97. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ХЕЛМУТ КОЛ

септември 27, 2014 at 5:40 am (Публицистика) (, , , , , , , , , )

Пламен Асенов
27. 08. 14, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100455864/velikite-evropeici-helmut-kol

Пинк Флойд, Стената

Да сте бутали някога стена? Това може да бъде лесно или трудно – в зависимост от различни фактори. Но въпросното занимание може да бъде много по-трудно, отколкото си мислите, когато става въпрос за самата Берлинска стена през 1989-та. Тогава тя се простира на стотици километри, състои се от 45 хиляди бетонни блока с размери 3.5 на 1.5 метра, върху и около нея са загинали стотици хора в опит да не се предадат, да надделеят над силите на мракобесието, като преминат отвъд. Всъщност истината е, че много хора за десетилетия наред трябваше да положат сериозни усилия, за да се разруши и прати в историята тази задушаваща свободния човешки дух комунистическа бетонна яка. Но в най-подходящия момент начело на агитката по събарянето се оказа един умен и популярен немски политик на име Хелмут Кол. За историята точно той ще остане човекът, срутил Берлинската стена, човекът, възстановил единството на Германия, човекът, направил възможна не само днешната, но и утрешната Обединена Европа.

Пинк Флойд, Стената

Спомням си добре юли 1990 година, когато брат ми, пресен емигрант в Германия, ми се обади по телефона посред нощ. Беше в луд възторг. Беше ходил в Берлин на концерта „Стената”, в който, освен Роджър Уотърс, се появиха „Скорпиънс”, Браян Адамс, Шиниъд О`Конър и други страхотни музиканти. Разбрах – викам му сънен. Нищо не си разбрал, вика ми – беше направо невероятно…..Знам, невероятно беше, но не всички успяхме тогава да чуем концерта на живо, въпреки че много искахме. Като казвам „ние”, имам предвид наистина ние, нормалните хора отсам Желязната завеса.
Не по-малко добре обаче си спомням и вечерта на самия 9 ноември 1989-та, когато телевизията показа как щастливи германски граждани режат теловете, рушат бетонните панели на Стената, прескачат я и хукват към един по-добър свят. А онези от по-добрия свят надничат и прескачат любопитно в нашия. Това беше само ден преди и България да види посърналото лице на диктатора Тодор Живков. Така или иначе, и досега, щом някой произнесе името Хелмут Кол, аз започвам да преливам от спомени. Но и досега винаги, когато се върна към онзи период, намирам по някоя изненада. Сега попаднах на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар