De Profundis: 2021 ЗАПОЧВА ГЛУПАВО, ЩЕ ПАДНЕ ВЕСЕЛБА

януари 6, 2021 at 11:30 am (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-2021-zapochva-glupavo-shte-padne-veselba

Добре започваме новата година – свършихме работата на руснаците и пуснахме отдавна бленувания Руски поток през тръбите на Турски, Балкански и Български към братска Сърбия.

Зер – как иначе „Сърбия ще стане по-богата“, както отбеляза специално при откриването на газопровода Вучич, в усмихнатото присъствие на руския посланик и в забележителното отсъствие на българския премиер Бойко Борисов. Ами как няма да стане Сърбия по-богата, след като не руснаците и не сърбите се бръкнаха с 3 милиарда лева, за да се свържат с газови тръби помежду си, а ние, бедните европейци, платихме техния масраф. 

И как иначе сърбите ще трупат мускули и ще дрънкат руско оръжие из Балканите, включително направо под носа ни, ако нямат достатъчно енергия. Да, не само пускаме през небето си руските ракетите, които, щом кацнат, веднага стават сръбски, а сега и по земята си пускаме газа, който ще осигури доброто им обслужване.   

И как иначе ще имат сили сърбите да извиват ръцете на ЕС – приемете ни и ни дайте парче от европейската баница, щото сме много готини, а вие сте много виновни пред нас, че ни бомбардирахте, за да спасите гадните албанци. А и открай време вие, западняците, много ни обичате и искате да дойдем в лоното брюкселско. Добре, де, съгласни сме – при общия европейски бюджет ще влезем, ама в НАТО-то ви – не, колкото и да настоявате. Щото Русия е наш приятел, не НАТО.

Руски пачаври! Имам предвид – и те, и ние.

Ама нищо, де, забавно е да гледа човек как България, вместо да върви напред и нагоре по новите си европейски магистрали, се гъне като червей и прави всичко възможно да пълзи назад по старите, кални руски пътеки. И как политиците ни – всички до един, които в момента са във властта или около нея – измислят всевъзможни формули и фокуси, крият се по тъмното на парламента и МС, бягат от отговорност по кьошетата на държавата и изобщо се държат като политически клоуни, само за да докажат колко са верноподани на Кремъл.

Вече толкова ми писна да протестирам срещу подобно антибългарско и антиевропейско поведение, а нищо да не се променя през последните над 30 години, че наистина ми остава да спра да се тормозя и само да се забавлявам. Не ме обвинявайте, че се предавам, не – просто в този живот нямам повече нито време, нито сили да се занимавам с идиоти, достатъчно похарчих. Имам толкова много недовършени дела, които ме чакат. Пък и наистина е смешно да гледаш отстрани клоуните как се млатят.

Голямо млатене, тоест, голяма веселба, се очертава да настане и около изборите през тази година. На всичкото отгоре, те са два вида – парламентарни и президентски, а още отсега е ясно, че двата избора са здраво свързани – като крачолите на панталон.

Да позная ли колко пролетни птички ще гласуват например за новосъздадената партия на лицето Васил Божков, обвиняем по 19 точки?

Много – гласи отговорът. Много хора ще гласуват за него. И това не е измъкване от ситуацията, както се измъкна пияният Швейк, дето обеща на редника Кунерт да познае името на бъдещата му жена и наистина позна – госпожа Кунертова. Не, прогнозата ми е съвсем точна и се базира на проста сметка. Както се съобщава, 900 души са учредили партията на Божков и дори половината от тях да гласуват за нея, това би било вече много. Много повече от нулата, която този човек заслужава. А ако гласуват всички 900? А ако всеки от тях убеди по двама роднини да гласуват също? И те от своя страна убедят по още двама…..

Пет или шест партии ще има в бъдещия парламент – категорични са социолозите. Ами от Алфа рисърч да ме бяха попитали. Срещу финансиране от само половината пари, похарчени за изследването, щях да им кажа точно този резултат тутакси, без изобщо да се замислям. А те нямаше да се морят и щяха да спестят някой лев.

Защото то отдавна е ясно, че без ГЕРБ, БСП и ДПС пак няма да минем. И е ясно също, че още две-три от дребните камбанки ще влязат, колкото да направят конфигурацията съвсем невъзможна за реална политика. В смисъл, да докарат нещата до пълна невъзможност да се състави правителство, освен ако не се случи глупостта, която се пророкува отдавна – „голяма коалиция“ на „националното съгласие“ или на „националното спасение“. Това е бленувана комбинация за онези, които отдавна са извън властта, най-вече – БСП.

За ДПС не важи чак толкова, щото то никога не се е отдалечавало не само от порциите, но и от таланта /на Доган/ да ги разпределя. Ако говорим за някаква промяна през годините в това отношение, то тя е единствено по темата дали с лявата или с дясната ръка върхушката на партията бърка в кацата с меда.
Не им завиждам на хората от ДПС, дето викаше един приятел – и аз искам някой да ме корумпира, ама при мен не идват. А и щом за толкова години никоя от „българските“ партии не разбра как да подхлъзне ДПС, обратно, всички се подхлъзваха на поставените им от тях кори, аз ли да си късам нервите заради тях. Който го може, го може, останалите – да се научат.

Много трепети и радини вълнения ни тресат сега и по въпроса кои от малките партии ще влязат утре в парламента, ама предлагам да не се хабим толкова, които и да са, те само ще гарантират един мандат финансово спокойствие за лидерите си, но няма да сътворят нито една от реформите, за които сега надуват мускули. И така е по-добре, де, щото като им слушам идеите за реформи – бягай, майсторе, че дуварът пада. 

Да, забавно ще бъде в новия парламент – но съм сигурен, че от конфигурацията, която ще се получи там, ще се изяснят нещата и около президентския вот.

Засега е ясно само, че Румен Радев, колкото и некадърен президент да е, се смята за кадърен и ще се кандидатира пак. Или някой му каза да се кандидатира пак, независимо от кадърността си. Иначе покрай  протестите той бая беше залитнал да съгражда новия си политически проект и да се бори за изпълнителната власт.

Важният въпрос обаче е кой ще се изправи срещу Радев. Това може да е Бойко Борисов, но може и да не е Бойко Борисов. Ако ГЕРБ спечели достатъчно парламентарно мнозинство, че да направи някаква, макар много гнусна коалиция като сегашната и пак да управлява, не виждам защо той да се отказва от рекорден четвърти мандат. Още повече – с реализацията на Руски поток, Кремъл що да сменя печелившия кон.

От друга страна обаче, ако ГЕРБ затъне в парламентарното блато и се изравни с БСП, ще има нужда от политическа патерица – а какво по-добро от това силният ти лидер да стане президент и така да контролира едновременно не две, а три власти. Пълен политически кеф! И много демократично!

Но не ме разбирайте погрешно, не казвам, че, за да се избегне подобна опасност, трябва да се подкрепи Радев. Отнюд! Казвам обаче, че българското общество май е тотално некадърно да намери сред себе си и да излъчи дори един читав човек за президент – да не говорим много читави хора за цяла партия.

Но веселбата през 2021 няма да свърши дотук. Кръшно стартира годината образователният министър Красимир Вълчев. Той съвсем сериозно ни уведоми, че ще вкара пак децата в училище, за да избухне епидемията от Ковид 19 с нова сила, само защото „в някои села няма нито един заразен от вируса и там изобщо не разбират защо трябва да е затворена детската градини или училището“.
Не, не разбират. Ами има доста по-простичък изход, бе, неуважаеми г-н министре – пращаме им десетина болни да минат през селото, да поседнат в кръчмата, да се разбъбрят с роднини и познати, и готово, веднага ще разберат. Обаче да избиваме българските учители заради невежеството на някои села, не ми се струва особено редно.

Но има и още нещо, министърът продължава да държи на възможно най-тъпата идея, родена в неговото министерство. В трудна ситуация обикновено работи най-простото решение, при умните все нещо се прецаква. Има даже цяла философия, посветена на това – Бръсначът на Окам. А Бръсначът в случая казва или всички да учат в училище, или всички да са дистанционно.

Но не, българските образователни гении са решили тотално да пре…т работата и да сътворят смесена система – един час този клас ще кара присъствено, другият час – дистанционно, а другият клас пък ще е първо дистанционно, после присъствено. И на следващия ден всичко ще е обратно, за голямо удоволствие на министерските чиновници. Освен това, според министерството няма нужда да се носят маски, но ако някое училище пририта за тях и реши – там се носят.

Все едно, че българското образование в момента живее в изкривеното съзнание на някой си доцент Мангъров. Ако аз бях учител, още на третия ден щях да направя ефективна стачка, защото така, от една страна, изобщо не се намалява възможността всички в училище да се заразяват взаимно и децата да пренасят заразата в къщи, на детската площадка и къде ли не още. От друга страна – не се подобрява качеството на средата, напротив, тя става все по-изнервена и хаотична, а така няма да се постигне бленуваната от МО социализация. И от трета страна – не се облекчава работата на учителите, а се усложнява. Те ще трябва да подготвят два вида уроци – и дистанционни, и присъствени, защото няма съмнение, че двете неща са различни като подход и методика. Никой обаче не се сеща, че за двойната работа би трябвало и да се плаща двойно. С други думи, ползата от последните решение на МО е нула, вредите – много.

Типично по български – как да не умреш от смях. Или от патриотизъм, в краен случай.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

2021 – ИЗБОРИ БЕЗ ИЗБОР И ДРУГИ НЕИЗБОРИ

януари 4, 2021 at 8:07 am (Публицистика) (, , , , , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия, Фили Ладжмън и Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

– Пламен, миналата година в България не се стигна до предсрочни парламентарни избори, но през пролетта идват редовните – какви са очакванията, свързани с тях?

– Изборите, в зависимост от ситуацията с коронавируса, ще са между март и май. Във връзка с тях много се говори за очаквана сериозна промяна,  но аз съм силно скептичен, Фили, към подобна възможност.

– Защо?

– Защото няма нито едно основание да мислим, че статуквото ще бъде променено, просто промяна няма откъде да дойде. В страната няма нова, сериозна политическа алтернатива, а старите играчи са се окопали дълбоко и най-вероятно конфигурацията в бъдещия парламент ще е близка до сегашната. Тоест, ГЕРБ пак ще е водеща политическа сила, втората, БСП, няма да изостане повече от сега, но въпросът е дали ще се приближи до ГЕРБ и колко, а за ДПС като трета партия човек може вече спокойно да заложи солидна сума пари.

– Много се говори обаче за възможността малките партии да променят нещата. Твърдят го и леви, и десни – но може ли наистина да стане?

– Много вълнения и шум има по темата колко и кои малки формации ще влязат в бъдещия парламент, но какъвто и да е отговорът, те няма да променят нищо. Нито една от тези партии с претенции не е доказала с програма, принципи и поведение, че, освен да осигури на шефовете си топли депутатски места, може да постигне нещо повече. Това означава, че след парламентарните избори ще бъде изключително трудно съставянето дори на правителство, което да е достатъчно стабилно, та да си изкара мандата. Какво остава за такова, което да има сили и възможности за необходимите реформи.

– Ще следим парламентарните избори като акцент на 2021, но тогава има и президентски избори. От тях какво да очакваме?

– Аз лично очаквам много шум, изключително напрягане на ситуацията в страната и непредвидим засега резултат.

– Какви са аргументите ти за това?

– Първо, публиката ще е здраво подгряла на парламентарните избори, загубилите ще искат реванш, спечелилите ще искат да затвърдят победата. И няма да има жестове като онзи на Борисов през 2016 – нарочно да издигне срещу Румен Радев напълно неизбираемата Цецка Цачева. Сега парламентарните позиции на всички партии са крехки и всяка ще иска да има опора в лицето на президента. Второ, президентските избори са персонални, а по тази линия много по-лесно се вадят компромати и стават скандали. Трето, вече е ясно, че Румен Радев ще се кандидатира за втори мандат, но не е ясно дали БСП пак ще го подкрепи. Четвърто, абсолютно неясно е кой ще се изправи срещу него от ГЕРБ. Отдавна се очаква Бойко Борисов да се оттегли от активната политика, но чрез президентския пост да гарантира нова жизненост и за себе си, и за партията. Дали това ще стане точно сега обаче – може би отговорът все пак зависи от резултатите на парламентарните избори. И пето, съвсем хипотетично, както подхвърли наскоро Иво Инджев – я да си представим, че на терена се появи трети силен играч, например Иван Костов. Тогава направо не ми се мисли какво ще стане.

– Пламен, а дали и доколко ситуацията с епидемията от КОВИД 19 може да повлияе на политическите процеси в страната?

– Засега изглежда, че не много, Фили, макар според някои обедняването на хората, което е следствие от ситуацията с вируса, рефлектира като засилено обществено недоверие към правителството. Дали е така и докъде ще се развие процесът е трудно да се каже, може би с наближаването на изборите ще е по-ясно. А и ГЕРБ добре се застрахова срещу такова развитие. Те приеха щедър бюджет за 2021, който не е реформаторски, но е ориентиран към помощ за най-засегнатите отрасли на икономиката и слабите обществени групи. На всичкото отгоре, бюджетът е подкрепен и от ЕС със солидни пари, които са целеви за справяне с вирусната криза. Така че, Фили, засега не очаквам КОВИД 19 да има огромно влияние и да доведе до изкривяване на политическата ситуация.

– А и ваксините вече идват, което принципно би трябвало да е светлина в тунела…..

– Да, ваксините идват, друг е въпросът за разумното отношение на хората към тях, но, така или иначе, като цяло в тази посока през 2021 очаквам разведряване. За разлика от други две посоки, където ще усетим негативни ефекти от собственото си поведение.

– Какви други посоки имаш предвид?

– Първо, готовността на САЩ да налагат санкции срещу руските газови тръби, които обхващат Европа в клещи от Север и Юг. Макар властите тук да се правят на разсеяни, няма да се отървем леко, само защото сме нарекли строящия се през наша територия „Турски поток“ „Балкански“ или „Български“. И децата знаят, че той си остава все така руски, а типичното ни шикалкавене само може да ни докара по-големи беди. Другата важна тема е за Македония и блокираното от нас начало на нейните преговори с ЕС. За разлика от темата за газопровода, където натискът е само от страна на американците, то тук се добавя и негативната европейска реакция. Брюксел като цяло, но особено Берлин в частност, са много недоволни от тази българска позиция. А тъй като именно Берлин е основен политически покровител на ГЕРБ и Бойко Борисов, предполагам, че още от началото на новата година натискът върху официална София ще се засили. Целта вероятно ще е да се постигне благоприятно решение на въпроса бързо, в следващите 2-3 месеца, още преди да са налице многото неизвестни, свързани с резултата от парламентарните избори.  

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ЛОШАТА НОВИНА В СТАРАТА НОВА ГОДИНА – ГАЗОВИТЕ КЛЕЩИ ОТ СЕВЕР И ЮГ ЩРАКВАТ

декември 31, 2020 at 7:42 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/politika-hlyab-i-pasti-de-profundis-loshata-novina-v-starata-nova-godina-gazovite-kleshti-ot-sever-i-yug-shtrakvat

Най-тъжната новина в задния двор на изтичащата и преддверието на следващата година е звукът от щракването на руските газови клещи от Север и Юг около Европа.

Да, някои казват, че това е насочено „само“ срещу Украйна и така – по някаква изкривена логика – успяват да успокоят съвестта си. Но дори и това не е вярно. И не е самозаблуда. Това е чиста заблуда, хвърлена в очите на широката публика с къса памет.

Защото иначе всички, особено европейските фактори, от които зависи строителството на руските газопроводи, прекрасно знаят, че „Северен поток 2“ и „Турско – Балканско – Български поток“ са многофункционален инструмент за прокарване на руската имперска политика. Знаят, че точно политическият капацитет на газопроводите е стратегическата цел на Кремъл. Знаят, че за същия този Кремъл икономиката в случая е само екстра, при която потърпевшите европейци си плащат предварително за натиска и изнудването, на които ще бъдат подложени малко по-късно.

И въпреки това нашите хора строят ли, строят, сами дърпат човките на клещите.

А още по-гадното в цялата история е фактът, че въпросните европейски фактори не просто са готови, а съзнателно, целенасочено и отдавна се конфронтират по темата с Вашингтон, единственият истински и многократно доказан европейски съюзник в тежки времена.

„Германия не смята да отстъпва пред САЩ в спора за построяването на „Северен поток 2“ – изцепи се онзи ден немският външен министър Хайко Маас, който в живота си е правил и доста по-смислени изказвания. „Не бива да ни се говори за европейски суверенитет, щом под това се подразбира, че занапред трябва да правим всичко така, както иска Вашингтон“ – добави още Маас, с единствената цел, според мен, да влоши нещата.

Защото друга логична цел в подобно изказване не може да бъде открита.

Първо, стилът на Вашингтон в такива случаи винаги е бил диалогичен, със сигурност поне спрямо най-близките си партньори американците не си позволяват да поставят условия, свързани с техния суверенитет.

Второ, ако под натиск Маас има предвид санкциите на САЩ срещу замесените в строителството на руските газови проекти филми, нека да поставим нещата на правилното място в правилното време – тези санкции започнаха да се налагат далеч, след като въпросът беше обсъждан, обсъждан и обсъждан, а фактическата му страна изяснена дори за слепите. И въпреки това заплахата Европа да попадне под още по-силно руско влияние се пренебрегва от самите европейци.

Трето, от историята и политиката е доказано, че, като не можеш да си напълно самостоятелен, а в съвременния свят никой не може да бъде, трябва да се радваш, ако можеш да избираш с кого да си сътрудничиш приоритетно, тоест, с кого да се „съобразяваш“ – дали с най-добрия си съюзник или с основния си враг. С други думи – дори да си икономически могъщата Германия, ермания, Гтрябва да прецениш добре – Вашингтон или Москва предпочиташ.

Това ако си Германия, а ако си България – още повече е валидно.

Четвърто, не можеш да опищяваш орталъка, че Вашингтон те притиска за „Северен поток 2“, а паралелно с това да опищяваш орталъка, че Вашингтон е лош, защото не иска да те защитава и изтегля ракетите си от твоя територия. Ракети, с които те закриля точно от вече спомената Москва, да не забравяме.

Пето, не можеш десетилетия наред да държиш военния си бюджет под двата процента минимум, общоприет в НАТО, да не изпълняваш почти никакви съюзнически задължения по света, и да ползваш свободните от това средства за собственото си благоденствие, за което другите плащат. Плюс да плащаш на основния враг на демокрацията – Русия, като стимулираш нейните антинатовски и антидемократични попълзновения.

Шесто, не можеш и не бива, особено когато си водеща европейска страна като Германия, да превръщаш своите – съмнителни – икономически изгоди в политически инструмент за смразяване на отношенията между целия ЕС и САЩ. Евро-атлантическата връзка, това е нещото, което е гръбнакът на целия демократичен свят, не Берлин, не и оста Берлин – Париж. Не и глупостите за това как Европа ще стане по-силна без Съединените щати – няма такъв филм и не е имало от над 100 години насам.

А-а-а, да, някои може би не помнят, а други дори не знаят, но в единствения голям европейски конфликт в по-новите времена, в който американците не се намесват – войната срещу Наполеон през 1814 – руснаците на бърза ръка стигнаха Париж. И императорът им безочливо заплаши – французите да се предадат или вечерта няма да личи къде е столицата им. Да, съвсем по руски – не ни стига кръвта от победата, ще сринем всичко, само за да покажем кой е истинският господар.

Но сещам се и за Берлин през 1945. Руснаците наистина го сринаха и разграбиха като плъхове, за тях дори неговите останки бяха богатство. А американците почти веднага започнаха да наливат пари и всякаква друга помощ, за да се възстанови този велик град, за да страдат възможно най-малко неговите жители, защитиха го и го нахраниха и после, когато Кремъл издигна Стената…..

Не, сегашна Германия, тази на Меркел, е далеч по-близо до Германия на евро-юдата Шрьодер, отколкото до тази на евро-титана Кол. Да не говорим за онази на Аденауер. Лошото е, че Великобритания си тръгва и оставя Европа наистина в орбитата на оста Берлин – Париж, две столици, които не се интересуват от стратегическите предимства на евро-атлантизма, а само от личните си тактическите си изгоди.

И правят това, въпреки все по-солидното натрупване на многобройни доказателства какво представлява имперска и кагебистка Русия на Путин, как води своята политика, какви методи използва и в каква разруха оставя всичко, до което се докосне по-отблизо.

Жалка работа!

Още по-жалко е, че, както вече става съвсем очевидно, точно Германия стои в основата и стимулира българската решимост да строи руския „Марсиански поток“, въпреки всички вреди за България от него и въпреки несъгласието на американците. От страна на Меркел това е подла постъпка – да набърка и някой друг. Защото иначе, ако беше Бойко Борисов сам, ако нямаше солидна – и то европейска – подкрепа зад гърба си, той нямаше как да покаже онези чудеса от героизъм и повратливост по темата, които демонстрира в момента. И нямаше да може да си прави оглушки за истинската истина, свързана с руската заплаха, която се съдържа в мнението на Вашингтон.

Писна ми да живея в интересни времена!

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: НЯМА ГРАНИЦИ ЗА РУСКАТА НАГЛОСТ, НО НЯКОЙ ТРЯБВА ДА ГИ ПОСТАВИ

декември 10, 2020 at 10:44 am (Публицистика) (, , , , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-nyama-granitsi-za-ruskata-naglost-no-nyakoy-tryabva-da-gi-postavi-namyasto

Марийка Захарова пак се възпалила. В смисъл – умствено, де, вие какво помислихте. Вика, че зловещи натовски държави като България и Румъния се готвят да нападнат Русия, а Русия трепери, ли трепери от страх.

Предавам го със свои меки думи, за да не се стреснете – нейните звучат доста по-твърдо. Но все пак ще рискувам да я цитирам, за да не се обвиняваме после в изкривяване на смисъла: „Инфраструктурата на България и Румъния се модернизира, на тяхна територия се разполагат нападателни оръжия, по време на ученията се разработват сценарии, които предполагат и предвиждат удари, включително на руска територия. Това предизвиква сериозно безпокойство у нас.“

И у нас, и у нас. Имам предвид, че изявление като това на Захарова много ни стряскат, мен поне – по няколко важни причини.

Първо и много интересно – досега не знаех, че развитието на българската инфраструктура е забранено, щото Русия го разглежда като част от военна заплаха срещу нея. И чак сега си давам сметка защо България е толкова изостанала в това отношение – десетилетия наред си караме без магистрали и други важни придобивки, само за да не се стряскат братушките насън. 

Второ, сигурен съм, че в България никакви нападателни оръжия не се разполагат, защото това щеше да се разчуе. То за тези неща в НАТО си има ред, Върховно командване, обща политика и общи решения. Не може една държава сама да реши да нападне Русия и по този повод да започне свободно да си купува и разполага нападателни оръжия. А и ние нямаме пари да си купим такива, така че Марийка очевидно дрънка небивалици.

Може би с цел случайно да не я попитат за руските бивалици – реалната заплаха срещу всички страни от региона, която е самата Русия с разположените нападателни оръжия по цялата територия на непотопяемия черноморски самолетоносач, грубо анексирания от Украйна полуостров Крим.

Трето, в нашите учения имало било сценарии, които предвиждат удари по самата Русия. От една страна звучи доста тъпо. Аз не знам какви точно сценарии се разиграват тук, но веднага се сещам за прочутата снимка на самия български военен министър Красимир Каракачанов, който по време на учение храбро стреля с автомат „Калашников“ срещу стаения враг. Само дето на крачола му има издайническо петно от онази „последна капка“, която, казват, за един мъж винаги е в гащите. Като правило тя не се вижда, но на някои или сукното на гащите им е прекалено тънко, или капката им е прекалено голяма, та резултатът понякога изпъква неприлично.

Но и да не беше капката, пак съм сигурен, че, въоръжени с „Калашников“ и нехвърчащи МИГ-ове, Русия не можем я уплаши. Поне не наистина.

От друга страна обаче, в казаното от Марийка има и известна логика. Представете си например един твърде реалистичен сценарий за натовско учение у нася. Основният враг на НАТО – червената Русия, напада сините България и Румъния, веднага се задейства чл. 5 от договора на Алианса, съюзнически войски се притичат на помощ,  отблъскват врага и го прогонват на негова територия, където продължават да го обстрелват, та да не може да се прегрупира и да се върне.

Това не е нападателен акт, не е агресия, а нормална военна практика, нали. Сещаме се дори за някои далеч по-драстични форми на нейната реализация – например, преследваш германците чак до „Бърлогата на звяра“ и така завладяваш Източна Европа за 45 години, под лозунга, че я освобождаваш.

Ама не, да не ги приказвам такива, че Марийка ще ме скастри, а и могат да ме осъдят в самата Русия, защото там вече е забранено със закон да се приравняват нацистите със сталинските комунисти от времето на Втората световна война. Както и със сегашните путинисти.

Така или иначе, думите на Захарова, че агресори като България и Румъния предизвикват в Кремъл „сериозно безпокойство“, биха могли да означават две неща. Едното е, че Кремъл страда от силна параноя. И това май би било нормално, защото диктаторът, загнездил се там, вече разбира, че времето му изтича. Не само неговото, но и нему подобните по целия свят.

Другата възможност Марийка да излиза и, ни в клин, ни в ръкав, да приказва подобни глупости, е, за да отвлече вниманието от нещо наистина агресивно, което Русия прави или подготвя в момента. И обвиненията към нас, невинните, да послужат като обяснение за разполагането например на още руски атакуващи оръжия на Крим. Не, че някой ще повярва на подобни обяснения, но Кремъл смята, че така си е измил ръцете.

Както знаем, няма граници за руската наглост, но в даден момент някой ще трябва да ги постави, защото иначе Русия ще продължава да тормози света до безкрай.

За разлика от Марийка Захарова обаче, нейният пряк началник, руският външен министър Сергей Лавров, неотдавна излезе с една обнадеждаваща новина. „Москва мисли дали изобщо да не се откаже от сътрудничеството си с ЕС“ – пак ни в клин, ни в ръкав изтърси той, докато бе на посещение в Минск.

Айде, де – за малко да си отдъхне цялата прогресивна европейска общественост. Ама,  ядец, както знаем, между мислене и действие пропастта дори в нормалния свят е твърде голяма, а в Русия – особено. Още от Достоевски описа как там мисълта, че обичаш цялото човечество и му мислиш доброто, задължително води до действия, с които го унизяваш, подчиняваш и управляваш.  

Та и Лавров така – мислела Москва да се откаже. А кой ще купува тогава московския газ и нефт? Или Москва ще се откаже също от това да възпроизвежда престъпната си власт, за която европейските пазари, европейските технологии и европейските стоки са ключови?
Не, гълъбчета, отнюд, Москва не мисли да се откаже от сътрудничество с Европа, точно обратното прави в момента, като чрез газопроводите „Северен поток“ 2 и „Турски поток“ се опитва да затвори газовите клещи. Ама американците възразявали и налагали санкции – голям праз, ние пък ще завършим строителството, ако трябва и със собствени средства, героично се противи Русия.

И официална Германия се противи, иска си северния газов поток, а за целта се прави на дръж ми шапката, в смисъл – уж не разбира, че тук става дума не само и дори не толкова за икономика, а за политика на влияние. Не знам, нещата вече изглеждат така, сякаш някой на самия германски политически връх е поел щафетата от бившия канцлер социалист Герхад Шрьодер, който се продаде на руснаците за солидна шепа сребреници.

Ще видим какво ще стане накрая, но в цялата история за мен най-отвратителното е, че заради някакви частни интереси в Берлин, в момента се застрашава целия ЕС по две линии – едната е като се дават аванси на руснаците, а другата – като съзнателно се изострят отношенията с американците.

Но след като Германия се държи така, защо се учудваме, че и България прави подобни магарии, като се натиска да изгражда „Турски поток“, който ще си остане руски, дори да се нарече марсиански. И това личи дори само от факта, че Герхард Петкова и Герхард Борисов постоянно докладват докъде е стигнал строежа на най-високо място – в самата Москва. Или поне на килимчето пред нея.

На всичкото отгоре нещата вече започват да изглеждат така, сякаш поведението на Германия и България по темата за руските потоци не съвпада случайно, а е напълно съгласувано, че Берлин дава сили и смелост на София да се прави на разсеяна за американските санкции и да налива собствени, тоест, пари на българските данъкоплатци, в чужда воденица.

Логично, де, нали ако едното рамо на руските газови клещи пропадне, то и другото вече няма да има за какво да се захване и ще потъне безславно в Балтийско море.

Та ето как, граждани, Сергей Лавров само ни залъгва с опцията някой ден да чуем добрата новина, че Москва завинаги оставя Европа на мира и се оттегля в себе си, а в същото време засилва натиска да плащаме на Русия, да сме благодарни на Русия и да обичаме Русия. Нищо, че тя страда от тежки болести, с които любовно заразява и нас. 

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: СМЕШЕН ПЛАЧ В ТЕЛЕВИЗИОННА ЧЕСТУШКА НА ПОСЛАНИК МАКАРОВ

февруари 5, 2020 at 11:54 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-smeshen-plach-v-televizionna-chestushka-na-poslanik-makarov

Чудя се дали не искам да изтанцувам една румба. Или самба?

Такова палаво настроение ме обзема, докато чета за смешния плач на руския посланик в София, надарен с красното име Макаров. И с интелектуален багаж, не по-висок от челото му, доколкото схващам от тази негова публична изява.

Онзи ден в една гостоприемна българска телевизия кремълският пищов гръмна с версията, че вижда поредица съвпадения между строежа – или нежеланието за строеж – на тъй наречения „Балкански  поток” и изритването от София на руски „дипломати” под шпионско прикритие.

Въх, пардон, оцапах ви бохчата, г-н Пистолетов, официално май се казваше обратно – руски шпиони на дипломатическо прикритие.

Като начало, посланикът направи страховито откритие: „Някой не иска на територията на България да се появи „Балкански поток”. И уточни, че има такива сили както в самата България, така и „зад граница”.

Да, бе, има – аз съм една от тия сили. Ма нито съм чак толкова голяма „сила”, нито пък откритието е толкова специално, колкото Макаров го представя. Може пред шефовете му да мине, но на мен вече почти ми омръзна да пиша, че услугата, която София прави на Москва – да свърже чрез руска газова тръба руския приятел Турция с руския приятел Сърбия – е против интересите България, Европа и демократичния свят изобщо. Не за друго, а защото за Русия подобни тръби са повече политика, отколкото икономика, повече средство за натиск, отколкото за приятелство.

Но, освен себе си, мога да назова поименно поне още Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ЩО Е ТО „БАЛКАНСКИ ПОТОК“ И ОТКЪДЕ НАКЪДЕ ТЕЧЕ

януари 17, 2020 at 10:59 am (Публицистика) (, , , , , , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия, Фили Ладжмън и Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ България активно продължава изграждането на газопровод – продължение на тъй наречения „Турски поток”, който всъщност е руски, към Сърбия и Унгария. Това поставя сложни въпроси и за националната сигурност, и за развитието на отношенията с различни страни, включително САЩ. Темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, какво строи България – български, турски, европейски или друг газопровод?

– Строи южния руски газопровод, Фили, сега наречен „Турски поток”. Той замени първия вариант – „Южен поток”, който бе блокиран от европейските енергийни правила. Тогава на власт в Турция вече бе приятелят на Путин Ердоган и двамата се разбраха за ново руско трасе през Черно море с две тръби – едната с газ за Турция, другата – за Европа. Тази договорка бе направена на зелено, без нито една европейска страна да заяви желание да се включи в проекта и да получава газ оттам.

– Това не е ли голям риск за инвеститора „Газпром”?

– Теоретично е така, но клиенти за газ винаги се намират. Единият вариант за продължението от Турция бе през Гърция за Италия, с отклонение към Македония и Сърбия, а другият – през България за Сърбия и Унгария. Така Кремъл има опции за натиск и видяхме на живо как се прави спрямо България – със заплахи, че тръбата ще ни заобиколи и ще търпим загуби. Предполага се, че паралелно са използвани и други, по-задкулисни форми на натиск, защото София от мълчалив противник на новите руски енергийни проекти, внезапно се оказа шумен техен привърженик и ги възобнови.

– Пламен, казваш – има предположения за задкулисен натиск, на какво се базират те? 

– На рязката промяна в позицията на правителството и самото политическо поведение на премиера Бойко Борисов. По тази линия страната преживя унизителни моменти, особено след като през декември Путин безцеремонно заяви, че България умишлено бави изграждането на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар