De Profundis: СЕДЕМ МИЛИОНА АТОМА АНТИ-ПРОСТОТИЯ И СЕДЕМ МИЛИОНА ЧУКА
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/31682-de-profundis-sedem-miliona-atoma-antiprostotiya-i-sedem-miliona-chuka.html
Скоро прочетох съобщение за поредната идиотщина в нашия безумен квантов свят – тъмната енергия, за която никой не знае какво е всъщност, изсмуква цялата Вселена, твърди екип от Института по космология и гравитация в Портсмут, Англия.
По принцип вярвам на британските учени, те най-често са прекалено чалнати, за да си измислят – просто няма накъде повече. Този път обаче не им повярвах. Поне не веднага.
Тия от екипа или са гениални философи на абсурда, или снощи са пили бира на корем, рекох си.
Подобно нещо наистина е трудно да се съчини. От страна на тъмната енергия то значи не просто да режеш клона, на който седиш. Още по-безумно е. Все едно електрическият ток да яде кабела, по който тече. И единствено чрез съществуването на който съществува и самият ток.
Сега пък реших, че, за да прави това, самата тъмна енергия се е напила с бира.
Като прочетох обяснението обаче, нещата ми се видяха по-логични, поне на ниво трети корен от минус безкрайност на степен плюс нула, тоест – доколкото изобщо има логика в това да се самоунищожиш заради съмнителното удоволствие да се самоунищожиш. Според ръководителя на екипа, проф. Дейвид Уондс, тъй като вече е научно доказано, че тъмната енергия расте при постоянното си взаимодействие с тъмната материя, а тя пък се изпарява при този досег, то в обозримо бъдеще от Вселената ще остане само празно място. Но толкова празно, че от него ще липсва дори празнотата.
С други думи, излиза, че тъмната енергия не е пияна, а само е завършила дисциплината „простотия” в Университета на живота.
Една изчезнала Вселена, заместена от празнота, не е секси, а скучна. Тежко и горко на огромната свинска банда идиоти, които, като ги питаш каква е съкровената цел на мирозданието, отговарят – да се забавлявам аз. Обаче пък в същото време картинката навява нещо много мило и родно, защото нали сме съгласни, че България ще изчезне от лицето на Вселената в още по-близко бъдеще, отколкото Вселената.
И в двата случая причинителят на изчезването е един и същ – простотията, която унищожава всичко наоколо и когато не остане нищо друго, започва да ръфа сама себе си.
Както се сещате, не правя тази тъжна аналогия само за забавление. Към нея ме навежда все по-ясно мержелеещото се съвместно управление на ГЕРБ и РБ. По точно факта, че то няма как да бъде Прочетете остатъка от публикацията »
De Profundis: РУБИКОН Е ПРЕМИНАТ, ОСТАВА ДА ВИДИМ КОИ И КОЛКО ЩЕ СА УДАВНИЦИТЕ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/31214-de-profundis-rubikon-e-preminat-ostava-da-vidim-koi-i-kolko-ste-sa-udavnitzite.html
Слава, Богу, стигна се до политически най-чистия вариант – ГЕРБ и РБ да направят правителство на малцинството и допълнително да се търси плаваща парламентарна подкрепа за всяка негова стъпка.
Като казвам, че този вариант е най-чист, не твърдя, че той е и най-лесен с оглед стабилността на бъдещото управление, напротив, най-трудният е. Причините за това са много.
Първо, ГЕРБ изначално не са диалогична партия и отминалите сякаш безкрайни – а част от тях и напълно излишни – кръгове консултации с всички парламентарно представени партии могат да се приемат като доказателство за обратното само от човек с много повърхностен политически поглед.
Второ, не е ясно колко дълго оттук нататък Реформаторският блок ще продължи да бъде блок.
Лошото е, че противоречията вътре в него са не просто и не изцяло джафкане на лична основа, а са примесени с принципни моменти. Всъщност, наличието на принципи само по себе си е хубаво, де, но сега го наричам „лошо” само и единствено от гледна точка на възможността развитието на тези базисни противоречия да повлияе негативно върху бъдещото управление.
Всички знаят, че понякога властта сплотява, но често и разделя. Нейното консумиране обаче по-лесно може да заглади личните конфликти, далеч по-трудно е да преодолее принципните, точно те обикновено са разцепващия фактор – независимо под каква форма се проявяват.
Освен всичко друго, партньорството между една по-сплотена и една разводнена като политическо тяло и поведение формация поставя под сериозен въпрос и способността на бъдещото управление да проявява необходимата – не, а задължителната за ситуацията, в която се намира страната, политическа гъвкавост.
Трето, има опасност утрешното правителство на малцинството да зацикли много Прочетете остатъка от публикацията »
Блогът на Пламен Асенов 