De Profundis: ТОЛЕРАНТНОСТТА СЪЩО ИМА ГРАНИЦИ – И ТЕ СА В САМАТА ТОЛЕРАНТНОСТ

август 4, 2020 at 11:05 am (Без категория) (, , , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/politika-hlyab-i-pasti-de-profundis-tolerantnostta-sashto-ima-granitsi-i-te-sa-v-samata-tolerantnost

Толерантност е прекрасна дума, граждани. Тя, нейният смисъл и ефектите от нейното пренасяне и оживяване в самата тъкан на гражданския и политическия живот, са сред най-ценните постижения на демократичното общество. Толерантността е не просто негова емблема, а негова дълбинна характеристика.

Докато не достигне предела си обаче и не започне да работи против самата себе си, а оттам – и против въпросното общество. Тогава става мáзало.

Аз лично съм особено чувствителен по отношение на толерантността, защото мисля, че през 90-те, с дейността на Фондация „Журналисти за толерантност”, помогнахме да се върне в гражданско обръщение тази дума, забравена от честата неупотреба по времето на комунизма. И дори май въздействахме положително върху някои процеси, които заплашваха пряко крехките корени на българската демокрация.
Дори и тогава обаче не смятах, че толерантността е разтегателна до безкрайност. Да, нямах представа къде е нейната граница, защото преди 25 години тя беше твърде далече – но винаги съм знаел, че граница има.

Най-малкото, защото самият Христос ясно я поставя. Когато го питат до колко пъти да прощавам на брат ми, ако ми съгреши, Исус отсича: „Не ти казвам до седем пъти – до седемдесет пъти по седем”.

Е, това е огромно количество прошка. Но, първо, казаното се отнася до „брат ми”, не до всеки Сульо, и второ – става ясно, че дори Христос, богочовекът на прошката и великодушието, не съветва да сме толерантни до безкрайност, а само до Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ПАПАТА БЕШЕ В БЪЛГАРИЯ, НО ДАЛИ НИЕ, БЪЛГАРИТЕ, БЯХМЕ ТУК ПО СЪЩОТО ВРЕМЕ

май 7, 2019 at 1:50 pm (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-papata-beshe-v-balgariya-no-dali-nie-balgarite-byahme-tuk-po-sashtoto-vreme

„Край Босфора шум се вдига, лъскат саби, щитове…..” – нали помните тази прочута песен на Дядо Вазов, от която трепва сърцето на всеки истински български патриот, забравил здравия си разум в къщи.

Да, много шум се е вдигнал край Босфора и голямо лъскане е паднало по времето на Симеон Велики, но малко реална политическа работа е свършена в българска полза, всичко пак се е наредило по византийски. Но дори да оставим историята на историците, както следва да се прави по принцип, лошото е, че и цялата ни сегашна работа е като тогавашната – отначало „дайте да дадем”, накрая – „бягай, майсторе, че дуварът пада”, а между тях – много шум за нищо.

Да вземем например посещението на папа Франциск. Така и не разбрах защо всички български медии му викат „историческо”. Подозирам, че е поради особената им любов към викането, както и поради липсата на достатъчно трезва мисъл и достатъчно точни думи у масата псевдо-журналисти, които се нароиха напоследък по нашите земи. Иначе, за разлика от посещението на Йоан-Павел II през 2002, нищо собствено историческо нямаше във визитата на Франциск. И, на всичкото отгоре, като цяло при отразяването на събитието пак се плъзнахме по гладката повърхност, а не влязохме в дълбочина.

Как прочетохме например посланията в посланието на папата? Зарадвахме се на голямата баданарка, която Светият Отец ни удари в началото, като каза, че по Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар