря и краят и не се вижда. Впрочем, ще се види, когато изтекат съответните законови срокове и прокуратурата обяви, че не намира достатъчно основания да повдигне обвинение на този или онзи бивш министър. Или пък съдът каже, че прокуратурата не е предоставила достатъчно читави такива доказателства.

По подобен начин май се развива и генералната битка с престъпността в страната. Имаше един стих от големия български поет Борис Христов за оня човек, дето лови мухите и ги пуска. Та изглежда в случая например Маргините, както и останалите жалки 250-300 български престъпници, които, по думите на Цветанов и Борисов,  тормозят цялата страна, са в ролята на щастливите мухи от този текст.

Ама то това е ясно – ако работата опираше само до бат` Бойко, щеше да се свърши досега. Но нали има намесени независими органи като прокуратура и съд – нулите се трупат по тяхна причина.

Подобни примери на политически бинарен подход могат да се дадат още много – ще се вдига акциза на ичкията, няма да се вдига акциза на ичкията, ще се прави референдум за новините на турски, няма да се прави референдум за новините на турски.

Напоследък нещата се издигнаха и на международно ниво със сценката около Румяна Желева, която проглуши ушите не само на средния българин, но и тези на целокупния среден европеец. За подобни истории си има измислена и съответната подходяща приказка – те не го пускат в селото, то за поповата къща пита. Но въпреки всичко Бойко Борисов е категоричен, че ще остави Желева на поста външен министър. Е, като управител на поповата къща – `що пък да не я остави.

Веднага обаче трябва да се изяснят поне две неща. Първото е, че Методът “проба – грешка” в конкретния български случай изглежда като голяма крачка напред, защото предишното управление, това на Тройната коалиция, начело със Сергей Станишев, работеше само по метода “грешка след грешка”. На този фон разбираемо е облекчението, което мнозина изпитват.

Втората необходима забележка е, че Методът “проба – грешка” не е задължително лош метод. В политиката понякога той е единственият възможен. Това е нещо като да си родител – няма откъде да научиш как точно се гледат деца, известните правила са твърде малко, твърде общи и не винаги валидни. Затова често трябва да се пробват нетрадиционни варианти.

Истината е, че когато се работи по този метод, всичко е въпрос на уцелване на балансите. Теоретично погледнато, няма нищо лошо като политик да вземеш едно решение и бързо да се откажеш от него, ако видиш, че е неефективно. Да речем отказът от провеждането на референдум за новините на турски е класически пример за това как може да се спечели от отстъплението. Но пък сближаването с Първанов е пример за обратното. В края на краищата, количествено на Борисов може и да му излезе сметката, ако от всичките си решения и откази от тях накрая се стигне до баланс от няколко положителни ефекта повече от отрицателните.

Само че въпросът е дали сметката ще излезе и в качествено отношение. Лично за мен например договорките с руснаците за реализация тук на техните енергийни проекти може да изяде ефекта от много и много положителни ходове.

Ето защо по-горе казах, че засега не е ясно дали влизането на Бойко Борисов в политиката изобщо е проба или грешка, нула или единица. И отговорът не зависи от неговата субективна гледна точка, а от съвкупността от субективните гледни точки на българите. Защото ясно е, че не на всички тях той може да повлияе директно, чрез  изпращане на SMS-и, както твърди Слави Трифонов, че става с разни журналисти и вестници, които критикуват правилната линия на Борисов.

Впрочем, Славито май не е прав, ако съдя по собствен опит. Аз доста критикувам бат` Бойко по различни медии, включително и тук, във в. “Марица”, но досега не ми е изпратил никакъв SMS. Дали да взема да му се обидя, че не ме зачита за нищо или да се зарадвам, че всъщност не тормози критиците си, следователно – че зачита свободата на словото като демократична институция?

Ами не знам, не съм още толкова на ти с бинарния код, че да мога от каквото и да било да направя каквото си искам.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com