De Profundis: НА КОГО МУ ПУКА ЗА НАС, СЛЕД КАТО НА НАС НЕ НИ ПУКА ЗА НАС

септември 21, 2022 at 12:44 pm (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-na-kogo-mu-puka-za-nas-sled-kato-na-nas-ne-ni-puka-za-nas

Литва, Латвия, Естония и Полша въведоха практическа забрана за влизането на руснаци като туристи на тяхна територия, а през тях – и в ЕС изобщо. Както обясни естонският премиер Кая Калас, целта е „да защитим обществения ред и сигурност“. Калас добави и още нещо много важно: „Пътуването в ЕС е привилегия, а не човешко право. И докато народът на Украйна е изтезаван, убиван и тероризиран, гражданите на държавата-агресор не трябва да могат да се радват на предимствата на свободния свят“.

Ако днес, граждани, премиерът, господин Гълъб, както и неговият министър, господин военен Гълъб, искат да потвърдят клетвите си, че не ни тикат в лапите на Русия, а полагат усилия да вървим в европейска и натовска посока, правителството трябва веднага да ни присъедини към регионалното споразумение на тези четири страни. Нещо повече, трябва да лобираме поне пред нашите преки европейски съседи – Румъния и Гърция, да се включат и те. Това ще подпомогне създаването на онази невидима, но все по-трудна за преодоляване стена, с която трябва бъде опасана агресивната и заразна Русия, докато не се превърне в нормална държава.

Какво значи „нормална държава“ ли? Не, вероятно никой не очаква дори в следващите хиляда години Русия да стане пример за световна демокрация. В края на краищата – във вътрешната си политика руснаците да правят каквото щат. Или каквото могат.

Щом харесват малоумни гномове-престъпници като Путин за Император, да си ги издигат и после убиват. Щом си падат по КГБ и Гулаг, да си ги причиняват и да са доволни, че широката им руска душа има поводи за истинско страдание. Наистина каквото щат да правят там, вътре.

Но важното е като държава да спазват международните закони и правила, да не смятат, че всички са длъжни да обичат, почитат и благодарят на Русия за каквото и да било, да не тормозят съседите си с претенции и „специални военни операции“. Като граждани пък самите руснаци, щом стъпят в Свободния свят, да се държат тихо и прилично, а ако останат за повече време тук, да научат език и да се впишат в обществото, а не да мразят онзи, който им осигурява човешки права, каквито нямат в Русия.  

Нико от това няма да стане, разбира се, най-малкото защото гражданите и държавата, нейната външна и вътрешна политика, са функция една от друга, те са истински скачени съдове, така че това е само една мечта.

Ама добре си помечтахме, а – включително за това как България ще подпомогне процеса на превръщането на руснаците в човеци.

Няма да стане и по други причини. Първо, защото има хора като руския „дисидент“, писателят Борис Акунин, които водят за носа Запада, като пробутват много удобни тези, включително за самия режим на Путин, срещу който той уж се обявява. Акунин например твърди, че Русия е причинила много злини на света, но и много добрини. Не знам, аз поне част от злините мога да изброя, обаче не се сещам за нито една добрина. Но, така или иначе, на база на това си голословно твърдение, той стига до велик извод: „Санкциите срещу режима няма да доведат до неговия колапс – само ще укрепят позициите на Путин“.

Което е чиста опорка на руската пропагандна машина.

Ами да махнем санкциите, бе, господин Писател, да ги махнем и, щом искаме да падне режима, да правим обратното – да вземем да го подкрепяме. По логиката на Акунин така излиза – щом санкциите укрепват Путин, то подкрепата за него би трябвало да го свали. Много дълбоко и много дисидентско, типично руско мислене.

Но Акунин не спира до тук, а продължава с тъпите манипулации: „Затова западните политици трябва ясно да покажат, че са врагове на Путин, но не и на руския народ. Западът не бива да изолира руснаците, трябва да изолира само Путин“.

Сякаш той върши престъпленията си в името на някакъв друг народ и сякаш някакъв друг народ го подкрепя в престъпленията му. Така ли, бе, господин Умник?

Втората причина, по която не очаквам да се очовечат руснаците, е наличието на западни политици като Макрон и Шолц, които буквално тръпнат от желание нещо малко да мръдне в Кремъл и те да се хвърлят отново в необятните руски обятия. 

Франция не обучава украински войници, както правят Англия и Полша, заради тъпата идея на Макрон, че Русия – Русия на Путин, забележете – не бива да бъде „унижавана“. А това пък, според сведущ източник, е заради още по-дълбоката, направо гениална макронова идея Франция на всяка цена да остане в играта, дори ако Русия случайно вземе, та победи в Украйна. Няма да победи, но ако случайно вземе…..

То бива, бива политическа нечистоплътност, ама чак толкова не бива! Ако на тоя му изтъркат кирта от тялото, отдолу ще се покаже потникът му.

Но Франция винаги си е била такава, тя затова и никога няма да стане истински лидер на Свободния свят, както много би искала.

В Германия пък след Хелмут Кол се отдадоха на тотална политическа вакханалия. Първо беше Шрьодер, който едва не поднесе Германия гола и печена на тепсия на Путин. После Меркел докара на Европа мигрантската криза и битката на ЕС срещу Америка заради руския „Северен поток 2“. Сега пък е ред на Шолц, който явно не знае на кой свят се намира. Онзи ден той пак проведе дълъг и напоителен разговор с Путин, само за да заключи мъдро и със съжаление: „Путин не разбира, че с Украйна прави грешка“.

Грешка ли? Извинявайте, граждани, това е просто грешка? Ега ти словоблудството!

Грешка е нещо, което обикновено може да се поправи или поне да се разбере защо и как е направено и да се избягва втори път. Това не може. Мръсната война, която кремълското чудовище води срещу Екрайна, не може нито да се разбере с разума, нито резултатите от нея могат да се поправят, дори не и частично, защото живота на невинните не можеш да върнеш. Също както и живота на виновните, но тях сега да не ги мислим.

Руската война в Украйна е престъпление, плод на престъпно мислене – и това трябва да бъде казано ясно, тя трябва да бъде наричана с нейните истински имена, особено от лидера на най-силната и значима страна в ЕС. Всичко друго е наливане на вода в мелницата на престъпника.  

Като споменах преди малко и България, да кажа, че ние също имаме един мръсен пръст в това, че руснаците, дори и след хиляда години, няма да могат да се очовечат. Нашият пръст се състои от предразсъдъци и готовност да се държим спрямо Русия като крепостни. Той се нарича „пета колона“, „дядо Иван“, „братушки“, „любов към Русия“ и много други изключително тъпи и вредни, но дълбоко вкоренени в празните глави на мнозина тук формули. Не само по света, а и у нас има хора, готови да станат новия Шрьодер, само срещу продаването на някакви си „български национални интереси“. Които и без това са руски, както знаем.

Да вземем например онази бившата енергийна Теменужка и нейният началник Борисов, които изораха земята, но построиха на Путин „Руски поток“ с български пари. Дето се вика – нали сме едно, с техни или с наши пари, в един джоб отиват. Е, добре, де, в няколко, но не това е важно.

Великанът на борбата срещу корупцията и защитник на свещеното право всеки българин да обича Русия и защитава руския интерес, наречен Румен Радев, не гъкна срещу този проект нито тогава, нито сега. Напротив, назначи в служебния си кабинет такива като българския енергиен министър, който колкото пъти си отвори устата, толкова пъти слушателите предпочитат да си я беше затварял.

След като премиерът, господин Гълъб, само преди дни категорично заяви, че преговори с „Газпром“ не се водят, енергийният господин Гълъб пък сега отново излезе да твърди, че преговори има. С други думи – премиерът лъже.

А после уточнява, че преговори всъщност пак няма. „Получихме отговор от „Газпром“. Комуникацията върви бавно. Готови са да дискутират нашите изисквания. Изпратихме им всичко. Взеха си тайм аут, за да договорят нещата“ – каза той.

Толкова много думи, граждани, за толкова малко истина! Толкова много усилия словесно да се скрие, че въпросният тайм аут май продължава прекалено дълго. Имам спомен, че в началото на август, когато на власт стъпи служебното правителство на Румен Радев, „Булгаргаз“ веднага изпрати коленопреклонно писмо до руснаците с искане за газови доставки – а те, явно вече два месеца, са в тайм аут и не е..ват да ни кажат дори „не“. Просто мълчат и ни гледат сеира.

Само че онова, което за тях е сеир, за нас е резил.

Само че на кого му пука, ние на резил сме свикнали.

Само че на кого му пука,  че сме свикнали.

Само че на кого му пука за нас, щом на нас не ни пука за нас.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Реклама

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: НИКАКВИ ПРЕГОВОРИ С РУСНАЦИТЕ – ДА БЪДАТ ИЗТЛАСКАНИ И ОСТАВЕНИ ДА СЕ ПЪРЖАТ В СОБСТВЕНИЯ СИ СОС, ТАКА МОЖЕ ДА ИМ УВРАТ ГЛАВИТЕ

септември 14, 2022 at 10:05 am (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bghttps://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-nikakvi-pregovori-s-rusnatsite-da-badat-iztlaskani-i-ostaveni-vatre-da-se-parzhat-v-sobstveniya-si-sos-taka-mozhe-da-im-uvrat-glavite

След дълго чакане и предпазливи надежди, от Украйна най-после започват да пристигат наистина добри новини – путлерюгендските нацисти бягат, и май не са били достатъчно умни да си напъхат пъхнат по една дебела защитна ламарина отзад в гащите.

Необходимо уточнение. Мнозина наричат руснаците „фашисти“. Не знам защо, те нямат нищо общо с фашизма, освен че използват някакви негови типични празни дрънканици – но иначе по характеристика са си чисти национал-социалисти.

Само три опорни пункта стигат за доказателство. Руснаците смятат себе си за велики, а всички други народи – за тор, затова са готови да избиват, изнасилват, грабят и лъжат, без да се съобразяват с никакъв човешки морал. Руснаците се бият срещу всички останали, за да разширят своята империя, което си а крайна форма на национализъм. Руснаците живеят в икономика, която само опитва да мине за капитализъм, но дори не се докосва до него, а си е направо „сбъднатата мечта на реалния социализъм“.

Висшата власт в Русия всъщност се е отървала само от някои най-големи и досадни главоболия на централното социалистическо планиране – прякото изхранване на хората, снабдяването им с тоалетна хартия, телевизори, хладилници и други луксозни за тях стоки. Но иначе Кремъл държи всичко друго – раздава отгоре цели бизнес отрасли и природните богатства на страната по свое усмотрение, контролира назначените бизнесмени изцяло и им отнема всичко – най-често дори живота – ако не слушат и не изпълняват заповедите на „центъра“.

Така че да се говори за руски национал-социализъм или нацизъм според мен е много по-точно, отколкото за руски фашизъм. Освен всичко друго, подобна терминологична непрецизност би могла да доведе някои по-лабилни наблюдатели на Запад до грешни изводи, а те пък да подведат много други хора, включително отговорни, но не достатъчно умни политици.

Но да се върнем на военната реалност в Украйна. Силно се надявам на две неща. Първо, че украинците са достатъчно умни, взели са си урок от грешките на руснаците и няма да допуснат еуфорията да разтегли снабдителните им линии и да се окажат в собствения си капан. Второ – че Западът няма точно сега да започне пак да се гевези в руска полза и да намали по един или друг начин подкрепата за Украйна или санкциите върху Русия, вместо да засили и двете.

Има такива сигнали и това е тревожно. Онзи ден, макар смушкано някъде в шеста глуха на новинарския поток, прочетох, че Макрон пак е звънял да си хортува с престъпника Путин. Този път му бил казал да пусне ядрената централа в Запорожие. Сигурно даже е натъртил настоятелно на думите си – дотам му стига смелостта. А пък аз веднага си представих как Путин козирува и започва да изпълнява заръката макронова.

Ами стига глупости, бе, граждани. Макрон вече получи няколко пъти ясен знак, а дори мисля, че и в прав текст му беше казано от украинска страна, че той вече няма доверието на Киев и, ако обича, да не се бърка с разни инициативи в руска полза. Но човекът явно не обича – продължава да блъска затворената порта с главата си като тъп и упорит добитък.

Друго евентуално развитие обаче би било още по-тревожно – ако се окажат истина не особено ясните засега сигнали, че Джо Байдън започва леко да отстъпва от твърдата  американска позиция за отношенията с Русия. 

Първото такова отстъпление дойде по въпроса, поставен от най-заплашените от Русия европейски държави – нуждата от пълно спиране на визите на всички руснаци. Както каза по този повод някой от северните политици: „В края на краищата, пътуването в Европа /а и в Свободния свят изобщо – б.а./ не е човешко право, а привилегия, която трябва да се заслужи!“ Факт безспорен.

Въпреки това, нашенски мъдреци като Борел, Шолц, Макрон и други, решиха, че не може чак толкова да се ограничават горките руснаци, трябва да ги оставим свободно да идват сред нас и да пръскат отровния си империалистически дъх. Да, знаем защо – в Европа левичарите, дори когато минават за десни /френският случай/, от край време питаят голяма любов към Русия – и очевидно нито действията на Сталин, нито действията на Путин могат да изтрият тази мръсотия от умовете и душите им. Но в Щатите…..

Така или иначе, Джон Кърби, координатор по стратегическите комуникации на Съвета за национална сигурност при президента, заяви: „САЩ няма да наказват с визов режим руския народ!“ И добави: „Смятаме, че не е нужно да се стига до война с целия руски народ. Тук не руският народ трябва да бъде обвиняван“.

Честно, от човек на такава позиция очаквах да прояви повече здрав разум. Глупостта на тезата как за руските действия е виновна върхушката, а „народът“ е невинен, е отдавна изяснена – и то не в полза на „народа“.

Първо, въпросната върхушка не пада от Марс, тя произлиза от същия този невинен народ, сред него се е възпитавала и обучавала, от него е усвоила инстинктите и светоусещането си, в негово име действа.

Второ, синовете на този невинен народ се показаха по време на войната в Украйна като истинска престъпна банда главорези, мародери, крадци и изнасилвачи. А майките и жените им ги подкрепяха и подкрепят в безчинствата, за което се появиха предостатъчно свидетелства.

Трето, докато войната тече и синовете им в армията избиват невинни хора в Украйна, невинните руснаци празнуват славните празници на империята си, славят властта и проучванията ясно показват – поне 80 процента от тях подкрепят войната. А „за“ грабежа на Крим от Украйна са сигурно 99 процента.

Тук са излишни всякакви обяснения – че обикновените руснаци са зомбирани от пропагандата, че нямат достъп до информация, че се страхуват и прочие. Щом имат глави, но не мислят с тях, няма как да са невинни – поне пред човешкото в човека.

Четвърто, виждаме съвсем ясно, че където и по света да отидат, невинните иначе руснаци разнасят своите имперски зарази, невежеството си, наглостта си, корупцията, пиянството и другите си достойнства. Те не се отказват от тях, не се интегрират като нормални хора в нормалните общества, обратно – разпищолват се на свобода и разяждат всичко отвътре.

И пето – невинните руснаци, които сега започват да се сдружават и да искат оставката на Путин и някаква промяна, всъщност го правят не от позиция на нормалността, свободата и демокрацията. Не, те са бесни, защото любимият им вожд и така щедро издържаните от тях генерали не успяват да наложат имперските амбиции на Русия.

Тези хора не са за изтегляне на всички руски войски от всички окупирани територии на съседни държави, включително от Крим, не, те са за такава промяна в характера на войната в Украйна, която да доведе Русия до „победа“, а не до позорна загуба, както се очертава. Това не е невинна позиция, това е позицията на Дугин.  

На всички тези и много други особености на обикновения, невинен руски живот, трябва да се сложи край. И краят трябва да го сложат самите руснаци, не някой отвън. Отвън те просто трябва да бъдат изтласкани и оставени вътре да се пържат в собствения си сос, само така може да им уврат главите.

Аз лично бих отишъл дори по-далече от идеята за пълно премахване на визите, но нека първо стигнем до там. Защото, помнете ми думата, не е далеч времето, когато и това ще стане, самите руснаци с тяхната наглост ще принудят дори онези западняци, които сега се ослушват, да се съгласят, че мярката е необходима.

Още по-тревожно обаче от американската позиция за визите, за мен прозвуча съобщението на украинския сайт „Европейска правда“ – при последната си визита в Киев, държавният секретар /външният министър/ на САЩ  Антъни Блинкен е предал послание от президента Джо Байдън, че е необходимо да се започнат мирни преговори с Путин.

От една страна – не го вярвам, защото не искам да вярвам. От друга, неслучайно тъкмо след визитата на Блинкен украинският президент Владимир Зеленски заяви, че страната не приема препоръките на „някои западни партньори“ за преговори с Русия и настоява за пълна деокупация на Крим и Донбас.

Това е истинската позиция – и аз настоявам западните „лидери“ най-после да започнат да се консултират постоянно със Зеленски, да се вслушват внимателно в думите и идеите му, да му помагат с всички сили и средства в битката срещу руските окупатори.

Украйна в момента не само се бие, за да защити себе си, Европа и Свободния свят, чрез своя президент тя налага нови – всъщност, по-скоро, добре забравените стари – принципи на нормалната политиката. Това са принципите на честта и здравия разум, на които Уинстън Чърчил така горещо държеше. Това е непреклонната защита на истината и желанието хората да имат „масло, а не оръжия“, както казваше Маги Тачър. Това е политическата твърдост, съчетана с артистичен колорит на Рони Рейгън, който каза: „Мистър Горбачов, бутнете тази стена!“ И онзи я бутна – но не защото така искаше, версия, която сега някои опитват да ни пробутат, а защото нямаше къде да ходи.

Да, през тези последни месеци, пред очите ни, Зеленски израсна от момче в периферията на световната политика, до носител на истинските политически стандарти на Свободния свят. Все повече хора в Европа виждат и разбират това. А ако не го виждат и разбират тъй наречените „европейски лидери“, те скоро вече няма да бъдат такива. Идват нови времена. Говоря не само за санкции, оръжия и дългосрочно възпиране на Русия. Идват нови времена за европейското политическо мислене и действие изобщо.

И се надявам, че не само идват, а и ще дойдат!

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар