Малки истории за велики европейци 20 век: КАРЛ ГУСТАВ ЮНГ И СЪВЪРШЕНСТВОТО, КОЕТО СЕ ПОСТИГА САМО В СМЪРТТА

април 16, 2020 at 7:48 am (Публицистика) (, , , , , , , , , )

По време на коронавирус хората май по-малко се интересуват от странните приключения и вдъхновяващите животи на великите европейци. Или пък повече се интересуват – докато с чаша вино в ръка чешат котарака по коремчето.

Така или иначе, „Великите европейци” вече е и в „Свободна Европа”. Да, в малко по-различен формат – текстовете са по-кратки и се представят хора само от 20 век. Но цветът и ароматът на писанията не са загубени, информацията и забавлението продължават да вървят ръка за ръка. Така че влизайте, четете, споделяйте с приятели – https://www.svobodnaevropa.bg/a/30555845.html

Пламен Асенов, Свободна Европа 

„Удивен съм, разочарован съм, но и съм доволен от себе си. Аз съм тревожен, потиснат и възторжен. Аз съм всичко това едновременно и не мога да пресметна сумата. Не съм в състояние точно да определя ценното или неценното; нямам преценка за себе си и за моя живот. В нищо не съм напълно сигурен. Нямам определени убеждения – за ни­що, наистина. Знам само, че съм роден и съществувам, и ми се струва, че съм бил направляван. Съществувам по силата на нещо, което не познавам. И, въпреки цялата несигурност, усещам някаква опора под всичко съществу­ващо и приемственост в моя начин на съществуване.”

„Не мога да пресметна сумата…..” – тези думи великият швейцарски психиатър, философ и мистик Карл Густав Юнг пише през 1959, около две години преди смъртта си. И наистина е трудно да се пресметне сумата от величията и паденията в един живот, надарен с толкова разум и страст, с толкова мостове и катастрофи между „аз” и „аз”.

„Моя душа, къде си? Чуваш ли ме? Аз ти говоря, аз те викам, тук ли си?” Това е молитвата, с която на късни години Юнг се обръща към душата си – най-важният персонаж не само в неговата наука, но и в неговото собствено битие и мислене.

„Аз наричам външната нагласа, външният характер, персона, а вътрешната нагласа – анима, душа” – уточнява Юнг в „Психологически типове”. А в „Архетипове и колективното несъзнавано”, разгръща идеята за Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар