РОЗОВАТА КОТКА В ИЗКУСИТЕЛНИТЕ ЛАПИ НА ИЗКУСТВОТО

април 21, 2018 at 4:03 am (Публицистика) (, , , , )

Интервю на Пламен Асенов с Розовата котка, персонаж от едноименната изложба на Цвета Марова, която продължава до 25 април в галерия „Сигна”, Гранд хотел Пловдив 

Розовата Котка: – Ах, простете, настъпих ви по опашката!

Пламен Асенов: – Аз нямам опашка…..

РК: – Ами защо тогава ви настъпих по нея?

ПА: – Нещо грешите – не само нямам опашка, а и тук въпросите задавам аз, овекът, вие, котката, отговаряте. Не знаете ли, че така се прави интервю?

РК: – А кренвирш?

ПА: – Какво – „а кренвирш”?

РК: – Мислех, че така се прави кренвирш, пък то – някакво си интервю. Предпочитам кренвирш…..

ПА: – Всички понякога го предпочитаме…..

РК: – Аз го предпочитам винаги…..

ПА: – Добре, но ще подхващаме ли интервюто в края на краищата?

РК: – Нали знаете – от който и край да го подхванеш, винаги се заплита?

ПА: – Това някаква котешка мъдрост ли е?

РК: – Ако ви кажа, че е някаква котешка глупост, няма да повярвате.

ПА: – А котките в какво вярват?

РК: – Чакай да видим…..риба…..мишки…..някоя птица понякога…..съществуването на квантово-сензитивни мустаци…..политиката на облизване до дъно…..а-а-а, и че хер Шрьодингер е глупак…..

ПА: – Защо пък Шрьодингер да е…..

РК: – Първо – котка, доброволно затворена в кутия. Айде, бе! И второ – същата котка, но ни жива, ни Прочетете остатъка от публикацията »

Advertisements

Постоянна връзка Вашият коментар

ЗА ЦВЕТА И НЕУЛОВИМОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ

април 5, 2018 at 3:42 pm (Публицистика) (, , , )

ЗА ЦВЕТА И НЕУЛОВИМОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ

Александър Гьошев, доктор по изкуствознание и изобразителни изкуства, представя изложбата на Цвета Марова „Розовата котка” в галерия „Сигна”, Пловдив 

Галерия от откриването на изложбата, снимки – Димитър Добрев – https://www.facebook.com/DDobrev/media_set?set=a.2026270117614748&type=3&comment_id=2026663490908744&notif_id=1522912277051241&notif_t=photo_album_comment&ref=notif

Не бях се сблъсквал досега открито с подобно предизвикателството – само в няколко реда да опиша колекция от картини.

Казах колекция, защото всеки, който цени живописта, знае какво се крие зад това – взаимната любов на творец, галерист и публика към изкуството и радостта от всяка тяхна среща. Та, колкото повече се мъчех да съчиня някакво послание за настоящето събитие, толкова повече се отдалечавах от целта си. И се предадох. Реших, че е по-добре да бъда  зрител и безмълвен наблюдател. Просто се отдадох на природния инстинкт – да наблюдавам.

Невъзможно е да се пресъздадат словесно всички причудливите образи и багри, които виждаме в момента в компанията на усмихващата се под мустак Розова котка.

Не трябва да се подценява самостойността на образите – на изложба винаги с предимство са именно те – картините. След тях идват думите, ако изобщо дойдат.  Звукът, знае се, се движи по-бавно от светлината. Или пък просто тишината ни се усмихва дискретно, също като котката в рамката срещу нас.

Но картините не се раждат сами. За подобни усмивки е нужно въображението на Негово величество Демиурга, създател, или, както го зовем популярно – художник. Нужен е създател, който в непрекъсната игра между реално и нереално, време и безвремие, видяно и забравено, да отдели светлината от Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар